Дърк Флетчър
Певицата от Канзас Сити (2)

Втора глава

Тракането и друсането на вагона по железните релси извадиха Спър Маккой от дрямката му. Той примигна два пъти, поклати глава, настани се удобно и извади телеграмата от джоба си.

От това, че препрочете съобщението, работата не стана по-лесна. Всичко, което генерал Халек бе в състояние да му кажа, бяха голи факти: редица от малки градове в Мисури и Канзас били нападани от банда дръзки банкови обирджии и убийци. Пет банки били ограбени, но нямаше нито един очевидец да свидетелства, че е видял нещо важно. Дванадесет мъже и три жени, една от които бременна, бяха убити в пряко стълкновение с крадците.

Може би това е причината да няма свидетел. Те всички бяха мъртви. Маккой пъхна телеграмата обратно в джоба си. След това впи поглед в глезена, които една претенциозно облечена жена, седнала срещу него, дръзко му показваше и въздъхна. Не беше достатъчно, за да започне да флиртува с нея. Червенокосата, около тридесетгодишна жена се усмихна, когато улови погледа на Спър. Тя смъкна надолу полата си, скривайки по този начин приятната гледка, и се изправи удобно на седалката.

Маккой се протегна и нахлупи кафявата шапка над очите си. До Канзас Сити, щата Мисури, имаше още дълъг път.

Въпреки протестите на някои бивши войници, Спър Маккой сега беше член на Секретната служба на Съединените щати, която беше клон от федералното правителство, създадена с едно постановление на Конгреса през 1865 година, с цел да предпазва американския долар от фалшифициране, както и да осигурява стабилността му през цялото време.

По-късно работата на Секретните служби се разшири и сега те се занимаваха с онези престъпления, които преминаваха границите на щата или определена територия. Скоро след това започнаха да работят съвместно с други федерални служби, тъй като бяха единственото федерално представителство с права да привежда в действие изпълнението на закона.

След като си беше изградил прилична кариера в армията на Съединените щати, където получи чин капитан, Маккой отиде във Вашингтон, за да служи като съветник на сенатора Артър Б. Уолтън от Ню Йорк, стар семеен приятел.

Той се присъедини към Секретните служби скоро след като бяха създадени и работи в продължение на шест месеца във Вашингтонския отдел. Когато началниците му разбраха, че Маккой е не само отличен стрелец, но и най-добрият ездач в Секретните служби, те го изпратиха в отдела в Сейнт Луис, предоставяйки му всички криминални случаи на запад от Мисисипи.

Тези два фактора са били от решаващо значение, за да получи Маккой тази опасна работа, тъй като законът тъкмо по това време започваше да се установява в повечето западни щати.

Работата беше изключително трудна. Тя изискваше пълно отдаване на силите и вниманието. Спър не беше пуснал никъде корени — нямаше семейство, любима или верни приятели. Той беше самотник. Въпреки че никога не му бе липсвала компания от красиви жени, негови постоянни спътници бяха револверът му „Колт 45“, с който никога не се разделяше, и изгарящото желание да раздава правосъдие.

Спър Маккой беше човек, роден за живота в дивия и размирен американски Запад, незнаещ какво е страх и винаги нащрек.

 

 

Градът изглеждаше пуст и негостоприемен под жаркото лятно слънце. Маккой потупа задницата на коня, оправи и пристегна хубавото си, удобно седло и подкара животното към „Канзас Сити Дженерал Мъркънтайл“. „Броуд стрийт“ беше прашна и осеяна с безброй конски изпражнения. След като се запаси с кафе, боб, сухари, консервирани праскови и круши и говеждо сушено, Спър натовари всичко това в дисагите, провери за последен път пътната си чанта и се отправи към офиса на местния шериф.

Франк Портър беше едър тромав мъж. Грубото му облекло сякаш висеше на тялото му; той подаде ръка на Маккой. Спър бързо обясни кой е и каква е работата му. Шерифът беше чувал за крадците и когато Спър ги спомена, той се изплю в нащърбения плювалник.

— Страхливи негодници! — каза той. — Да се благодарят на късмета си, че не са нападнали моя град. Дяволите ги взели, всичките ще ги окача на въжето, само да припарят в Канзас Сити!

Спър се усмихна.

— Това обяснява защо все още не са те безпокоили, Портър. Изглежда като че ли тези крадци избягват по-големите градове, предпочитат да си вършат мръсната работа в малките изолирани градчета. Колкото по-малка е възможността да бъдат заловени, толкова по-голям е шансът за успех.

