Дърк Флетчър
Певицата от Канзас Сити (5)

Пета глава

Спър хукна към магазина. След като го достигна, той надникна през счупения прозорец. Вътре всичко бе потънало в тъмнина, непознатият също не се виждаше никъде.

Спър внимателно се промъкна през зеещата дупка и извади колта си, готов за стрелба. Натрошеното стъкло хрущеше под ботушите му. Непознатият можеше и да не обира банки, но със сигурност беше крадец.

— Къде си? — провикна се Спър в тъмнината. — Покажи се страннико!

Никакъв отговор. Спър се зае да изследва просторното помещение. Магазинът беше зареден чак до тавана с всякакъв вид стоки. Цяла една стена беше заета с топове плат. Наблизо имаше наредени инструменти, тел, пирони, въжета, камшици, чанти, които вероятно съдържаха семена и негасена вар. В задната част на магазина имаше пакети с твърди и сухи бисквити, купчини прашни консерви и много други неща.

— Казах, покажи се! — отново извика Спър.

В тъмнината слабо проблесна нещо, последвано от приглушен вик. Едно блестящо острие профуча във въздуха съвсем близо до главата на Маккой и се заби във вратата зад него.

— Кучи син! — изсъска Спър.

Още един нож проблесна непосредствено до него. Спър веднага се сниши, прикривайки се зад здравия дъбов тезгях, покрит с чугунени съдове с всякакви размери. Силен метален звук го предупреди, че трети нож следва другите два.

— Какво, по дяволите, искаш? — попита Спър.

— Храна. Гладен съм. Направо умирам от глад! А хората тук пет нари не дават за мен. Така че, предполагам, сам трябва да се погрижа за това.

— Като нападнеш с взлом този магазин. Не е много умно от твоя страна, приятелче.

Гласът идваше от далечния ъгъл. Спър предпазливо надникна над тезгяха. Взирайки се напрегнато в мрачното помещение, той успя да различи закрепена на стената голяма гравирана плоча, на която бяха окачени безброй ножове от всякакъв размер и вид.

Една ръка се пресегна и сграбчи един от тях. Маккой отново се сниши.

— Махни ножа, приятелче! Предай се! В затвора поне ще те нахранят.

— Никога! — изкрещя непознатият. — Няма да се върна пак там! Това, че бях там, е причината да се забъркам в такава каша!

Нямаше никаква полза от думи, помисли си Спър, когато силен звън от удар на стомана и желязо отново проехтя в сумрачното помещение. Той се втурна през празното пространство към края на дългия тезгях, който пресичаше цялата задна стена. Приведен зад него, Спър чакаше. Знаеше, че непознатият е в най-отдалечения край, под изложените ножове.

— Оставете ме на мира! Всичко, което искам, е храна!

Спър излезе иззад тезгяха и се прилепи към задната стена. Тогава го видя — един съкрушен, прегърбен човек, облегнат на ъгъла на стената. Спър забеляза редица от ленени чували, подредени на една полица над главата му. Може и да потрябват, помисли си той.

— Ще те пипна! — мъжът сграбчи друг нож и го запрати отново към наредените на тезгяха съдове. Миг след това забеляза Спър. — Не! — извика той, посягайки отново към стената, но ръката му не можа да напипа нож, защото там вече не висеше нито един.

Спър майсторски се прицели и изпрати в същата посока един куршум, който се заби на шест фута над главата на непознатия и проби един чувал. Струя бяло брашно се посипа точно на главата на странника. Той се дръпна и се закашля, а брашното продължаваше да се изсипва отгоре му.

Маккой се смееше, докато си проправяше път към непознатия. Хвана го здраво за една от набрашнените му ръце и го изправи на крака. След като го издърпа настрани от чувала, от който продължаваше да се сипе брашно, Спър поклати глава.

— Смятам, че трябва да посетиш — как му беше името? Хол Филипс?

С тези думи той изблъска мъжа извън магазина през счупения прозорец, поведе го надолу по улицата и го вкара в бара. Маккой беше доволен, че Ванеса Томпсън си бе отишла.

— Къде живее Хол Филипс? — провикна се той. — Водя му един призрак!

Високият като върлина мъж, който носеше очила с дебели рогови рамки, се появи, обвит в гъст цигарен дим.

— Аз съм Филипс. Какво, по дяволите, става? — попита той.

