Дърк Флетчър
Момичето от публичния дом (8)

Глава осма

Лили я нямаше в салона. Спър мина бързо през вдигнатата плюшена завеса и се качи по стълбите в апартамента й. Не си направи труд да почука. Отвори вратата с трясък. Стаята беше празна.

— Да! — извика Лили от някаква друга стая.

Той прекрачи с ръце на хълбоците и с гневен поглед. Лили стоеше до леглото си и се преобличаше. Като видя Спър, тя се усмихна и започна да сваля бялото памучно бельо. След малко застана съвсем гола: оформените й гърди бяха стегнати и съблазнителни, бедрата — стройни, а слабините й бяха покрити с гъсти кафяви косми.

— Сладур, радвам се, че дойде. Мислех си за теб през целия ден — тя забеляза изражението му и повдигна вежди: — Хайде, сладур, за това, което те притеснява, ще говорим по-късно.

Спър кимна и пристъпи. Ръцете му обгърнаха гърдите й — топли, трептящи и пулсиращи. Голото й тяло се притисна към него и устните й затърсиха неговите. Целуна я бързо, след което я бутна върху леглото и седна до нея.

Ръцете му я масажираха и опипваха гърдите й, после се плъзнаха надолу, преминаха по стегнатия корем и се спуснаха в гората от кафяви косми.

— Лили, ще говорим за това веднага. В противен случай няма дори да сваля и панталоните си.

— Не ти е необходимо. Просто ги смъкни надолу.

— Кой ти нареди да махнеш Китън оттук?

Тя се намръщи:

— Никой. Просто прецених, че това не е подходящо място за нея.

— Това не е вярно, Лили.

Той се наведе и се сгуши в гърдите й. После започна бавно да ги лиже, докато стигна до зърната. Целуна ги нежно, след което леко ги захапа.

— Боже мой, това ме възбужда. Подлудява ме! Съблечи се, моля те.

— Къде е Китън? Кой ти нареди да я скриеш?

— Никой, казах ти вече — английският й акцент беше напълно изчезнал в момента.

Ръката му се насочи бързо между разкрачените й крака към нежните срамни устни. Тя въздъхна и започна да стене.

— Хайде, Спър, не ме дразни.

Ръката му повторно се плъзна надолу, но този път по-бавно. Тя потръпна за момент. Той се наведе и захапа другото зърно. Играеше си с него и обсипваше с целувки нежното място около него.

— За бога, Спър, те ще ме разкъсат! Не знаеш колко жестоки могат да бъдат.

— Да, знам. Видях какво са направили с Езра Бойс.

— Онова момче? От пътуващата група?

— Да. Приятелите ти са наели някой да пререже гърлото му.

Тя отново потрепери. Този път от страх. Спър пъхна ръката си между краката й, докосна пубиса й и Лили изстена, след което издаде задушено ридание.

— Исусе Христе! Те ще ме съдерат.

— Те никога не ще разберат как съм го научил. Гарантирам ти. Ще изляза през задната врата.

— Керис! — тя хвана ръката му и я мушна между краката си. Пръстите му отново напипаха чувствителното място и си заиграха с него като със струна на китара. Когато беше вече достатъчно набъбнало, той спря.

— Спър!

— А сега, имената!

— О, боже! Не мога… Е, добре, добре. Ще ти кажа къде е тя, можеш да отидеш да я вземеш. Пази я, за бога, не им позволявай да направят с нея това, което се канят да й причинят.

— Къде е?

— В една къща, през две улици. Тази седмица я кръстиха „Прерия“. Една малка бяла къща, със зелен перваз и бяла ограда от колове отпред. Сигурно ще има двама въоръжени при нея. За бога, Спър! Сега ме обладай, обладай ме!

— Да, почакай малко. Първо трябва да измъкна Китън от онази къща, след което ще ти принадлежа — протегна се към масичката, взе нещо и го бутна в ръката й. — Използвай това. Дори няма да усетиш разлика.

Лили погледна и видя една осеминчова свещ. Спър се засмя и се запъти към вратата. Преди да влезе в хола, той се обърна назад и я погледна. Тя мушкаше гладката свещ в пубиса си. Той взе стълбите на един дъх и излезе през задната врата.

Все още беше ранен следобед. Когато премина първата улица, видя къщата. Беше единствена от тази страна на железопътната линия, зад нея, в продължение на мили, се простираха прериите на Канзас. Наоколо нямаше други сгради. Не беше възможно да се промъкнеш незабелязано през деня. Никакви падини, никакви дървета. Той постоя малко, загледан в къщата, после забърза към магазина. Купи три връзки динамит, три детонатора и фитил, дълъг десет стъпки, който можеше да взриви човек за минута. Провери дали всичко с бомбите е наред и се върна до оградата на къщата. Беше на разстояние петдесет ярда. Можеше да проникне в задния двор и да нападне. Ако успееше да притича поне трийсет ярда, щеше да бъде достатъчно.

Той започна да разглежда къщата отново. От тази страна тя имаше прозорци, но от другата нямаше. Щеше да нападне откъм страната без прозорци. Разряза фитила. До здрачаване оставаха три часа. Не можеше да чака. Вдигна пакета с барута и прецени, че най-напред трябваше да запали петминутния фитил. После щеше да направи същото с четириминутния, като се надяваше, че поне един от тях ще експлодира навреме. Третият щеше да вземе със себе си. Извади детонаторите, отчупи един и запали петминутния фитил. След това изтича в задната част на къщата и хвърли динамита колкото се може по-далече в посока на сградата, фитилът пращеше и оставяше огнена следа. Когато падна на земята, не се чу експлозия. Спър запали и втория фитил и хвърли и другия динамит. Резултатът бе същият.

