Дърк Флетчър
Певицата от Канзас Сити (9)

Девета глава

Гъст дим изпълни стаята, която стана още по-светла от уголемяващите се огнени езици, които обхванаха пода и масата от черешово дърво. Патрис стоеше ужасена, неспособна да направи и едно движение.

Спър я грабна и я хвърли на леглото. Като се стараеше да заобикаля пламъците, Спър се добра до завесите, разкъса ги и започна да гаси пожара с тях, но докато успееше да потуши пламъците на едно място, те се разгаряха с пълна сила на друго.

Пожарът продължаваше да се разраства. Без да обръща внимание на лютенето в очите си, като кашляше и псуваше, Маккой събори масата, грабна все още недокоснатото от огъня кръгло килимче и започна с него да потушава огъня, но в този момент пламнаха завесите. Огнени езици започнаха да лижат тапетите.

Спър се огледа наоколо, грабна каната и плисна съдържанието й по стената. Пламъците засъскаха, запращяха и угаснаха.

Спър изпусна въздишка на облекчение и се обърна. Патрис все още стоеше на леглото, лицето й беше неспокойно. Тя скръсти ръце в скута си, но когато заговори, отправи поглед встрани. Спър можа да забележи, че от очите й се стичаха сълзи. От счупения прозорец нахлу чист въздух, който освежи стаята и премахна лютивия дим.

— Това е работа на Джак Голд — каза тя отчаяно. — Ти беше прав. Той се опитва да ме убие.

Спър се приближи до нея.

— Не знаеш със сигурност дали е така. Може да е просто някой заблуден куршум — той спря за миг и я погледна. — Но дори и да не е така, не можеш да останеш тук. По-добре е да дойдеш в моята стая.

— Добре — кимна Патрис. Лицето й все още бе восъчно бледо.

— Ако този куршум е бил предназначен за теб, не мисля, че е добра идея да те виждат навън точно сега. Какво ще кажеш?

Този въпрос я извади от унеса й. Тя стана и се отправи към един голям куфар, оставен в другия край на стаята.

— Може би нещо оттук би могло да послужи. Няколко костюма, които мистър Уитърби ми остави за представленията. Всичките дрехи са мой размер — тя започна да рови в куфара и след няколко минути извади обикновена черна рокля, шал и боне. — Това дали ще свърши работа?

Маккой кимна в знак на съгласие.

Пет минути по-късно Спър излезе от хотелската стая и, придавайки си безучастен вид, продължи една пресечка по-надолу от „Дебнещият Лъв“. Не след дълго видя една жена да напуска хотела. Беше облечена в черно, почти цялото й лице бе закрито от шала, а косата й изобщо не се виждаше под шапката. Жената закуцука към Нешънъл Хотел.

Той я последва на известно разстояние, като предпазливо, почти незабележимо, се оглеждаше наоколо, за да се увери, че никой не следи Патрис.

Не след дълго тя изчезна зад вратите на Нешънъл Хотел. Той забърза след нея и я настигна пред вратата на стаята си. В момента, в който се озоваха вътре, Патрис захвърли шапката и се усмихна на Маккой, който в това време палеше лампите.

— Колко вълнуващо! — възкликна тя, махна шала си и прокара пръсти през косата си. — Представлението ми беше ли убедително?

Той кимна.

— Ако не знаех, че си ти, изобщо нямаше да те позная. Никой не ти обърна внимание, представи се отлично — Спър се приближи до нея и я целуна по носа.

Тя измърка доволно и постави ръце на раменете му.

— Ще помогнеш ли на една стара жена да си съблече дрехите?

Той симулира безразличие.

— По дяволите, мадам, не знам. Та вие сте достатъчно възрастна да бъдете моя… моя…

Тя на шега го удари по брадичката.

— Стара съм, добре! Затова ми помогни да махна от себе си тези кринолини. Ще ти покажа аз колко съм стара!

Той започна да разкопчава роклята й. Тежката дреха падна на пода. Въпреки че я бе видял по бельо само минути преди това, Спър отново се възхити на изящното й тяло. Кожата й беше мека и бяла като бельото.

— Мога ли да помогна с още нещо?

Тя се усмихна и подканящо вдигна ръце над главата си. Спър хвана долния край на фустата и бавно я вдигна. Патрис се разсмя, когато той се наведе и целуна гладкия й корем. След това Спър вдигна фустата още по-нагоре, откривайки съблазнителните й гърди.

— Имаш страхотни гърди, бабке.

Той леко докосна с език едното зърно, после другото. Патрис изстена и изви съблазнително тялото си, когато той се пресегна и изхлузи фустата през главата и вдигнатите й нагоре ръце.

Спър коленичи пред нея с поглед, впит в гърдите й, като бавно започна да сваля долната дантелена фуста. Тя нетърпеливо я изрита. Под нея Патрис носеше дантелени гащички, скриващи това, което той искаше да види, така че той махна и тях, но под тях откри още един чифт гащички. Нетърпението и жаждата да я има избухнаха в него с пълна сила. В бързината си той разкъса финия плат, като най-накрая запрати всичко, което имаше по нея, на пода. Бедрата й бяха с копринена мекота, бели, закръглени точно колкото трябва. А няколко пръста надолу под пъпа й неудържимо го привличаше меката топлина между бедрата й.

