Макс Бранд
Клопка при завоя на команчите (11)

Глава XI
Бой

Ако беше хвърлил бомба със запален фитил към Болди, нямаше да предизвика такова изумление. Малките му очи се разшириха, от лулата му излезе голямо колело дим.

— Какво по-точно искаш от мен? — попита изуменият Болди.

— Ами, някакъв парфюм. Търся тоалетна вода от Флорида.

Болди се изправи и извади лулата от устата си. Това за него беше израз на вълнение, с което не беше удостоил от много време нито един от клиентите си.

— Вода от Флорида! — задъха се той.

— Да. А ако нямаш от нея, нещо подобно, което да мирише. Даже и кутийка с крем за лице би ми помогнал.

— Крем за лице! — изстена Болди, след това сложи ръка на челото си. — Ами преди време имаше една жена в града. Но трябваше да напусне внезапно, затова си остави всичкия багаж. Може би…

Насочи се към най-тъмния ъгъл на магазина и смъкна някакъв плат. Зад него имаше рафтче, пълно с шишенца и стъкленици. Приближи се към тях и започна да чете на глас:

— Шампоан за коса, брилянтин…

Изведнъж спря и погледна към Джери почти разбиращо:

— Ако търсиш нещо, което да става за пиене, нещо по-силно, мога да ти заявя, че това не става. Всичките съм ги опитвал.

— Не — поклати глава Джери. — Не става дума за пиене. Давай нататък.

— Хума — продължи продавачът. — Вода от Флорида…

— Опа! — извика Джери. — Ето, това търся, друже.

— Колко искаш?

— Да не би да имаш повече?

— Ами две бутилки.

— Една ще ми стигне.

Болди се протегна и смъкна бутилката.

— Колко ще струва? — попита Джери.

— Не знам. Но изглежда запазено, нали?

Приближи я към очите си и я огледа внимателно от всички страни.

— Ама на тях няма никаква дата за годност — измърмори недоволен той, — но сигурно има вече десет години. Ще ти го дам за пет долара, става ли?

— Добре, разумна цена е. Дай ми я.

След това пъхна петдоларова банкнота в шепата му и се измъкна бързо навън. Чувстваше се много щастлив, затова на излизане пожела лека вечер на Болди, който остана като втрещен. След като пътникът изчезна с коня си, той започна да си мърмори:

— Изглежда като мъж, говори като мъж, язди като мъж, но няма оръжие и използва… вода от Флорида. — Тръсна невярващо глава, след това въздъхна. — Нещата в Номер Десет започват да се променят. В скоро време тук ще започнат да идват и жени, ще се навъдят и бебета, а от тях няма да има никаква мира.

През това време Джери бавно яздеше и в ума му започнаха да се въртят мисли как ще даде шишето на Нанси… Ако въобще тя можеше да чувства нещо, трябваше поне малко да се зарадва. Имаше усещането, че въпреки всичко може да получи възнаграждение за усилията си. Започна тихо да си тананика. Първо обаче трябваше да се върне обратно при тях.

Когато наближи кръчмата на Гроган, дочу груби гласове, избухна смях, след това се чу звън от счупена бутилка. Пред къщата бяха вързани няколко коне, а вратата зееше отворена. Реши да се отбие за малко вътре, затова върза коня си до другите и влезе, като придържаше с една ръка бутилката в джоба си.

Кръчмата представляваше ниска правоъгълна стая с бар, който минаваше по цялата дължина на дългата стена, в средата имаше кръгла печка, а навсякъде бяха пръснати маси и столове. В единия ъгъл имаше рулетка, която в момента се въртеше, а другите маси бяха за зарове и покер.

Когато той влезе вътре, видя, че на масите има няколко души, а един рус мъж печелеше големи суми на рулетката. Очите му гледаха весело, очевидно беше, че в момента е изпълнен с доброта към целия свят. След малко събра чиповете си и плесна с ръце:

— Пускай, Гроган — извика той на едрия мъжага, който стоеше зад бара и бършеше чаши. — Усещам, че днес имам късмет и ще мога да спечеля много. Давай, ела да завъртим тази красавица. Хей, ти!

