Нора Робъртс
Честни предателства (28)

Глава двадесет и осма

— Ще спреш ли за малко?

На около километър преди „Лонгшот“ Гейб отби встрани от пътя.

— Пак ли ти е зле?

— Не. — Наистина й беше зле, но не това, което имаше предвид той. — Просто ми се иска да походя малко. Нека да излезем. — И без да дочака отговора му, бързо изскочи от колата.

Съвършена нощ. Класическа нощ в провинцията в средата на лятото с блестящ като диамант небесен купол, звезди и луна. Нито сянка от облаче. Въздухът бе напоен с аромата на орловите нокти, които упорито се опитваха да завземат оградата край стръмната нива вдясно от пътя. Високата трева зад нея сякаш оживяваше от цвъртенето на щурците. Докато вървеше, мекият банкет потъваше под краката й.

— Твърде много е — отрони Келси. — Просто е твърде много, за да го възприеме човек. Как да й кажа, Гейб? — Извърна се и протегна ръце към неговите, за да потърси отговор. — Как мога да кажа на майка ми, че всичко е било предварително замислено? Че всичко случило се, е било част от някакъв план, предназначен да я отстрани от мен?

— Първо — протегна ръка и отметна косата й зад ухото той, — престани да се обвиняваш.

— Не се обвинявам. — Спря, обърна се и се подпря на оградата, после се загледа в тъмните хълмове. — Но не мога да се примиря, че съм била използвана като пионка. Тя дори не ме е възприемала като дете, а още по-малко като личност. Потомство — горчиво изрече Келси. — Ето какво съм била. За нея аз съм била само това. Само следващия Байдън. — Понечи да й отговори, да й предложи някаква утеха, но замълча. Понякога е по-добре просто да изслушаш. — Мисля — продължи Келси, — наистина мисля, че е искала да ме обича, опитвала се е и дори е успявала в определени периоди. Но чувствата й към майка ми и може би — Божичко, надявам се да е така! — вината, с която е трябвало да живее след онова, което е направила, не са й давали възможност за такава обич. Искала е да нося с чест фамилното име. Образование в най-добрите училища, с широки познания по изкуствата, с музикални умения и с други прилични занимания за свободното време. Приятелите ми трябваше да бъдат от подходящи семейства. Сигурно затова никога не си създадох наистина близки приятелства. И всеки малък бунт, всяка краткотрайна проява на собствената ми личност или желания са били възприемани като отражение на жената, чийто живот е разрушила. — Келси откъсна стръкче орлови нокти от оградата и бавно и методично започна да къса крехките бели цветчета. — Когато навърших дванадесет, искаше да отида в девическо училище в Англия. Баща ми отказа. Станах свидетел на една от редките им разправии. Имала съм нужда от дисциплина, имала съм нужда от надзор. Баща ми възрази, че имам нужда от детство. — Въздъхна, смачка откъснатите венчелистчета между пръстите си и въздухът се изпълни със силно ухание. — Давала ли си е сметка, че е използвала и него? Още една пионка в ръцете й. До каква степен е отговорна за разрушаването на брака им, Гейб, независимо от шансовете им да го закрепят? Макар това да е най-малкото — тихо изрече тя и пусна цветчетата на земята. — Сега е необходимо да намеря начин да кажа на майка ми защо, как и кой. А също и на баща ми. Налага се да кажа и на него, нали? Има право да разбере всичко, което е сторила тя тогава. Всичко, което е сторила сега. — Извърна се към него и притисна лице в гърдите му, благодарна, че е тук, за да я прегърне. — Толкова злини, толкова много погубени и разрушени съдби. И всичко заради някаква страшна и криворазбрана семейна чест.

— И още няколко от най-ужасните човешки пороци — добави тихо той, като мислеше за баща си. — Завист, алчност, похот. Винаги съм вярвал повече на случайността, отколкото на предопределението. Но този пълен цикъл не се дължи само на случайност. — Отдръпна я от себе си, за да вижда лицето й. — Ти и аз, Келси. Двамата сме част от него още от самото начало.