— Ето — Спър побутна към него покрития с брашно човек. — Залових странника, докато се опитваше да обере смесения магазин. Счупи един прозорец и хвърли няколко ножа.

— Олсън Хънтър? — Хол изглеждаше немалко смаян от новината, но много доволен от това, че Спър го бе заловил. — Е, благодаря — каза той, изучавайки непознатия. — Мисля си да го заключа в моята къща. Как казахте, че ви е името? — попита неофициалният шериф.

Спър сви рамене и тръгна към бара.

— Не съм казвал нищо.

Филипс също сви рамене.

— Е, хайде, Хънтър — той изтласка странника извън бара.

Спър си поръча уиски, което му бе донесено веднага, и извади пари да плати на огромния барман.

— Не ти струва нищо — каза барманът, като се усмихваше. — Тук се нуждаем от повече верни на закона хора като теб. Остани тук тази вечер. Защо не вземеш място на някоя маса и да се забавляваш? Шоуто ще започне всеки момент.

Усмихвайки се самодоволно, Спър благодари на услужливия барман и зае място в задната част на помещението. След десет минути всички маси бяха заети, тъй като мъжете от цялата околност се събираха тук за обичайното нощно представление.

Един мустакат, облечен в бял костюм мъж със замах удари клавишите на малкото пиано, което се намираше точно до подиума.

— Господа! Пригответе се да видите единственото, неповторимото Глитъринг Гартър Ревю!

Тридесетината мъже закрещяха, затропаха с крака и по всякакъв друг начин изразяваха шумното си одобрение. Човекът на пианото засвири някаква неизвестна мелодия. Четири млади жени, облечени в прилепнали по тялото рокли с дълбоки деколтета, се втурнаха от една малка врата и се изсипаха на неголемия подиум. Започнаха с един танцов номер. Каквото липсваше на танца като артистична завършеност, мислеше си Спър, изцяло се допълваше от щедро изложената на показ гола женска плът. Четирите момичета танцуваха, завъртаха се и подскачаха, показвайки много повече, отколкото можеше да се види по други места.

Едно от момичетата веднага привлече вниманието на Спър. Имаше гъста руса коса, свита в огромен кок. Носеше рокля от светлоалена коприна, а лицето й бе леко зачервено от напрежение, докато тя се стараеше да следва простите танцови стъпки. Но когато всяко от другите момичета вдигаше високо крак, тя подскачаше, а докато те се завъртаха, тя вдигаше крак.

Спър се облегна удобно на стола, като открито се забавляваше с нарастващия гняв на момичето. Изобщо нямаше значение дали тя знаеше да танцува или не, а от одобрителните викове на мъжете около него с положителност можеше да се каже, че и за тях това не беше важно.

Момичетата изпълниха четири песни, поклониха се ниско, излагайки на показ хубавите си гърди, които дълбоко изрязаните деколтета едва можеха да прикрият, и с кикотене изчезнаха в малката стаичка близо до подиума.

Човекът на пианото бързо зае позиция пред вратата на стаичката.

— Момичетата ще излязат след малко, господа, така че останете по местата си.

Спър се усмихна. Искаше да говори с русокосата. Желаеше да я почерпи. Маккой се приближи до тезгяха, взе молив от бармана, написа кратка бележка и я подаде на пианиста заедно с един сребърен долар.

— Бихте ли предали това на блондинката? — попита той.

— Разбира се. Но трябва да изчакате реда си — отвърна пианистът, след като прочете бележката. — Патрис е нова тук. Никой от тези мъже не я познава — той се ухили и пъхна бележката в джоба си.

Не след дълго момичетата отново се появиха на сцената. Спър остана прав, докато пианистът подаваше бележката на русокосата красавица. Тя погледна в посоката, в която й сочеше пианистът, лицето й засия и се отправи към масата на Спър, който я посрещна с думите:

— Щастлив съм, че решихте да приемете поканата ми. Мога ли да ви предложа едно питие, мис…

— Карлън. Патрис Карлън. Да, с удоволствие бих пийнала нещо. Сарсапарила^[1], ако обичате.

Спър бързо взе исканото питие и се върна на масата.

— Бях много изненадана, когато Джак ми каза за теб и те посочи. Никой мъж не ми е писал досега бележка — момичето имаше омайваща усмивка, ослепително бели зъби, чипо носле и огромни сини очи.

