Дърк Флетчър
Момичето от публичния дом (14)

Глава четиринадесета

С един скок Спър се озова до голото момиче, хвана цилиндъра на револвера, така че да не може да щракне, и едва тогава си пое дъх. С другата си ръка извади от вътрешната страна на ботуша нож и сряза въжето, с което бе вързан пистолетът. После преряза и връвта, с която бяха вързани краката й за забития в земята кол.

Откъм пещерата, близо до входа, се чуха два изстрела. Спър се наведе и повали жените на земята. Куршумите профучаха над главите им. Той свали светлото си сако и го подаде на Аби, която трепереше.

— Скоро ще облечеш дрехите си — каза Спър, като отново се ядоса, че не е взел със себе си динамит. Само едно парче, хвърлено в пещерата, щеше да обезвреди мъжа за достатъчно дълго време, за да успее да се вмъкне вътре и да го хване. А сега трябваше да го направи по по-трудния начин. На мъждукащата светлина от догарящия дънер Маккой провери куршумите в двата пистолета. Насочи ги и погледна към тъмната пещера. Той не знаеше какво има вътре, нито къде точно се намира убиецът, но трябваше да влезе. Вдигна пушката и стреля два пъти в посока към пещерата, след което захвърли пушката и се затича с по един пистолет в двете ръце. На всяка крачка изстрелваше по един куршум, като се прикриваше ту в едната, ту в другата страна и очакваше проблясването на дуло пред себе си. Знаеше, че само за секунда можеше да бъде забелязан на светлината на огъня.

Изстреля шест куршума. Нямаше никакъв отговор. Спър се прилепи до стената.

Скалата беше студена и суха. Изчака очите му да свикнат с тъмнината, но вътре беше абсолютен мрак. Приличаше на въглищна мина в полунощ, дълбока цяла миля.

Той притаи дъх и се заслуша. Чу се провлачен звук, сякаш нещо се търкаше в скалата, и после глух удар. Онзи явно беше тежко ранен. Сега той беше жертвата. Спър тръгна, като опипваше с едната ръка пред себе си и пристъпваше внимателно. Отново спря и се заслуша. Тътренето беше престанало. Спър бръкна в джоба си и напипа залепналите една за друга клечки кибрит. Откъсна две и ги драсна в грубия под. Те пламнаха, блеснаха за миг и той видя, че пещерата е висока десетина стъпки и около два пъти по-широка. Изчака клечките да загаснат и ги хвърли, след което се върна обратно при блещукащата светлина от огъня. Близо до предната част на пещерата намери дрехите на жените. Взе ги, излезе навън и видя, че Аби е подсилила огъня с няколко съчки и два изкривени чепа, целите в смола. Аби взе дрехите на Китън и като й говореше нежно, й помогна да се облече.

Спър изчака чеповете да се запалят и щом единият пламна наполовина, той го взе.

— Влизам вътре. Ще го намеря и ще си уредя сметките с него. Той ми е длъжник. Също и на вас двете. Ще си плати.

Аби кимна. Тя се облече и го проследи с поглед как тръгва, след това прегърна Китън през рамо и двете се сгушиха около огъня.

Първите петдесетина крачки Спър измина бързо, като държеше факлата пред себе си. Но като видя, че тунелът се стеснява, забави ход. Таванът беше висок точно толкова, колкото да се движиш, без да се навеждаш.

Сега Спър вървеше по-предпазливо, като държеше факлата встрани от себе си. Слава богу, че смолата поддържаше огъня и осветяваше пътя му. Много добре знаеше, че в момента е идеална мишена. Можеше само да се надява убиецът пред него да е лошо ранен и да не може да използва оръжието си.

Внезапно таванът стана по-нисък и Спър трябваше да се наведе и да продължи така напред. Той местеше факлата ту на едната, ту на другата страна. Пещерата също се стесняваше и ставаше широка по-малко от шест стъпки. Нещо на земята пред него помръдна и Спър насочи пистолета си към него. Приближи се още: нещото отново мръдна. Беше змия. Гърмяща змия! Спър хвърли факлата към усойницата и тя се замята, борейки се с пламъците. Спър стовари крака си, обут в подкован ботуш, върху главата на гърчещото се влечуго и я размаза, но то продължаваше да се бори с огъня.

Спър бавно се придвижи напред.

Отпред отекна пистолет, но куршумът не беше предназначен за Спър. Той отново пристъпи. Все още можеше да върви наведен в тунела. Внезапно спря.

Ако нямаше факлата, щеше да пропадне в дупката, която ненадейно зейна пред него. Спър наклони факлата и забеляза някакво движение на дъното. Нещо изпълзя покрай него и стигна до ръба, след което падна на около десет стъпки надолу.