— И може би нямаше да успеем да стигнем толкова близо до края му, ако не се бяхме намерили един друг. Сега искаш да го откриеш, нали? Баща ти.

— Трябва да го намеря.

— Остави тази работа на Роси. — Внезапно прегръдката й стана по-здрава, по-тревожна. — Гейб! Той иска да ти причини болка. Щом е отишъл в офиса на Руни толкова бързо след нас, вероятно ни е проследил. Търси начин да се добере до теб.

— Е, тогава аз ще го намеря пръв. Това е моят кръг, Келси. Трябва да го довърша.

— Но ако отидем в полицията…

— Защо не сме им се обадили до сега?

Келси извърна поглед. Твърде ясно прозираше в сърцето и в желанията й.

— Добре. Първо трябва да говоря с Наоми, а ти да откриеш баща си. После ще сложим точка. Мисля, че е по-добре да ме заведеш у дома.

 

 

Когато спряха пред „Трите върби“, отклони предложението му да влезе с нея. Трябва да се справи сама. Изчака я, докато влезе и светлината над входната врата угасне.

На Гейб му предстоеше да се справи със собствените си призраци. И първият от тях беше баща му.

Вътре Келси погледна към горния етаж. Беше късно. Наоми несъмнено вече си бе легнала. Нека изчака до сутринта, помисли си тя. Толкова време беше чакала, спокойно щеше да почака още една нощ. Но това си беше чисто малодушие. Въздъхна и се насочи към кухнята. Първо ще си направи чаша чай. Така ще има възможност да обмисли откъде да започне.

— Герти? — Келси остана изненадана, че я сварва будна да зарежда машината за миене на чинии.

— О, мис Келси, така ме стреснахте — притисна ръка към розовата си кадифена рокля тя.

— Минава полунощ. Не бива да работиш по това време.

— А, само слагах чиниите. По телевизията имаше филм с Бет Дейвис. Похапнах си малко лимонов кейк и добре си поплаках. — Тя щастливо въздъхна при спомена. — Сега вече просто не правят такива филми, мис Келси.

— Да, не правят. — Полагаше усилия да поддържа разговора и междувременно се приближи до рафта, взе чайника и се върна при мивката, за да го напълни. — Всички останали по леглата ли са?

— Чай ли искате? Нека аз да го направя. — С чувство на господар тук, Герти я изблъска и постави чайника на котлона. — Ченинг излезе с Мат Ганър. Онзи кон на Уилямсови има някакво тежко възпаление на гърлото. Не се знае дали ще издържи до сутринта.

— О, много съжалявам.

— Ами да, много неприятно, така си е. — Герти се зае да затопли порцелановата каничка, докато изчакваше водата да заври. — Но само да знаете колко се вълнуваше Ченинг, дето ще прекара половината нощ в конюшнята. Обещах му да не заключвам вратата на кухнята, а в хладилника съм му оставила студено пилешко.

— В такъв случай не се съмнявам, че е бил на седмото небе.

— Приятно е да го вижда човек край себе си.

— На мен също. Трябват ми две чаши, Герти. Искам да взема една и за майка ми.

— О, ама тя спи, гълъбче. — Герти избра лайка и гребна стръковете на око. — Изглеждаше толкова уморена и така разтревожена от нещо, че я накарах да вземе едно приспивателно преди около час.

— Приспивателно?

— Успокояваше ме, че напразно се тревожа, но хич не ми изглеждаше добре. Цялата пребледняла и изтощена. Трябва й един хубав сън и ще де оправи — така и казах. Мислех да ида да я нагледам, преди да си легна.

— Аз ще ида. — Със смесица от примирение и облекчение Келси се взираше в чашата чай. — В такъв случай само една чаша, Герти. Благодаря. Ще поговоря с нея сутринта.