Беше зърнал Джери и сега се обърна към него:

— Влизай, страннико и кажи какво ще пиеш.

Джери се усмихна леко. Пред него се появи чаша, след това една черна бутилка започна да разлива съдържанието си в чашата. Беше застанал до мъжа, който печелеше на рулетката.

— Хайде, момчета — обърна се русолявият. — Да пием до дъно.

Всички надигнаха чашите, изгълтаха съдържанието им на екс и вече празни, ги удариха на бара.

— Напълни ги догоре! — изръмжа русият. — Тази вечер, господа, смятам да залеем с алкохол целия Номер Десет. Какво ще кажеш, друже?

Изпразни четвъртинка от едно шише с уиски, след това я размаха над главата си.

— Още пиене, Гроган. Аз и приятелят ми не можем да чакаме много. Нали, друже?

Той леко шляпна с празната бутилка крака на Джери, там, където мислеше, че не боли, но точно там беше шишенцето е вода. Чу се леко пукане.

— Проклет да съм! — измърмори русият. — Да не ти счупих шишенцето с пиене, а, приятелю? Да не ти пука. Ще ти взема ново, а и ще те почерпя четвъртинка уиски. Гроган, дай четвъртинка насам.

Джери, ругаейки се наум, започна да измъква стъклата от джоба си и се изправи, за да остави течността да потече свободно надолу по крачола му.

— Кофти късмет — продължи русият. — Надявам се, че не е било отлежало и…

Спря изведнъж, след това помириса въздуха шумно и се огледа. Бавно се обърна към Джери и се изправи. Ако Джери беше гърмяща змия, нямаше да го изненада толкова.

— Хей! — Задъха се русият и от вълнение не можеше да каже нищо повече.

— Какво има, Санди? — обади се Гроган.

— Този! — посочи с пръст към Джери.

— Какво ти става? — попита ядосано Джери.

Мисълта за още пет долара, които трябваше да даде за другата бутилка, го раздразниха.

— Помириши го! — изхили се русият.

Всички започнаха да душат. Във въздуха се носеше сладникавата миризма на тоалетна вода.

— Ха — извика русият, усещайки, че гласът му се възвръща. — Този въобще не е мъж. Това е жена. Парфюм!

Всички се втрещиха изненадани. Парфюм! На мъж! В Номер Десет!

Това беше най-отвратителното и срамно нещо в този град, това беше непростимо.

— Абе какъв си ти? — изсумтя русият. — Мъж ли си или жена? — Започна да се смее шумно.

— Изхвърли го! — извика някой.

— Да го вържем — изкрещя друг. — Парфюм, ха-ха-ха.

Всички се скупчиха около Джери и започнаха да се смеят. Русият взе една чаша с уиски и се обърна към него:

— Ето ти нещо за подслаждане, мадам — извика той и лисна чашата в лицето на Джери.

Това, което последва, дълго време след това се разказваше от честните жители на градчето. Джери не беше много висок, но ръцете му бяха дълги, а раменете — яки, тялото му беше набито и здраво, цялото в тренирани мускули. За негов късмет успя да си затвори очите, преди течността да се разлее по лицето му, но това го вбеси.

Той направи една крачка към русия, който беше изпънал глава назад и се смееше с всичка сила, и заби юмрука си в корема му. Ударът преви русия на две, сякаш беше наръган с нож. Той сгъна крака и клекна на пода, като дишаше накъсано и шумно. Но Джери едва сега започваше.

Кръгът около него се стесни. Той видя две лица точно срещу своето, затова замахна и изпрати по един ъперкът във всяко едно от тях. Това бяха удари, които започнаха чак от пръстите на краката му. Веднага след попаденията му и двете лица изчезнаха. Това поосвободи малко пространството пред него и той започна да се бие.

