Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hot Texas Nights, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Пенка Стефанова, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 44гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Мерилин Бакстър. Горещи тексаски нощи
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив 1997
Редактор: Венера Атанасова
Коректор: Ева Егинлиян
ISBN 954-459-415-9
История
- —Добавяне
Тридесета глава
Част от смелостта на Натали се възвърна.
— Виж, както знаеш, не съм много опитна в това.
— Хайде, успокой се! Не исках да кажа нищо.
— Да, искаше, но това няма значение.
— Права си. Всичко, което има значение, е какво си му казала. Моля те, кажи ми, че си излъгала!
— Не мога, защото не го направих.
— И защо не, по дяволите?
— Недей да ми крещиш!
— Не ти крещя.
Натали вирна предизвикателно брадичка:
— Да, крещиш ми.
— Господи, жени! — след избухването на Стоун настъпи напрегнато мълчание, после той каза без дори следа от чувство: — И защо не излъга?
— Защото не виждах причина да го правя. Просто исках да проверя реакцията на Флетчър, когато чуе името „Тексас Аеро“.
— И каква беше реакцията му?
— Много бързо ми даде да разбера, че бизнесът на Уитморови не е моя работа.
— И ти не се обиди от това?
— Всъщност не, защото не вярвам, че Флетчър или Даниел…
— Даниел? Той пък как се намеси в това?
— Дойде, докато говорехме с Флетчър.
— Страхотно. Направо страхотно!
— Ако си мислиш, че Даниел има каквото и да било общо с всичко това, жестоко грешиш — гласът й звучеше презрително — той е най-верният ми приятел и съюзник.
— Значи така, а? Тогава защо тази вечер не хукна да се оплакваш на малкия Дани?
Натали пребледня.
— Може би ще направя тъкмо това — каза троснато тя. Знаеше, че отново се е направила на глупачка с идването си тук. Господи, кога най-сетне щеше да поумнее?
— Извинявай — рече Стоун с потъмняло и навъсено лице. — Както винаги, зяпнах да изям повече, отколкото мога да изкарам от задника си.
Прямото му извинение я свари неподготвена и тя не намери какво да каже, особено, при положение че я гледаше така, сякаш искаше да я изгълта.
Сърцето й прескочи един такт и тя отмести поглед.
Стоун се покашля и каза:
— Ами Стенли? Не забравяй, че той беше страхотно вбесен за онази сделка със земята.
— Също и жена му, Пола, която ми има зъб и за нещо друго.
— Какво искаш да кажеш?
— Хванах я в обора с управителя.
— И какво правеха, забавляваха се в сеното?
— Точно така.
— Та като се вземе предвид това и всичките други гадости — заплахата по телефона, случката при детегледачката, сделката със земята, залавянето ти в кабинета на Флетчър, — със сигурност би трябвало да усещаш, че или семейството ти, или някой много близък до тях е замесен.
Натали поклати глава и почувства как кръвното й налягане отново се повишава.
— Но не и убийство. Отказвам да го повярвам.
Стоун сякаш я прониза с очи.
— Ако не го вярваш, защо тогава си се ровила в бюрото на Флетчър?
Стоун беше прав. Действията опровергаваха думите й. В един момент защитаваше семейството си, а в следващия едва не го обвиняваше сама. Но Стоун бе виновен за това, тъй като беше посял в нея съмнението, което тя не можеше да пренебрегне или пропъди. Проклет да бъде!
— Не съм навредила с нищо — рече предизвикателно тя. — Все пак преди всичко бях любопитна.
— Исках, да бъдеш любопитна, но не исках да те хванат.
— Е, поне правя нещо — парира Натали.
— Аз също и аз душа наоколо. Единствената разлика е, че не говоря с никой заподозрян, освен може би…
— Кой? — настоя тя. Нямаше намерение да го оставя да стане от така нареченото горещо място.
— Рътджърс.
— А, значи си отишъл да го видиш?
— Да, предприех разходка по ръба на бръснача и реших да го пораздрусам малко.
— И получи ли се?
— Аха. Тоя кучи син ми струва много и ще го накарам да си плати. Искаш ли да знаеш и още нещо? Шестото чувство ми подсказва, че Флетчър Уитмор държи Рътджърс в ръцете си.
Натали трепна от яда в гласа му и неочаквано осъзна, че още нищо не е разрешено. В основата си двамата се намираха на различни страни на бойното поле. Още веднъж си каза, че е направила голяма грешка с идването си тук. Слава богу, че нищо не се бе случило.
Тя стана и си пое дълбоко дъх:
— Трябва да вървя.
— Защо?
— Защото така — рече неловко тя.
Стоун я погледна и каза с натежал глас:
— Защо дойде тук, при мен?
Натали си пое дъх и го задържа, когато очите им се срещнаха и останаха така. Напрежението отново се бе върнало в стаята, в лицето му, във всяка линия на изпънатото му тяло.
— Не зная.
Той пристъпи към нея.
— О, мисля, че много добре знаеш.
— Трябва да вървя — рече Натали и в гласа й се промъкна отчаяние.
— Това ли искаш?
Гласът му звучеше рязко дори и когато топлият му дъх погали лицето й. Сърцето й заби по-бързо. Беше сигурна, че и той го чува. Отмести поглед.
— Натали?