— Тогава ще е вече добре. Просто е преуморена според мен. — Герти нагласи каничката върху подноса, заедно с чаша и захарница. — През последните няколко месеца изглежда доста по-добре и несравнено по-весела от много, много време насам. Няма значение какво друго става, но майката винаги тъгува за детето си.

— Сега вече съм тук.

— Знам, гълъбче. Не стойте много късно.

— Няма. Лека нощ, Герти.

Келси занесе подноса в стаята си, после отиде да погледне майка си. На процеждащата се през прозореца лунна светлина видя, че Наоми спи дълбоко.

Значи, в крайна сметка ще се отложи за сутринта, помисли си тя и се промъкна обратно в стаята си, за да дочака утрото.

 

 

Гейб изобщо не спря пред къщата, а подкара направо към конюшнята. Забеляза светлината под вратата и с натежало сърце заобиколи и се изкачи по стъпалата. Влезе, без да почука.

Джемисън седеше на бюрото си с подредени в спретнати купчини папки, подпрял ръка до чаша бренди. Вдигна очи и примигна изненадано.

— Гейб! Какво те води насам толкова късно?

— Бих могъл да те попитам същото.

— О, ами… — Джемисън уморено се усмихна и посочи с ръка купчините документи. — Винаги има какво да се свърши. По-лесно ми е да се съсредоточа през нощта, когато навън е тихо. Ей там има бурканче нес кафе — бързо добави той. — Можеш да затоплиш вода на котлончето.

— Не. — На жълтата светлина на настолната лампа върху бюрото Гейб се взираше в своя треньор и приятел. Изминалите месеци на напрежение и притеснение си бяха казали думата. Сенките под очите му приличаха на синини от удар, бръчките от двете страни на устата му бяха силно очертани и дълбоки, сякаш издълбани с нож. Това не беше лицето на човека, извел съвсем наскоро тренирания от него кон до Тройната корона. — Когато работех тук, често се мотаех покрай конюшните, нали така Джейми? Мъкнех се след теб или след Майк.

— Така си беше. — Раменете на Джемисън се отпуснаха от напрежението, сковало го от изпитателния поглед на Гейб. — Или пък ни изнудваше да изиграем някоя игричка на покер и после ни измъкваше седмичната надница.

— Кънингам почти никога не те оставяше на мира, доколкото си спомням. Ако му подготвеше един победител, той искаше два. Винаги искаше някое по-голямо състезание, по-голяма печалба. Помня, постоянно натякваше как Моузес от „Трите върби“ знае да прави шампиони. И ако ти не можеш, щял да намери някой, който може.

— Трудно се работеше с него. Подготвях му добри коне, спечелили сме много състезания през осемдесетте. Опитай повторно стана кон на годината. Но все не беше доволен.

— Искаше победител в Дербито. Ала ти никога не успя да го постигнеш. Дори и след като Чадуик загубиха коня си в Кийнланд през… коя година беше? Седемдесет и трета… Тогава конят на Кънингам беше фаворит, но ти пак не успя. — Гласът на Гейб звучеше тихо и спокойно. — Жребецът му излезе трети, доколкото си спомням. Какво разочарование. Сигурно трудно си го преживял, след като направи толкова много, за да излезе първи.

Споменът накара устните на Джемисън да потрепнат.

— Самото участие в Дербито е постижение. Жребецът не показа най-доброто от себе си онзи ден и загуби в последните метри. После нещата тук загрубяха. Доста загрубяха. — Вдигна чашата и отпи. — И Бени се обеси.

— Двамата с Бени бяхте близки.

— Бяхме добри приятели.

— Да-а. Добри приятели. — Гейб завъртя един стол и го възседна. — Какво беше твоето участие, Джейми? Тогава и сега?

— За какво говориш?

