Дърк Флетчър
Певицата от Канзас Сити (13)

Тринадесета глава

Патрис сънуваше.

Тя отново беше в дома на родителите си в Сейнт Луис. Голямата тухлена сграда беше удобна и уютна. Ароматът на рози, грижливо натопени в красиви вази, изпълваше въздуха. Патрис се бе сгушила в библиотеката до камината. Тя стискаше един покрит с кожена подвързия том с шекспирови пиеси, поглъщайки всяка дума.

— Патрис, искам да говоря с теб.

Тя не вдигна поглед от книгата.

— Не сега, татко, той тъкмо сега ще се срещне с нея.

— Сега!

Нещо в гласа на баща й я накара да се подчини. Тя го погледна и изпищя.

Зад баща й се изправи Голд. Той замахна с голяма брадва. Главата на баща й се отдели от раменете му и подскочи като гумена топка по полирания под, след това спря пред нея.

Ужасена, тя изпусна книгата. Баща й я погледна строго.

— Не трябваше да бягаш от къщи, мила! Не трябваше да бягаш от къщи.

Вятърът блъскаше право в лицето й. Патрис примигна, разбра къде се намира и въздъхна. Беше й студено, цялата бе мокра, тялото я болеше, тя се опита да заплаче, но сълзите не идваха. След кошмара, който бе преживяла през последните два дни, всичко, което можеше да направи, бе да се смее и да се държи за врата на коня, да се смее на нелепостта на събитията, да се надсмива на съдбата си. По-добре да се смее, отколкото да плаче.

— Събуди ли се най-после, малката? Поне цял час слушам хъркането ти.

Гласът на Голд беше дрезгав и неприятен. Тя веднага почувства тялото му, притиснато до нейното.

— Аз не хъркам, но да, Джак, бедна съм. Не можа да стоиш далеч от мен, така ли?

Той се засмя.

— Не, малката. Реших, че трябва първо да те начукам, преди да те убия. Затова не ти разрязах гърлото още в килията. За какво беше заключена там? За разврат ли?

Тя не отвърна нито на въпроса, нито на заплахата му.

— Не приемаш отговор „не“, така ли?

— Свикнал съм да правя това, което искам — каза той.

Нощта беше тъмна. Връхлетя ги силен порив на вятъра, който развя буйно гривата на коня. Дъждът се усили още повече, докато накрая небе и земя се разтвориха и върху тях се изсипа невиждан порой. И без това трудната им езда стана още по-трудна поради лепкавата кал. Не можеха да се движат нито в галоп, нито в тръс, а Голд даваше израз на недоволството си, като мърмореше и сумтеше на всеки няколко метра.

— А имаш и допълнителен товар — говореше Голд на коня. — Слушай, малката, сигурно на закръгления ти задник му е много добре до члена ми — той притисна слабините си към нея и започна ритмично да се движи напред-назад. — Не мога да се стърпя да не ти го набутам.

Патрис се отдръпна отвратена.

— Имаше възможност да го направиш, копеле, но ти реши да не се възползваш. Мисля, че бях права — обичаш конете. Знаех си, че си някакъв чудак, още щом те видях.

Тя се премести напред, като се опитваше да се освободи от настойчивото му желание, но неудобното положение не й позволяваше да се отдалечи на достатъчно разстояние. Патрис с ужас почувства как пенисът му се втвърдява все повече с всеки изминат миг.

— Коне, а? — отвърна Голд. — Не конят ме кара да се чувствам по този начин. Ти си тази, която ще мисли за коне, когато започна да те чукам, малката.

— Пак празни приказки. Само знаеш да дрънкаш, Джак Т. Голд.

Може би ако успееше да го накара да спре, би могла да избяга. Може би.

— Само почакай, малката. Ще си го получиш. Ще получиш каквото искаш.

Патрис въздъхна.

— А после какво? Предполагам, ще ми купиш бяла рокля, ще се ожениш за мен, след което ще се установим някъде в някоя малка ферма. Ти ще отглеждаш царевица, а аз…

Той се засмя.

— Хайде, продължавай, малката, мечтай си. Аз ще те чукам — той пак притисна пениса си към нея. — Ще те чукам до смърт!

— С това малко нещо между краката ти? По дяволите, по-добре вземи още два, може да са ти от полза — въпреки смелите думи, страхът се загнезди в нея, като заплашваше да я обсеби изцяло.

— Кучка! — изстреля обидата направо в лицето й.

Вятърът стенеше, дъждът продължаваше да се излива като из ведро, а конят ги отвеждаше все по-далеч и по-далеч от Фейгън, през призрачни царевични полета и безкрайни акри обработваема земя, които, както се струваше на Патрис, образуваха гигантски призрачен капан.

 

 

Не можеше да бъдат на повече от няколко минути път пред него. Спър смуши кобилата в хълбоците, принуждавайки животното да върви по-бързо по калния път. Свеж порив на вятъра разкъса облаците и пълната луна се показа над него, тиха и безмълвна. На слабата светлина той можеше да види тъмните отпечатъци в още по-тъмната кал. Бяха минали по този път.

