Кит Далтон
Отмъщение с Колт .45 (2)

Втора глава

Бъкскин Морган едва не изпусна чашата си и се вторачи в седналата срещу него жена. Сериозна беше! Бавно остави кафето на масата.

— Сара Джейн, ти искаш да заловиш Смит и бандата му и да ги убиеш, правилно ли съм те разбрал?

— Точно така! Трябва да им отмъстя за това, което сториха на мен, на мъжа ми и на нашето ранчо.

— От разказа ти ми стана ясно, че това са банда садисти без капчица морал. Как точно смяташ, че ще успееш да ги откриеш, че и да ги убиеш на всичкото отгоре?

— Точно затова имам нужда от теб. Ако реша и се понаглася малко, мога да изглеждам доста хубавичка. Искаш ли веднъж да спиш с мен, та първо да опиташ стоката, която ти се предлага?

— Не това имах предвид. Онези тримата просто ще те убият! Нямам намерение да те уча да стреляш, само за да станеш лесна мишена за Смит. Хич не си го и мисли! Приеми съдбата си, наеми някой да ти помогне да възстановиш ранчото си и виж как да почнеш да печелиш от него!

— И това ще стане, Бъкскин, но първо трябва да пречукам онези трима убийци със собствените си ръце! Не те наемам да свършиш тази работа вместо мен. Искам хубаво да видя изражението им в секундата, в която ще си дадат сметка, че скоро ще ги пратя да се пържат в ада! — Докато говореше, тя разкопча обикновената си басмена рокля, ушита така, че да й е опъната на гърдите и вталена в кръста. Дрехата се бе поизцапала с пръст, докато бяха копали гроба. Свали плата от раменете си и остави горната част на роклята да се свлече до ханша. После съблече и тънката си долна бяла риза и застана пред него гола до кръста. — Моят Джеймс харесваше гърдите ми. Смяташе ги за много хубави и твърдеше, че само като ги видел, се надървял. На теб харесват ли ти, Бъкскин?

— Естествено, но не мисля дори и с пръст да те докосна. Още си в шок и не знаеш какво правиш.

— Знам прекрасно какво върша! Първо ще правя любов с теб, а после ще те убедя да останеш тук и да ме научиш как да убивам, да яздя и да живея в пустинята. Ще те чукам, докато не кажеш, че си съгласен!

Тя се приближи към него, обърна стола му към себе си и навря едната от двете си едри гърди в лицето му. Устните му се разтвориха и той налапа колкото можа от нея и я засмука.

Сара Джейн се усмихна.

— Бъкскин Морган, смей да ми кажеш, че това не ти харесва! — И тя си пое рязко въздух, понеже той първо близна, а после захапа лекичко зърното й. — Божичко, как ме възбужда това! — Сара Джейн се отдръпна от устните му и коленичи между краката му, където намери и започна да гали набъбналия му член. Тя изскимтя от удоволствие. — Знаех си, че ще те накарам да се възбудиш! Я го виж този голям приятел! Мили боже, басирам се, че си го бива! — Тя продължи да търка члена му, който нарастваше все повече и повече. Бързо разкопча цепката на панталона му и мушна ръка вътре.

Пъхна пръсти в гащетата му и го обхвана.

Бавно започна да го масажира, като наблюдаваше изражението му.

— Да, личи си, че ти харесва! — Извади члена му и целуна червената му главичка. Той потръпна в очакване. — Да, Бъкскин, направи го тук и сега! — Сара Джейн се наведе, събу гащите си и ги хвърли на масата. После хвана ръката на Лий и го притегли към себе си. Легна на пода и повдигна поли. Краката й вече бяха разкрачени и с вдигнати колене. Протегна ръце към него.

— Моля те, Бъкскин, люби ме леко и нежно, позволи ми да ти покажа колко хубаво може да бъде това! Направи го веднъж, два, че дори и три пъти! Имам три места, които те очакват! Ела тук, на пода, без дори да си сваляш панталоните!

Тя отново започна да го масажира, а после леко погали топките му. По челото на Бъкскин избиха капчици пот.

— Но не ти обещавам нищо! — каза той и коленичи между меките й бели бедра.

— Не искам нищо да ми обещаваш!

Тя го хвана, насочи члена му към съответното място, стисна го за хълбоците и го притегли навътре в себе си. Извика, когато той влезе в нея. След първоначалната болка по лицето й се разля широка усмивка. Сара Джейн кимна, задиша тежко и раздвижи хълбоци под неговите, подканяйки го да продължава.

— Да не ти причинявам болка?

— Не, за бога, продължавай! Има разлика, когато това става по мое желание! Толкова съм се сгорещила от възбуда, че мога да подпаля члена ти там долу! Люби ме, Бъкскин, люби ме силно!

