Дърк Флетчър
Момичето от публичния дом (9)

Глава девета

Лили беше облечена за езда в пола-панталон, ботуши и късо сако от мека кожа върху бялата блуза. Усмихна му се.

— Маккой, надявам се, че ще споделиш остатъка от вечерта с мен, нали?

— Измъкнах Китън. Тя е скрита на сигурно място.

— Хубаво, нека да пояздим — тя си сложи шапка с широка периферия и прибра косата си под нея. — Конете ни чакат впрегнати на алеята. Аз ще яздя първа, а ти ще ме следваш на известно разстояние. Не бива да ни виждат заедно, тъй като веднага ще разберат, че аз съм ти казала за Китън.

— Накъде ще яздим?

— Нека бъде изненада.

Излязоха през задната врата и той й помогна да се качи на петнистия кон. После стъпи на седлото и яхна собствения си черен кон, нает от конюшнята. Зад седлото й забеляза одеяло и тежък пакет с провизии. Където и да отиваха, явно трябваше да бъдат подготвени.

Щом напуснаха града, препуснаха през прерията в посока север. След петнайсетина минути Лили спря коня си и изчака Спър да я настигне. Нощта беше топла и нямаше никакъв вятър. Спря се, приближи до нея, така че краката им се докоснаха, и тя се засмя. Той погледна и видя, че сакото и блузата й са разкопчани. Голите й гърди се виждаха на лунната светлина.

— Помогни ми, каубой — каза Лили, поставяйки ръката му върху гърдите си. — Едва изтърпях да стигнем до тук. Язденето на това животно винаги ме прави необуздана.

Ръцете му си играеха с гърдите й и тя измърка от удоволствие.

— Ей, готов ли си?

— Какво?

— Малкият става ли твърд?

— Мислиш, че тази игра ме възбужда?

— По дяволите, надявам се. Вече го пробвах един път преди, но мисля, че си достатъчно мъж, за да се справиш сам.

— Какво?

— По дяволите, нека правим любов върху гърба на коня!

Спър се засмя.

— Ти се шегуваш.

— Напротив, гледай!

Тя извъртя пола-панталона си и той видя, че беше с копчета точно над пубиса й. В момента тя беше разкопчана и Лили седеше гола от кръста надолу.

— Излизай от панталоните, Спър, и ще те обяздя тук, върху седлото.

Спър се засмя.

— Няма да се случи.

— За бога, ще стане! Съблечи се и се приготви, а аз ще ти покажа.

Тя му помогна да свали ципа си, извади пистолета му и го захвърли някъде в храстите. Захили се доволно, наведе се към Спър и го прегърна през рамената. Постави крака си в предното стреме на коня му. Секунда по-късно вече беше преметнала другия си крак през врата на коня и седеше лице в лице с него върху черното животно.

— Хайде, помогни ми! — крещеше и се смееше тя. После се повдигна и се приближи по-плътно до него, като притисна горещия му член към тръпнещото си влагалище.

Тя се кикотеше, като почти се свлече на една страна, след което изстена от удоволствие… Отпусна се върху седлото му.

— За бога, направихме го! — тържествуваше тя.

Беше лице в лице срещу него. Членът му я изпълваше, ръцете й галеха раменете му, тя се смееше и го целуваше. Черният кон стоеше неподвижен. Спър хвана едната й гърда със свободната си ръка и я притисна нежно. После тя направи някакво странно леко движение, което го учуди и възбуди.

— О, по дяволите, това е добре — мъркаше тя. — Прекалено добре! Диво е, толкова велико! — тя се наведе напред и целуна Спър, след което започна да облизва ухото му. — Нека да яздим, Спър, подкарай тази кранта, какво ли ще бъде усещането?

Спър подкара черното животно в нормално темпо. Ефектът върху съединените тела беше изключителен. Рязкото движение накара Спър в първия миг да се почувства разкъсан, но постепенно конят се успокои и Лили започна да се движи леко нагоре-надолу.

Лили дишаше тежко.

— Накарай я да галопира! Кълна се, че ще експлодирам. Пришпори я!

Той го направи и темпото се удвои, а удоволствието от сношението им се утрои.

— О, за бога, Спър! Не мога да издържам, но недей да спираш! — изпищя сред тишината на канзаската нощ и той усети, че свърши в нея. Лили падна върху него, омаломощена и трепереща, вибрираща с всяка клетка на тялото си. Серия от оргазми я пронизаха и тя успя само да изстене под изтощителния екстаз. Прегърна го, докато той забавяше коня, след което напълно го спря.