Маккой псуваше през цялото време, псуваше Енок Солт, псуваше самия себе си, но най-много от всички проклинаше Голд. Бе невероятно как този човек преследваше с такава настойчивост Патрис. Беше я отвлякъл два пъти, наел беше двама мъже, за да опита трети път, стрелял беше в прозореца й и беше подпалил стаята й. Въпреки че бе действал упорито, той не бе получил от русата красавица онова, което бе искал. Поне Спър се надяваше да е така.

Пътят се простираше далеч пред него, оформяйки тясна просека между високи един човешки бой царевични класове, които изглеждаха сиви на лунната светлина.

Облаците бързо се носеха по небето. Наоколо притъмня до такава степен, че Спър едва бе в състояние да различава пътя пред себе си. Отваряше очите си на четири, за да следва дирята; нахлупи шапката си още по-ниско, тъй като вятърът заплашваше да я отнесе.

— Хайде, момичето ми — заговори той на коня и го потупа леко по врата, докато животното с мъка пристъпяше в калта. — Не може да са много далеч. Ще ги настигнем.

Бурята щеше да се разрази всеки момент, но в следващия като че ли се отказваше, изведнъж започваше да вали като из ведро, но това траеше само няколко минути. Луната ту се показваше, ту се скриваше зад облаците. Без да обръща внимание на времето, Спър продължаваше да язди упорито напред, като следваше едва различимите следи и се надяваше, че не е закъснял твърде много.

 

 

— Защо просто не ме убиеш?

След като ги изрече, думите изненадаха и самата Патрис. В продължение на един час трябваше да слуша мръсните приказки на Голд, освен това събитията през последните няколко дни я бяха изтощили, бяха я пречупили — тя бе твърде изморена да се бори повече.

— Не трябва да говориш така, малката — отвърна Голд. — Трябва да се бориш. Никога не чукам мъртви жени. Затова никога не съм се и оженил! — той се засмя.

Патрис се съвзе изведнъж.

— Не виждам коя жена ще пожелае да се омъжи за теб, освен ако не е глуха, няма и сляпа.

— Ето, така те харесвам — засмя се Голд, като отново притисна еректиралия си член към тялото й и плъзна език по ухото й.

— Господи! Спри! — тя се сви, като силно отметна глава настрани, за да се освободи от настоятелната му уста. Това движение едва не я изхвърли от седлото. Тялото й се наклони надясно и увисна на ръката на Голд.

— Не, не можеш да го направиш! — каза той и я изправи на седлото.

— Хубаво — отвърна тя. — Ако все пак си решил да го направиш, аз също бих искала да се забавлявам — с тези думи тя се пресегна назад.

— Хей, без номера, малката! Искам да кажа…

Патрис плъзна ръка между допрените им едно до друго тела и я притисна към слабините му.

— Предупреждавам те!

Тя продължи да притиска ръката си, без да си позволява да мисли за това, което правеше, представяше си, че мъжът зад нея е Спър.

— Ооо!

Противен й беше този човек, но Патрис продължи да го мами, като се престори, че проявява интерес към него. Започна да въздиша и да се притиска към гърдите му, като не спираше да притиска увеличаващата се изпъкналост на панталона му.

— Може би съм сбъркала. В края на краищата, не ти е толкова малък, колкото си мислех.

Само наполовина колкото този на Спър, помисли си тя.

— Това е вече нещо друго! Да, малката, продължавай! Продължавай да си играеш с него!

Те продължаваха да яздят.

— Какво ще правиш с това нещо? — попита тя.

— Сама знаеш! — отвърна той раздразнен. — Не можеш ли просто да го опипваш, без да отваряш голямата си уста?

— Мислех си, че би желал да я държа отворена. Мислех си, че ще пожелаеш да го смуча.

— Исусе! — Голд се задъха. — Така, както ми говориш, не знам дали…

— Просто се наслаждавай.

— О, господи. Спри, малката, спри! Не още. Сега… сега ще махна ръцете ти оттам!

Той спря коня и пусна поводите. Когато ръцете му я пуснаха, Патрис отблъсна дебелото му тяло от себе си и се плъзна от коня.

— По дяволите! — изкрещя Голд.

Пороят продължаваше да се излива. Плътната водна завеса й пречеше да вижда. Тя падна в калта, претърколи се и изчезна във високата царевица отстрани на пътя.

— Върни се веднага, малката! Трябва да свършиш каквото си започнала. Само да те хвана, тогава ще…

Силните дъждовни капки, които удряха по широките листа, заглушиха думите му, а вятърът ги отвя. Патрис тичаше без посока през полето, лицето й се изкривяваше от болка, когато острите листа нараняваха ръцете й. Трепереща и задъхана от вълнение и умора, тя навлизаше все по-навътре в царевичната нива.

