Дърк Флетчър
Момичето от публичния дом (12)

Глава дванадесета

Аби Нюленд видя, че непознатият замахва, но не успя да избегне удара. Малката мъжка ръка я просна върху хотелското легло. Тя усети кръвта по устните си и очите й се изпълниха с гневни сълзи.

— Недей! — изкрещя тя. — Остави момичето на мира! Ще направя всичко, което поискаш, само не я закачай!

Аби отметна падналата върху очите си сламеноруса коса, като гледаше намръщено дребосъка пред себе си. Погледът му беше безизразен. Бакенбардите се открояваха на идеално избръснатото му лице. Носът му беше крив — последица от някоя от безбройните му битки. Беше целият в черно. Изхили се нервно.

— Мис, не възнамерявам да нараня нито една от вас, ако изпълнявате точно каквото ви казвам. Първо, искам да се облечете подходящо, да кажем като за театър, или за вечеря в първокласен ресторант. Направете го сега. Направете го сега!

Последните три думи прозвучаха остро като камшичен удар. Аби погледна Китън, надигна се и стана, като държеше ударената си уста. Китън беше усмихната и гледаше с безразличие дребния мъж, което изненада Аби. Какво ли трябва да е видяло това дете през краткия си живот?

— Добре, ще се радвам, ако се споразумеем. Ще ми е нужна пелерина, а за Китън — шал. Имам един — Аби се засуети, за да се приготви.

Мъжът бе почукал на вратата с думите, че им носи вечеря, а когато Аби отвори, влетя с изваден пистолет. Беше изненадващ и груб. Нямаше съмнение, че е бърз и точен стрелец. Позна го по погледа. Не би посмяла да посегне към оръжието си. Дребосъкът щеше да ги застреля моментално. Когато станаха готови, мъжът ги огледа и кимна одобрително.

— Похвално! Личат си добрите маниери на далечния Запад. А сега слушайте внимателно. Ще правите каквото ви кажа или ще умрете. Може да убия само едната, но няма да се откажа от плана си. Ако се наложи, ще ви убия и двете. Това ще отнеме предимството ми, но и вие ще се простите с живота си. Помислете за това, преди да направите нещо необмислено. Достатъчно ясно ли се изразих?

— Да, да — Аби едва успя да потисне паническите нотки в гласа си. — Само ни кажи какво да правим.

Мъжът я погледна и кимна.

— Ааа, страх ли те е? Очаквах го. Това е добър знак. Не обичам да работя с хора, лишени от емоции. Излизаме през задния вход на улицата. Там чака файтон. Ще вървите с мен, без да правите нищо, с което да покажете, че не сте в безопасност — той вдигна брадичката на Аби, като я стискаше силно. — Разбрахте ли ме?

Тя кимна и той тръгна.

— Ще бъда между вас. Искам да стоите плътно до мен. В ръката под сакото си държа „Деринджър“ и ако някоя се развика, малката умира първа.

Аби потрепери.

След десет минути файтонът вече излизаше от града. Два оседлани коня, завързани за него, препускаха отзад. Аби понечи да попита за конете, но се възпря. Какво ли възнамеряваше? Мъжът беше споменал за някакъв „план“. Изведнъж нещата й се изясниха. Използваха ги за примамка. Стръв, заради която Спър да влезе в капан. Веднъж приключил със Спър, дребосъкът щеше да ги убие.

Последните къщи вече останаха зад тях. Движеха се на север. Вече беше прекалено късно, но Аби се ориентира по звездите.

— Къде ни водиш? — попита тя.

Мъжът вдигна ръка да я удари, но спря.

— Отиваме в голямата бална зала на вашингтонския хотел, за да посрещнем президента — изхили се подигравателно той. — Само мирувайте и си дръжте устите затворени. Скоро ще разберете.

— Ти май наистина се мислиш за голяма работа, а? — попита го Китън с презрение.

Аби се опита да срещне погледа й в тъмното. Мъжът се изкикоти и се плесна по бедрото.

— Виж ти, малкият пожар, за който съм чувал. Малката проститутка, която се пали, когато я настъпят. Имаме достатъчно време, за да ни го демонстрираш. А сега и двете пазете тишина.

Китън плъзна ръка по седалката и стисна силно ръката на Аби. Момичето се страхуваше и съжаляваше за казаното.