Бъкскин я послуша. Изведнаж Сара Джейн извика от удоволствие и се разтърси цялата под вълните на силния оргазъм, накарал очите й да заблестят. С мъка си поемаше въздух. Тялото й се тресеше така, сякаш всеки момент щеше да се пръсне. После тя се успокои, въздъхна дълбоко и погледна Бъкскин с усмивка.

— Това си го биваше! Страшно ми хареса! Никога преди не съм изпитвала подобно нещо.

Точно в този момент Бъкскин също свърши и след няколкото конвулсивни движения се отпусна върху нея, дотолкова изтощен, че изобщо не можеше да помръдне.

След малко тя го пусна от прегръдките си и той се изтърколи настрани.

— Страхотно беше! Дори и моят Джеймс не ме е чукал толкова добре! Не знам защо, но ужасно ми хареса! Когато си готов, искам да ме накараш да преживея същата магия още веднъж!

Най-после в състояние да диша нормално, Бъкскин седна и се загледа в нея. Сара Джейн отвърна на погледа му. Изобщо не се притесняваше, че е гола. Хвана ръката му и я притисна към гърдите си.

— Е, какво ще кажеш, достатъчно добър ли е залогът, че да ме научиш как да убия онези три копелета, дето пречукаха Джеймс, а мен ме изнасилиха?

— Страхотно беше, но това няма нищо общо с въпроса дали да те науча как да стреляш с пушка, така че да си навлечеш неприятности и накрая да те убият. Какво те кара да смяташ, че ще успееш да намериш тримата престъпници и да ги пречукаш? Колко хора си убила досега?

— Нито един, но не ми изглежда кой знае колко трудна работа! Вдигаш предпазителя и натискаш спусъка. Онова 45-калиброво нещо ти върши всичко само. Е, не бих могла да го направя с нож например!

— Но никога досега не си убила нищо по-едро от кокошка, нали?

— Не, обаче искам да се науча. Първо ще ми покажеш какво да направя, та да стрелям по-добре. Не ми трябва някой голям 45-калибров пистолет. По-добре нещо по-малко и леко!

Бъкскин поклати глава.

— Това не е женска работа! Шансовете са три към едно, че един от тях ще те убие, преди ти да успееш да го пречукаш. Залогът е повече от лош.

— Но те няма да знаят коя съм и какво съм на мислила. Ще ги изненадам. Ще си сменя прическата и ще нося други дрехи, така че изобщо няма да ме подозират, докато не дойде моментът, в който ще ги застрелям в упор. Тогава, докато се търкалят в калта и ме молят за милост, ще им обясня коя съм и ще ги гръмна в главата — така, както сториха с моя Джеймс.

— Няма ли някакъв друг начин?

Сара Джейн срамежливо се извърна и прикри гърдите си с ръце.

— Мистър, ти се люби с мен! Може и да съм забременяла. Дължиш ми малко от времето и усилията си за това, че ти се отдадох!

Бъкскин се разсмя.

— Опитай с нещо друго! Ти направо ме изнасили! На теб ти се искаше да спиш с мен през цялото време!

Тя се изсмя и се изправи така, че гърдите й се разлюляха и се видяха кафявите косми, които едва покриваха розовото място между краката й.

— Вярно, но и на теб ти се услади! Сега ще отида да облека малко по-удобни дрехи. Имам едни панталони, на които им скъсих крачолите, и няколко мъжки ризи. Днес ти ще ме научиш да стрелям. Имам един скрит 38-калибров пистолет и кутия с патрони. — Тя се извърна така, че да се види профилът на гърдите й. — Харесва ли ти това, което виждаш, каубой? Цялата съм твоя за през следващата седмица, докато ме обучиш как да се бия като мъж. Сега си почини, а пък аз ще се върна след малко, готова да започнем урока.

Бъкскин се протегна.

— Можеш ли да готвиш? Имам нужда от здрава храна три пъти дневно, докато обучавам един абсолютно начинаещ как да стане сигурен, безпощаден убиец!

Сара Джейн се усмихна.

— Да, мистър Морган, мога да готвя! Добра съм и в кухнята и в кревата — това трябва да ти е достатъчно през следващата седмица и нещо! — Тя се изкикоти и както си беше гола, се упъти към другия край на стаята, където започна да рови в един скрин.

Двадесет минути по-късно Бъкскин вече проверяваше 38-калибровия „Ремингтън“, който Сара Джейн му донесе. Беше почти нов. Едва ли бе стреляно с него повече от десетина пъти. Механизмът му беше в ред, така че той го отвори, зареди един патрон в цилиндъра му и й го подаде, за да се научи и тя как да слага куршумите вътре.

