Дърк Флетчър
Момичето от публичния дом (17)

Глава седемнадесета

Спър отново предизвика сензация, когато се върна в Абилийн с тялото на Куртсман върху седлото на коня. Спря пред канцеларията на шерифа. Джърдънс му даде знак да влезе.

— Сигурно е, че спести на държавата разходите по делото и все пак мисля, че е крайно време да ми кажеш кой си всъщност — влязоха в кабинета на шерифа — шест на шест полупразна стая, с олющено бюро и два стола.

Спър извади от джоба си портфейл с двойна преграда за книжни банкноти и показа картата си. Подаде я на шерифа. На нея пишеше:

„До онзи, на когото може да послужи за доказателство и удостоверение, че приносителят й — Спър Маккой — е служител в действие на Американските секретни служби. Той е упълномощен от американското правителство да го представя при всяка законна необходимост от намеса, особено когато се отнася до престъпления, неадресирани до местните власти.

Подписвам се под това удостоверение:

14 януари, 1865 г.

Абрахам Линкълн, президент на Съединените американски щати.“

Шерифът гледа удостоверението в продължение на няколко минути, обърна го и видя държавния печат на гърба му. Отново го прочете, след което внимателно го върна на Спър.

— Проклятие! Защо не ми каза? Мистър Линкълн! Президентът Линкълн! Срещал ли си се някога с него?

— Да, шест месеца работих във Вашингтонския отдел.

Спър сложи картата отново в калъфката й и я прибра в портфейла си.

— Бих ви казал, ако имаше нужда, шерифе, но сметнах, че сте честен човек и ще ми помогнете да се справим. А сега за работата. Делото срещу Нанс Виктор няма да бъде тежко. Двамата убийци ще свидетелстват срещу него, ако успеете да им издействате смекчаване на присъдата. Аз ще дам показания в съда утре и ще трябва да тръгвам. Ще им предложа и да издадат заповед да се върнат колкото е възможно повече от парите, които са взети от продажбата на стадата. Виктор ще се противопостави, но съдът трябва да го уреди. Ще оставя в твои ръце надзора над това да се върне максимална част от парите на истинските собственици в Тексас.

— Вече имам нареждане от съда да работя по този въпрос. Съдията е в града на обичайната си обиколка и ще трябва да решим този проблем преди делото срещу Виктор.

Спър стана и стисна ръката на шерифа.

— Благодаря ти за помощта, шерифе.

Едрият мъж се засмя.

— Абрахам Линкълн! Президентът! Няма да имаш нищо против, ако разкажа на семейството си, нали?

— Ни най-малко.

— О, Маккой, има писмо за теб. Дойде днес следобед, след като ти докара телата на убитите — шерифът му подаде един бял плик.

Агентът от секретните служби го взе и излезе. Мина покрай затвора и видя, че градският гробар вече е изнесъл тялото на Куртсман. Нямаше ги и останалите четири тела. Гробарят щеше да иска доста голяма сметка от съда.

Спър разпечата плика и видя красив женски почерк. Буквите върху светлорозовия лист бяха леко издължени нагоре.

„Мистър Маккой, наложително е да се свържете с мен веднага. Появи се още нещо по вашия случай и трябва да го обсъдим, преди да напуснете града. Имам чувството, че се готвите да тръгвате. Моля ви, свържете се с мен веднага. Ще бъда в кантората си до шест часа следобед.

Виржиния Дейл“

Адвокатката. Спър сгъна листа и плика и ги мушна в джоба си. Не можеше да си представи за какво е разтревожена. Едва ли бяха някакви правни формалности. Трябваше да й покаже картата си на агент от секретните служби, но се надяваше да не се наложи. Колкото по-голяма анонимност успееше да запази около служебното си положение, толкова по-добре. Такава беше политиката на службите.

Той пресече прашната улица. Не обърна внимание на неспокойните коне, които се мъчеха да се отърват от рояците мухи, и се качи по стълбите до кантората на втория етаж.

Почука на вратата, след което натисна бравата и влезе.

Кантората изглеждаше така, както и преди: широка около десет стъпки квадратна стая с чудесно дъбово бюро и стол, етажерка с папки и няколко рафта.