Час по-късно слязоха от файтона. Дребният мъж разпрегна коня, но не му свали юздата. Помогна на жените да се качат на другите два коня, после завърза юздите им към този, който яздеше, и ги поведе надолу по пътя, който криволичеше покрай малка рекичка. Наоколо се извисяваха високи скали. След половин час стигнаха до някаква пещера.

— Най-после вкъщи — каза мъжът и скочи от коня. Помогна и на тях да слязат и ги бутна в тъмната дупка. Набързо разпали огън пред пещерата и още един — малко по-настрани.

Пещерата беше широка и тъмна, висока около десет стъпки. В дъното бяха проснати две одеяла, виждаше се едно малко столче и някакво приспособление за готвене. Щом огънят пламна, мъжът извади два фенера и ги запали.

— Трябва да си създадем удобства, докато чакаме — той се обърна към Китън: — Малка Китън, ще избягаш ли в тъмното навън, където е страшно и гъмжи от гърмящи змии и скорпиони? Или ще седнеш и ще бъдеш тиха и добра?

Китън потрепери.

— Не обичам змиите, още по-малко — гърмящи змии като теб, мръсно копеле! Но ще остана вътре.

— Харесвам куража ти. Ти ще бъдеш втората.

Той се обърна, хвана Аби за блузата и я дръпна към себе си. Тя опита да се съпротивлява, но той сложи ръце върху гърдите й, заби пръстите си в плътта й и я повлече към одеялата. Бутна я върху тях и се възкачи отгоре й.

— От два дни чакам да видя голи гърдите ти. Искаш ли да свалиш дрехите си, или да ги късам парче по парче?

— Казах ти, че ще направя онова, което искаш. Само остави Китън на мира — тя направи опит да се вдигне. — Ще трябва да ми помогнеш да седна.

Той се отдръпна, като я наблюдаваше на светлината на лампата как разкопчава роклята си. Аби я съблече през глава и седна. Остана само по долна риза.

— Продължавай — нареди й той с искрящи от любопитство очи.

Тя не се помръдна и той разкъса ризата от деколтето до кръста, след което я разтвори. Големите й гърди изскочиха и той се усмихна.

— Ето, това наричам малка хубава награда за трудната работа.

Аби постави ръце върху гърдите си и ги закри наполовина, но той ги дръпна със замах.

— Не прави това! Каза, че ще вършиш всичко, което аз искам. Не обичам хората да ме лъжат.

На Аби й се зави свят. Никога досега не беше удряна, нито бита. Беше уплашена. Трябваше да помисли! Не можеше да седи тук и да му позволи да хване Спър в капана. Но какво можеше да стори? Да го удари? Да вземе оръжието му? Докато милваше с една ръка дясната й гърда, той държеше револверите си така, че тя да не може да ги достигне. Предполагаше, че ще бъде груб. Но той не беше. Приличаше по-скоро на любовник. Аби усети как дишането й се учестява. Зърната й започнаха да набъбват, въпреки че умоляваше тялото си да не реагира.

Тя усети, че ръката му се мушка под полата й, пъха се между краката й и стига почти до слабините й. Потръпна.

— Какво става, хубавице? Не смяташ ли, че съм достатъчно мъж, за да те задоволя? Притесняваш се как ще е с мен? Не се измъчвай, ще бъде едно от най-добрите чукания, което ще помниш винаги.

Беше мушнал и двете си ръце си под полата й. Бързо я разкопча и я свали надолу заедно с трите фусти. Засмя се на гащичките й. Бяха най-хубавите, които имаше, с фини дантелки и розови панделки. Той грубо ги дръпна надолу и ги промуши през краката й.

Гола. И друг път Аби беше стояла гола пред мъж, но никога пред такъв като този — жесток и хладнокръвен убиец. След като постигнеше каквото искаше, той щеше да ги убие. Какво можеше да направи тя?

На бледата светлина от фенера все пак можа да се огледа, но не видя нищо, което да й послужи. Можеше да счупи един от фенерите в главата му и да го залее с газта, но ако не успееше, само щеше да стане по-тъмно.

Да вземе оръжието му! Тя го погледна. Ръцете му опипваха гърдите й. Тя се изтегна назад така, че големите полукълба промениха формата си. Сега изглеждаха още по-големи.

— По дяволите! Но те наистина са хубави! — каза мъжът, като ги опипваше и мачкаше. Револверите му блестяха върху бедрата, но бяха прекалено далече. Тя се помръдна и докосна ципа му, след което се насочи по-надолу.