— Разбрах, че си нова тук.

— Да, така е. Тази нощ излязох за пръв път на сцената. Е — каза тя, като направи гримаса — за пръв път излизам да танцувам по този начин. Предполагам, не съм много добра.

— Напротив. Не съвсем във форма, но все пак добра. Сигурен съм, че всички мъже тук те харесаха.

Тя се изчерви.

— Не съм свикнала да ми се оказва такова внимание — или около мен да има толкова мъже — тя потръпна. — Вижте, мистър…

— Казвам се Маккой. Спър Маккой.

Патрис кимна.

— Мистър Маккой, не се чувствам удобно тук. Мразя да си мисля какво друго биха ме накарали да правя за всички тези мъже наоколо. За тях или с тях, няма значение, и двете възможности не са много добри. Бихте ли ме изпратили до хотела? — попита тя и ресниците й бързо-бързо потрепваха.

Спър се изправи.

— За мен е удоволствие, мис Карлън.

Тя се засмя дяволито.

— Господи, какви изтънчени маниери!

Патрис го хвана под ръка и те се отправиха към хотела. Когато стигнаха пред вратата на нейната стая, тя се обърна към него.

— Няма ли да влезете?

Спър прие веднага. Тя се зае да запали лампите, а той заключи вратата.

— Надявам се, не мислиш, че прибързвам твърде много — каза Патрис, застанала нервно в средата на стаята.

Той опря гръб на вратата.

— Мога да те уверя, че не мисля така, мис Карлън.

Тя се засмя и той забеляза, че е все още притеснена.

— Просто си мисля, е, искам да кажа, че трябва да танцувам за онези мъже и… и… е, ти сам разбираш, аз мисля, че по-добре знам как да го направя, отколкото да обяснявам — тя хвърли поглед към него и потърка бузата си. — Разбираш ли какво искам да кажа?

— Никога не си била с мъж, така ли?

Тя отметна назад глава и гърлено се засмя.

— О, разбира се, била съм. Не толкова често, колкото другите момичета. Само няколко пъти, когато успях да избягам от родителите си — Патрис се вгледа в очите му. — Но в Сейнт Луис няма много мъже като теб, мистър Маккой. Мисля, че би могъл да ме научиш на някои нещица — въпреки дръзките й думи, страните на младата жена се покриха с червенина.

— Наричай ме Спър — той се приближи до нея и взе ръката й. — Сигурна ли си в това, което вършиш?

— Разбира се, че съм сигурна — тя сложи ръката му на талията си и се облегна на гърдите му. — Свали си шапката, мистър.

Шапката моментално се озова на пода.

— Сега ризата, махни и нея — гласът й се принизи до шепот.

Спър се усмихна, разкопча я и я остави да падне на земята.

— Сигурна ли си, че не си правила това много пъти, мис Карлън? Никак не ми изглеждаш неопитна.

— Не може да се каже, че съм опитна — каза тя. — Просто съм безразсъдна. Махни си ботушите, след това панталоните — тя седна на леглото, облегна се на възглавниците и започна да го наблюдава. — В бара аз ти направих шоу, сега е твой ред!

След секунди ботушите последваха шапката и ризата. Спър разкопча колана си и хвърли прашните си панталони на пода. Застана пред момичето само по бельо. Патрис повдигна учудено вежди.

— Боже, Спър, онова нещо между краката ти става все по-голямо. Дали аз съм причината за тази пулсираща подутина, а?

Той се ухили.

— Знаеш много добре, че ти си причината. Хайде, ела тук и смъкни гащетата ми.

— Не. Искам самият ти да се съблечеш. Всички мъже, с които съм била, винаги угасяха светлината, преди да се заемат с мен. Или пък сме били навън през нощта. Искам да видя как изглежда един истински мъж — тя се излегна лениво назад, изпълнена в очакване.

Издавайки звуци на недоволство, Спър се наведе и смъкна памучното бельо, след това се изправи, напълно възбуден, и впи поглед в русото момиче.

— Е? — попита той. — Сега вече ме виждаш както искаше. Виждаш какво ми причиняваш само като отвориш малката си устица.

Тя се закиска, като не сваляше поглед от пениса му.