Тълпата около него се беше вече се беше съвзела. Тези първи три удара накараха всички да изтрезнеят и те се впуснаха отгоре му е настървение. Бяха много, всички бяха едри мъжаги и се нахвърлиха яростно, а срещу тях се беше изправил един-единствен мъж, но той знаеше как да борави с ръцете си, а освен това беше наистина побеснял.

Когато повали двамата, Джери се измести с гръб към бара, за да пази тила си, след това вдигна глава и изкрещя. Викът не беше нито яростен, нито пълен с омраза. В него се долавяха единствено радостни нотки. Шестима мъже се приближаваха към него, всеки един от тях гореше да пипне непознатия с парфюма и да му даде хубав урок. Джери се наведе и се хвърли към краката им. Успя да сграбчи два крака и ги дръпна рязко нагоре. Усети как две тела се сгромолясват назад, което изненада всички.

След това се изправи и рязко заби десния си юмрук в едно лице, а левия си лакът — в стомаха на един дебелак. И двамата отстъпиха назад, като повлякоха и останалите след тях. Това освободи още малко пространство и Джери започна да раздава удари на всички страни с бързината на атакуваща змия и силата на ковач. Удряше точно и преднамерено и само в лицето. Единствено плющящите удари на юмруците му доказваха, че той води боя и се справя успешно с нападателите си. Винаги преценяваше къде да стовари ударите си, не си хабеше силата да удря по меки части, а само по жизненоважни точки: уста, око или брада.

Едър червенокос мъжага се хвърли към него, като се надяваше да го повали, но Джери успя да се извърти и го прекатури.

— Еха! — изкрещя весело и удари силно с петата на обувката си лицето на червенокосия. След това пресрещна атаката на друг, като се плъзна встрани и заби силно кроше в окото му. Изглеждаше така, сякаш е опиянен от битката.

Един се засили и блъсна с глава Джери на бара, но веднага беше повален с един удар по ухото.

След това всички подновиха нападението си. Някои от първите, които беше повалил, вече се бяха свестили и се включиха в боя. Някои бяха с разцепени устни, други е подути бузи, трети е насинени очи, но всички се включиха настървено. Всички се биеха със злоба и хъс, жадни за кръв и отмъщение.

Ако се биеха внимателно и едновременно, Джери, колкото и добър боец да беше, нямаше да може да им устои и половин минута, но всеки един от тях се биеше за себе си и не го интересуваха действията на другите. Мисълта, че един-единствен човек се справя с всички тях, ги озлобяваше и помрачаваше умовете им, затова те сами се тикаха в ръцете на Джери, което го улесняваше. Пречеха си, защото се натискаха един в друг, докато той се местеше. Трудно беше да проследи човек как се движи, но беше подвижен като живак и много бърз. Навеждаше се, финтираше, усукваше се, като едновременно е това раздаваше тежките си удари наляво и надясно и след няколко секунди винаги някой се измъкваше от боя с травма. Постепенно той започна да отстъпва, докато застана с гръб към стената и там се развихри с пълна сила. Отскачаше като топка наляво и надясно, удряше, поваляше, спъваше и риташе, биеше се като вълк, залостен от глутница кучета.

След малко русият, вече успял да възстанови дишането си, се изправи на крака и се вторачи в боя. Определено не беше оценил правилно този човек, този смеещ се и крещящ демон, който носеше парфюм като жена, но се биеше със силата и злобата на побеснял мустанг. Той влагаше във всеки удар разум, така че нито един не отиваше нахалост. Да, не беше преценил правилно мъжа, но болката в корема му подсказваше, че трябва да продължи боя. Така че изчака да се поосвободи малко пространство, след което наведе глава и се втурна напред като бик. Усети силен десен в главата си, но трудно беше да се спрат двеста и двадесет паунда маса, така че той успя да блъсне Джери и го повали на земята, като го стискаше здраво в прегръдката си, за да не му позволи да го удари. Двамата започнаха да се търкалят по пода между гора от крака.