— Не мога да разбера защо няма никакви свидетели — каза Портър, като дъвчеше долната си устна. — Това просто не може да бъде, никой нищо да не е видял.

— Може би труповете, с които е осеян целият щат, биха могли да ни подскажат нещо — изсумтя Спър. Портър го погледна. — Това ли е всичко, което можеш да ми кажеш?

— Засега.

— Не е много — със силен удар огромният мъж уби една муха, която кръжеше около изпотеното му чело.

— Не. Крадците се движат по права линия все на запад. Мисля си, че те ще продължават в тази посока.

— Имаш ли карта?

Мъжът измърмори нещо, отвори едно скърцащо чекмедже на бюрото си и хвърли върху него един многократно прегънат лист хартия.

— Това е най-хубавата карта, която имам. Показва всички селища и градове — и повечето от големите ферми и ранчота — от тук до Колорадо. Някои от тях трябва дори да се измерят.

Спър се отпусна тежко в един стол и започна да разучава картата. Въпреки че беше направена грубо, на нея наистина бяха показани поне още пет града на запад от Джаксънвил, мястото на последния брутален загадъчен грабеж.

— Можеш ли да ми направиш копие, Портър? — попита Спър.

Шерифът се усмихна.

— Ако изчакаш минута-две, ще се опитам да направя едно.

Той скоро покри едно триинчово парче хартия със завъртулки, пресичащи се линии и разкривени печатни букви. Спър забеляза, че листа хартия не беше нищо друго, а обърнат от обратната страна етикет от бутилка уиски, която шерифът очевидно беше пресушил.

След като свърши, Портър побутна картата към Спър. Маккой кимна с глава.

— Предполагам, че това е следващото място — каза той, като посочи с показалец към едно малко кръгче, отбелязано с името Холмс.

— Едва ли — отвърна Портър, — там няма почти нищо.

— Не мисля така. Достатъчно ли е голям този град, за да си струва да бъде ограбен?

Шерифът се замисли за момент.

— Да, мисля, че да. Градът се е разраснал, откакто за последен път бях там.

Спър сгъна картата.

— Благодаря, Портър. Може би отново ще се отбия, след като приключа с този случай.

Дългурестият като върлина мъж се усмихна.

— Много си самонадеян. Защо си толкова сигурен, че ще можеш да намериш тези копелета? Шибана история.

Спър сви рамене, докато мушкаше картата в джоба си.

— Да, но това ми е работата.

 

 

Ванеса Томпсън погледна през един от остъклените прозорци на гостната си. Една ниска, набита тъмна фигура, която вървеше по улицата, привлече вниманието й. Ванеса ахна. Възможно ли беше? Да, наистина. Действително беше така. Бог отвърна на молитвите й. Там, точно на улицата на градчето Холмс, вървеше пастор. Току-що пристигнал, ако се съди по пътните чанти, които носеше. Нов пастор беше дошъл в Холмс!

Тя захвърли престилката, среса и прибра косите си и се втурна от непретенциозния си дом на улицата.

— Извинете, сър! — извика тя след отдалечаващата се фигура. — Почакайте!

Очевидно неосъзнаващ нейното присъствие, пасторът продължи да върви бавно по улицата. Ванеса бързо го настигна и застана пред него.

— Извинете ме — тя му се усмихна широко. Мъжът носеше обикновен костюм и бяла пасторска яка. — Чудех се дали… дали…

— Да? — гласът му беше мек, мелодичен.

Над бялата яка лицето му беше месесто, чисто избръснато, имаше малки челюсти, пронизващи черни очи и късо подстригана коса.

Ванеса беше очарована.

— Сигурно е дар от бога това, че вие дойдохте в нашия град — каза бързо тя. — В продължение на три седмици се молих да дойде нов пастор в града ни, а сега — ето ви тук!

Той се усмихна широко.

— Има ли тук души, които трябва да бъдат спасявани? Има ли пияници? Разврат? Танци и комар?

Ванеса се засмя.

— Не можете да си представите — с ваше позволение. Пасторе, откакто съпругът ми напусна този свят на плътски наслади, оставяйки църквата без духовен водач, грехът в този град се шири без контрол — тя поклати глава. — Не мога да изляза да си купя плат или да посетя Аги шапкарката, без да налетя на някоя от онзи тип жени на улицата! — страните й побледняха. — Не знам кой сте, защо сте тук или колко време ще останете, но съм много доволна, че ви видях!

Пасторът пусна чантите си на земята и разтвори ръце.

