Дърк Флетчър
Певицата от Канзас Сити (16)

Шестнадесета глава

Спър домъкна тялото на Голд до коня и го преметна на гърба му, като завърза китките и глезените под корема на животното, и се отправи към Фейгън. Когато пристигна, спря пред офиса на шерифа и влезе вътре.

Офисът беше чист. Петната от кръв бяха почистени. Един млад човек вдигна поглед към него, когато Спър влезе. Лицето бегло му напомняше, че отнякъде го познава, но Маккой не можеше да каже откъде.

— Мога ли да ви помогна? — попита младежът.

— Да. Отвън има един мъртвец.

Той повдигна вежди от удивление.

— Мъртвец? Как… защо… искам да кажа, вие ли го убихте?

— Точно така. Джак Голд. Това е човекът, който уби Текс Франк миналата нощ.

Момчето видимо се смути.

— Разбирам. Не знаех кой го е направил. Аз… аз съм новият помощник тук. Текс ме назначи вчера, направи го и поради това, че скоро ще се оженя.

Сега Спър си спомни — това беше момчето, което Енок Солт, бе обвинил, че е изнасилило дъщеря му.

— Бащата на Миси Енок още ли е в килията? — попита Спър.

— Не. Пуснах го тази сутрин. Не беше много доволен да ме види, но наистина бе щастлив, че излиза оттук — младият човек погледна през прозореца. — Как се случи това?

Спър махна с ръка.

— Ще се върна по-късно и ще ти разкажа с всички подробности. Сега искам да си почина. Надявам се, че разбираш, Томи.

— Да, разбира се.

Спър кимна с глава към вратата.

— Можеш да го внесеш тук.

— Добре.

Спър хвърли още един поглед на мъртвия Голд и се отправи към хотела. След като завърза изморения си кон, той изкачи стълбите и почука на вратата.

— Патрис? — извика той.

Никой не му отговори.

Почука по-силно.

— Патрис? Вътре ли си?

Вратата изведнъж се отвори. Първото нещо, което видя, беше водопад от руси коси, след това Патрис го обгърна с меките си бели ръце. Патрис Карлън се втренчи в него, въздъхна облекчено, а страните й се покриха с червенина.

— Спър! Надявах се да си ти.

Той я целуна още там, в коридора; една дълга, възбуждаща целувка, от която коленете му се разтрепериха.

— Ела! — и той нежно я прегърна и я върна в стаята.

Тя го гледаше нерешително.

— Можа ли… имам предвид, дали той е… Намери ли Джак Голд?

Спър кимна.

— Недалеч от града.

— А той…

— Да, Патрис. Вече няма нужда да се безпокоиш. Той не може да те нарани, нито тебе, нито когото и да било, никога вече.

Тя въздъхна облекчено.

— Значи всичко свърши — Патрис поклати глава. — Все още не мога да повярвам, че всичко това се случи с мен. Защо, по дяволите, искаше да ме убие?

— Сега вече няма начин да узнаем — той хвърли шапката си на пода и седна на леглото.

— Ти добре си свърши работата — каза тя, като се приближаваше към него. — Дължа ти живота си.

Той измърмори нещо.

— По дяволите, Патрис, не съм направил всичко сам. Ако не беше се освободила от онези двама мъже на алеята, може би никога нямаше да мога да ти спася живота.

Тя се усмихна и седна до него, като притисна бедрата си до неговите.

— Майка ми винаги казваше, че знам как да се грижа за мъжете. Поне за повечето мъже.

Той постави ръцете си в скута й и сведе поглед.

— И какво ще стане сега?

— Имам няколко идеи — Патрис вдигна брадичка.

Той вдигна поглед и продължително я изгледа. В очите й се четеше желание.

Спър се засмя.

— Искам да кажа след това. Тук ли ще останеш, за да танцуваш за мистър Уитърби, или смяташ да се върнеш в Холмс или в Сейнт Луис?

Тя вдигна рамене.

— Кой знае? След като Джак вече го няма, мога да направя всичко, което пожелая. Разбираш ли, дори не съм мислила за това. През цялата сутрин просто си лежах тук, тревожех си за теб и се чудех дали ще те видя пак.

Той кимна.

— Тук може би има и други като Джак Голд.

Тя поглади брадичката си и въздъхна.

