Дърк Флетчър
Певицата от Канзас Сити (8)

Осма глава

Спър продължи да язди през по-голямата част от деня, като следваше неясните следи, които, той беше сигурен, водеха в тази посока. Някъде след обяд започна да се движи успоредно с железопътната линия; релсите се простираха пред него като гигантски змии.

Обширните пространства богата обработваема земя, фермерските домове и постройки, както и няколкото отдалечени едно от друго стопанства отстъпиха пред открити равнинни пространства. Не след дълго първите сгради на Фейгън, един от бързо разрастващите се канзаски градове, се появиха пред него.

Още с влизането си Спър бе впечатлен от града. От двете страни на осемте му главни улици се виждаха само двуетажни красиви тухлени сгради и масивни дървени постройки. След като отмина три хотела, банката, градската община и три кръчми — както и множество галантерийни магазини, той се убеди, че това наистина е един богат град. Всичко изглеждаше свежо, ново, добре поддържано.

Стотици хора се тълпяха по улиците, като се мъчеха да си пробият път между коли и коне от всякакъв вид. Влакът очевидно току-що беше пристигнал на фейгънската гара, от него слизаха множество смутени, натоварени с огромно количество багаж мъже, жени и деца, пристигнали във Фейгън със своите надежди и мечти.

Разположеното на кръстопът малко селище само за няколко години се бе превърнало в един оживен, многолюден град. След като бе построена железопътната линия, градът беше залят от няколко вълни заселници, които бяха готови да изкарват препитанието си от богатата, необработвана още почва на околните земи. Веднъж дошли тук, те веднага купуваха скъп дървен материал, пирони, бурета, фургони, платове, коне, домакински съдове, храна, газ и много други необходими неща, преди да тръгнат да търсят свое собствено парче земя.

Шумът наоколо почти го оглуши. От ковачницата долиташе звън от обработване на желязо. Няколко прасета вдигаха врява до бога, докато един възрастен, леко прегърбен човек ги подканяше да побързат. Безброй деца крещяха наоколо, някои плачеха, молейки родителите си за нещо. Коли отминаваха шумно по пътя, цвилеха коне. От кръчмите се носеше истинска какофония от звуци — музика от раздрънкано пиано, пиянски викове за повече уиски.

Изтощен от ездата, жаден и целият покрит с прах Спър влезе във Фейгън. Големината на града, оживлението, което кипеше в него, го правеше неподходящ за целите на Голдън — твърде голям, твърде много хора, твърде много възможни свидетели, за да може той необезпокояван да извършва обирите по начина, по който бе действал досега.

Но въпреки това Спър беше сигурен, знаеше, че Голдън бе дошъл тук, и се надяваше, че бе довел Патрис със себе си. Спър отново си спомни милото момиче. Защо беше излязла онази нощ? Ако той го бе направил за трети път с нея, тя все още щеше да бъде в Холмс, да отблъсква похотливите желания на нахалните каубои и да танцува весело в салона.

Той се опита да прогони тази мисъл. Сега вече бе твърде късно. А при това, както й бе казал, той бе само едно човешко същество с определени граници на своите възможности.

Спър завърза коня си пред „Нейшънъл Хотел“ — най-хубавия от трите хотела, и се регистрира. Цената беше малко по-висока от тази, която бе плащал досега, но парите нямаха значение. Когато влезе в стаята, хвърли пътната си чанта на твърдото легло и бе изненадан, че то буквално започна да пружинира. Може би щеше да се наспи добре.

Докато се измие от праха и мръсотията от дългата езда и облече чисти дрехи, слънцето бе вече залязло. Маккой слезе до рецепцията и спря пред бюрото, зад което не се виждаше никакъв служител, и прелисти регистрационната книга. През изминалия ден не бяха вписани никакви имена — името на Голдън също.

Той излезе навън с намерението да потърси Голдън, Патрис, или още по-добре, и двамата.

Дори след като се бе смрачило, „Батънууд стрийт“ беше доста оживена. Млади и не толкова млади влюбени двойки вървяха, хванати ръка за ръка. Мъже влизаха и излизаха от постоянно пълните кръчми. Красиви жени, облечени в прилепнали рокли, се разхождаха смело сами по улицата.

