Хитрият момък (Руска народна приказка)

Живееше една бабичка. Тя беше много стисната и глупава като овца. Имаше бабичката двамина сина, но единият но чина. Другият живееше при нея и работеше нивите.

Веднъж, когато синът и не беше в къщи, пристигна един войник и похлопа на пътната врата. Войникът беше капнал от ходене и гладен като вълк. Бабичката го посрещна.

— Какво искаш? — попита тя.

— Бабо, пусни ме да пренощувам у вас! — рече войникът.

— Ох, бабиното момче, няма къде да те сложа.

— Бабо, дай ми поне нещо за хапване.

— Ох, бабиното момче, какво да ти дам, като нямам нищо?

Войникът поклати глава и се обърна да си ходи. Тогава бабичката го попита:

— Хей, войниче, откъде идеш?

— От оня свят! — рече войникът.

— От оня свят ли? Че аз имам едно момче, което се помина лани, не си ли го виждал на оня свят?

— Как да не съм го виждал! Той ми е най-добрият приятел. На един одър спим с него.

— Какво прави момчето ми?

— То, бабо, на оня свят пасе жерави.

— Ох, горкичкият! — въздъхна бабичката.

— Загази твоето момче, защото жеравите все в трънака се навират, а той, да тича подире им, си изпокъса дрехите.

— Ох, горкичкият!

— Тръгнал е като просяк.

— Чувай, войниче, аз имам един топ вълнен плат. Стори ми една добрина: отнеси този плат на оня свят и го дай на сина ми да си ушие нови дрехи.

— Може, бабо! — рече войникът, взе плата и се измъкна от селото.

Вечерта от нивата се върна живият син на бабичката.

— Ах, синко — заразправя тя, — ей сегичка ми беше на гости един млад юнак, дошъл от оня свят. Аз проводих по него цял топ плат за покойния ти брат.

— Майчице, какво си направила? Казвам ти, ще се махна оттук! Ще ида по белия свят да видя има ли по-глупава жена от тебе. Ако има, ще се върна тука и ще те храня и поя до края на живота си, ако пък не намеря по-глупава бабичка — не ме чакай, защото няма да се върна.

И като се обърна, бабиният син кривна по пътя и се за губи.

Вървя, що вървя момъкът — стигна до един господарски дом. Надникна. В двора се разхождаше една свиня с дванадесет прасета. Момъкът влезе в двора и почна да се кланя на свинята.

Стопанката на къщата стоеше на трема. Като видя какво прави момъкът, тя се засмя и поръча на своята прислужница:

— Тичай, Марийке, да видиш защо се кланя онзи глупак на свинята.

Марийка изскочи на двора и попита момъка:

— Хей, глупчо, защо струваш поклони на свинята?

— Моля ти се — рече момъкът, — кажи на господарката си, че съм дошъл да поканя тая свиня на сватба. Тя е сестра на нашата свиня, а пък нашата свиня се зажени. Такава е работата. Аз моля твоята господарка да се съгласи да пусне свинята на сватба. Може и с прасенцата.

Като чу защо е дошъл момъкът, господарката щеше да умре от смях.

— Такъв глупак не съм виждала, откакто съм се родила! — рече тя през сълзи. — Няма какво, ще я пусна, за да му се посмеят хората. Слушай, Марийке, по-бърже нареди свинята: сложи и моята шапка, окачи и моя гердан и кажи на ратая да впрегне каруцата. Нека съседите видят, че моята свиня не ходи пеш на сватба.

Марийка премени свинята и когато ратаят натовари сватбарката и нейните дванадесет свинчета в каруцата, глупавият момък хвана юздите и шибна конете.

В туй време господарят на къщата беше на лов. Надвечер ловецът се върна. Неговата жена го посрещна и почна да се превива от смях:

— Ах, мъжо, защо не беше в къщи да видиш какво се случи! У дома пристигна един глупак и почна да се кланя на свинята. Вашата — каже — свиня е сестра на нашата. Позволете ми да заведа вашата свиня у дома на сватба, защото нашата свиня се зажени.

— Ти съгласи ли се? — попита мъжът.

— Разбира се, дадох му свинята заедно с прасетата, дори заповядах да я натоварят с каруцата. Голям смях падна!

— А откъде е оня глупак?

— Не зная, мъжо.

— Ех, жено, оня глупак не може да се мери по глупост с тебе. Сега да видя къде ще го намеря.

И като се метна на коня си, сърдитият господар препусна по дирите на каруцата. Подир два-три часа той наближи каруцата. Момъкът, като угади каква е работата, скочи на земята, отби конете от пътя и ги отведе в гъсталака. След това се върна на пътя, сне калпака от главата си и похлупи с него едно гнило клонче. Конникът наближи и се спря.

— Хей, момче, не мина ли оттук един хитрец с каруца и свиня в каруцата?

— Как да не е минал? Само че той е вече далеко, преди три часа префуча покрай мене.

— Накъде отиде? Мога ли да го стигна?

— Не вярвам, защото нататък има много кръстопътища, а ти не познаваш този край.

Господарят се замисли.

— Слушай, момче — рече той, — я иди наместо мене да гониш крадеца. Ако ми го върнеш с каруцата, ще ти дам голяма награда.

— Не мога, братко, защото съм поставен тука да пазя сокола на моя господар.

— Къде е този сокол?

— Под калпака ми.

— Добре де, аз ще пазя сокола!

— Не, брате, ще го изтървеш, а пък птицата е скъпа.

Моят господар е лош човек, ще ми одере кожата.

— Че колко струва тая птица?

— Хиляда лева.

— Значи, ако я изтърва, ще трябва да платя хиляда лева?

— Тъй си приказваш, а после аз ще отговарям.

— Брей, че си неверник! На ти хиляда лева, яхни моя кон и тичай да догониш лъжеца, а пък аз ще пазя сокола, защото съм много уморен.

Пое хитрият момък парите, яхна коня и изчезна в гората, а пък господарят седна на един пън и загледа калпака. Слънцето залезе, почна да се смрачава, а момъкът още не се връща. Господарят си рече:

— Я да видя какъв е този скъп сокол.

И като вдигна калпака, видя гнилото клонче.

— Брей, че разбойник! Навярно той е същият, който за дигна свинята, прасенцата и каруцата ми.

Късно през нощта измаменият господар се върна в своя дом. И като се усмихна на жена си, рече:

— Слушай, твоята свиня е и моя свиня. Нека се повесели на сватбата. Няма да се караме!

А момъкът откара конете и свинете в къщата на майка си и викна:

— Съгласен съм, майко, да те гледам и да те храня още сто години. Намерих по-големи глупци и от тебе — те живеят в господарските къщи. Добри хора излязоха. Подариха ми три коня, една каруца, хиляда лева, една свиня и дванадесет прасенца!