Но адвокатката не беше вътре.

След малко чу, че в дъното се отваря врата.

— Да? Идвам веднага!

Беше нейният глас. Той зачака. След минута тя се появи. Беше облечена в рокля на волани, стегната в кръста и около бюста и разширяваща се надолу до земята.

— О, мистър Маккой! — плъзна ръце по косите си, после по бедрата. — Аз… тъкмо затварях. Имате ли нещо против да поговорим в дневната ми? Тя е отзад.

Косата й не беше вързана и падаше като буйна черна река върху гърба и раменете й. Беше забравил колко е висока.

— Нямам нищо против, мис Дейл. Все още ви дължа благодарност за това, че ме освободихте от онзи скалъпен арест.

Върху сериозното й лице пробягна усмивка. Жената се засмя леко и някак пресилено. Поведе го към дневната зад кантората. Много специалисти, работещи в граничните градчета, живееха по този начин. Така им излизаше по-евтино.

Беше подредено с вкус: тапети върху стените, боядисана дървения. Старият диван беше постлан с хубава покривка. На стените бяха окачени няколко картини, между които една на мис Дейл с шапка и наметало.

Покани го да седне на дивана, а самата тя застана на почтително разстояние от него.

— Мистър Маккой, не биваше да ви изпращам писмото… Искам да кажа… поводът, заради който ви извиках, не е служебен.

— Добре — каза усмихнато Спър. — Не съм ви се отблагодарил както подобава за направеното от вас на процеса — тя сбърчи вежди. — Тогава само ви целунах. Мисля, че ви дължа поне два пъти повече за прекрасната защита.

— О! — прозвуча изненадано, но и някак очакващо.

Спър се приближи до нея, повдигна брадичката й и я целуна по устните. Тя притвори кафявите си очи и щом устните им се срещнаха, от гърлото й излезе тих, нежен възглас. Спър я притисна още по-плътно, прегърна я и я целуна отново, този път много по-настоятелно и продължително. Когато най-после откъсна устните си от нейните, тя остана в прегръдките му и отвори очи.

— О, Маккой!

— Хареса ли ти?

— О, да. Хубаво! Беше много хубаво!

— Тогава ще трябва да го повторим.

Той се наведе леко. Тя затвори очи. Устните й трепнаха, щом неговите ги докоснаха. Тя изстена и той вкара езика си вътре. Огнени стрели го пронизваха, когато езиците им се срещаха, разделяха, преплитаха.

Изведнъж тя се отдръпна рязко и седна на разстояние от него.

— Мистър Маккой — каза тя, като отпусна клепачите си така, че те почти скриха кафявите й очи. — Работя в свят на мъже: адвокати, съдии и всякакви комисии. Би трябвало да съм директна, понякога дори настъпателна и силна. Аз също се занимавам с факти — тя започна да разкопчава горната част на роклята си. — Мистър Маккой, аз съм на двайсет и шест години, а съм девствена. Бих искала да не съм. Искам да ми помогнеш да реша този проблем — беше разкопчала роклята си до средата. — Ще имаш ли нещо против да споделиш леглото ми?

Спър се протегна и й помогна да разкопчае останалите копчета до кръста.

— Мис Дейл, за мен ще е чест и удоволствие да дойда в спалнята ви.

Ръката му се плъзна под роклята й и през мекото памучно бельо той докосна гърдите й. Тя задиша тежко, излегна се, след което въздъхна и се усмихна.

— Сигурен ли си? Аз съм абсолютно начинаеща.

Той протегна отново ръка, погали дрехата й и обгърна пулсиращата й гърда. Тя потрепери и се засмя.

— Мис Дейл, в правенето на любов няма абсолютно начинаещи. Някои са само по-опитни от другите.

Спър стана, хвана я за ръката и я изправи. Тя му показа пътя към спалнята, която беше изцяло в розово: тапетите, покривката на леглото. Скринът и малката тоалетна масичка бяха изрисувани със светли декоративни рози. Семейни картини украсяваха стените, а върху леглото се бе свило малко бяло коте. Тя го взе и го пусна на пода, след което се изправи плътно до Спър.