Оттам проехтя още един изстрел и Спър се наведе, за да надникне в близкия край на дупката. На светлината на факлата се очерта фигурата на проснал се на дъното мъж.

Тялото му бе покрито сякаш с въжета, които се движеха и змиевидно се виеха и устремяваха към мъжа отново и отново.

За миг Спър притвори очи и осъзна какво вижда. Никой не можеше да умре по този начин. Убиецът лежеше под огромно кълбо гърмящи змии, които го хапеха непрекъснато. Трите куршума, които той имаше в пистолета си, нямаше да му помогнат много. Спър извърна глава и се обърна, минавайки през една дебела, дълга шест стъпки змия, която пропълзя покрай него, без да му обърне внимание. Влечугото падна в дупката. Такава жестока смърт беше наистина ужасен начин да си отидеш от този свят.

 

 

След два часа Спър и двете жени оставиха конете пред хотела и влязоха вътре.

Китън беше възвърнала обичайното си ведро настроение, но на Спър това му се стори някак неестествено. Той приказваше тихо с Аби в единия ъгъл на стаята, след като и двамата настояха Китън да подремне малко. Тя изобщо не беше мигнала предната нощ.

Тъкмо беше се съмнало, когато влязоха в града, а сега слънцето вече беше високо. Денят се очертаваше да е страшно горещ.

Аби нежно целуна Спър по устните и преглътна сълзите си.

— Опитвам се да не бъда сантиментална и емоционална, но ти благодаря, че ми спаси живота.

— Аз бях причината да попаднеш в тази ситуация. Направеното от мен е най-малкото, което ти дължа.

— Ще ти се отблагодаря по-късно.

— Изнасили ли те?

— Не. Каза, че ще ни има и двете, но след като те убие. Беше прекалено уверен. Явно го е правил и преди.

— Никога вече няма да го прави.

Спър шепнешком й разказа какво се беше случило на убиеца.

— Ужасно!

— Той плати за престъпленията си. Платил е за всичко в мига, в който е паднал в тази дупка и е осъзнал къде се намира. Изживял е наистина адски десетина минути — Спър погледна към Китън и видя, че спи. Сега тя изглеждаше на трийсет. — Ти също не е зле да подремнеш — обърна се той към Аби.

— Мисля, че е по-добре да се кача в стаята ти и да ти се отблагодаря по подходящ начин.

— А после ще спим?

— Един път никога не е достатъчно… — усмихна се тя.

— Остави бележка на Китън в случай, че се събуди.

Стаята на Спър беше от сенчестата страна на сградата. Когато влязоха, той почна да разсъблича Аби бавно, като целуваше всяка част от тялото й. Тя го прекъсна.

— Не, не! Побързай. Веднага. Дори не сваляй панталоните си. Само ги откопчай и повдигни полата ми. Скъпи, искам те в мен на секундата!

За миг Спър се задържа, след което проникна в нея. Беше топла, жадуваща и очакваща.

— Не се движи — прошепна Аби. Ръцете й обгърнаха рамената му и той се отпусна с цялата си тежест върху нея. Двамата потънаха в мекото легло и Аби въздъхна. — О, да! Ако това не е раят, не мога да си представя нещо по-хубаво. Все още ли искаш да спиш?

Тя извърна глава и Спър съзря сълзи в ъглите на очите й. Той ги изпи в целувка. Аби плачеше тихо. Той извърна нежно лицето й към себе си и я целуна по бузата. Тя преглътна последното ридание и се вгледа в него.

— Искам да ти кажа… Не е просто сексът. И преди съм правила любов и… ти знаеш… правила съм всичко това. Но никога не съм срещала някой като теб. Днес ти спаси живота ми. Аз… просто… не… знам… какво… да сторя. Знам, че не е присъщо за жена… Но не мога да се спра. Искам да те взема със себе си вкъщи и да се омъжа за теб, искам да заживеем заедно и да отгледам децата ти — тя отмести поглед и го целуна. Откакто бе заговорила, тялото й не се беше помръднало. Не можа да сподави поредния изблик на сълзи. — Сега можеш да ми се смееш, или да ме шамаросаш, или да ме изхвърлиш от леглото си. Но аз казах каквото мисля. Знам, че не си мъж, който иска да се обвърже с брак. Разбрах го от първия момент, в който те видях във влака, още на тръгване от Сейнт Луис. Но аз казах каквото имах и държа на всяка изречена дума.

Тя се усмихна, изтри сълзите си и бедрата й започнаха леко, игриво да потреперват, което прерасна в бърз ритъм. Беше толкова възбуждаща.