— Само пет патрона! — предупреди я Лий. — Така че петлето да се опира в празния отвор, когато не се стреля. Ако опира в патрон има опасност патронът да гръмне и да те нарани, в случай че изпуснеш пистолета. Така е по-сигурно.

Сара Джейн зареди и останалите куршуми и върна цилиндъра на мястото му. Лий го отвори и й нареди да го завърти така, че празното място да е най-отгоре, за да може петлето да опре в него.

— Да започнем с ей онази ограда — рече Бъкскин. — Широка е шест стъпки. Мислиш ли, че можеш да я улучиш оттук?

Намираха се на двайсет стъпки от нея. Сара Джейн вдигна оръжието, като го държеше с две ръце, и натисна спусъка, при което пистолетът се измести леко встрани и тя не улучи.

Търпеливо, той й показа как да натиска спусъка така, че да задейства петлето, без да измества мишената. От десет опита осем бяха успешни — попаднаха точно в целта.

Лий я погледна.

— Пистолетът няма ли кобур? Как смяташ да го носиш — в ръчната си чанта ли?

— Защо не? Вътре имам кобур и колан, направени специално за този пистолет. Но нека продължим с урока!

Бъкскин намери две картонени кутии и ги постави на земята на двайсет стъпки разстояние. Едната мишена бе широка около четирийсет, а другата — осемдесет сантиметра.

— А сега опитай с тези по-малки цели. Скоро ще дойде редът и на тенекиените кутии! Можеш ли да държиш оръжието с една ръка?

Тя опита, но не успя да уцели по-голямата кутия.

Следващия път хвана пистолета с две ръце и събори картона. Усмихна се, прицели се в по-малката кутия и отново уцели.

Бъкскин донесе от къщата един стол, висок три стъпки. Сложи малката кутия върху него и застана отстрани.

— Винаги се цели в най-широката част на мишената. При човека това е гръдният кош. Там се намират сърцето и дробовете му, а един куршум в тях или пък в корема веднага ще го свали пищящ от болка на земята. Опитай сега с малката кутия.

Сара Джейн се нагоди към по-високата цел и уцели четири от пет пъти, като все така държеше пистолета с две ръце.

Бъкскин кимна.

— Добре, стреляй с две ръце! По-бавно е, но ти така или иначе няма да бързаш. Най-важното е да уцелиш мишената независимо дали става въпрос за кутия, стол или убиец.

— Време е за обяд! — каза Сара Джейн. Извърна се, забърза към кухнята и надникна в един малък шкаф. — За ядене ще има шунка, сирене, туршия с копър, хляб и кафе. За вечеря ще приготвя пържено пиле. Ние ядем много пилешко, защото месото не се разваля лесно… — Тя млъкна и избърса сълзите от бузите си. — Двамата с Джеймс ядяхме много пилешко. На едно ядене изяждахме почти цяло пиле, а каквото останеше, приготвях на супа. Така едно пиле стигаше за два пъти.

След вечеря Сара Джейн изми чиниите с подгрята на печката вода и като седна близо до запалената лампа върху кухненската маса, наля на Бъкскин втора чаша кафе.

— Всъщност, ти не ми каза какво си решил — ще останеш ли да ме обучаваш или не?

— Ами ти не ми даде възможност да ти отговоря!

Тя тихо се засмя и го докосна по рамото.

— Знам! Понякога съм ужасно напориста. Ти вече направи много за мен — спаси ми живота! Бях решила да се самоубия, след като онези си тръгнаха и видях обора да гори, а Джеймс беше мъртъв. Затова бях извадила онзи пистолет.

— Имаш много причини да искаш да живееш, млада госпожо!

Сара Джейн се усмихна и се пресегна към закопчалката на панталона му.

— Знам, и особено това тук страшно ми харесва!

Бъкскин хвана ръката й.

— Държиш се като младоженка!

Тя вдигна вежди и кимна.

— Ами да, прав си! Не знаех, че може да бъде толкова хубаво! С Джеймс го правехме винаги в кревата и на тъмно, така че почти не се виждахме един друг. — Сара Джейн отпи от кафето си. — Та ще останеш ли една седмица?

— Ако обещаеш да ми готвиш! Уморих се да ям сухоежбината, която си приготвям сам по пътя!

— Ще ни бъде много хубаво, ще видиш! Още не знаеш какво имам в кухненския си килер. А може и да приключим с обучението ми за три дни — така няма да изостана много от онези тримата убийци, как мислиш?

Бъкскин се изправи и като се облегна на стола си, се взря в лицето й.

— По дяволите, знаех си аз, че ще е по-добре да не спирам тук! Трябваше просто да отмина, все едно не съм видял нищо!