Няколко минути Лили остана неподвижна. После се протегна назад, засмя се и се отдръпна от него, след което отново се прехвърли върху собственото си седло.

— Е, как ти се стори „луксозното“ каубойско правене на любов върху седлото на коня?

Спър вдигна ципа си, усмихна се и се провикна през прерията:

— Лили, ти си дяволска жена! Никога не бих дори помислил да направя това и не ме карай да ти казвам какво си мисля. Беше диво, диво — ето това беше! Никога няма да забравя тези минути!

— Има още много, каубой, твърде много, твърде много! Ние току-що започнахме, аз и ти. Я погледни тези дървета там! Под тях има малка зелена полянка с извор, който идва бог знае откъде. Можем да си направим пикник под канзаската лунна светлина.

— Това е нещо ново. Тук се чувстваш като девствен.

Тя пришпори коня си. Спър я догони със своя чак като стигнаха гората. Дърветата образуваха тъмна ивица покрай малката река, която не беше съвсем пресушена. Зелената морава се разпростираше около извор в подножието на нисък хълм.

Двамата слязоха от конете и Лили веднага започна да събира съчки и клони. Върна се с пълен наръч.

— Можеш ли да запалиш огън, каубой?

— Да си виждала някога каубой, който да не може да го прави?

Спър извади джобното си ножче, събра няколко клончета, малко сухи листа и ги скупчи до един дънер. След пет минути огънят вече гореше.

Лили донесе одеялото и пакета с провизиите от седлото си и се настани до огъня, който накладоха до един дънер. Приготви среднощна закуска от сирене, хляб, плодове и две бутилки с червено и бяло вино.

— Надявам се, че обичаш вино — каза тя.

Вместо отговор, той се ухили. Лили също се ухили, наля му половин чаша и му я подаде. Спър забеляза, че тя не си е дала труд да облече коженото си сако и блузата й е разкопчана, а гърдите й са изложени на свобода. Беше закопчала само няколко от копчетата на полата си.

Спър почувства, че отново я иска. Тази жена го караше да се чувства като четиринайсет годишен младеж с постоянна ерекция. Щом тя се помръдна, едната й гърда изскочи от блузата. Спър въздъхна, протегна се и я обхвана, като я милваше нежно.

— Това ми харесва — каза Лили. — Желая те отново, тук, на открито, със звездите над нас и ти върху мене. Ние наистина можем да правим любов, изящна и нежна.

Усетила как членът му набъбва, тя го докосна с ръка и се усмихна.

— Лили, ти си възхитителна, страхотна си!

Тя свали блузата си. Гърдите й бяха с нежни червени ореоли и червеникаво кафяви тъмни зърна, които се увеличаваха и втвърдяваха, докато той ги съзерцаваше. Наведе се и целуна едното. Тя се усмихваше.

— О, да, любими, можеш да правиш това цяла нощ!

Той дръпна полата й надолу и я свали. Знаеше, че няма нищо отдолу, но гледката на голото й тяло, опънато върху одеялото на лунната светлина и блясъка на огъня, го възбуди още по-силно. Тя беше просто жена, а той беше истински мъж. Лили се протегна и му помогна да се съблече. Щом той свали панталоните си, тя сграбчи члена му и зацелува тъмночервената му главичка, след което продължи нагоре, като го държеше и целуваше страстно.

Той почувства болезнено желание в слабините. Пръстите й потъркаха твърдия му член и Спър изпъшка. Езикът й проникна в устата му — изучаващ, търсещ. Езиците им се докосваха, плъзгаха се един върху друг, движеха се навън и навътре.

— Толкова си красив! — каза тя. Ръцете й го милваха, масажираха члена му и тежките топки под него. — Копнея да те видя чисто гол.

— Мога да подсиля огъня.

— Ако мръднеш само един инч, ще те убия! — каза тя, като се наведе и зацелува пулсиращата глава на члена му. Спър пъшкаше и я проклинаше шепнешком.

— Направи го още веднъж и ще се изпразня върху теб!

Той прилепи устни до гърдите й и пак ги зацелува сладострастно — горещи мокри целувки — след което се спря на зърната й и ги близа, докато станаха съвсем влажни.

Лили въздъхна, отпусна глава назад и изви гръб, насочвайки пулсиращите си гърди към него.