Струваше й се като че ли цялото поле беше оживяло, приличаше на огромно космато животно. Тя се препъваше в стъблата, луташе се без посока, ужасена, че може отново да чуе гласа на Голд зад себе си.

Бурята се разрази с нечувана сила, изливайки порои дъжд върху изсъхналата земя. Патрис захвърли обувките си и затича боса.

— Ето къде си била!

Гласът на Голд я ужаси.

— Виждам те, малката! Познай какво имам за теб! Сега стой мирно и ме остави да те чукам!

Патрис продължи отчаяното си бягство. Листата плющяха по мократа й рокля и я удряха през лицето. Тя продължи да тича, макар че шумът от стъпките на Голд се приближаваше.

— Кучка!

Голд я хвана и се стовари с цялата си тежест върху нея. Патрис изпищя, когато масивното тяло на мъжа я повали в калта.

— Мислиш си, че можеш да се измъкнеш, а? Не и този път. Ще си получиш каквото искаше.

Патрис вдигна глава от калта и измърмори нещо бързо и объркано. Изтощена до смърт, тя не се възпротиви, когато Голд я обърна по гръб и коленичи над нея, разтваряйки краката й. Патрис изтри калта от очите си и примигна.

— Нима не разбираш, че немирната ти ръка и мръсните ти приказки ме възбудиха до краен предел!

Светкавица проряза небето и очерта огромното му тромаво тяло. Той посегна към члена си.

— Сега ще си го получиш!

— Не! Не! Не тук! Не и в този дъжд! — изкрещя тя.

— Затваряй си устата, малката! Чаках твърде дълго!

Голд си разкопча панталоните. Въпреки че не можеше да го види, Патрис знаеше, че членът му е твърд и нетърпелив да я обладае.

Само мисълта за това я накара да почувства как в нея се надига отвращение. Мисълта за този човек…

Патрис изпищя, когато той грубо повдигна мократа й рокля. Лепкавите му ръце хванаха бедрата й и ги разтвориха.

— Хайде, поеми го, кучко! Ти обичаш това! Презряна курва! Курва, която ще направи всичко, което поискам.

Тя започна да му нанася удари с малките си юмруци, когато той разкъса фустите и роклята й на парчета. Огромни дъждовни капки удряха голото тяло на Патрис, която лежеше на студената кална земя и продължаваше да крещи за помощ.

— Обичам, когато една кучка се съпротивлява — каза Голд, отпусна се върху нея, а около тях бурята вилнееше и вятърът свистеше в царевичните класове.

 

 

Силният вятър превърна дъждовните капки в малки болезнени стрелички, които се забиваха в лицето на Спър. Треперейки, той продължи трудната си езда по разкаляния път. Светкавиците, които от време на време разсичаха небето, ужасяваха коня, но осветяваха следите, които бе оставил Голд — отпечатъци от конски копита, които дъждът бързо заличаваше.

На няколко мили извън Фейгън Спър видя една тъмна фигура на пътя пред себе си. Той спря коня, взря се във фигурата, но не можа да различи нищо. Бавно се приближи и скоро разбра, че това, което бе видял, не беше човек.

Близо до царевичната нива стоеше един кон, който отмяташе от време на време глава, а от хълбоците му се стичаше вода. Поводите му бяха завързани за група царевични стебла.

Дали беше конят на Голд? Да. Те трябва да са отишли навътре в нивата. Голд може би я е преследвал там. Спър моментално застана нащрек. Внимателно започна да проучва района. Счупени тук-там стъбла му показваха, че те са навлезли навътре в нивата. Той навлезе във високо шест фута море от капещи и повалени от вятъра растения, следвайки пътеката, образувана от унищожената царевица.

Бурята се усили, въпреки че това не изглеждаше възможно, вятърът блъскаше острите като бръснач листа в лицето на Маккой, когато навлезе сред високите твърди растения. Потъмнялото небе не му осигуряваше достатъчно светлина, но Спър можеше опипом да намери просеката от повалени растения.

Листата плющяха на силния вятър, удряйки го по цялото тяло. Една светкавица разкъса нощното небе, осветявайки всичко наоколо. Пътеката, която Спър следваше, внезапно се раздели на две. Патрис и Голд явно са се разделили. Вбесен, Спър се отправи по лявата пътека.

Дъждът внезапно намаля, но силният вятър блъскаше безмилостно тялото му. Той се приведе и се впусна напред. Вятърът свистеше и накланяше стеблата пред него, заличавайки дирята.

Изведнъж женски писък се разнесе някъде отпред. Патрис! Писъкът се повтори отново и отново. Вече не можеше да различи дирята, а вятърът свистеше в ушите му. Той загуби всякакви видими знаци, по които да се ориентира, и след всеки писък се въртеше в кръг, докато отново попадна на дирята.

Спър се завтече по посока на виковете за помощ, а през това време зигзагообразни светкавици раздираха небето над него.