Щеше да е безполезно да се вглежда във всяко мъжко лице с надеждата да открие Джошуа Голдън или каквото и да беше името му. Но оставаха кръчмите. Ако в някоя от тях имаше танцьорки, ако Патрис се бе отбивала натам…

Провери и петте кръчми. Две от тях — „Хорзшуу“^[1] и „Ред Ейс“^[2] — предлагаха представления. Той наблюдаваше жените, които излизаха да танцуват, но Патрис не беше между тях. „Момичетата“ бяха навършили тридесет, някои дори повече, талантът им се намираше в дълбоките им деколтета и между краката им. Той влезе в „Ред Ейс“ тъкмо когато шоуто завършваше с бурни овации от страна на пийналата публика, която, разбира се, беше само от мъже. От задната част на кръчмата Маккой разпозна Патрис малко преди русокосата красавица да се обърне и да изчезне зад сцената, заедно с другите пет жени.

Ако все пак не беше се припознал, тя беше във Фейгън. Умът му трескаво работеше. Беше ли отвлечена Патрис? Разбира се, че беше. Ако просто бе решила да напусне Холмс, тя не би оставила там всичките си дрехи. А щом като Патрис е тук, във Фейгън, означаваше ли това, че и Джошуа Голдън е тук?

Спър си спомни, че откъм улицата бе видял една врата, която очевидно водеше към сцената, излезе отвън и зачака там. Няколко млади жени излязоха през вратата по двойки, някои от тях бяха придружени от мъже, които, Спър осъзна, бяха собствениците на „Червения Ас“. Най-накрая излезе и Патрис, лицето й бе зачервено. Беше се преоблякла в обикновена зелена рокля.

— Патрис! — извика Спър.

Тя впи поглед в него, онемяла, вцепенена от изненада, след което се опомни и изтича към него. Прегърна го и зарови глава в гърдите му.

— Спър Маккой! Мислех, че никога вече няма да те видя!

— Аз също — той я притисна силно. — Виждам, че си добре, Патрис. Какво, по дяволите, правиш във Фейгън?

Тя се отдръпна от него.

— Това е дълга история — когато го погледна, очите й бяха пълни с тъга. — Джак Голд — това е истинското име на Джошуа Голдън — ме отвлече през нощта, когато ние… е, сам знаеш. Излязох да се поразходя и се случи така, че минавах покрай банката тъкмо когато Голд излизаше от нея с всичките пари, които беше задигнал. Опитах се да го убедя да ме пусне, но той не искаше. Нищо, което направех или кажех, не можеше да го накара да промени решението си. Заплаши ме, че ще ме изнасили — тя направи гримаса на отвращение.

— Направи ли го?

— Не. И това е най-странното, защото имаше възможност да го стори, но не се възползва. Сигурно бях права, че може би обича само конете…

Спър се усмихна. Патрис въздъхна и продължи:

— Така че вчера той най-после спря коня си и ме пусна. Каза, че му надувам главата с глупости, а той имал нужда да помисли на спокойствие. Смятам, че просто вече не можеше да ме търпи около себе си. Може би наистина съм успяла да го изкарам извън нерви — тя изви устни в прелъстителна усмивка. — Джак ми каза да се върна в Холмс, но е твърде далеч. Чух го да говори за Фейгън, дори на една негова карта ми показа къде се намира, и аз дойдох тук. Още ме болят краката.

— И въпреки това си започнала да танцуваш?

Тя кимна.

— Мистър Уитърби търсеше момичета за своето шоу, така че се качих на сцената по-малко от половин час, след като се довлякох до тук. Започнах да танцувам, преди да си наема стая в хотел — бях изтощена, с подбити крака. Но нямах и цент в джоба. А мистър Уитърби плаща два пъти повече, отколкото получавах в Холмс. Освен това тук сме просто танцьорки, нищо друго — тя повдигна предизвикателно вежди.

— Разбирам. Виждала ли си Джак Голд оттогава?

Тя се намръщи.

— Не бях го виждала до тази вечер. Той дойде, докато изпълнявахме първия танц. Изплаших се не на шега, когато ме забеляза, чудех се какво ще направи. Въпреки че ме остави да си ида, сигурна съм, че не беше очаквал да ме види тук. Скрих се зад сцената, но все пак трябваше да си тръгна — тя го погледна мило. — Нямаш представа колко съм щастлива, че срещнах теб, вместо онзи дебелак.

Спър кимна.

— Значи той е тук. Някъде в този град сред всичките тези хора… — той помисли за момент. — Спомена ли какво ще прави тук? Имаше ли намерение да ограби и тази банка?

— Аз… не мисля, че ще го направи. Каза, че за известно време не иска да си има неприятности със закона. Изглежда има предостатъчно за харчене.

— Сигурно. Не мисля, че ще опита да направи нещо тук. Не е в неговия стил.

Патрис се огледа боязливо наоколо.

— Виж, Спър, бих желала да си поговоря с теб още, но не тук. Чувствам, че той е някъде там. Тръпки ме побиват само при мисълта, че той е в един и същ град с мен — Спър почувства, че тя трепери. Подаде й ръка.