Той се замисли над чутото. Аби щеше да бъде изключителна жена за всеки мъж, но беше права. Той не беше готов за брак, или поне за продължителен брак. Знаеше, че изпуска едно съкровище. В този момент страхотното въздействие на онова, което тя правеше, го порази и той проникна в нея още по-силно и дълбоко. Тя отново задвижи магически мускулите си и той изстена. Пронизаха го тръпки на страст и любов. Спър разбра, че обича тази прекрасна жена.

Тя тихо изстена от удоволствие, като продължаваше да се движи ритмично. Повдигна крака и ги кръстоса на гърба му, а после ги постави на рамената му, като стенеше и пъшкаше от удоволствие и скимтеше от необуздана страст.

Той хвана нежните й задни части и леко я повдигна, като проникна в нея по-дълбоко отвсякога, докато тя изписка и продължи да стене, да се извива, докато най-после серия от спазми разтърси нежното й тяло. Лицето й изразяваше еротично удоволствие.

— О, господи, прекрасно, чудесно!

След това тя вече не можеше да говори, а само да чувства и усеща как в тялото й хармонично се съчетават физическата наслада и емоционалният екстаз.

Преди тя да свърши, Спър усети приближаването на собствения си оргазъм.

Нададе дрезгав вик и коленичи, като я повдигна със себе си и проникваше в нея отново и отново.

Цялата стая сякаш се изпълни с огън и звезди, със слънчеви изгреви и сладки ухания на цветя, с картини от чудни страни и фантастични планини с искрящи от сняг върхове.

Постепенно всичко стана ослепително бяло, после то бавно се стопи в реалността. Спър остави Аби на леглото и се изтегна до нея, като обгърна тялото й с ръце, сякаш да я защити, и двамата заспаха.

Спър се събуди след три часа. Почувства се странно спокоен, макар че бе изтощен и все още изморен от безсънната нощ, но готов да се впусне в битката отново. Лежеше до Аби и усещаше как тялото й се притиска до неговото. Незнайно защо почувства нещо и от другата си страна. Предпазливо отвори очи и извърна глава.

До него, също така гола, спеше Китън. Спър беше сигурен, че е заключил вратата. Беше оставил и ключа в ключалката, обърнат наполовина, така че никой да не може да отключи с друг… Явно не го бе направил.

Опита да се измъкне от леглото безшумно, за да не събуди нито едно от двете голи момичета, но и двете отвориха очи. Той се изправи и бавно започна да облича дрехите си. Аби и Китън го съзерцаваха.

— Обичам да гледам как мъжете се обличат — каза Китън. — Толкова е различно от начина, по който го прави едно момиче.

— Не когато носи панталон и риза — каза Спър.

Той се обърна към Аби, която все още беше гола.

— Аби, остана още едно място в града, откъдето не сме измъкнали информация. Онзи вестникар, как беше името му?

— Тадеуш, Тадеуш Оберт. Странно име. Той е в града само от три месеца. Никой не знае откъде идва и откъде има пари за малкия вестник. Всеки смята, че с него по-скоро губи, отколкото печели.

Спър я погледна възхитено.

— Направила си чудесно проучване. Ще трябва да си около мен.

— Няма да ме уплашиш! — възпротиви се тя, като му се усмихна.

— Ще ти се отблагодаря добре…

Китън се захили.

— Ти със сигурност го можеш. Вие двамата приличахте на буря от страсти, когато влязох. Дори не ме чухте. Бяхте върхът!

Аби се обърна, почервеняла.

— Всичко е наред, Аби — рече Китън. — В салона през цялото време съм гледала такива неща. Момичетата казаха, че това е единственият начин да се науча как да задоволя един мъж. Но със сигурност знаеш как, наистина знаеш, за бога!

— Не говори за това, Китън — каза Аби вече по-спокойно. — С тази част от живота ти е приключено.

— Наистина — обади се и Спър, като гледаше стройната фигура на Китън. — А сега и двете се облечете. Аби, ти ще трябва да дойдеш с мен, за да накараме този вестникар да ни разкаже всичко, което знае.

 

 

Двайсет минути по-късно, нагиздена, Аби влезе в малката редакция на вестника. Вътре нямаше никой. Тя натисна звънеца върху бюрото и след малко, като бутна летящите врати с гръб, се появи някакъв мъж. В лявата си ръка той носеше печатарски шрифтове за набор.

— Добро утро. Днес е сряда — денят, в който печатаме вестника, така че съм малко зает. Какво мога да направя за вас?

— Нова съм в града и искам да се абонирам за вашия вестник, а също така и да пусна малка обява.

