Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
I’ll be Seeing You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 25гласа)

Информация

Сканиране
Bridget(2011)
Корекция
Dani(2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2012)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Другото лице

Американска. Първо издание

ИК „Обсидиан“ София 1994

Редактор: Димитрина Кондева

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-8240-14-9

История

  1. —Добавяне

39

— В събота винаги вали — мърмореше Кайл и превключваше програмите на телевизора. Седеше с кръстосани крака на килима, а до него беше Джейк.

Мак се бе зачел в сутрешния вестник.

— Не е вярно! — отвърна той разсеяно и погледна часовника си. Наближаваше дванайсет. — Включи на Трети канал. Не искам да изпусна новините.

— Окей.

Кайл натисна дистанционното.

— Виж! Мег!

Мак захвърли вестника.

— Усили звука!

— Нали все ме караш да го намалявам?

— Кайл!

— Добре де. Хубаво.

Мег беше във фоайето на някаква болница.

— По случая „Манинг“ има нови ужасяващи събития. След убийството на Хелън Петрович и разкриването на фалшивите й документи съществуват опасения, че починалата мисис Петрович е допускала сериозни грешки в работата си по съхраняване на ембрионите. Преди час тук, в медицинския център „Данбъри“, се роди бебе, което трябваше да бъде еднояйчен близнак на тригодишното си братче.

Мак и Кайл видяха как камерата разшири обхвата си.

— Пред мен е доктор Алън Ницър, акушер-гинекологът, който току-що изроди сина на Дайна Андерсън. Докторе, кажете нещо за бебето?

— Бебето е прекрасно, здраво момченце и тежи три килограма и половина.

— Но не е еднояйчният близнак на тригодишния син на Андерсънови, така ли?

— Не, не е.

— Биологичен син ли е той на Дайна Андерсън?

— Това може да бъде установено само чрез ДНК тестове.

— Колко време ще отнемат те?

— Четири-пет седмици.

— Каква беше реакцията на Андерсънови?

— Те са много объркани и разтревожени.

— Доктор Манинг също е тук. Качи се горе, преди да успея да говоря с него. Той срещна ли се с Андерсънови?

— Не мога да коментирам.

— Благодаря ви, докторе!

Меган се обърна с лице към камерата.

— Ще продължаваме да следим случая оттук. А сега ви връщам към новините от студиото на Майк.

— Изключи го, Кайл!

Кайл натисна дистанционното и екранът угасна.

— Какво означава това?

Означава страшни неприятности, мислеше си Мак. Колко ли още грешки беше направила Петрович в „Манинг“? Каквито и да бяха те, без съмнение Едуин Колинс щеше да бъде подведен под отговорност и за тях.

— Много е объркано, Кайл!

— Мег ще загази ли?

Мак погледна сина си. Пясъчнорусата коса, която толкова приличаше на неговата и никога не беше сресана, падаше върху челото. Кафявите очи, които беше взел от Джинджър, бяха изгубили обичайния си дяволит блясък. С изключение на цвета на очите Кайл беше Макинтайър до мозъка на костите си. Какво ли означаваше да погледнеш сина си и да осъзнаеш, че не е твой собствен? Той прегърна Кайл.

— Напоследък Мег имаше доста неприятности. Затова изглежда разтревожена.

— След теб и Джейк тя е най-добрият ми приятел! — каза Кайл със сериозно личице. Като чу името си, Джейк размаха опашка.

— Сигурен съм, че Мег ще бъде поласкана да го чуе.

Не за пръв път от няколко дни насам той се почуди дали слепотата в осъзнаването на собствените му чувства към Мег не го е превърнала завинаги просто в добрия приятел.

 

 

Меган и операторът седяха във фоайето на центъра „Данбъри“. Стийв разбираше, че не й се говори. Нито Доналд Андерсън, нито доктор Манинг бяха слизали долу.

— Гледай, Мег! — каза Стийв внезапно. — Това не е ли другото дете на Андерсънови?

— Да, той е! Жената с него трябва да е баба му.

И двамата хукнаха след тях и ги застигнаха на асансьора.

Мег включи микрофона. Стийв включи камерата.

— Бихте ли ни отделили няколко минути? — обърна се Меган към жената. — Вие не сте ли майката на Дайна Андерсън и бабата на Джонатан?

— Да.

В приятния глас имаше тревога. Бяла коса обкръжаваше притесненото лице.

— Говорихте ли с дъщеря си след раждането на бебето?

— Обади се зет ми. Моля ви! Искаме да се качим горе! Дъщеря ми има нужда от мен.

Тя влезе в асансьора, стиснала здраво ръката на детето. Меган не направи опит да я задържи. Джонатан беше облечен в синьо якенце с цвета на очите му. Бузките му розовееха, подчертавайки светлия тен на кожата. Качулката беше захлупена на главата му и капки дъжд блестяха по светлата, златисторуса коса. Той се усмихна и махна с ръчичка.

— Чао! — извика, преди вратите на асансьора да се затворят.

— Хлапето е страхотно! — рече Стийв.

— Прекрасен е! — съгласи се Меган.

Върнаха се на местата си.

— Мислиш ли, че доктор Манинг ще направи изявление? — попита я Стийв.

— Ако бях на негово място, щях да съм при адвокатите си! — и „Колинс и Картър“ ще имат нужда от своите адвокати, добави наум тя. Устройството за повикване в чантата на Меган изпищя. Тя извади безжичния си телефон и набра номера на екипа за новини, откъдето й съобщиха, че Том Уайкър иска да говори с нея.

— След като Том е на работа в събота, значи има нещо! — промърмори тя.

Имаше нещо. Уайкър мина директно на въпроса.

— Мег, Денис Симини е на път да те смени. С хеликоптер е, така че скоро ще бъде там.

Не беше изненадана. Репортажът за едноличните близнаци с тригодишна разлика в рождените дати ставаше най-нашумялата история, която вече бе част от скандала в клиниката „Манинг“ и убийството на Хелън Петрович.

— Добре, Том.

Усети, че това не е всичко.

— Мег, казала си на властите в Кънетикът за мъртвата, която е приличала на теб и е имала бележка в джоба си с почерка на баща ти.

— Трябваше да им кажа. Бях сигурна, че следователите от Ню Йорк все някога ще ни потърсят заради това.

— Някъде е изтекла информация! Също така е известно, че си била в моргата за ДНК тестове. Трябва веднага да пуснем материал. Иначе другите канали ще ни изпреварят!

— Разбирам, Том.

— Мег, оттук нататък си в отпуска! Платена, естествено!

— Добре!

— Съжалявам, Мег!

— Няма нищо! Благодаря!

Тя изключи телефона. Денис Симини влизаше през въртящата се врата във фоайето.

— Май това е всичко. Чао, Стийв! — каза тя.

Надяваше се да не е забелязал дълбокото й огорчение.