Патрис застана гола пред него, безсрамна, невъзмутима, просто една истинска, чувствена жена. Гледайки надолу към него, тя протегна и двете си ръце. Спър се изправи и я притисна в прегръдките си. Тя се притисна в мощните му гърди, устните им се намериха и се сляха в дълга целувка. Леко свали шапката от главата му.

Без да прекъсва целувката, Спър разкопча ризата си, съблече я и я захвърли, след това събу и изрита ботушите си. Тя с готовност му помагаше. Два чифта ръце настоятелно дърпаха, притискаха, късаха, докато телата им се освободиха от всякакви ненужни дрехи. Като продължаваше да я целува ненаситно, Спър събу панталоните и гащетата си.

Той изстена, когато почувства как ръката й обхваща втвърдения му пенис. Хладните й пръсти го погалиха, след което го притиснаха леко, но настоятелно. Той почувства отново познатото напрежение в слабините си, докато жената го галеше, окуражаваше го, омагьосваше го.

Патрис отдели устните си от неговите и коленичи и, без да откъсва поглед от огромния му втвърден пенис, облиза устни.

— Патрис, не е необходимо… — гласът му беше дрезгав от страст.

— Не е необходимо? Но аз искам. Пожелах да направя това от момента, когато го видях за пръв път — тя наклони глава напред. Устните й се разтвориха.

Спър почувства коленете си да омекват, когато гореща чувствена вълна се разля по цялото му тяло. Той зае по-удобно положение, като постави ръка на рамото й. Тялото му се разтърсваше от тръпки на неописуемо, неземно блаженство.

Устата й беше топла, мека, настоятелна. Топлината го изпълваше все повече и повече, докато устните й се плъзгаха по набъбналия до болка пенис. Спър не откъсваше невярващ поглед от жената в краката си, докато сладострастните вълни караха тялото му да тръпне в сладка агония.

Главата й се движеше нагоре, след това надолу, и още веднъж, и още. Русите й къдрици се полюшваха в такт с движенията й, докато тя с наслада прокарваше влажния си език по него и го всмукваше все по-дълбоко в устата си.

Изведнъж тя се отдръпна и го погледна втренчено; устните й бяха влажни, а очите й блестяха с особен блясък.

— Хвани главата ми и ме накарай да го направя! — прошепна задъханата от страст жена.

Той обхвана главата и с двете си ръце и бавно вкара пениса си в устата й. Тя изстена, когато той целият влезе в нея. Маккой движеше бавно пениса си, наслаждавайки се на невероятното удоволствие.

Напрежението в слабините му започна да расте. Той ускори движенията си, като в същото време движеше главата й така, че да посреща всеки негов тласък.

Дълбоко, по-дълбоко. Той почувства как гърлото й се отпусна, стана някак си по-меко, приемайки го с готовност все по-дълбоко.

Не би могъл да издържи повече. Той рязко се отдръпна от нея, като направи крачка назад. Задъхваше се от страст, а пенисът му потръпваше от възбуда и блестеше от влагата в устата й на светлината, струяща от газената лампа.

— Какво има? — попита Патрис, като вдигна поглед към него. — Не ти ли харесва?

— Да. Искам да кажа, че всичко е наред. Обаче е малко рано да свършвам.

Тя се усмихна, изправи се, а гърдите й се полюшваха съблазнително.

— Тогава да преминем нататък. Какво ще кажеш, а?

Той я грабна и я вдигна на ръце. Бяха необходими само няколко крачки, за да достигнат леглото. След като я положи на светлорозовите одеяла, Спър застана между краката й и коленичи. Хвана коленете й и ги разтвори.

— Ооо, направи го! — подкани го тя, като се усмихваше лукаво.

За миг спря поглед върху нея, след това зарови лице между краката й. Младата жена изпусна въздишка на удоволствие, когато почувства езика му, който изследваше, опипваше, навлизаше в нея.

Нейната влага съвсем го подлуди. Той разтвори срамните й устни и докосна клитора й, като нежно го притискаше с език. Патрис започна да се гърчи и да стене, докато той й доставяше това удоволствие. Като я притискаше, смучеше и лижеше, той постепенно увеличаваше възбудата й, която накрая избухна в един разтърсващ, невероятен оргазъм.

— Спър! — изкрещя тя.

Без да я остави да си поеме дъх, той го направи отново, като с език я доведе до втора кулминация, само секунди след първата. Патрис обви бедра около него, докато се гърчеше, изживявайки неповторимия миг.

— Стига толкова! — извика тя, цялата задъхана. — Милост, Спър, моля те!

Тя отпусна бедрата си. Маккой се изправи и хвана пениса си в ръка. Приближи се, докато Патрис го гледаше право в очите. Тя потрепери. С рязко движение той я повали на леглото, разтвори краката й и влезе в нея с мощен тласък.

