Мери Хигинс Кларк
Другото лице (35)

35

Меган се прибра в девет и половина и с облекчение видя, че Мак е при майка й. На въпросителния му поглед тя кимна с глава. Майка й забеляза жеста.

— Какво има, Мег?

Носеше се аромат на лучена супа.

— Оставили ли сте ми малко? — посочи към кухнята тя.

— Не си ли вечеряла? Мак, налей й чаша вино, докато претопля нещо.

— Само супа, мамо, моля те!

Катрин излезе и Мак се приближи.

— Толкова ли беше ужасно? — попита той тихо.

Тя се извърна да скрие сълзите, които заплашваха да се излеят от очите й.

— Доста!

— Мег, ако искаш да говориш с майка си насаме, аз изчезвам! Просто мислех, че трябва да й правя компания за малко, а мисис Дилео нямаше нищо против да остане с Кайл.

— Много мило от твоя страна, Мак, но не е трябвало да оставяш Кайл. Той толкова обича да си си вкъщи. Малките деца не бива да изпитват разочарования! Никога не го разочаровай!

Усети, че преплита език. Ръцете на Мак обхванаха лицето й и го извърнаха.

— Меги, какво се е случило?

Мег притисна ръка към устните си. Не биваше да се предава!

— Просто…

Не успя да продължи. Усети ръцете на Мак около себе си. О, боже, защо не можеше, винаги така да я прегръща. Писмото! Преди девет години той беше дошъл при нея с нейното писмо — писмото, в което го молеше да не се жени за Джинджър…

„Смятам, че ще предпочетеш да не го запазвам!“ — беше казал тогава. Беше я прегърнал, както сега. „Мег, един ден ще се влюбиш. Това, което изпитваш към мен, е съвсем различно! Всеки го изпитва, когато най-добрият му приятел се жени! От страх, че нещо ще се промени! Между нас нищо няма да се промени! Винаги ще бъдем приятели!“

Споменът й подейства като студен душ. Мег се стегна и отстъпи назад.

— Добре съм, просто съм гладна и уморена.

Чу стъпките на майка си и я изчака да влезе.

— Имам доста неприятни новини за теб, мамо!

— Смятам да ви оставя сами — каза Мак.

Катрин го спря.

— Мак, ти си част от семейството. Бих искала да останеш!

Седяха около масата в кухнята. Мег имаше чувството, че усеща присъствието на баща си. Обикновено той приготвяше късната вечеря, когато ресторантът беше претъпкан и майка й нямаше време да хапне там. Беше великолепен мимик и имитираше жестовете на един от оберкелнерите, когато обслужва капризна клиентка.

„Масата не ви харесва? Облегалката на този стол не ви е удобна? Разбира се! Течение ли? Но няма отворен прозорец! Ресторантът е като запечатан. Може би е от въздуха, когато се движи между ушите ви, мадам.“

Меган отпиваше от чашата вино, вдъхвайки аромата на супата, която остана недокосната до края на разказа й за срещата в Честнът Хил и за баща й. Нарочно предаде първо думите за детството му, за убеждението на Сайръс Греъм, че Едуин е обърнал гръб на майка си от страх да не го изостави отново.

Меган видя на лицето на Катрин реакцията, която очакваше — състрадание към момченцето, което е било нежелано, и към мъжа, който не е искал да бъде нараняван за трети път.

След това трябваше да разкаже за срещата на Едуин Колинс и Сайръс Греъм в Скотсдейл.

— Той е представил друга жена за своя съпруга?

Гласът на майка й беше безизразен.

— Не съм сигурна, мамо! Греъм знаеше, че татко е бил женен и че има дъщеря. Решил е, че е бил с тях. Татко е казал нещо като „Франсис, Ани, това е Сайръс Греъм.“ Мамо, знаеш ли дали татко е имал някакви други роднини? Възможно ли е да имаме братовчеди в Аризона?