Мъжът се изсмя разбиращо.

— Да, малко кучко, продължавай, играй си с него, той е дяволски готов.

Тя напипа слабините му. Тъкмо щеше да се протегне и да издърпа един от револверите му, той се обърна и се отдръпна назад. После хвана гърдите й и ги дръпна надолу, за да може да захапва зърната й.

Аби се надяваше, че ще може да го прелъстява, да го възбужда, да го държи в напрежение достатъчно дълго, за да може Спър да намери бележката, която мъжът му остави, и да пристигне. Трябваше да задържи този убиец, докато Спър дойде и го хване със смъкнати до глезените панталони или още по-добре — гол като нея.

Аби протегна ръка и разкопча ризата му. Той се изхили и засмука гърдата й толкова, колкото устата му можеше да поеме. Тя усети, че тялото й реагира, защото слабините й овлажняха, но се стегна и започна усилено да мисли как да отвърне на удара.

— Свали ризата си. Обичам чисто голи мъже.

Той ухапа гърдата й, но тя не извика. Отдръпна се от нея и изпъшка.

— Слушай, пиленце. Или може би е по-добре да кажа цицесто пиленце. Не ме интересува какво обичаш ти. Аз съм този, който дава нарежданията. Ти само ги приемай и изпълнявай. Никога не свалям панталоните, ботушите и револверите си. Ако само докоснеш едно от оръжията ми, ще си мъртва точно след секунда и половина. Разбра ли?

Тя кимна.

Той седна и я натисна грубо към пода. За миг й се стори, че цялата пещера се завъртя около нея и тя притвори очи.

— Хубаво, добре е, че се разбираме. А сега стой тук.

Той съблече ризата си и я хвърли към Китън, която седеше до втория фенер.

— Малка кучко, искаш ли да покажеш на тези големи цици тук как си се чукала с всички онези каубои.

— Престани! Недей да бъдеш толкова…

Той зашлеви Аби с опакото на ръката си. От ъгъла на устните й потече кръв. Тя преглътна сълзите си и заподсмърча. Очите й се замъглиха. Искаше да се разплаче, но не биваше. Щеше само да му достави по-голямо удоволствие. Трябваше някак да го успокои.

— Малката кучка има нещо много по-добро от твоите големи възглавници. А сега бъди кротка и не се мърдай.

Той изтича към входа на пещерата и излезе в тъмното. Щом Аби погледна Китън, тя сви рамене.

— Не го дразни — прошепна Китън. — Знам, че не боли много по този начин.

Той се върна бързо с единия фенер и смеейки се, коленичи между краката на Аби. Разтвори ги широко и напипа слабото й място.

— О, да, тя цялата е влажна и готова. Все още липсват посетители, така че имаме два, а може би три часа да се забавляваме — докато говореше, той галеше с кръгови движения хълма й и нежната чувствителна вътрешна страна на бедрата й. — Добре ли се чувстваш, малката? Обичаш ли това? Искаш ли да те поопипвам още малко?

Той премести фенера, така че да я вижда по-добре. После намери с пръст твърдия клитор над нежните и тръпнещи срамни устни и го погали два пъти.

Аби изстена, без да може да се спре. За миг тя забрави всичко. Мислеше единствено за мистериозната, замъгляваща съзнанието й вълна на възбуда, която тези две докосвания предизвикаха. Усети как цялото й тяло трепери от очакване. И колкото и невероятно да изглеждаше, в този момент тя знаеше, че има само едно нещо, което иска — този мъж да я обладае. Забрави къде е, забрави кой е мъжът, искаше само този прекрасен пръст да я докосне още веднъж!

— Проклетите ти топки! — изпищя тънък женски глас.

Изненадана и превъзбудена, Аби отвори очи и видя как Китън размахва фенера и го стоварва върху рамото на мъжа. Убиецът нямаше време да вдигне ръце, за да се предпази. Металната част от фенера го удари по главата.

Той изрева от болка и гняв. Скочи на крака, мятайки се ту на една, ту на друга страна в тъмното. Успя да пресрещне фенера при следващото завъртане и да го избие от ръцете на Китън. Сетне започна да я удря, докато тя се просна на пода. Нужен му беше само миг, за да я съблече и да върже краката и ръцете й. След това той я изнесе навън и се върна. Погледна към Аби и поклати глава.