Той грейна, остави шрифтовете и се усмихна.

— Да, разбира се. Ето формуляра за абонамент, само попълнете името и адреса си, а ние ще ви доставяме вестника всеки четвъртък сутрин.

Тя извади писалка.

— Мисля да пусна четвърт страница. Колко ще струва това?

Тадеуш светна. Тя предполагаше, че той не продава четвърт страница повече от един път месечно. Мъжът извади някаква таблица и погледна в една колонка.

— Нека да видим… четвърт страница. Еднократно или седмична обява?

— За известно време… веднъж в седмицата. О, за бога! — тя запъшка и се хвана за гърлото. — О!

— Какво става? — попита той, като изучаваше лицето й.

— Прилоша ми. Къде мога да седна? Или да полегна? Струва ми се, че ще припадна.

Той се засуети около малкото бюро и я хвана през кръста.

— Ето тук отзад има легло.

Той й помогна да мине през завесата в задната стая, където ги лъхна миризмата на вестникарска хартия и прясно мастило. Заведе я до леглото и тя се просна върху него. Той коленичи пред нея.

Аби се хвана за главата.

— О, колко ми е зле! Ще разкопчея тези стегнати копчета.

Тя откопча горните три и си пое дълбоко дъх. Можеше да види как той наблюдава повдигащите й се гърди.

— О, много е топло тук!

Аби откопча още две от копчетата на роклята си, така че долната й риза се показа. Той я изгледа отдолу догоре.

— По-добре ли е така? Да ви донеса ли малко вода?

— Да, това ще ми помогне.

Вестникарят скочи и бързо се върна с чаша вода. Аби се беше откопчала още повече, така че да изложи на показ гърдите си. Разтвори ризата и махна колана си, за да освободи бюста си от стегнатата рокля. Мъжът коленичи пред нея и й подаде водата. Тя я изпи, след което се наведе напред, като продължаваше да се държи за главата. Това движение даде възможност на гърдите й да се разлюлеят свободно и той успя да погледне през разкопчаната рокля. Тя му позволи да я огледа добре, след което се облегна назад. Знаеше, че Спър наблюдава откъм завесата.

— Благодаря ви, чувствам се по-добре сега — усмихна се Аби. — Тадеуш, изглеждаш заинтересуван от гърдите ми. О, аз не възразявам. Искаш ли да погледнеш по-добре? Няма проблем.

Той клекна пред нея и мълчаливо кимна. Тя хвана едната му ръка и го притегли към себе си. Остави го да милва голите й гърди, докато тя откопчаваше останалите копчета и смъкваше роклята през раменете си. Големите й гърди изскочиха, като се полюшваха нежно. Зърната й бяха набъбнали, бяха станали тъмночервени.

— За бога, красиви са! — каза той.

Вестникарят се протегна и отново ги докосна. Аби потрепери. Тя видя как Спър се промъква вътре. Намръщен, той яростно избухна:

— Ах, ти, вестникарче! — изрева той.

Тадеуш дръпна ръцете си и скочи. На лицето му беше изписан страх. Спър измъкна пистолета си от кобура.

— Изправи се, изнасилвач такъв! Ще ти пръсна топките, а след това ще те нарежа за храна на плъховете.

— Не, не е онова, което си мислиш. На жената й прилоша, ние просто дойдохме тук, за да…

— Аз виждам какво правиш, изнасилвачо! По-добре стани и умри като мъж с пистолет в ръката.

— Не, не! Просто й показах място, където да седне, и й дадох вода.

— И тя беше толкова мила, че ти разреши да опипваш голите й гърди? Тази, с която се забавляваш, е жена ми, копеле! Дойде време да си разкрием картите. А сега, изправи се или ще те накарам — с по един куршум в двете ти топки.

— Не съм любител на схватките.

— Тогава остави жена ми на мира. Жено, облечи се и се махни оттук! Не трябва да гледаш какво ще стане сега.

Аби вдигна роклята си и я закопча. Оправи косата си и се забърза към вратата.

Спър извади своя „Мервин & Хълбърд“ и натисна спусъка. Чу се заплашително изщракване.

— Готов ли си да умреш, изнасилвачо? Как беше името ти… Оберт. Готов ли си да умреш, Оберт?

Той поклати глава.

— Казах ти, че не беше това, което мислиш. На нея й стана лошо и аз й помогнах да седне. Тя седна, стана й горещо и разкопча няколко копчета. Донесох й чаша вода и, естествено, погледнах към тях… Към тези красиви гърди. След това тя ми предложи, ако искам, да ги погаля. Кълна се!

Спър вдигна пистолета и го насочи към главата на Оберт.