Телата им се сляха и двамата започнаха да се движат в любовен танц, стар като света. Хванал здраво раменете й, той за миг се отдръпваше, след което със силен тласък отново навлизаше в нея. Патрис, легнала под него, следваше движенията му и го поемаше в себе си. Всеки път, когато той се отдръпваше, тя очакваше с нетърпение отново да влезе в нея.

Разгорещените им тела се движеха в постоянен бавен ритъм. Спър пое с устни лявата й гръд, като постепенно увеличаваше натиска си. Меката й кожа беше топла, сладка. Той обхвана със зъби зърното, като съвсем леко го притисна. Патрис хвана главата му с двете си ръце, притисна я към гръдта си, принуждавайки го по този начин да увеличи натиска.

Той пое с устни другата й гръд, като постъпи по същия начин както с първата. Патрис стенеше, тъй като Маккой отново бе разпалил страстта й. Той нито веднъж не спря ритмичните си движения, като влизаше в нея и се отдръпваше и пак повтаряше това с енергия, която сякаш никога нямаше да свърши.

Той спря да смуче гърдите й и се подпря на ръцете си.

— Господи, Спър — изстена Патрис. — Просто ме чукай.

Той издаде един неопределен звук и ускори тласъците, пронизвайки жадното й, искащо тяло. Тъй като не можеше да се чувства задоволен, докато не задоволеше жената под себе си, Спър издигна тялото си малко по-високо, така че пенисът му започна да търка и дразни клитора й. Патрис притисна хълбоците му с ръце, за да навлезе той по-дълбоко, по-бързо, по-грубо. Леглото под тях всеки миг заплашваше да рухне, докато телата им се вкопчваха все по-страстно едно в друго.

— Господи, Патрис! — възкликна Спър. По тялото му се стичаше пот.

Очите й заблестяха с особен блясък. Устните й се разтвориха в безгласен вик, гърдите й бяха втвърдени и набъбнали, тялото й трепереше, мускулите в слабините й се свиха и притиснаха члена му още по-плътно.

Това, че тя увеличи натиска на мускулите си върху пениса му, направо го подлуди. Той се опита да увеличи тласъците си, ако това изобщо беше възможно, натискаше и влизаше яростно в нея, докато леглото започна да се блъска в стената; реалният свят престана да съществува, тялото му експлодира и той почувства как спермата му се изля на неудържими вълни, но Спър не спря, а продължи да навлиза в нея в безумен екстаз.

Останал без сили, изтощен, Спър се отпусна върху задъханата жена, зарови лице в красивите й гърди, сграбчи я за раменете, прегърна я и я държа така, докато сърцето му постепенно възвърна нормалния си ритъм след върховното напрежение. Патрис гледаше и галеше косата му, шепнеше му успокоителни думи, докато той най-накрая дойде на себе си.

След известно време Спър вдигна глава. Зашеметен, замаян, погледна Патрис. Лицето й му се стори неясно и размито, докато помътнелите му от страст очи възвърнаха острия си проницателен взор. Когато най-после можа да я види ясно, забеляза, че Патрис му се усмихваше, сияеща от радост и удовлетворение.

Той също й се усмихна в отговор и отново се отпусна върху нея.

 

 

Беше глупаво! Невероятно глупаво! Голд обикаляше стаята си като звяр в клетка. Беше глупава идея, глупаво планирана и глупаво изпълнена. Целият кипеше от яд при мисълта какво биха казали старите му приятели в Ню Йорк, ако разберяха как беше оплескал една толкова проста работа.

Сега му беше ясно как трябваше да постъпи. Трябваше да изчака подходящия момент, а не така безразсъдно да се впуска в нощта и да стреля в стаята на тази тъпа кучка, надявайки се, че ще успее да я убие.

Голд си припомни как беше чакал, заел позиция на покрива на сградата точно срещу хотела „Дебнещият лъв“. Когато на улицата някакви типове започнаха да стрелят, той разбра, че това е неговият шанс, но куршумът му не улучи. Резултатът от всичко бе, че събуди подозрение у русокосата и мъжа, който бе видял през счупения прозорец. Непростима, глупава грешка.

Отвори бутилка уиски и започна да поглъща на големи глътки изгарящата, парлива течност. След малко остави бутилката на масата и изсумтя. По вените му се разля приятна топлина от изпитото уиски, с помощта на което той скоро забрави това, за което изобщо не искаше да мисли.

„Започваш да губиш, Голд — помисли си той. — Интуицията ти и точната ти ръка започват да ти изневеряват. Може би е време да оставиш тази работа и да отвориш публичен дом.“

По дяволите, изобщо не беше в негов стил да се размеква пред жена, а след това да позволи на яростта да контролира действията му. Дали всичко не беше в резултат от предишната му работа, или от спомена за онези библейски глупости, които може би му бяха объркали ума?

Голд се усмихна. Да, това трябва да е. Той беше съвсем добре, по-силен отвсякога, а и имаше достатъчно пари да поживее охолно във Фейгън още няколко седмици.

Не му оставаше нищо друго, освен да убие момичето и веднъж завинаги да приключи с това, след което ще изчака да види накъде ще го отвее вятърът.

А когато животът му нямаше да зависи от непредпазливо оставени улики, щеше да бъде напълно щастлив.