— След подобно посрещане и при такова живо описание на връзките на града с дявола, вярвам, че Бог е направлявал стъпките ми — той вдигна поглед към небето. — Ето къде исках да дойда. Това място е новият ми дом — отново погледна към нея. — Ако мога да разчитам на вашата помощ, драга сестро, во Христа ще можем да изтръгнем злото, което вирее тук.

В очите на Ванеса се появиха сълзи, които тя се опита да потисне.

— Да. Да! Аз… аз… — тя бе занемяла от вълнение при думите на пастора.

— Нека се помолим!

И Джак Т. Голд започна да се моли.

 

 

В тази безинтересна равнинна земя, ширнала се на мили разстояние, не можеше да се види и едно планинско възвишение. Спър беше излязъл от Канзас Сити преди повече от час, а пред него, додето поглед стигаше, се простираха безкрайни акри обработваема земя. Докато яздеше по широкия прашен път, той премина покрай ниви с висока до раменете му царевица, зелена пшеница и едва покарала люцерна. Спър се надяваше, че градовете, които шерифът Портър беше означил на картата, се намират близо до черния път, както беше посочил. „В противен случай — мислеше си той — те биха се изгубили сред огромните житни полета.“

Десетки малки ферми и няколко заградени ранчота характеризираха местността, освен това имаше и много необработени терени, които чакаха да бъдат изорани от трудолюбиви човешки ръце. Земята беше суха, напукана, покрита с повехнали редки плевели там, където потоците и изворите все още не бяха отклонени и не даваха живителна влага. Спър притисна леко с крака кобилата в слабините, принуждавайки я да усили темпото.

Нямаше търпение да започне работа.

Внезапно погледът му бе привлечен от просната на земята фигура. Спър бързо приближи. Беше жена. Той спря коня и се втурна към нея. Русокосата красавица лежеше по гръб, едната й ръка беше пъхната под тялото, очите й бяха затворени, но миглите й потрепваха. Разкъсаната й рокля разкриваше повече, отколкото една жена би трябвало да разкрива на публично място. Устните й леко се разтвориха, след това се затвориха отново.

Той не видя по нея нито рани, нито следи от куршуми. Спър докосна бузата й. Жената отвори очи и го погледна.

— Помогнете ми — помоли тя с измъчен глас.

Спър кимна.

— Не се притеснявайте, мадам. Ще се погрижа за вас. Какво ви се е случило? — това беше озадачаващо, физически тя бе съвсем добре. Може би е била изнасилена…

— Те ме нападнаха. Аз… аз отивах към ранчото на любимия си и те… те… — тя затвори очи и извърна глава настрани.

— Разбирам.

— Вода — тя започна да кашля. — Искам вода. И храна.

Той тръгна към коня си. Докато посягаше към манерката, усети бързо движение зад гърба си.

— Остави манерката на мястото й, мистър! — чу женски глас.

Разбира се, той се извърна. Ранената жена беше се изправила на крака и като се усмихваше злорадо, насочи дулото на шестмилиметровия револвер точно в сърцето му! Тя прокара пръстите на лявата си ръка през разрошените си пепеляворуси къдрици.

— Мадам? — повдигна въпросително вежди Спър.

— Престани да ме наричаш „мадам“, мръсно копеле! — тя се изплю на земята. Светлите й очи хвърляха мълнии към него. — Не се нуждая от помощта ти. Не се нуждая от помощта на никой мъж! Просто искам парите ти. Дай ми ги. Веднага! Изпразни джобовете си!

— Виж какво, миличка… — започна Спър. „В какво, по дяволите, се бе забъркал?“

Тя ехидно се засмя, ръката й дори не трепна. Това не беше ранена жена.

— Да не би да имаш тампони в ушите? — попита тя с груб глас, в който нямаше нищо женско. — Затваряй си устата и ми дай парите. Освен ако не искаш да умреш тук, в мръсотията!

Спър изправи рамене. Тази игра отиваше твърде далеч.

— Сигурно нямаш намерение да използваш това, жено! Наистина ли смяташ да ме застреляш?

Тържествуващ смях се изтръгна от пищните й гърди.

— Наистина ли искаш да видиш? — тя го погледна насмешливо. — Татко винаги казваше, че съм най-добрият стрелец в цялата област. Хей, ти нищо не знаеш за мен. Аз имам предимство. Изненадах те. Ти си просто един тъпак — очите й гледаха диво. — Ти и всички мъже. Всички сте свини. Свини! Гадни копелета! А сега веднага извади парите и ги хвърли на пътя!