— За бога, Мег, след като през всичките тези години не съм знаела, че баба ти е жива, как бих могла да зная за други роднини?

Катрин Колинс прехапа устни.

— Извинявай!

Изражението й се смени.

— Значи доведеният брат на баща ти те е взел за Ани? Толкова ли приличаш на нея?

— Да.

Мег хвърли многозначителен поглед на Мак.

— Мег — каза той, — не трябва повече да крием от майка ти за вчерашното ни пътуване до Ню Йорк.

— Да. Мамо, има още нещо, което трябва да знаеш!

Тя гледаше Катрин право в очите и й разказваше.

Когато свърши, майка й се взираше в празното пространство, сякаш се опитваше да проумее всичко онова, което бе чула.

Най-накрая каза с равен, монотонен глас:

— Едно момиче е приличало на теб и е било убито, така ли, Мег? В джоба й е намерено листче от бланка на „Дръмдоу“, на което с почерка на баща ти са изписани твоето име и телефонния ти номер. Часове, след като тя е била убита, ти си получила факс с думите: „Грешка. Ани просто беше грешка.“

Очите на Катрин се разшириха от страх.

— Отишла си да направиш изследване за сравнение на твоята ДНК с нейната, защото подозираш, че имаш някаква кръвна връзка с нея?

— Да, защото се опитвам да намеря отговорите!

— Доволна съм, че се срещнах с тази Фиона! — не се сдържа Катрин. — Мег, не зная дали ще одобриш това, но Боб Марън от полицията в Ню Милфорд се обади следобед и…

Мег изслуша разказа на майка си за посещението на Фиона Блек. Странно, мислеше си тя, но не е по-странно от всичко останало, което се случи през последните няколко месеца.

В десет и трийсет Мак се надигна.

— Ако приемете съвета ми — каза той, — лягайте си и двете!

 

 

Когато Мак се прибра, мисис Дилео, домашната помощничка, гледаше телевизия.

— Кайл беше толкова разочарован, когато ти не си дойде, преди да е заспал — каза тя. — Е, аз си тръгвам!

Мак я изчака да запали колата си, изгаси светлините отвън и заключи вратата. Надникна в стаята на Кайл. Малкият му син се беше свил като бебе в майчина утроба, а възглавницата, подпъхната под бузата му, беше на топка.

Мак го зави хубаво, наведе се и го целуна по косата. Кайл изглеждаше прекрасно — едно нормално дете, но сега Мак се питаше дали не пропуска нещо. Повечето седемгодишни деца растяха с майки. Мак не беше сигурен дали този прилив на нежност, който изпитва, беше към неговия собствен син или към малкия Едуин Колинс, расъл преди петдесет години във Филаделфия. Или към Катрин и Мег, които бяха жертви на нещастното детство на своя съпруг и баща.

 

 

В единайсет Мег и Катрин гледаха по местния канал интервюто със Стефани Петрович от клиниката „Манинг“. Мег чу от репортера, че Стефани е живяла с леля си в къщата й в Ню Джърси.

— Тленните останки ще бъдат транспортирани в Румъния. Литургията ще бъде утре на обяд, в румънската църква „Свети Доминик“ в Трентън — завърши той.

— Ще отида на литургията — каза Мег. — Искам да се срещна с това момиче!

 

 

В осем часа в петък сутринта телефонът в дома на Боб Марън иззвъня. Билет за глоба за неправилно паркиране бе залепен на тъмносин кадилак седан, намерен в Батъри Парк Сити, Манхатън, пред сградата с апартамента на Меган Колинс. Колата беше регистрирана на името на Едуин Колинс и очевидно беше същата, която бе карал вечерта, преди да изчезне.

Докато набираше номера на прокурора Джон Дуайър, той каза на жена си:

— Ясновидката този път не позна!

След петнайсет минути Марън разказваше на Мег за намерената кола на баща й. Попита я дали с мисис Колинс могат да дойдат в кабинета на Джон Дуайър. Искаше да ги види колкото се може по-скоро.