— Да, виждам те. Никога не съм си мислила, че на един мъж може да му е толкова голям! — тя преглътна. — Сега ми покажи какво можеш да направиш с това нещо! Разкъсай ми роклята и ела да ме пояздиш, Спър!

Той скочи на леглото до Патрис, сграбчи я и я сложи до себе си. Пръстите му опипаха непохватно копчетата на гърба на роклята й. Тъй като не можа да се справи с тях, той изпсува, дръпна силно, разкъса червения плат и смъкна роклята. Патрис се смееше. Той разкъса и фустите й на парчета, които разпиляваше навред по леглото, докато нетърпеливо я разголваше.

Кръвта на Патрис кипна. Тя яхна Спър, като се притисна плътно до набъбналия му член и започна да го целува по брадичката и бузите.

— Ммм… чудесен си — каза тя, прекарвайки език по току-що наболата му брада.

Маккой изръмжа и я обърна по гръб. Разтвори грубо краката й и коленичи между тях.

— Не бъди толкова срамежлива, Патрис — каза той.

— Няма да бъда срамежлива, ако и ти не бъдеш — пошегува се тя.

— Окей.

Той наведе глава и внимателно пое в устата си едното й зърно. То започна да се втвърдява, а възбудата й се увеличи, когато той засмука твърдата й гръд. Патрис застена, хвана главата му с две ръце и я притисна към гръдта си, молейки за още и още, докато той пое в уста почти половината й гръд.

— Ооо!

Спър ненаситно пиеше сладкото й тяло и по начина, по който тя отвръщаше на ласките му и стоновете на удоволствие, които се изтръгваха от полуотворените й устни, разбираше, че жената се разпалва все повече. Той вдигна глава и засмука другото й зърно, притисна върха му леко между зъбите си, докато тя, погълната от удоволствието, се извиваше под него. Той се изправи и гордо погали члена си, като не сваляше поглед от възбудената жена.

— Искаш ли това? — попита той, усмихвайки се.

Тя погледна с широко отворени очи огромния му орган.

— Да! Разбира се, искам го! Не е ли ясно, че го искам? — тя разтвори крака и изви подканящо ханша си към него. — Вкарай го в мен. Хайде, Спър. Вкарай го бързо в горещата ми катеричка.

— Не знам дали да го направя. Мислех си първо да посмуча гърдите ти още, тъй като наистина искам да те възбудя. Пред нас имаме цяла нощ.

— Но аз съм възбудена! — каза тя и нетърпението й бе очевидно.

Спър се доближи плътно до нея. Той хвана втвърдения си член, вкара го с лек натиск в мократа й вагина и започна да се движи в нея. Патрис извиваше гръб като дъга всеки път, когато той влизаше в нея, изпълваше и събуждаше такава страст, каквато никой и никога досега не беше разпалвал.

— Ооо! Боже мой, Спър! — стенеше тя.

Телата им се движеха в синхрон, докато той проникваше със силни тласъци в нея. Спър обхвана с длани главата й и впи устни в нейните. Той прокара език по устните й, след това навлезе в сочната й уста диво и необуздано. Тя изстена, когато устните им се впиха. Напрежението в слабините на Маккой го накара да се отдръпне, след миг той отново влезе в нея, но този път бавно, любещо. Младата жена заби пръсти в мускулестия му гръб, докато той я яздеше като млада кобилка.

В един момент Спър отдели устните си от нейните.

— Това искаше, нали? — каза той, като продължаваше със силни тласъци да навлиза в нея. — Искаше да бъдеш изчукана здраво и бързо. Искаше го в тясната си малка катеричка, нали?

— Да, да! — очите й бяха полуотворени, докато се извиваше под него, повдигайки хълбоци, за да посрещне всеки негов мощен тласък. Когато той навлизаше яростно в нея, Патрис отмяташе глава, разпръсвайки гъстите си руси коси по възглавницата.

Тестисите му ритмично опираха заоблените й полукълба, докато той проникваше в нея все по-дълбоко и по-дълбоко. Двамата се вкопчиха един в друг, мокрите им от пот тела се вплетоха в едно. Изведнъж Патрис го сграбчи с животинска страст.

— Господи! Исусе! Толкова си тясна и гореща! — изстена той, докато удвояваше тласъците, прониквайки и отдръпвайки се ритмично.

Патрис не отместваше поглед от него.

