Мери Хигинс Кларк
Другото лице (38)

38

Доктор Джордж Манинг напусна клиниката в пет часа следобед. Три жени бяха отказали насрочените си прегледи, а досега вече пет-шест обезпокоени пациентки се бяха обадили да питат за ДНК тестове, удостоверяващи, че децата им са биологически техни. Доктор Манинг знаеше, че само една грешка да бъде доказана, тя стига, за да се паникьоса всяка жена, родила чрез лечение в клиниката. Той с основание изпитваше ужас при мисълта за предстоящите няколко дни.

Най-дразнещият спомен беше от обаждането на Едуин Колинс след тържеството по случай рождения ден и пенсионирането на един колега, когато отново беше предложил услугите на „Колинс и Картър“.

 

 

В петък вечерта Дайна Андерсън сложи тригодишния си син да спи и го прегърна силно.

— Джонатан, мисля, че твоят близнак няма да дочака до понеделник!

— Усилват ли се болките, скъпа? — попита я мъжът й, когато тя слезе долу.

— През пет минути са.

— Най-добре да се обадя на лекаря.

— Това не влизаше в плановете ни да бъдем заснети с Джонатан, докато приготвяме стаята на Райън — тя се смръщи от болка. — По-добре извикай веднага майка ми и се обади на лекаря, че тръгвам за болницата.

 

 

Половин час по-късно вече преглеждаха Дайна в болницата в Данбъри.

— Ще повярвате ли, че контракциите спряха? — попита тя с възмущение.

— Ще те оставим тук — каза лекарят. — Ако нищо не се случи през нощта, сутринта изкуствено ще предизвикаме контракции. А ти можеш да се прибереш у дома, Дон.

Дайна целуна съпруга си.

— Не се тревожи толкова, татенце! Ще се обадиш ли на Меган Колинс, че Райън ще се появи на бял свят може би още утре. Искаше да го снима веднага щом го изнесат от родилната зала. Не забравяй снимките от раждането на Джонатан! Тя ще ги показва заедно с бебето, за да се види веднага приликата. Обади се и на доктор Манинг. Той беше толкова мил! Днес позвъни да попита как съм.

 

 

На следващата сутрин Меган и операторът Стийв бяха във фоайето на болницата, очаквайки раждането на Райън. Доналд Андерсън им беше дал снимките от изписването на Джонатан. Когато изнесяха бебето от родилната зала, щяха да им позволят да снимат. Майката на Дайна щеше да доведе и Джонатан и щяха да направят няколко снимки на цялото семейство.

С окото си на репортер Меган долови раздвижване във фоайето. Млада майка с пеленаче на ръце беше докарана на количка до входа. Съпругът й вървеше след санитаря и се мъчеше да се справи с куфарите и цветята. От единия букет излетя розов балон с надпис: „Момиче е!“

От асансьора излязоха мъж и жена с измъчен вид. Те стискаха ръцете на четиригодишно дете, гипсирано над единия лакът и с превързана глава. Една бременна прекоси фоайето и влезе през вратата, на която имаше надпис „Приемно отделение“.

Тези семейства накараха Меган да си спомни за Кайл. Що за майка беше тази, изоставила шестмесечното бебе?

Операторът разглеждаше снимките на Джонатан.

— Ще снимам от същия ъгъл — каза той. — Малко е странно, като знаеш точно как ще изглежда едно бебе.

— Виж! — посочи Меган. — Този, който влиза, е доктор Манинг. Дали е тук заради Андерсънови!

Силен рев от родилната зала горе извика усмивки по лицата на лекарите, сестрите и Андерсънови. Бледа и изтощена, Дайна погледна съпруга си и като забеляза смайването в очите му, стреснато се привдигна на лакът.

— Добре ли е той? — извика тя. — Искам да го видя!

— Той е добре, Дайна — каза лекарят и поднесе към нея ревящото бебе.

— Това не е близнакът на Джонатан! — изпищя Дайна. — Чие бебе е било в утробата ми?