— По дяволите, каква загуба на време! Можеше вече да работим усилено. Вместо това аз се боря с някакво зверче — той застана пред Аби.

— Тя е много млада — каза Аби. — Не разбира.

— За бога, тя разбира, може би дори по-добре от теб. И знае какво я очаква.

Той коленичи между бедрата на Аби и се вгледа в прекрасното й възбудено тяло. Въздъхна и стана.

— По дяволите! — каза тихо мъжът. — Не бих искал да правя нищо друго, освен да прекарам следващите три-четири часа с това фантастично тяло — той закопча панталоните си. — И все пак първо работата. След като приключа, ще се върна и тримата ще се наслаждаваме един на друг цяла нощ.

Той се наведе и събра краката на Аби, за да може да ги върже. Завърза и ръцете й и я остави. Излезе пред пещерата, където Китън беше завързана към забит в земята кол в подножието на надвисналата скала. Огънят отвътре не я осветяваше.

Ниският мъж застана пред нея и погали с ръка младите й, все още неоформени гърди.

— Ще станеш красавица, когато пораснеш и понапълнееш — ухили се той. — Скъпо момиче, ще стоиш тук. Трябва да свърша една работа. Щом се върна, тримата ще си устроим игра върху одеялата. Ще бъде страхотно, не мислиш ли?

Тя се изплю върху му.

— Знаех, че си огън! Обичам огъня в жените! Наистина ли си толкова тясна, колкото казват всички?

— С тоя малък член ще ти бъде хлабаво, задник такъв! — избухна Китън.

— Запази част от този огън, а аз ще го разпаля по-късно.

Дребосъкът се кискаше, докато тичаше надолу по склона към потока, където беше оставил конете. Той скри двата в храсталака и пришпори третия по течението в посоката, от която бяха дошли. Язди петнайсетина минути, след което остави коня в един гъсталак близо до реката. Огледа тясното дере, през което преди малко бяха минали.

И на нощната светлина изглеждаше точно така, както си го спомняше. Мястото беше шест стъпки широко, а всеки ездач, идващ по течението, трябваше да мине по него. Идеално място за капан. На петнайсетина стъпки по-нагоре той се скри зад скалите, после извади двата револвера, за да ги провери и да се увери, че и двата са заредени с по шест патрона. На Спър щеше да му е нужен час, а може би два, докато стигне дотук, след като намери бележката. Беше сигурен, че той няма да потърси помощ. Щеше да дойде направо тук, за да освободи приятелките си, и това щеше да коства живота му.

От петнайсет стъпки разстояние нямаше как да му се изплъзне. Беше съвсем просто за изпълнение, а и той имаше дванайсет заредени патрона.

Мъжът погледна към звездите. Голямата мечка беше високо в небето. Сигурно нямаше още десет. Щеше да се наложи да чака дълго. Най-вероятно Спър щеше да разпитва хората до среднощ. Явно работеше и през деня, и през нощта. Но краят на работните му дни наближаваше.

След половин час му се стори, че чува шум. Беше бухал. Дребосъкът застана нащрек. Спомни си как беше започнал. И през ум не му бе минавало, че ще стане професионален убиец. Но ето, че стана. Беше учител в една частна източна гимназия. Недоволен баща на ученик го обиди, след което се опита да го удари. Това преля чашата и ядосан, той извади пистолет и предизвика кавгаджията на дуел. Куршумът прониза едрия мъж право в сърцето.

Щом полицията започна да го търси, той се премести на запад. Където и да отидеше, винаги се намираше някой, който да го наеме да свърши мръсната работа. Беше принудил толкова много хора да изчезнат… Постепенно навлезе в този бизнес, който все повече се разрастваше. Търсеха го всякакви хора — включително красиви жени и градски съветници…

Проследи как бухалът се спуска надолу. Сигурно бе забелязал мишка. Горкото животинче! Дори и тъмнината не можеше да го предпази. Тъмното не можеше да бъде закрила за никого.

Но пък беше удобно. Той предпочиташе да работи през нощта. Така не виждаше изражението на жертвата, когато умира.

Някъде отдалеч се чу конски тропот. Този път наистина беше конски тропот! Мъжът извади револверите си и ги насочи надолу. Трябваше да бъде готов. До няколко минути Спър Маккой щеше да бъде мъртъв.