— И какво ще нравиш след това?

Спър се успокои. Жената беше луда, не беше с всичкия си, но той щеше да й избие от главата всички глупави мисли.

Тя повдигна вежди.

— Каквото правя винаги: ще ти отрежа топките и ще си направя чантичка от тях — лицето й стана сурово. — А сега давай парите!

Спър се изсмя в лицето й.

— Свали пистолета и си отивай вкъщи, жено. Не би ми било приятно да те убия.

Тя се поколеба, страните й се зачервиха. Дясната й ръка потрепери.

— О… о… по дяволите! — и тя хвърли оръжието.

При падането револверът гръмна, куршумът се заби в пепелта, а експлозията раздвижи натежалия от жега въздух.

— Исусе! — възкликна Спър. — Това нещо действително е било заредено!

Жената го измери с поглед. Тя изправи рамене, изпъчи хубавите си закръглени гърди, чийто натиск върху раздърпания корсаж на светлочервената й рокля стана твърде застрашителен — платът се изпъна, заплашвайки да се скъса.

Спър си позволи продължително да я огледа. Розовото твърдо зърно на едната й гръд се подаваше през разкъсания плат.

— Не исках да те убивам — каза жената и плъзна ръка между краката си. — Не искам да убивам мъже. Те могат да направят толкова много за една самотна жена — започна леко да движи ръката си.

Спър сви рамене и се наведе да вдигне оръжието й.

— Съжалявам, но си имам работа.

Дясната й ръка започна да разтрива слабините й по-бързо и по-настоятелно, притискайки силно плата към тялото й.

— Хайде, мистър! Искам те! Веднага!

Спър не беше от желязо. Гледката на жената, която си доставяше удоволствие и се галеше пред него посред бял ден, го възбуди.

Но той потуши желанието си, преди да е станало късно.

— Съжалявам. Казах не.

Блондинката се нацупи, сграби корсажа с лявата си ръка и дръпна силно. Платът се разкъса, а роклята се смъкна до глезените й. По тялото й не бе останала дори ивица плат. „Тя наистина е пълна с изненади“ — помисли си Спър.

Силната слънчева светлина разкриваше всяка извивка, всяка закръгленост, всяка забранена част от женското тяло. Той стоеше зашеметен, изпивайки я с очи. Поне можеше да се наслаждава на гледката за известно време, преди да яхне коня и да се отправи към Холмс.

— Сега, мистър! Хайде! — каза блондинката, а ръката й се движеше нагоре-надолу, като притискаше, търкаше и разрошваше русите косми на пубиса й. Паднала на колене, с разтворени крака, тя се люлееше нагоре-надолу, като тялото й се разтърсваше от чувствени тръпки.

— Не мога да чакам повече. Не мога! Извади си онова нещо и го използвай! Хайде!

Погледът й го фиксираше. Тя разтвори устни, като дишаше, извиваше се пред него безсрамно в екстаз и открито го приканваше да я обладае.

Спър почувства застрашително уголемяваща се подутина в панталоните си. Той се опита да се овладее, но неочакваното, скандално сексуално поведение на жената поддържаше напрежение в слабините му, което не искаше да отмине. Тя протегна към него лявата си ръка, пръстите й бяха разтворени, молещи.

Спър изръмжа, когато натискът в чатала му стана нетърпимо болезнен. Той пристъпи към нея, хипнотизиран от огъня в очите й, погълнат от нейната страст, завладян от сладострастието, което тя така открито му показваше.

Докато се галеше, блондинката постоянно се усмихваше. Тя беше толкова близо. Толкова желаеща. Спър се приближи до нея. Хвърли сега вече напълно забравената пушка в праха, разкопча панталоните си и ги остави да паднат на земята заедно с колана и кобура.

— Да! Сега! Веднага! Аз съм готова и толкова мокра!

Думите й разрушиха и последната преграда на съпротивата му. Стоеше пред нея по бельо. С лявата си ръка тя го прегърна през кръста и го притисна към голото си тяло.

Нямаше време за разумни разсъждения или трезви мисли. Тя беше толкова топла и мека! Притисна гърдите си към неговите. Спър погледна надолу към русите косъмчета на венериния й хълм.

„Не — помисли си той. — Не.“

— Да!

— Какво, по дяволите, правите с жена ми? — излая зад него един груб глас.

Спър отблъсна жената от себе си. Обърна се, като дишаше тежко, за да види мъжа, който бе изкрещял.