Кит Далтон
Отмъщение с Колт .45 (5)

Пета глава

Съблякоха се и се мушнаха между завивките, но известно време изобщо не се докоснаха. После Сара Джейн се претърколи към него, взе лицето му в ръце и нежно го целуна. Въздъхна и се притисна се здраво към гърдите му.

Постояха така около петнадесетина минути, след което Морган се размърда. Тя се извърна, целуна голите му гърди и отново се сгуши в него.

— Толкова сигурна и защитена се чувствам, Бъкскин! Може ли просто да постоим така за известно време?

— Да, разбира се.

Той се наведе и я целуна по меката кафява коса. Почувства Сара да се отпуска и след минута тя заспа. Опита се да се освободи от прегръдката й, но Сара Джейн изскимтя, така че трябваше да остане както си беше.

Някъде около полунощ тя го пусна, обърна се и продължи да спи настрани. Секунда по-късно извика, седна в леглото и се събуди. Извърна се, видя го в полумрака на стаята и нададе лек вик на радост. Хвърли се към него, сложи глава на гърдите му и си пое дълбоко въздух. Секунда по-късно отново бе заспала.

Бъкскин се събуди около 6.30 сутринта. Ръката, на която се бе облегнала Сара Джейн, го болеше. Не бе спал добре. Тя се бе будила с вик два пъти през нощта. Сядаше в леглото, но когато го виждаше до себе си, притискаше се към гърдите му и от ново заспиваше.

За Лий това бе най-странната нощ, която някога бе прекарвал в леглото е жена. Просто такава бе нейната реакция след убийството на Ларсън. Интересно дали това убийство щеше да й е достатъчно, или щеше да настоява да пречука и останалите двама, по-опасните от групата?

Сара Джейн се събуди, претърколи се встрани и се вторачи в него. Смръщи чело и каза:

— Съжалявам, не бях особено добра компания тази нощ. Доколкото си спомням, най-възбуждащото нещо, което се случи, бе това, че те целунах. Нали така?

— Не си ли спомняш?

— Не се закачай с мен, Морган! Признавам, че все още малко треперя. Не всеки ден ми се случва да убивам човек. — Тя седна. — Аз наистина го застрелях — убих го, нали? — Сара Джейн очакваше от него да потвърди.

— Да. Можеш да тръгнеш с колата за Феникс в десет часа. Освен ако не възнамеряваш да яздиш онзи кон още шейсет мили.

— О, моля те, нека да пътуваме с кабриолета!

— Добре, тогава след закуска ще продам конете ни, ще си взема седлото и ще тръгнем.

Сара Джейн кимна одобрително.

Изминаха шейсетте мили до Феникс за малко повече от осем часа. При смяна на конете на всяка спирка по пътя дилижансът успя да постигне сред на скорост от осем мили на час. Спряха за трийсет минути, за да обядват в малко градче на средата на пътя, след което продължиха напред.

Имаше само шестима пътници, което означаваше, че никой не трябваше да седи на пейката без облегалка по средата.

Пътуването не беше особено приятно — твърде много друсаше — но пък с конете щяха да се придвижат доста по-бавно, както го осведоми Сара Джейн.

Когато стигнаха във Феникс, наеха стая на втория етаж в един скромен хотел и се освежиха след дългия път. После вечеряха в трапезарията малко преди да я затворят за посетители.

Когато се прибраха в стаята си, вече бе девет часа. Сара Джейн уморена седна на ръба на леглото — чувстваше се направо изтощена.

— Трябва ли да се събличам, за да си легна? — попита тя.

— Не е задължително. Ще ми е приятно аз да те разсъблека!

Тя му хвърли една усмивка.

— Не, иначе следващите три часа ще прекараме в правене на любов, а въпреки че днес се чувствам по-добре от вчера и имам повече настроение за това, все пак предпочитам да изчакам времето, когато ще съм напълно готова. Имаш ли нещо против?

Бъкскин се ухили.

— Не, разбира се! Това ще си е истински рекорд за мен! Да прекарам две нощи в кревата с една и съща красавица, без да се любя с нея!

Сара Джейн разпусна дългите си кафяви коси така, че да паднат отпред на гърдите й.