Спър й помогна да легне по гръб, устните му плавно слизаха надолу към нежния й гладък корем, продължавайки още по-надолу. Горещите му целувки се насочиха към десния й крак и Спър усети как тя постепенно ги разтваря. Премести се към левия и продължи до най-нежната част на влагалището й.

Тя извиваше тялото си, докато той изминаваше разстоянието от люляковата гора до жадните и очакващи розови устни. Бедрата й се разтвориха широко, приканвайки го. Той ги обсипа с целувки, след което устните му се насочиха към срамните устни и тя потръпна от бърз успокояващ спазъм.

— Сега, Спър, сега. Искам те в мен!

Той целият бе завладян от страст. Огромното желание причиняваше болка в слабините му. Тя го издърпа нагоре, разтвори краката си широко, приканвайки го, стимулирайки го. Той се подпря на ръцете си. Голият му член галеше стройното й тяло. Лицето й излъчваше изгарящо желание.

— Да, любими, сега, направи го сега! — изкрещя тя.

Той се повдигна и постепенно се притисна към нея. Ръцете й го насочваха. Проникна в нея и се почувства като в рая, в центъра на вселената, в истинското начало на времето и пространството.

Лили изпищя от удоволствие — един животински вик, който той беше сигурен, че останалите женски животни в прерията щяха да разберат. Подчинението, когато си обладаван, върховният момент във физическото единение между двама.

Той го вкара още по-навътре, след което го извади и тя изкрещя. Продължи да прониква в нея отново и отново. Движенията й се превърнаха в отмерени тласъци. Телата им се срещаха в сблъсъци на удоволствие и агония.

Възбудата му растеше едновременно с нейната, изригваше бързо за момент, след което стихваше. После вибрациите му я разтърсиха и тя изживя оргазма отново и отново.

Той успокои собственото си желание — щеше да бъде прекалено бързо и да свърши твърде рано. Забави тласъците си и усети как тя утихва едновременно с него. Продължиха още и още…

Тя повдигна стройните си крака и ги кръстоса върху гърба му, като постепенно се изтегляше нагоре. Сега възможностите й за движение бяха много повече и тази свобода й позволи да го накара да изпита още една блажено смъртоносна магия.

Страстта им достигна своя връх. Времето сякаш беше спряло. Изчезнаха представите за правилно или грешно — бяха се слели в едно. Нямаше утре, нямаше вчера. Съществуваше само настоящето. Мъжът, жената, сексът и удоволствието.

Възбудата отново нарастваше. Желанието трудно можеше да бъде спряно. Кулминацията настъпи и той изпъшка, последва вик от нейна страна и най-накрая той изкрещя — дълъг силен вик, който прониза нощта. Той се изпразни в нея и се опъна изтощен, полумъртъв. Тя го прегърна и го притисна още по-плътно към гладките си гърди и изтръпналото си тяло, сякаш искаше да го задържи завинаги.

Неочаквано тя проговори.

— По дяволите, много добре си усетил, Маккой. Не предполагах, че ще трябва да чакам толкова дълго, но така е по-сладко. Не, не е необходимо да казваш нищо. Знам, че си почиваш. Стига ми и това — прегърна го силно. — Целият град вече знае, Маккой. Всеки смята, че си детектив, който най-вероятно работи за железниците или може би за някоя тексаска животновъдна организация. Не съм чула за никой, но вероятно имат някой техен човек тук, в града. Унищожението на тези групи цели да създаде някакви проблеми. Чух също и че някой се е опитал да те пречука. Оглеждай се внимателно, Спър. Има повече от един пистолет в града, който с удоволствие би пробил няколко дупки в гърба ти. Не гледай само напред. Те знаят, че добре боравиш с оръжието.

Спър изглеждаше заспал, но всъщност бе буден и слушаше внимателно всяка нейна дума.

Лили се протегна и го целуна по ухото.

— Нека помислим малко. Проклетата Голяма четворка! Събраха се и ме помолиха да им бъда нещо като съветник. От онова, което чух, разбрах, че се опитват да забавят, може би дори да попречат на намеренията на Джой Маккой да направи от Абилийн най-големия град за износ на добитък в цялата страна. Той вече има един добър старт. Тази година надхвърлихме капацитета си от сто и двайсет хиляди глави добитък, които преминават през града.

Спър помръдна и тя се засмя.