— Дай ми го, Спър! Силно! Искам още, Спър! — очите й се впиваха в неговите и излъчваха неукротима страст. — По-дълбоко! По-силно! Хайде, Спър, чукай ме!

Тласъците му ставаха все по-бързи и по-силни. Познатото и все пак вечно ново усещане за предстоящата кулминация се разля по цялото му тяло; в същото време обилни капки пот от тялото му се стичаха върху тялото на жената под него. Патрис бе затворила очи. От полуотворените й устни излизаха дрезгави, кратки стенания. Лицето й се присви като че ли от болка и тя сподави вика си, когато той я отведе до края и отвъд него; пред очите й притъмня, сякаш се намираше в някое тъмно, тайнствено място, където тялото й се разтърсваше сякаш от електрически ток; това я превръщаше в трепереща, разтърсвана от конвулсии жена, вкопчена здраво в партньора си, изживяваща бурно своя оргазъм.

Нейното освобождаване бе твърде много за Спър, той вече не можеше да се владее. Свивайки тазовите си мускули, тя стана още по-тясна и обви още по-силно твърдия му пенис. Телата им продължаваха да се движат ритмично и той усети как губи контрол.

— Изпълни ме цялата! — едва поемайки си дъх, със зачервено лице продума Патрис. — Искам сега! Излей всичкия си сладък сок в мен!

Ефектът от думите й беше моментален. По тялото му преминаха вълни от дълбока, разтърсваща наслада. Ръмжейки от удоволствие и усилвайки тласъците си, той започна да се изпразва дълбоко в нея, като изхвърляше силни струи гореща сперма и не спираше да я чука. Когато възбудата избухна в него, сякаш стаята се наклони и се залюля пред изпълнения му със сладострастие поглед. Кулминацията му сякаш нямаше край, продължаваше невероятно дълго, особено когато Патрис обви ръце около хлъзгавото му тяло и притисна гърдите си към него.

Като че ли след цяла вечност вените на екстаза затихнаха и Спър се почувства изцеден. Той въздъхна дълбоко, заравяйки пръсти в косите й. Телата им се отпуснаха тежко на влажното легло, сърцата им блъскаха силно в гърдите.

Двамата продължиха да лежат така, вкопчени един в друг, все още задъхани. Накрая Спър вдигна глава и я погледна. Лицето на Патрис Карлън сияеше, очите й блестяха. Тя изплези език и като имитираше по комичен начин пълно изтощение, започна да диша тежко. Спър се усмихна.

— По дяволите, Патрис, трябва да си напомням да стоя далеч от теб.

— Защо казваш това?

— Можеш да бъдеш опасна за здравето ми — той я целуна по косата. — Не мисля, че се нуждаеш от повече практика, Патрис. Със сигурност знаеш как да разпалиш страстите у един мъж.

Патрис се усмихна.

— Оплакваш ли се? Преди няколко минути съвсем не изглеждаше така. Чукаше ме толкова диво и яростно!

Спър обхвана лявата й гръд.

— Не, не се оплаквам. По дяволите, не! Ти направо ме подлуди — той се усмихна и започна бавно да излиза от нея.

— Не! Недей! Не още! — извика тя, като се намръщи.

— Съжалявам. Трябва да му дам почивка.

Патрис изстена, когато Спър излезе от нея и приседна на пети между краката й. Той прекара ръка по челото си, изтривайки потта. Жената въздъхна и затвори очи.

— Добре ли си, малката?

— Не мисля — Патрис поклати глава. — Ти си просто невероятен, Спър! Наистина, страхотен мъжкар си! — престори се на ядосана. — Трябва да окачат табела на врата ти, която да предупреждава непорочните жени да стоят далеч от теб.

— Защо казваш това? — Спър скръсти ръце. — Аз съм почтен и честен и помагам на старите жени да пресичат улицата.

— Имам предвид члена ти! Той е толкова голям — никой мъж не би трябвало да има правото да притежава такова нещо! Спър, не знаех дали умирам или възкръсвам!

— Ако действително носех такава табела, щеше ли да стоиш надалеч? — попита той, като в същото време съзерцаваше голото й тяло.

— Хей, Спър, казах непорочните жени.

— Изключително много се радвам, че не си непорочна.

Тя се усмихна самодоволно.

— Добре. Значи нямаш нищо против, ако го направим пак.

С глух стон той се хвърли върху нея, а тя избухна в смях.