— Не ми е приятно, че става така, но поне ще имам специално място в списъка ти! — Наведе се към него и го целуна по устата. — Но мисля, че мога да направя изключение и все пак да се погрижа за нуждите ти поне веднъж тази вечер!

Бъкскин се усмихна и я целуна по носа, след което се наведе и целуна гърдите й, скрити от косата и роклята й.

— Добре, скъпа! Веднъж ще бъде достатъчно! После и двамата ще можем да поспим.

Тя кимна и той започна да разкопчава предницата на роклята й, докато пръстите й се заеха със сакото и ризата му.

Когато освободи гърдите й от плата, Лий коленичи и ги зацелува, след което загали с език зърната им, които, нараснали и налети с кръв, стърчаха предизвикателно напред.

През това време Сара Джейн се занимаваше с набъбналия под панталона му член. Разкопча копчетата и го извади навън.

— О, какъв красавец! — рече Бъкскин. — Напомня ми на един, който познавах преди доста време!

— Не искам да ми разказваш нищо, Лий Бъкскин Морган! По-добре ми покажи!

Няколко минути по-късно Сара Джейн го бе съблякла напълно, след което тя самата събу копринените си гащи и ги хвърли на йода.

— Купих ги от един магазин за дамско бельо само за да мога да ги сваля пред теб! — рече тя. — Имаха ли желания ефект?

— Напълно! — отвърна той. — Това сигурно значи, че искаш да си отгоре?

— О, да! — изпищя от удоволствие Сара Джейн и се метна върху му. За момент остана върху дългото му, мускулесто тяло, без да мърда, след което се измести малко нагоре, за да може устните му да стигнат гърдите й.

— Е, това наричам аз хубав десерт след вечерята! — отбеляза той и нежно я засмука.

— Бъкскин, знаеш колко ми харесва да правиш така! Някои жени казват, че изобщо не се възбуждат, когато мъж ги докосва по гърдите, но мен това направо ме влудява! Страхотно ме възбужда! Щом почувствам устата ти на гърдите си, ми се ще направо да те изнасиля! — По челото й избиха ситни капчици пот и тя застена. — Морган, калпазанино, побързай! Вкарай в мен онова голямо, дълго нещо между краката си и не ме слушай, ако ти кажа, че вече си влязъл достатъчно навътре! Ако искаш, промуши ме цялата!

Бъкскин я хвана за ханша, повдигна я нагоре, премести я надолу и я остави сама да направлява нещата. Тя хвана члена му и го насочи към себе си. Тогава Бъкскин бавно я спусна надолу и когато проникна в нея, я остави да го поеме целия изведнъж. От устата й излезе вик на изненада и удоволствие.

Очите й се отвориха широко и Сара Джейн задиша тежко като стар локомотив.

— За бога, Джеймс беше добър любовник, но никога не се е сещал за това! Колко е хубаво!

Тя се усмихна и се опита да го целуне, но устните му бяха твърде далече. Вместо това засмука зърната на гърдите му, като движеше хълбоци нагоре-надолу в ритъм, който накара и двамата да задишат тежко и да се изпотят.

За първи път бяха в такъв синхрон, който завърши с почти едновременен оргазъм.

Викаха, задъхваха се, трептяха и вибрираха целите. После поеха дълбоко въздух, за да дойдат на себе си, и все още задъхани се свлякоха на кревата, напълно изтощени, но задоволени.

Десет минути по-късно вече спокойно лежаха един до друг.

Сара Джейн зарови пръсти в черните косми на гърдите му и се заигра с тях.

— Какво ще правим утре? — попита го тя.

— Мога да посетя шерифа, но някак не ми се ходи много. Съдия-изпълнителят от Сан Карлос Уелс ме остави с впечатлението, че този тук не е най-добрият пазач на закона, който може да съществува на света. Нас ни интересува съдията, който и да е той. Ако е истински съдия, може да е в комбина с шерифа. Така че изобщо няма да ходя при него! Ще обиколим кръчмите, магазините, изобщо местата, където онези копелета биха пазарували, ако живее ха тук.

— Колко точно е голям Феникс? Видя ми се доста по-голям от Сан Карлос Уелс.

