Мери Хигинс Кларк
Другото лице (11)

11

Докато караше към Нютаун, Меган се обади на майка си от колата. Паниката й, когато чу телефонния секретар, премина в облекчение, щом набра номера в ресторанта, откъдето й казаха, че мисис Колинс е в залата.

— Предай й, че се прибирам — поръча тя на момичето от рецепцията. — И ще дойда там.

Следващите петнайсет минути Меган караше като на автопилот. Беше развълнувана от мисълта за документалния филм, за който трябваше да убеди Уайкър. Мак щеше да й даде някакви указания. Той се занимаваше с генетика. Щеше да я посъветва като специалист, да й предостави материали по въпросите на изкуственото оплождане, включително и статистиките за процентното съотношение на успешните и неуспешните резултати. Когато движението се задръсти и колата й спря, тя вдигна слушалката и набра номера му.

Обади се Кайл. При промяната в гласа му Мег повдигна вежди. Какво ли му е станало? — зачуди се тя, когато той съвсем явно пренебрегна поздрава й и подаде телефона на баща си.

— Здравей, Мег. С какво мога да ти бъда полезен?

Както винаги, гласът на Мак й причини болка. Когато беше на десет години, го наричаше своя най-добър приятел, на дванайсет го харесваше, а когато навърши шестнайсет, беше вече влюбена в него. Три години след това той се ожени за Джинджър. Тя присъства на сватбата и това бе един от най-тежките дни в живота й. Мак беше луд по Джинджър и Меган подозираше, че дори след тези седем години, ако Джинджър се върнеше с куфар в ръка, той още щеше да я желае. Мег никога не смееше да признае в себе си, че колкото и упорито да се мъчи, не може да престане да обича Мак.

— Нужна ми е професионалната ти помощ, Мак!

Докато колата пъплеше по блокирания участък от пътя и бавно набираше скорост, тя му обясняваше за посещението си в клиниката и за филма, който възнамеряваше да направи.

— Информацията ми трябва много спешно, за да говоря с шефа си.

— Мога да ти я предоставя веднага. С Кайл сме тръгнали към ресторанта. Ще ти я донеса там. Искаш ли да вечеряш с нас?

— Чудесно. До скоро — тя затвори.

Когато стигна до покрайнините на града, наближаваше седем. Температурата падаше и следобедният бриз се обръщаше на силен вятър. Фаровете осветяваха дърветата, все още натежали от листа, които полъхът раздвижваше и сенките им потрепваха по платното. В този миг тя си представяше тъмните, мътни води на Хъдсън.

 

 

Филип Картър беше в „Дръмдоу“, седнал на маса за трима до прозореца. Помаха на Меган.

— Катрин се разправя с готвача в кухнята. Онези хора ей там — кимна той към близката маса — искат телешкото по-сурово. Майка ти каза, че са им сервирали подметки. А всъщност месото беше съвсем леко препечено.

Метан се строполи на един стол и се усмихна.

— Най-хубавото нещо, което би могло да й се случи, е готвачът да напусне. Тогава тя ще трябва да стои в кухнята. Това ще й отвлича мислите — Меган се пресегна през масата и докосна ръката на Картър. — Благодаря ти, че дойде.

— Надявам се, че не си вечеряла. Успях да убедя Катрин да ми прави компания.

— Чудесно, но аз само ще пия кафе с вас. Мак и Кайл ще дойдат всеки момент. Обещах им да вечерям с тях. Истината е, че ми е нужен съвет от Мак.

По време на вечерята Кайл продължаваше да се държи дръпнато с Меган. Накрая тя въпросително повдигна вежди към Мак, който сви рамене и промърмори:

— Защо ме питаш?

Заговориха за филма, който тя възнамеряваше да снима.

— Права си. Процентът на безуспешните случаи е доста голям, а освен това самата процедура е много скъпа.

Мег гледаше Мак и сина му, седнали от другата страна на масата. Толкова много си приличаха. Спомняше си как баща й беше стиснал ръката й на сватбата на Мак. На него всичко му беше ясно. Винаги я бе разбирал.

Станаха от масата.

— Ще поседя малко с мама и Филип — тя прегърна Кайл. — Чао, приятел.

Той се дръпна.

— Ей, какво ти става? — попита Мег. — Какво има?