— Отпусни се сега, просто почивай. Няма да ходиш никъде. Имаме цяла бутилка вино и много неща за ядене.

Той се отдръпна от нея и седна. Тя се намести до него. Наведе се и го целуна нежно по устните.

— Мой сладък любими! Ако някога успееш да намериш нещо по-добро от старата Лили в правенето на любов, обади ми се.

Спър поклати глава и хвърли още клони в жарта на догарящия огън.

— Не е логично — каза Спър. — Хората на Голямата четворка са бизнесмени, собственици са на половината град. Пътуващите стада носят пари на това място. Някои от магазините през лятото имат оборот от хиляди долари на месец. Спокойно могат да не работят през останалата част на годината. Защо тогава ще се опитват да спъват преминаването на стада?

— Не съм казала, че ще е лесно да се разбере.

Тя наряза сиренето, наслага го върху бисквитите и наля още вино. Имаше и плодове, салам, курабийки.

— Можеш ли да разбереш какво всъщност се опитват да направят?

Тя се протегна надолу и докосна омекналия му член.

— Горкото момченце, мисля, че го съсипах.

— Просто си почива — каза Спър. — Можеш ли да откриеш какво наистина се готви да направи Голямата четворка?

— Не ме допускат прекалено близко…

Той се надигна и почна отново да гали и целува нежно гърдите й.

— Лили, при тези масови кланета петдесет души от седемте групи са вече мъртви. И всичко това се е случило някъде тук, в района около Абилийн. Това е престъпление, което трябва да бъде разкрито, а убийците — обесени. Ако Голямата четворка е наела някой, който да извърши мръсната работа, те са точно толкова виновни, колкото и хората, които стрелят с пистолетите и вадят ножовете.

— Те не ми казват много.

— Ти трябва да опиташ!

Ръката му се плъзна по бедрото й към меката кафява част.

— Ще направя всичко, каквото мога, за да си щастлива, ако ми помогнеш.

— Това вече е предложение.

Те правиха любов още два пъти, изпиха останалото вино и заспаха прегърнати. Одеялото покриваше голите им тела.

На зазоряване Спър се събуди схванат от лежането върху твърдата земя. Все още усещаше вкуса на виното в устата си. Погледна на юг и на малко повече от миля забеляза кафяво море от говеда, което се приближаваше бавно към тях. Сигурно бе стадо, което чакаше да влезе в оборите.

Спър и Лили се облякоха, напоиха конете си и се отправиха към града. Движеха се по посока на вятъра от страната на стадото. Спър предположи, че броят на животните е около пет хиляди.

Той наблюдаваше Лили, която яздеше успоредно с него.

— Отваряй си ушите. Опитай се да разбереш защо Голямата четворка се опитва да спре идването на стада в града.

Тя кимна.

— Ще се опитам, но те винаги ме гонят, когато нещата действително започнат да се обсъждат.

— Просто слушай, без да влизаш в конфликт с тях. Не мога да го докажа, но по всичко личи, че този, който извършва убийствата, има връзка с някой в града. Защо това да не е Голямата четворка?

— Те не са убийци.

— Е, добре. Вземаш шестстотин хиляди долара и ги разделяш на пет. Получава се по повече от сто хиляди долара на човек. Мислиш ли, че някои от тези четирима мъже ще пропусне шанса да изкара толкова много пари само за едно лято?

— Не знам, Спър. Наистина не знам — тя му се усмихна. — Онова, което със сигурност помня, е последната нощ. Беше чудесно, прекрасно, страхотно! Никога не съм се чувствала по-добре. Никога. Искам да останеш в стаята ми. Искам да изпитам красивото ти тяло на светлината от лампа поне за шест часа. Знам някои пози, които ще те изненадат. Искам да те изстискам докрай, докато наистина не можеш да го вдигнеш повече.

— Двайсет пъти? Сигурна ли си, че можеш да издържиш?

— Двайсет! Очаквам около четири.

И двамата се изсмяха. На половин миля от града се разделиха и влязоха в него от противоположни страни. Той изчака тя да завърже коня си и се запъти към обора.

За първи път от часове насам се замисли за Аби. Какво щеше да й каже? Сви рамене. Защо пък трябваше да й казва нещо? Просто е бил навън, уж е намерил някакви следи.

Опипа бузите си. Надяваше се Аби да не забележи червило или пудра върху тях. Щеше да се измие веднага щом се върнеше в стаята си.