Какво се случи след това, русият не можеше да каже. Той просто видя, че и двете ръце на непознатия са в мечешката му прегръдка и той не може да шава наникъде, след това дочу как тълпата над него ревеше:

— Свали го! Санди го хвана! Убий го, Санди! Дай и аз да го ударя! Счупи му гърба!

Санди напрегна мускули и стегна прегръдката си още по-здраво, почти сигурен в победата си. Изведнъж видя нещо, което никога не можа да си обясни. Една от тези безпомощни ръце се измъкна по някакъв начин от захвата му, после усети силен удар под брадата си, който измести главата му назад. Веднага след това забеляза, че непознатият освобождава и другата си ръка. Опита се да се изправи, за да може пак да го хване, но изведнъж разбра, че някой го сграбчва за ръката и крака и усети, че го въртят във въздуха. Размаха безпомощно ръце, но след миг усети как го хвърлят с всичка сила на земята и… повече нищо не помнеше.

А над неподвижното му тяло боят продължи с още по-голямо настървение. Джери вече се беше изправил и нададе онзи силен и пронизителен вик, който накара всички за момент да се спрат. След това размаха ръце и започна да обикаля покрай всеки един от тях, като поваляше успешно всеки само след два-три удара. Да, опитваха се да го ударят, но при всеки техен опит той се измъкваше, по-бърз от светлината, и ударите им попадаха в главата или в тялото на някой друг. И докато се осъзнаят, някой от тях падаше повален.

Като видя, че боят скоро няма да свърши, Гроган реши да се намеси. И той, като Санди, досега беше стоял и се бе наслаждавал от разстояние. Знаеше някои неща за боя с юмруци и при всяко точно попадение на Джери се усмихваше доволно. Боже, какви ъперкъти и крошета раздаваше това момче, а и умееше доста добре да се пази! Не позволи нито един тежък удар да го засегне. Всичко това той прие спокойно; нека да се бият, поне нямаше стрелба, а и никой нямаше да измъкне пистолет, докато непознатият не използва такъв. Тук, в планините, много се държеше на това, даваше се право на нападнатия да реши по какъв начин ще се бие: дали с голи ръце или с оръжие.

Но когато Джери вдигна Санди и го запокити на земята, като тялото му счупи единствената рулетка в целия град, тогава вече разбра, че все пак трябва да се намеси и да покаже на новия малко уроци по бой.

Сложи длан на бара и с едно леко движение се прехвърли от другата страна. Това беше невероятно за огромната му маса. Скокът му го изправи лице в лице с Джери. Изведнъж всички се отдръпнаха настрани и направиха широк кръг, като оставиха двамата в центъра. След това Гроган се обърна към тях:

— Оставете го на мен. Хайде, отдръпнете се назад, трябва ми място.

След това скочи към Джери. За тълпата тази неочаквана пауза беше добре дошла и всички започнаха да викат и окуражават двамата.

Скокът на Гроган завари Джери неподготвен. Той вече чувстваше умора и не можа да отреагира с обичайната бързина. Освен това се беше настроил да удря по лицата на хора, които си нямаха ни най-малката представа за боя с юмруци и затова с лекота успяваше да се справя с тях. Не очакваше, че ударът към главата на атакуващия ще бъде блокиран. Гроган успя да влезе в близка дистанция, след това удари с дясната си ръка под сърцето и повтори с лявата ръка на същото място. Ударът буквално повдигна Джери на крака и го хвърли назад към стената. Той се сви и прикри главата си с ръце. Гроган направи крачка напред и се приготви да даде последен удар, като замахна с дясната си ръка към лицето му. Но сгърчената фигура изведнъж приклекна и ударът мина над главата му. Гроган залитна от силата на замаха си, след това бързо се извъртя, забелязвайки, че Джери замахва с лявата си ръка към тялото му.

Веднага прикри с нисък гард, но за негова изненада ударът не попадна там. Той даже и не стигна до блока, а спря на средата на пътя. Едновременно е това Джери направи танцова стъпка, като смени гарда и замахна с дясната си ръка за кроше. Гроган видя, че не може да го блокира… и след това усети, че се смъква на земята.