— Знам, но не желая да мисля за такива ужасни неща. Поне не сега — Патрис докосна гърдите му и прокара пръсти по копчетата на ризата му.

— Знам за какво си мислиш точно сега — каза той, когато тя плъзна ръка между краката му.

— Ммм.

Пръстите й опипваха, притискаха, изследваха, галеха подутината между бедрата му. Спър целуна Патрис по челото, след това по очите.

— Виж, Патрис. И аз искам не по-малко от теб, повярвай ми. Но може би е по-добре да се изкъпем — той се намръщи. — По един или друг начин.

Тя го погледна, изпълнена с желание за удоволствие.

— Звучи чудесно! Дори знам къде можем да отидем! В „Дебнещият лъв“ има фантастична баня. Показаха ми я, когато си взех стая там. Струва само два долара за два часа; банята е цялата в керамични плочки и е толкова интимно. Отиваме ли?

Той отмести ръката й от застрашително уголемяващата се подутина.

— Разбира се, но след малко, когато ще съм в състояние да ходя.

Тя се разсмя.

— Ето, така те обичам, Спър!

 

 

Помещението се изпълни с пара.

Банята беше изцяло облицована с най-хубавите плочки със златно покритие, внесени от Италия. Няколко пухкави кърпи бяха подредени накуп непосредствено до газената лампа, която излъчваше дискретна златиста светлина. В средата на банята бе поставена огромна вана, която спокойно можеше да побере двама души.

Едно плувнало в пот момче донесе още едно ведро с топла вода и я изля във ваната. Момчето изтри челото си и се усмихна на Патрис.

— Ето, заповядайте, мис Карлън — каза то, като се усмихваше. — Сега вие и вашият приятел можете да се изкъпете — за възрастта си момчето разбираше доста повече неща, отколкото би трябвало.

— Благодаря, Питър. Спър, дай му бакшиш, моля те.

Той даде на момчето един сребърен долар.

— О, благодаря, мистър! — сипейки благодарности, Питър веднага си тръгна, като влачеше ведрото по пода и силно бутна вратата зад себе си.

Маккой я заключи и се обърна към Патрис. Тя стоеше до ваната, загледана в изпускащата пара вода. Имаше вид на гадател в древен гръцки храм.

Спър се приближи до нея. Малки капчици вода блестяха в косата й, която прилепваше плътно по нежното лице.

— За какво си мислиш? — той разтри раменете й и усети през тънкия плат мекотата на кожата й.

Патрис поклати глава.

— Просто за… за…

— Шшт. Миналото си е минало, забрави го. Настоящето е единственото, което има значение.

Тя го погледна и се засмя.

— Е, предполагам, че си прав. Няма никакъв смисъл да мислим за ада, през който сме минали.

Започнаха да се събличат и бързо се освободиха от всичко ненужно по себе си. Роклята й скоро последва ризата и шапката на Спър. С глух звук ботушите му паднаха на гладкия под, последвани от долни фусти и панталони. Смеейки се, те се надпреварваха кой да бъде пръв.

Изведнъж Спър се приближи и обхвана тънката й талия. Докато се целуваха страстно, телата им се покриха със ситни капки кондензирала пара. Когато отдели устните си от нейните, Спър бе повече от готов — членът му бе втвърден до болка.

Тя сведе поглед точно в тази посока.

— Мислех си, че ще се къпем, Спър — тя направи престорено отчаяна физиономия. — Нали за това искаше да дойдем тук?

Той изръмжа.

— Е, добре.

И двамата започнаха да се къпят с горещата вода, измивайки от телата си праха, грижите и тревогите си. Той с удоволствие миеше тялото й, докосваше всеки инч от млечнобялата й кожа. Тя правеше същото с него. Топлата вода галеше телата им и мускулите им се отпуснаха.

— Стани — каза Патрис, усмихвайки се лукаво, докато в едната си ръка държеше сапуна.

— Защо?

— Ще разбереш по-късно. Просто стани!

Той стана. Още докато водата се стичаше от него, Патрис хвана крака му и го накара да се обърне. След като се обърна с гръб към нея, тя притисна сапуна между бутовете му и започна силно да търка.

— Хей! — извика той.

— Няма нищо — отвърна весело тя, докато го триеше. — Искам да съм сигурна, че наистина си чист.