— Да, точно това искам — промълви тя.
Той повдигна брадичката й и я принуди да го погледне.
— Не, не искаш. Дойде тук, защото ме желаеш толкова, колкото и аз теб.
Натали поклати глава.
— Не, това не е вярно.
— Тогава върви — каза внезапно той и отстъпи. — Няма да те спра.
Натали се поколеба, което се оказа нейното поражение. В очите му избухна пламък и той я сграбчи.
— Стоун, аз…
— Млъкни! — каза пресипнало. — Твърде много приказваш.
Тялото й потръпна и Стоун се убеди, че тя го желае толкова, колкото и той нея. И все пак искаше да има доказателства.
— Натали, сладка Натали.
Той я прегърна още по-силно и почувства как устните й, нежни и податливи, с вкус като най-сладките ягоди, потреперват под неговите.
Отдръпна се и я погледна с ням въпрос в очите. Не искаше да избързва. Не и този път. Искаше, когато проникне в нея, да има пълното й и жадно съдействие.
— Да — отвърна тя на безмълвния му въпрос.
— Сигурна ли си? — гласът му излезе дрезгав, сякаш гърлото му беше възпалено.
— Да.
Мъничката дума като че идваше от дълбините на душата й и Стоун знаеше, че е искрена. Коленете му едва не го предадоха. В миналото беше изпитвал желание към жени, но никога до такава степен. Наистина искаше да стане част от нея, да слее плътта си с нейната.
— Искам да те докосвам навсякъде.
Тези накъсани думи бяха изречени срещу устните й, докато ръцете му се плъзгаха надолу по бедрата й и я притиснаха още по-силно към него.
Разтреперан, чу стона й и знаеше, че е усетила възбудата му.
Тя се размърда и този път той изстена, като се чувстваше така, сякаш е ударен от електрически ток.
Натали се отдръпна и го погледна с разширени очи. Стоун съзря в тях колебанието, от което толкова се бе страхувал. Но в тях имаше и нещо друго — страст. Ако не беше видял това, не знаеше какво щеше да направи.
Трябваше да я има. Погледна я и проследи с върха на пръста си линията на устните й, като се позабави на долната.
— Знам как се чувстваш. Ужасно трудно ми беше да те виждам и да знам, че не мога… че не бива да те имам. Струваше ми се, че в корема ми има наковалня, по която постоянно някой блъска.
— Стоун?
— Ш-ш-т, хайде да не говорим.
— Твърде късно е за думи, нали?
Дрезгавият й разтреперан глас и топлата нежност на очите й накараха стомаха му да се свие. Той наведе глава и притисна силно устните си в нейните.
Ръката й се уви около врата му и го стисна здраво, докато устата му завладяваше нейната.
Неспособен да разчита повече на краката си, докато този всепоглъщащ огън вилнее в него, Стоун я поведе полека обратно към канапето. Когато свивките на коленете й докоснаха възглавницата, той вдигна глава и без да сваля очи от нея, я сложи да легне.
— Стоун, какво…
Той спря несигурно изречените й думи, като обходи устните й с език. Не искаше да оскверняват момента с въпроси или взаимни обвинения. И двете щяха да дойдат по-късно; беше сигурен в това. Засега всичко, което имаше значение, бе да стане част от нея.
— Искам да видя гърдите ти, да ги докосна, да ги почувствам.
Единствената й реакция бе да преглътне и кимне.
С бавни движения той откопча едно по едно копчетата на копринената й блуза и откри ниско изрязания дантелен сутиен. Натали прехапа долната си устна, докато го наблюдаваше как откопчава кукичките в средата. Веднага след това гърдите й, със зърна като розови пъпки, изпълниха погледа му.
От устата му се изтръгна стенание. Той се наведе, обви едното зърно с устни и го засмука. Натали издаде мъркащи гърлени звуци и заби пръсти в раменете му.
— Стоун, Стоун! — проплака тя, зарови глава във възглавничките, клепачите й потрепнаха и се затвориха.
Любиха се дълго и страстно. Накрая, отмалели, се отпуснаха в нещо подобно на дрямка.
— Стоун?
— М-м-м?
— Спиш ли?
— Едва ли — изхихика той.
— Какво означава това? — попита тя, като отпусна прегръдката си и се обърна с гръб към него.
— Означава, че за малко щеше да ме задушиш.
Тя се засмя, след това се сгуши в извивката на тялото му. Той изстена, уви ръка около талията й и я притисна до себе си.
— Знаеш ли, бих могъл още веднъж да го направя, особено с това хубаво дупе, дето се гали в мен.
Натали въздъхна, но не помръдна.
След малко усети как цялото му тяло се вцепенява. Тя извърна глава, за да погледне лицето му. Беше пребледнял, а устните му бяха посивели.
— Какво има, Стоун?
Ако кажеше, че съжалява, Натали нямаше да може да го понесе. Не искаше да мисли за това, което бяха направили, поне не сега. По-късно, но не сега.
— Откъде е този гаден белег на гърба ти? — попита той.
Докосна го, после го проследи с езика си. Но даже и при тази нежност Натали трепна болезнено и усети някогашната паника.
— Натали, някой те е ранил ли?
— Да.
— Кой?
— Предпочитам да не говоря за това.
— Натали, кой ти направи това?
— Един мъж. Той… поряза ме с нож.