— Чувал съм, че има към пет хиляди жители. Което означава, че ще ни е много по-трудно да намерим хората си. Но иначе основните неща си остават същите — все никъде трябва да спят и да се хранят, пък и да пият и играят на карти. Двойка като Смит и Пойнтър е най-вероятно да бъде намерена сред пияниците и комарджиите.

На следващата сутрин закусваха в хотела и Бъкскин започна обиколка на заведенията, които отваряха рано. Посети три. Двама от барманите познаваха Смит.

— По дяволите, да, знам го аз Смит. Той е нещо като местна знаменитост. Търсят го в шест щата, че и тук, във Феникс, но не могат да го заловят. Винаги се измъква невредим, но, между нас да си остане, мисля, че изръсва по някоя и друга златна монета в офиса на шерифа, за да го оставят на мира.

— Значи подкупва шерифа?

— Майка му стара, в това няма нищо необичайно! Тук си е така от години! Законът не се спазва кой знае колко стриктно никъде в Аризона, а пък местният шериф направо не го брой за нищо!

— Смит да се е навъртал скоро наоколо?

Барманът започна да трие с един пешкир бирена халба, която вече си беше напълно чиста, и внимателно се огледа наоколо си.

— Ами, не го виждам тук сега! Ти прекалено много ми приличаш на човек на закона или платен преследвач, за да почна да ти давам информация! Един барман се разприказва преди два месеца и резултатът беше, че когато преследвачът се изправил лице в лице със Смит, се наложило да го заровят в пръстта — преследвача, а не Смит! После Смит си поговорил с бармана. Не го убил, но му пуснал един куршум в топките. Жив е, ама вече няма работа с момичетата от втория етаж! Преди беше голям сваляч, но сега се опитва да оздравее, преди изобщо да пробва дали му е останало нещо между краката, дето ще му върши работа.

Бъкскин отпи от бирата си и се засмя.

— Да, животът понякога е доста сложен! Не е нужно да казваш нещо за разговора ни на Смит. Револверът ми е почти пълен и бих искал да остане такъв!

Следващият барман също познаваше Смит.

— Да, минава оттук от време на време. Пие по малко, поиграйва комар и се възползва от момичетата горе, но никога не причинява неприятности. Държи се като истински джентълмен.

Третата кръчма тъкмо отваряше и барманът бе зает да приготвя всичко за първите клиенти. Не обърна внимание на въпросите на Бъкскин. При повторното му занитване барманът насочи една пушка с рязана цев в лицето на Лий.

— Изчезвай оттук! Не говоря за клиентите си! Особено пък за Смит! Махай се оттук, преди да съм те надупчил целия с това нещо! Ще обясня, че си се опитал да ме обереш!

Бъкскин побърза да се измъкне заднешком през вратата.

Най-много от всичко на света мразеше да му завират в лицето пушка с рязана двойна цев.

Бе десет часът сутринта. Останалите подобни заведения щяха да бъдат отворени чак по обяд. Върна се в хотелската стая и намери Сара Джейн напълно облечена. Роклята беше нова и тя изглеждаше прекрасно в нея. Бе вдигнала косата си във висок, обемист кок.

— Харесва ли ти? — попита Сара Джейн.

— Никак! Харесвам роклята, но предпочитам косата ти свободно да пада върху голите ти гърди!

Тя го целуна бързо и го погледна така, сякаш му казваше, че няма намерение да продължава любовната игра.

— Имам една идея. Чух, че в този град има нелош вестник. Редакторът му може да знае за Смит повече, отколкото който и да е друг. Да вървим да говорим с него или поне да прегледаме предните броеве.

— Страхотна идея!

Той й разказа за разговора си с барманите.

— Последният говореше така, сякаш е наплашен до смърт от Смит. Не разбирам как до такава степен е успял да вземе акъла на всички. Не е нищо повече от един здравеняк с бърза ръка!

— За много хора това е напълно достатъчно. Да видим какво има да казва редакторът.

Когато влязоха в офиса на вестника, Бъкскин се усмихна на миризмата — комбинация от току-що на печатана хартия и печатарско мастило. Миризмата на всички подобни места бе винаги една и съща. Дори и да бе с вързани очи и запушени уши, пак би я познал сред хиляди други.

Една млада жена седеше зад бюрото и пишеше нещо.

— Извинявайте за безпокойството, мадам, но бихте ли ни казали кой е редакторът тук? — попита Бъкскин.