— Ооо… кей.

Тя взе пениса му в ръка и започна да го гали, докато с другата си ръка продължаваше да го мие. От милувките й членът му набъбна още повече.

— По дяволите, не съм сигурен дали това ми харесва или не — каза с приглушен глас той.

— Точно така трябва — отвърна сладко тя.

Спър се обърна и се потопи отново във ваната.

— Мисля, че трябва да приключваме с това проклето къпане.

— Какво си намислил — погледът, който му хвърли, бе съвсем невинен.

— Хайде! — той я хвана за ръцете и я изправи на крака.

След това и двамата се приближиха до купчината кърпи.

— Сега сме чисти, но нищо не ни пречи да се изцапаме отново, нали? — и той я бутна върху кърпите.

Патрис се засмя и се обърна да ги подреди като удобно, меко легло. След това го хвана за хълбоците му и започна да придвижва езика си по левия му бут.

— Хей! — започна да протестира той. — Какво, по дяволите, правиш?

— Ммм. Целувам задника ти — тя премести езика си на десния бут, след това в средата.

Той потръпна от нейните безбожни действия.

— Откъде имаш такива смахнати идеи, Патрис? — попита той, докато тя продължаваше да го лиже. Тя изстена и се отдръпна за малко.

— Не знам, предполагам, самият дявол ми ги нашепва.

— Аз ще вкарам дявола в теб — моя дявол! Само ти… О, по дяволите! Спри, момиче, чуваш ли? Просто спри това… Дяволите да го вземат, толкова е хубаво!

— Ммм — тя се премести по-надолу между краката му, стигна до тестисите му и започна да ги смуче с влажните си устни, а езикът й не преставаше да проучва, да изследва. Спър потрепери, когато тя се изви и се обърна, плъзгайки устни от тестисите му към основата на еректиралия му пенис. Започна да го лиже, притискайки устни по цялата му дължина, докато накрая достигна пулсиращата му главичка. Когато Патрис започна да я смуче по тялото му сякаш се разля огън.

— Ах! По дяволите, чудесно е, Патрис! Не спирай сега!

Тя го пое целия в устата си, като се наслаждаваше на вкуса му, и в същото време гледаше премрежените му от удоволствие очи, докато му доставяше неповторима наслада. Спър постави ръце на раменете й, а тялото му бе разтърсвано от чувствени спазми.

— О, да!

Наведе се леко напред и обхвана гърдите й, като леко ги притискаше, без да спира ритмичните си движения в устата й. Патрис изстена и увеличи темпото, приемайки го изцяло, без остатък.

Пара обвиваше телата им. Спър почувства, че е много близо до кулминацията. Патрис също го почувства и се отдръпна.

— Сега — каза тя, като се отпусна на кърпите. — Искам да го направиш сега — постави длани под бедрата си и разтвори крака. — Направи го, Спър. Да, направи го. Изпълни ме цялата и ме накарай да се чувствам истинска жена.

Той коленичи между краката й и започна да търка пениса си в бедрата й.

— Толкова съм раздразнен, че не съм сигурен докога ще издържа.

— Не ме интересува.

Тя се повдигна, подканяйки го да влезе в нея. Изгарящият й поглед срещна неговия.

Накрая той се плъзна в нея. Патрис сякаш оживя. Тя посрещаше тласъците му, хванала хълбоците му, притискаше го, а той влизаше в нея с цялата си дължина. Тя стенеше и присвиваше очи, когато за момент изпитваше болка, след това широко ги отваряше и насочваше поглед към него.

— О, да. О, да, Спър! По дяволите, ще направиш така, че няма да мога да погледна друг мъж. Но не ме интересува. Пет пари не давам. Просто ме чукай. Чукай ме. Още, ооо!

И той правеше точно това. Телата им се долепяха, след това се отдръпваха, задоволявайки взаимната си страст. Спър се чувстваше толкова силен и жив, докато влизаше и излизаше от нея. Навлизаше бавно, но когато се отдръпваше, това траеше съвсем кратко. Постепенно увеличаваше скоростта на тласъците. Скоро телата им започнаха силно да се удрят едно в друго, а Патрис се гърчеше и стенеше под него.

— По-бързо. Изпълни ме. О, господи… о, господи… о, господи!