— Искаш ли да ме съблечеш сега?

— Искам го от момента, в който те видях — каза Спър. — Но не трябва да бързаме. Нека оставим нещата да се развият естествено.

Той седна на леглото и тя се сгуши до него. Целуна я отново и докато езиците им се преплитаха, той напипа дясната й гърда. Тя въздъхна и изскимтя, когато той я хвана през раменете и я изтегли много над себе си.

— Наистина няма нищо трудно и сложно. Правенето на любов е най-естественото нещо, което хората винаги са вършили. Ще правиш това, което искаш ти.

Ръката му се провря през разкопчаната рокля и се промъкна под бельото й. Пръстите му първо докоснаха, после загалиха голите й гърди.

Тя изтръпна, след което го зяпна изненадана.

— Но това е прекрасно! Доставя ми удоволствие да ме докосваш, да ме милваш… там. Преди е било… бях уплашена. Накарах го да спре. А сега, сега е толкова… толкова естествено усещане.

Тя се притисна по-силно към него, така че той можеше да достигне и целуне устните й и да свали роклята й. Обърна я по гръб и я разсъблече, целувайки я. Тя остана гола до кръста.

Гърдите й не бяха големи, с леко розови ореоли и малки розови зърна. Той целуна устните й, после брадичката, шията и се придвижи надолу до едната гърда. Виржиния изстена от удоволствие, когато той целуна, а после облиза зърното и ореола около него.

Тялото й потръпна. Тя извика силно, после продължи да потреперва от наслада.

— О, толкова е хубаво! Никога не съм изпитвала нещо толкова прекрасно!

— Мис Дейл, това е само началото на прекрасните неща, които ще изпитате днес.

Тогава тя седна и го разсъблече, като се наслаждаваше на всяка следваща разголена част от силното му мускулесто тяло. Ставаше все по-развълнувана. Щом накрая свали панталоните му, тя извика от изненада.

— Искаш да кажеш, че това… това огромно нещо ще…

Тя седна объркана на леглото.

Спър полегна до нея и насочи ръцете й надолу, за да обхванат обекта на нейното учудване.

— Припомни си, че говорихме за нещо нормално и лесно. Когато стане, ще видиш, че е най-естественото нещо на света.

Тя седна и го бутна по гръб.

— Искам да те гледам. За бога, толкова си огромен! Нямам предвид само него… а тебе целия. И толкова мускулест! Раменете ти са широки и силни, коремът ти е стегнат, а краката ти са толкова здрави и силни! После, естествено, идва най-интересната част — тя се засмя. — Господи, не мога да повярвам, че това съм аз! Говоря като някоя луда. Сигурно е резултат от изненадата и удоволствието, което изпитвам — беше коленичила над него и се помръдна така, че гърдата й докосна лицето му. Той целуна зърното, после отвори устата си и тя се наведе още повече, така че той пое колкото се може по-голяма част от гърдата й в устата си.

Виржиния Дейл изстена от удоволствие и минута по-късно подаде и другата си гърда към устата му.

Бавно, с всяко захапване, той я възбуждаше, докато стана готова, за да я обладае. Тя го наблюдаваше как коленичи над нея и очите й блеснаха.

— Чувала съм, че първия път боли.

— Понякога, но само си помисли колко добре ще се чувстваш след това.

Изведнъж тя събра крака и се отдръпна.

— Не, не искам…

Но той я привлече към себе си, целуна я, отново започна да я възбужда и след един час телата им се съединиха.

Тя извика от изненадващото удоволствие, което изпита, и зацелува тялото му навсякъде.

— Защо не ми каза, че е толкова хубаво? — измърмори тя. — Толкова удивително приятно! Искам да го направим пак.

Той се засмя и й обясни, че ще са му нужни няколко минути да възвърне силите си.

— Но защо? — попита тя.

— Момчетата се различават от момичетата — каза той и двамата се засмяха, искрено забавлявайки се на невинния й въпрос.

Почти се беше мръкнало, когато Спър се облече и заслиза по дървените стълби надолу. Щеше да му е нужно много време, за да забрави Виржиния Дейл.