— Само секунда! — отвърна жената, без да вдига поглед от статията, която коригираше в момента. Поправи нещо, подписа се на края на листа и се изправи.

— Сега кажете какво искате!

Бе на около двайсет и пет години, по-висока, отколкото бе предположил Лий, слаба, но с голям бюст и гъста рижаворуса коса, която падаше по раменете й. Лицето й бе издължено и красиво, с големи сини очи и гъсти мигли и вежди.

— Искаме да говорим с главния редактор. Той тук ли е? — попита Сара Джейн.

Жената се усмихна, при което на Бъкскин му омекнаха коленете. Имаше великолепна усмивка, каквато човек би искал да запечата върху фотографска лента.

— Главният редактор стои тук, пред вас. Това съм аз, Д. Хейзълтън. Приятелите ми казват Джинджър. Инициалите са за бизнеса.

— Джинджър, аз съм Бъкскин Морган, а това тук е Сара Джейн Нелсън. Съпругът й бе убит от бандата на Смит преди по-малко от седмица. Искаме да научим колкото се може повече за тези престъпници.

Джинджър загрижено погледна Сара Джейн. Едва забележима бръчка проряза бялото й чело.

— О, толкова съжалявам за станалото! Смит е престъпник, животно, което трябва да бъде вкарано зад решетките или застреляно на място. При това колкото по-бързо, толкова по-добре!

— Значи го познавате? Знаете ли къде живее? — попита Сара Джейн. — Търся го, за да го убия.

Джинджър притвори очи и бавно поклати глава.

— Мисис Нелсън, вие не знаете какво говорите! Смит върлува из тази част на Аризона вече три години. Говори се, че живеел във Феникс, а вършел мръсната си работа из останалата част на щата. Освен това се носят слухове, че имал специалната протекция на нашия надут шериф — Дъглас Абъди.

— Сигурно сте написали не една статия за Смит! — рече Бъкскин.

Жената се засмя безрадостно и поклати глава.

— Нищо подобно! Смит и шерифът са в списъка ми от хора, с които е по-добре да си нямам работа, ако ми е мил животът. Не се занимавам с тях!

— Но казвате, че шерифът бил продажник… — започна Сара Джейн.

— Да, такъв е! — Джинджър се приближи към масата пред тях и остави прегледаната статия до последния брой на вестника. — Смит е един опасен престъпник, а шериф Абъди би трябвало да бъде напъден извън щата, гонен от глутница бесни кучета. Но аз не мога да направя нищо!

— Не ви разбирам! — рече Бъкскин — Ами силата на печата? Какво стана с нея?

— В Аризона няма такава! Един малък вестник в градче на юг от тук се опита да погне Смит, след като той уби невъоръжен човек в местната кръчма. Призовали хората да застрелят Смит само като го видят. На следващата нощ след излизането на съответния брой цялата сграда на печатницата избухнала в пламъци и изгоряла до основи, а главният редактор бил вътре в нея. След пожара вече бе трудно да се каже дали нещастникът е бил пребит до смърт, застрелян или вече мъртъв, когато огънят е обхванал офиса му. Доказано било обаче, че пожарът започнал едновременно от двете врати на сградата и е причинен от големи количества керосин.

— Разбирам нежеланието ви да се занимавате с този въпрос — каза Бъкскин. Когато я погледна, видя, че тя също го измерва с очи. Джинджър се усмихна и премести поглед встрани. — Но има още нещо, което е забулено в тайна. Убийците казали, че трябва да свършат работата така, както им бил наредил съдията. Какво може да са имали предвид?

Усмивката й се стопи. В очите й проблесна стомана и тя направи крачка назад.

— Не, нямам представа! Имам работа, трябва да приключа с първата страница на новия брой! Съжалявам, но не мога да ви помогна! Благодаря, че се отбихте!

Джинджър се извърна и излезе през вратата, водеща към вътрешната стая.

Бъкскин и Сара Джейн излязоха на тротоара. От очите на Сара хвърчаха искри.

— Видя ли я? Замръзна на място в секундата, когато спомена съдията! Знае нещо за него! Готова съм да заложа ранчото си, че знае кой е той! Трябва да намерим начин да я накараме да проговори!