Почуди се, като видя сълзи в очите му.

— Мислех, че си ми приятелка — каза той, рязко се извърна и хукна към вратата.

— Ще изплюе камъчето — обеща й Мак и се втурна след сина си.

 

 

В седем часа Дайна Андерсън държеше Джонатан в скута си и допиваше чашата кафе, докато разказваше на мъжа си за събирането в клиниката. Живееха в Бриджуотър.

— Може да станем известни — рече тя. — Меган Колинс, репортерката от Трети канал на местната телевизия, ще иска разрешение от шефа си да присъства на раждането на бебето и да го снима с Джонатан. Ако шефът й разреши, после периодически ще ги снима как растат заедно.

Доналд Андерсън я изгледа с подозрение.

— Не съм сигурен, че ни е необходима подобна известност.

— О, хайде престани! Ще бъде интересно. Освен това съм съгласна с Мег, че ако повечето хора, които искат деца, бяха по-наясно с различните начини за изкуствено оплождане, щяха да осъзнаят, че ин витрото е благонадежден вариант. Това детенце си струваше мъките и разходите.

— Главата му ще се топне в кафето ти — Андерсън се изправи, заобиколи масата и пое сина си от ръцете на Дайна.

— Сънчо е дошъл при Бонзо — обяви той. — Щом искаш, тъй да бъде, нямам нищо против. Не е лошо да имаме видеозаписи на децата, правени от професионалист.

Дайна гледаше разнежена как синеокият русокос мъж носи също толкова синеокото и русокосо дете по стълбите. Вече беше приготвила всички бебешки снимки на Джонатан. Толкова щеше да бъде забавно да ги сравнява със снимките на Райън. Все още й оставаше един ембрион в клиниката. „След две години ще направим още един опит и може би вече ще се роди дете, което да прилича на мен“, мислеше си тя, поглеждайки се в огледалото зад масичката. Изучаваше внимателно отражението в него — матовата кожа, лешниковите очи и гарвановочерната коса.

„Това съвсем не би било зле! — промърмори тя на себе си.“

 

 

С втора чаша кафе в ръка Меган седеше при майка си и Филип и слушаше неговите сериозни заключения за изчезването на баща й.

— Големите заеми на Едуин срещу застраховките са коз в ръцете на застрахователните компании. Според тях е показателно, че е имал нещо наум, щом е събирал пари в брой. Както не желаят да изплатят личната му застраховка, така и на мен ми заявиха, че няма да изплатят застраховката му на съдружник, която ти би получила като обезщетение срещу партньорството му във фирмата.

— Което означава — тихо каза Катрин, — че тъй като не мога да докажа смъртта на съпруга си, ще изгубя всичко. Филип, Ед имаше ли да получава пари за някаква извършена работа?

Отговорът беше прост.

— Не.

— Как върви посредническият бизнес тази година?

— Не особено добре.

— Ти ни даде авансово четирийсет и пет хиляди долара, докато чакаме да бъде открит трупът на Ед.

Той внезапно се стегна.

— Катрин, направих го с удоволствие. Бих желал да мога да ви дам повече. Когато смъртта на Ед се докаже, ти ще можеш да ми ги върнеш от застраховката.

Тя сложи ръка върху неговата.

— Не мога да ти позволя да направиш това, Филип. Старият Пат ще се обърне в гроба, ако разбере, че живея от подаяния. Истината е, че ако не успеем да докажем смъртта на Ед при катастрофата на моста, аз ще изгубя „Дръмдоу“, на чието създаване баща ми посвети живота си, и ще трябва да продам дома си!

Тя погледна Меган.

— Благодарна съм на бога, че имам теб!

Меган реши да не се връща в Ню Йорк, а да остане да пренощува при майка си.

 

 

Когато двете се прибраха, в безмълвно единодушие не пророниха и дума повече за човека, който беше техен съпруг и баща. Изгледаха новините в десет часа и се приготвиха да си лягат. Меган почука на спалнята на майка си, за да й пожелае „лека нощ“. Осъзна, че това вече не е спалнята на родителите й. Когато отвори вратата, с болка видя, че майка й е преместила възглавниците си в средата на леглото. За Меган беше ясно — дори и Едуин Колинс да е жив, в тази къща за него вече място нямаше.