— В моята или в твоята стая ще отидем? — попита той.

— Няма значение — отвърна тя, като го хвана под ръка.

Двамата бавно поеха по тихата улица.

Джак Голд се загледа към кръчмата „Червения Ас“ от прозореца на хотелската си стая. „Представлението трябваше да свърши всеки момент“ — помисли си той, подръпвайки нервно перлените копчета на червената си риза.

Много скоро Патрис и някакъв човек, който той смътно си спомняше, че бе виждал в Холмс, излязоха от страничната уличка до кръчмата и продължиха бавно, хванати ръка за ръка.

Голд се намръщи. Изобщо не трябваше да я пуска да си върви. Никога не трябваше да изпуска и най-дребното нещо, което можеше да го провали тъкмо когато си мисли, че всичко върви добре. Трябваше да я убие в момента, когато налетя на нея, напускайки банката. Дяволите да го вземат, беше убил толкова много жени. Нямаше кой знае какво да стане, ако убиеше и тази.

Но когато бе зърнал лицето й, блестящата й руса коса, бе взел светкавично решение и я бе отвлякъл със себе си. Отчаяно се нуждаеше от жена, щеше да се възползва без колебание от прелестите, които тази му предлагаше.

След няколко часа обаче той разбра, че това, което отначало го бе привлякло в нея, скоро го отблъсна. Златистите коси, звънкият, младежки глас — всичко това му напомняше за единствената жена, чиито образ го преследваше през целия му живот. Неговата майка.

Удари силно с юмрук по перваза на прозореца и от силата на удара чак кокалчетата на ръцете му почервеняха. „Болката е добре дошла“ — помисли си Голд, замахна и отново стовари юмрука си на прозореца. Болката проясни ума му и прогони глупавите сантиментални чувства.

Голд си припомни как като малко момче обожаваше майка си. Единственото нещо, което тя правеше, беше да чете Библията ден и нощ, като изобщо и през ум не можеше да й мине да погледне и в реалния свят. Бе я направил свой идол, докато не бе разбрал, че ако Бог е добър за тези, които желаят да постигнат задгробния живот — ако той наистина съществуваше — самият живот е най-важното нещо. И той бе решил да вземе от живота колкото може повече.

Но въпреки това не можеше да забрави образа на майка си — с нейния открит, простодушен поглед, високите скули и разкошни тъмноруси къдрици. Понякога, когато лежеше задъхан до някоя от многобройните курви, които бяха минали през ръцете му, и разумът му беше замъглен от поредната бутилка уиски, той си спомняше за нея, спомняше си каква хубава жена беше. Тези мисли го разстройваха и го ядосваха.

Скоро започна да се чувства по същия начин с Патрис. Тя толкова напомняше майка му, че не можеше да я убие просто ей така. Презираше я, но не можеше да я убие и затова я изостави в откритото поле между две малки градчета, като се надяваше, че тя или ще загине, или ще се върне в Холмс. Каквото и да се случеше, предполагаше, че никога вече няма да види тази русокоса кучка.

А сега, с внезапното й появяване във Фейгън, изникваха непредвидени трудности. Патрис беше опасна, много опасна. Тя знаеше твърде много за него, достатъчно, за да го линчуват или съвсем законно да го изпратят зад решетките. Всичко, което трябваше да направи, беше просто да отиде и да разкаже цялата история на местния шериф.

Голд се почеса по главата. Беше твърде рано за следващия обир. Имаше предостатъчно пари за харчене, а и Фейгън беше много подходящ град. Беше достатъчно голям да се смеси с тълпите, без да бъде забелязан или да падне и най-малкото подозрение върху него — ако, разбира се, не оставя и най-малките улики след себе си.

Почувства как започва да го обзема непреодолима ярост. Трябваше да я убие някъде по пътя и да свърши с това веднъж завинаги. Никога не беше късно да се свърши работа като тази. Този път нямаше да позволи на чувствата си да се намесят.

Отново стовари юмрук в рамката на прозореца.

Ще я убие. Ще убие тази бъбрива малка кучка. Ще я убие, преди тя да го направи.

 

 

— Добър вечер, мис Карлън — поздрави един мъж с груби черти, облечен в скъп нюйоркски костюм. Бе застанал до рецепцията на хотел „Дебнещият лъв“.

— Добър вечер, Питър — отвърна тя и влезе в луксозното фоайе, хванала Спър под ръка.

— Представлението миналата вечер много ми хареса. Танцувате много добре — мъжът я пронизваше с поглед, в който се четеше възхищение, примесено с похотливост.

— Благодаря, Питър — Патрис се усмихна на Спър, докато приближаваха стълбите.