Маккой се отдаде на удоволствието, което го заля като огромна вълна. Не чувстваше нищо друго, освен топлото тяло на Патрис, и желанието й да му се отдаде.

Започна да я язди още по-диво. Цялото й тяло се разтърси от конвулсии на удоволствие, тя заби ноктите си в гърба му, като въртеше глава наляво-надясно, докато с всяка секунда насладата в тялото й растеше и тя достигна невероятния си, неповторим оргазъм.

— Да! Да! Да! Спър! — крещеше Патрис, притискайки тялото му с безсрамно сладострастие, докато се извиваше и гърчеше под него.

Маккой засили тласъците, като дишаше тежко, и гледаше изпадналата в екстаз жена; той се приближаваше все повече и повече до собствената си кулминация, докато накрая вече не издържа и започна да се изпразва в нея.

— Патрис!

Хиляди звезди заиграха пред очите му, докато навлизаше с мощен тласък в нея, като викаше и стенеше. С всеки мускул от тялото си преживяваше невероятния оргазъм. С всяко движение през тялото му сякаш преминаваше електрически ток и разтърсваше първобитната сила на страстта, скрита в него.

Накрая всичко свърши. Невероятното чувство отстъпи място на сладка летаргия. Той спря тласъците си и се отпусна върху нея.

Спър затвори очи и въздъхна. Дъхът му развя няколко руси къдрици до слепоочието на Патрис, докато той отчаяно се опитваше да дойде на себе си. Под него Патрис също въздъхна и го прегърна силно, сякаш никога нямаше намерение да го пусне.

Трябваше да мине известно време, докато Спър разбере, че притиска силно жената под себе си. Хвана я през хълбоците, претърколи я и я намести върху себе си.

Патрис залепи целувка на носа му.

— Беше чудесно, нали? — попита тя с блеснали от доволство очи.

Той кимна.

— И аз смятам така — при тези думи тя допря буза до косматите му гърди. — Не мислиш ли, че е време да се изкъпем?

 

 

Спър я срещна на гарата във Фейгън. Той беше яздил до Холмс, бе платил сметката й и бе взел вещите й от хотелската й стая. Остави кожените чанти в краката й.

Патрис изглеждаше великолепно на слънчевата светлина. Русата й коса блестеше под бялата шапка, копринената рокля с дантела и истински перлени копчета обвиваше разкошното й тяло.

Патрис въздъхна облекчено, когато го видя.

— Точно навреме. Как все пак успя да донесеш всичко тук? — попита тя, след като го целуна.

Той сви рамене.

— Просто го правя.

Патрис се усмихна колебливо, когато влакът наближи.

— Виж, Спър, може би правя грешка. Може би не трябва да се връщам в Сейнт Луис.

— Това зависи само от теб — не беше много доволен, че тя си заминава.

— Знам — тя притвори очи. — Ако само можех да бъда с теб, всичко би могло да бъде по-различно. — Патрис сграбчи ръката му.

Той сви рамене.

— Казах ти, че никога не се задържам дълго на едно място.

Тя премигна, за да скрие сълзите си.

— Да, предполагам, че така е по-добре.

Влакът забави ход, приближи се с грохот и бълващ дим. Въздухът от спирачките излезе със силно свистене. Колелата издадоха остър, стържещ звук.

Шумни групи новопристигнали слизаха от влака и се събираха на перона, като объркано се движеха напред-назад. Ярки костюми. Изцапани пътни чанти. Плачещи деца и пияни мъже.

— По-добре се качвай — каза Спър. — Ще ти помогна с багажа — той посегна към кафявите кожени чанти.

Тя го погледна, красивите й сини очи се насълзиха, долната й устна потрепери.

— Спър. Спър!

— Знам.

Прегърнаха се. Сълзите й закапаха по чистата му сива риза, а около тях мъже и жени се разминаваха. Тя най-сетне се отдръпна и изтри мокрите си бузи.

Спър подаде багажа й на носача и я придружи до вагона. Патрис сложи крак на стъпалото и се обърна към него.

— Благодаря! — обърна се и се качи.

Завинаги си отиде от живота му. Спър почака, докато влакът изсвири и потегли, отвеждайки Патрис обратно към дома.

Когато влакът вече не се виждаше, той се запъти към телеграфа, като се опитваше да се отърси от спомените.

Време беше да се залови с нова задача.