— Но не го направи, защото си добър и честен и… — Тя спря. — И си страхотен любовник. С нетърпение чакам да стане време за лягане! — Сара Джейн се усмихна. — Тази вечер няма да спиш на пода.

 

 

На следващия ден Бъкскин трябваше да я научи да язди.

Обикаля доста ранчото, докато накрая откри две избягали понита, които отведе в заграденото за целта място. Избра по-малката кобилка, оседла я и я поязди малко. Животното беше съвсем питомно и послушно.

Бъкскин наблегна върху ездата на дълги разстояния.

Сара Джейн схващаше бързо. Отпускаше тежестта си напред, седеше изправена на седлото и си служеше леко с юздите.

На следващата сутрин се занимаваха с разчитане на следи, но понеже Бъкскин смяташе, че най-вероятно тримата убийци прекарваха времето си в някой град по пътя за Феникс, а може и в самия Феникс, той не се задълбочи много и й показа само как да проследява следите на кон.

В леглото същата нощ Сара Джейн се изтърколи върху му и го целуна нежно по устните.

— Утре тръгваме след тримата хубавци, дето убиха Джеймс.

Бъкскин се намръщи.

— Мисля, че не мога да те спра, но поне мога да те забавя, в случай че се нагърбиш с нещо, което не ти е по силите. Обещай ми, че няма да решиш, че след като убиеш тримата, можеш да се оставиш също да умреш!

Сара Джейн се замисли за миг, а после бавно кимна.

— Преди няколко дни може би щях да сторя точно това, но сега виждам, че в такъв случай пак печелят те. Омръзна ми все аз да губя! Тази битка трябва да спечеля аз — няма да се оставя да умра!

На следващата сутрин закусиха набързо, след което Сара Джейн извади изпод една дъска на пода стъклен буркан.

Преброи парите вътре — имаше малко над петдесет долара.

— Дори Джеймс не знаеше за тях! — рече тя на Бъкскин. — Спестявам ги от много време за в случай на крайна нужда. Сега вече им дойде времето.

Беше му показала пушката на Джеймс с двойна цев. Лий намери трион, останал невредим след пожара в един ъгъл на обора, и преряза цевите така, че да станат само около шейсет сантиметра дълги. Взеха тази пушка и две кутии с муниции. Бъкскин бе въоръжен много добре — с 52-калибровата си карабина, марка „Спенсър“, и един 45-калибров „Уинчестър“.

Тръгнаха по зазоряване. Сара Джейн бе приготвила хляб и буркани с боб и сладко от диви ябълки, които да вземат със себе си за из път.

Вече два пъти се бяха упражнявали да проследяват следите, оставени от тримата убийци, след като бяха напуснали ранчото на Нелсън.

Тази сутрин обаче продължиха по тях нататък. Скоро не беше валяло, пък и вятърът бе поутихнал, така че не беше трудно да вървят по следите, водещи надолу към обгърнатата в мараня долина.

— Кой е следващият малък град в тази посока? — попита Бъкскин.

— Сан Карлос Уелс. Има около триста жители. Не знам защо. Ходехме там за провизии и да пазаруваме, когато имахме с какво. Намира се на петнадесет мили от ранчото.

— Разкажи ми пак за този Смит и останалите двама. Ще ми се да мога да ги позная, ако ги видя.

— Никога няма да ги забравя! Смит е доста висок — към шест стъпки и нещо. Слаб, с голяма, побеляла глава. Веднага се набива в очи. Беше добре избръснат, с малки, лъскави очички. Има вид на престъпник.

— Да се надяваме, че няма да го срещнем, преди да сме готови за това!

Сара Джейн носеше багажа си в една торба, за вързана за седлото. Беше облечена в дънки и мъжка риза. 38-калибровият й пистолет се поклащаше в кожен кобур на дясното й бедро.

Бъкскин се молеше наистина да са готови за това, което предприемаха.

Стигнаха в града малко преди обяд. И на Лий не му беше ясно защо толкова много хора бяха дошли в този сух, пустинен край. До Феникс имаше още шейсет мили път по продължение на простиращите се на север планини — Мескал. Той видя табела, сочеща на югоизток към Таксон.

Бяха мислили да спят на открито извън града, но наоколо нямаше нито един поток. Спряха се на по-евтиния хотел и наеха една стая. Записаха се като мистър и мисис Морган.

Тъкмо тръгваха нагоре по стълбите към стаята си, когато Сара Джейн прошепна нещо. Той не я чу, затова я погледна въпросително.

— Мисля, че видях един от тях. Викаха му Ларсън. Този, с черната превръзка през лявото око — тъкмо влезе в столовата на хотела.