— Удоволствие е за нас, че сте отседнали тук.

Тя се усмихваше, докато изкачваха стълбите, а когато стигнаха горната площадка, избухна в неудържим смях.

— Какво има? — попита Маккой.

— Виждаш ли защо обичам да стоя тук? В Холмс бях една курва. Ванеса Томпсън ми го каза право в лицето. Тук съм звезда, както майка ми винаги казваше, че ще бъда.

Тя извади блестящ малък ключ от обсипаната с мъниста дамска чантичка, която висеше на лявото й рамо, и бързо отключи вратата на стаята.

Спър беше впечатлен от размера и мебелировката й. Съдейки по кристалните лампи, дантелените покривки върху две от масите от черешово дърво и огромното легло, покрито с дебели вълнени одеяла, това изобщо не беше някой евтин хотел.

Патрис хвърли чантичката си на леглото и запали малката лампа, която стоеше на масата пред прозореца. Без да вдига завесите, тя се пресегна и го отвори. Лек бриз нахлу в стаята, раздвижвайки почти незабележимо ефирния плат. Патрис се обърна към Маккой и се усмихна.

— Виждаш, че се справям добре тук във Фейгън.

— Да — отвърна той и се огледа наоколо. — Много впечатляващо. Има само един проблем.

— Какъв е той? — попита Патрис.

— Голд е в града.

Щастливото изражение на младата жена изчезна и тя в миг смръщи вежди.

— По дяволите! Почти бях забравила за него. Прав си, разбира се. Би трябвало да очаквам, че може да го срещна отново. Аз също го зърнах в кръчмата, но просто се вцепених, гледах го и от страх онемях. Едва не паднах от сцената.

— Имаш основания да се страхуваш. Кой знае какво крои? Може би си мисли, че идеята да те пощади не е била много добра.

Тя потръпна.

— Господи, не говори така. Ако имаме късмет, до утре той ще си е отишъл и никога няма да ми се налага да го видя отново.

— Не мисля така — каза Спър, като се приближи до нея. — Голд е казал, че засега няма да предприема нищо. Това означава, че той ще се навърта тук седмица, може и повече.

Тя го погледна заинтригувана, докато той се приближаваше към нея.

— Изглежда, че този човек страшно много те интересува. Тази… тази ли беше причината да дойдеш в Холмс?

Той сви рамене.

— Възможно е.

— Проклет да си, Спър Маккой! — тя се извъртя, изскубна се от ръцете му и застана пред леглото, като клатеше глава. — Толкова си тайнствен. Не мога да те накарам да ми кажеш нищо — тя се намуси и го погледна в очакване. Светлината на газената лампа се отразяваше в сините й очи. — Хайде да престанем да говорим за това, а? Забравил ли си, че ми обеща да го направим трети път?

Той се усмихна.

— Щом настояваш.

— Разбира се, че настоявам.

— Е, тогава…

— И ти обещавам, че няма да се разхождам посред нощ. Разходките ми на лунна светлина са вече минало. И за известно време ще се опитам да не мисля за онзи проклет измамник, а ще направя така, че и двамата добре да се позабавляваме.

В момента, в който той се приближи до нея, откъм улицата под тях долетяха високи мъжки гласове. Разговорът беше разгорещен, разменяха се груби думи. Спър обаче не обърна внимание, а се пресегна и докосна рамото й. „Кожата й е толкова съблазнително мека“ — помисли си той, когато в непосредствена близост проехтя изстрел.

— Какво беше това? — попита Патрис. Под милващата му ръка тялото й се вцепени от уплаха.

— Просто стрелба навън — Спър прокара устни по топлата й шия, вдъхвайки аромата на скъпия парфюм и нежно захапа ухото й.

— Но те сигурно се избиват един друг. Може би… може би това не е просто стрелба.

— Забрави за това.

Той отново прокара език по шията и ухото й.

— Може би Джак Голд ограбва банката!

В този миг се разнесе още един изстрел.

— Не се тревожи. Имаме други неща, за които да си мислим.

Тя поклати глава.

— Ако не друго, ще затворя прозореца.

Патрис се откъсна от Спър и се приближи до прозореца.

Трети изстрел се разнесе в нощта. Прозорецът потрепери, малки парченца стъкло се разхвърчаха навсякъде. В същия миг газената лампа избухна. Експлозията беше кратка, но дълги огнени езици обхванаха масата и се насочиха към килима на пода.

— Исусе! — изкрещя Спър. Пламъците пред прозореца станаха още по-високи и писъкът на Патрис беше почти заглушен от трясъка на счупено стъкло, разпиляващо се по пода.