Тогава той изтича обратно на улицата, заобиколи покрай оградата и стигна до възможно най-отдалечения от целта край. Оставаше му още около минута. Тази страна на къщата нямаше прозорци.

Докато той обмисляше ситуацията, първото парче динамит експлодира с ревящ тътен. Спър моментално хукна напред, право към къщата, с пистолет в лявата ръка и динамит в дясната.

От къщата нямаше никаква реакция, но след миг се хлопна врата в задната част и преди да чуе нещо друго, вече запъхтян, Спър стигна до ъгъла.

Надникна и видя някакъв мъж, който стоеше с ръце на хълбоците и се взираше в черния облак дим от първата експлозия. Спър направи две бързи крачки и цапардоса с дръжката на пистолета пазача по главата. Онзи се обърна — очите му бяха ококорени, зениците му — широко разтворени — и се строполи. Спър го обърна, извади револвера му и го мушна в колана си, след което погледна към вратата. Точно в този момент експлодира второто парче динамит, фитилът беше горял повече от четири минути. Спър отвори междинната врата и се втурна вътре с насочен и зареден пистолет.

До масата в кухнята седеше мъж, а пред него имаше чиния с недояден омлет. На врата си беше завързал бяла салфетка, която покриваше брадичката му. В ръцете си държеше пистолет, но преди да успее да стреля, Спър го улучи в лявото око. Тялото на мъжа се отпусна назад на стола, коленете му се удариха в масата и я бутнаха. Спър взе оръжието му и изтича към другата стая. Намери Китън заключена в задната спалня. Беше просната върху леглото, вързана за ръцете и краката, с разкъсана рокля, през която се показваха малките й гърди. Очите й бяха широко отворени, а устата й — запушена.

Спър я отвърза, като й говореше нежно:

— Китън, аз съм тук и ще се грижа за теб. Отсега нататък нищо не бива да те притеснява. Лошите хора са вече мъртви. Не се безпокой за нищо. Разбираш ли? — той махна превръзката от устата й и тя изстена, после изведнъж избухна в плач, ридания и сълзи. Той дръпна роклята й така, че да я покрие, и излезе, за да потърси мъжа отвън.

Когато се измъкна през задната врата, не откри пазача и разбра, че се е съвзел и очевидно е избягал. Спър погледна през предните прозорци. На улицата нямаше жива душа. Явно експлозиите не бяха привлекли никого. Все още всичко беше спокойно.

Върна се обратно при Китън.

— Можеш ли да ходиш?

— Да — през сълзи каза тя.

— Тогава престани да плачеш. Трябва да се махнем оттук, а после можеш да ревеш колкото си искаш.

Тя кимна.

— И няма да се връщаме обратно при Лили. Ще останеш при една моя приятелка на име Аби.

Китън кимна и той я хвана за ръката, минаха бързо през кухнята и излязоха през задната врата. Изминаха около четвърт миля през прерията, след което завиха наляво и извървяха още четвърт миля, докато най-сетне стигнаха до града. Никой не ги забеляза, когато влязоха през задната врата на „Дроувърс Котидж“ и се качиха на втория етаж.

Спър почука на вратата на Аби. Тя отвори моментално.

— Почти навреме… — тя изведнъж млъкна. — О, здравей.

— Аби, това е Китън. Тя ще остане при теб за известно време.

Аби вдигна учудено вежди, след което отстъпи назад, докато двамата влизаха в стаята й. Съвсем накратко Спър й обясни какво се бе случило.

— И така, Китън, ти ще останеш при Аби, а ние няма да допуснем никой да узнае това. Не трябва да излизаш оттук за нищо на света. Китън, някой се опита да ме убие тази сутрин. Вече убиха едно момче на осемнайсет години. Ти може да си следващата.

— Наистина ли? — потрепери Китън.

— Точно така. Аби е детектив от Южните тихоокеански железници. Тя носи оръжие и ще те защитава. Но ти също трябва да й помагаш, като седиш тук и не отваряш на никого, ако Аби не е вътре. Можеш ли да го направиш?

Китън се усмихна:

— За да остане живо, едно момиче може да направи много неща.

— Добре, Китън. И след като всичко това свърши, заклевам се, че ще те изпратим с влака до там, откъдето си дошла, или до което място искаш да отидеш.

— Имам чичо в Чикаго.

— Добре. А сега, Аби, какво успя да откриеш за стадата?

— Тези седем, които ми посочи, са с почти еднакъв брой говеда. Само едно от тях е с хиляда бройки животни, а останалите шест са имали от две до две хиляди и петстотин глави.

Спър кимна.

— Следователно атакуват само стада, които се предвождат от шест-седем човека. Нападат от три до четири дни, преди да пристигне стадото и го избират да има между хиляда и две хиляди и петстотин животни. Сега вече имаме нещо, за което да се хванем. Напредваме — той се наведе и целуна Аби по бузата. — Това е за добре свършената работа. А сега имам да довърша още нещо, след което ще се върна и ще отидем на вечеря, за да се опознаем по-добре. Това устройва ли те, Китън?

— Щом като не трябва да спя с някого…

Спър не можеше да проумее, че тези думи се отронват от устата на едно дете.

— Не се притеснявай, няма да ти се налага. Ще ви видя по-късно.

Спър излезе в полумрака навън, прекоси алеята и стигна до задната част на „Сребърната шпора“. Вмъкна се вътре и се запъти направо по стълбите към апартамента на Лили. Всекидневната беше празна и тъмна, но в спалнята светеше лампа.

Спър се промъкна тихо. Лили седеше пред нощната масичка и решеше боядисаната си в червено коса. При отварянето на вратата пламъчето на лампата затрептя. Без да се обръща, тя каза:

— Влизай, Спър, очаквах те.