— Двамата с Бени бяхте близки. Него ли убеди да нагласите състезанието или направо сам се погрижи? Ще ти кажа какво мисля — продължи Гейб, без да изчака отговора му. — Според мен ти си го помолил да ги помогне. Да дадете малко шанс на жребеца. Кънингам те е притискал да го направиш. Не е чудно да ти е предложил по-голям дял от печалбата. Или чисто и просто те е пържил на огън, докато се предадеш. А след като си се предал, си повлякъл със себе си и Бени Моралес. — Очите му дори за миг не изпускаха лицето на Джемисън. — Победа на Дербито, Джейми. Винаги си го желал, но никога не беше успял да постигнеш.

— Това са глупави приказки, Гейб. Познаваш ме много отдавна.

— Така е, Джейми. Познавам те твърде отдавна, затова знам, че в тази конюшня не се случва нищо без твоето участие. Не те свързах с нещастието с жребеца на „Трите върби“ този път, нито пък с това, което едва не се случи с моя. Грешката е само моя — той наблюдаваше как Джемисън свежда поглед. — Никога не съм вярвал, че си способен да убиеш кон, за да спечелиш състезание. Независимо кое състезание. — Извади пура и я огледа от единия до другия край, докато Джемисън продължаваше да мълчи. — Ето кое ме заблуди, Джейми, докато не се случи това с Рино. Не е знаел, че става дума за смъртоносна доза. Нито пък ти. Просто си подготвял шанс за коня ми, като се погрижиш Гордост да бъде елиминиран, нали? Това ли ти обясни баща ми, Джейми? Да си дадеш малко шанс.

— Исках да си взема мое местенце — прошепна Джемисън. — Човек заслужава да има нещо свое, след толкова години работа на чуждо място. Която и да е друга година нашият жребец щеше да спечели Дербито като на шега. Но стана така, че Моузес точно сега имаше кон съперник. Защо стана така?

— Лош късмет. — Гейб запали пурата си. Вече не изпитваше съжаление. Вече не изпитваше мъка.

— И ти искаше тази победа, Гейб. Не ми казвай, че не си я искал.

— Да, исках я. Няма да седна да го отричам.

— Е, не се опитваш да твърдиш, че не би си затворил очите, ако беше разбрал?

Погледът на Гейб светна. Не, в него наистина нямаше съжаление. И още по-малко — мъка.

— Щом мислиш така, защо скри от мен?

— Ти си непредвидим човек — така ми каза Рич. Бил си непредвидим и не можело да ти се има доверие. Виж как бяга този кон, Гейб — жално въздъхна той. — Помисли си само. Спечели трите перли и нищо не можа да го спре.

— И на каква цена? Не става дума само за един мъртъв кон, Джейми. Става дума за Майк и за Рино.

Очите на Джемисън плувнаха в сълзи.

— Не съм го направил аз. Исусе Христе, Гейб, не допускам да си мислиш, че съм го направил аз. Липски е действал на своя глава. Чак след това разбрах. А тогава вече беше късно. — Гласът му се прекърши. За момент се чуваше само тежкото му дишане. После с усилие успя да се съвземе. — Рич ми довери, че иска да ти даде малък урок, но чак по-късно ми обясни. Не знаех, че иска да направи нещо на Двойно, Гейб. Бог ми е свидетел. Ставаше дума за жребеца на „Трите върби“ — скандал, дисквалификация. — Сви рамене и изчака Гейб да проговори, после, понеже той продължи да мълчи, отново заговори, готов всеки момент да рухне.

— Трябва да ми повярваш, че Рич и Кънингам бяха замислили всичко, Гейб. Трябва да ми повярваш.

— Точно така. Вярвам ти.

— Дисквалификацията не беше достатъчна за Рич. Парите от нагласеното състезание не му бяха достатъчни. Той е алчен, знаеш го. Използва ни да убием онзи жребец. Наистина страдах, когато го видях как се срина. Когато разбрах как ни е използвал. А също и Рино. — Джемисън зарови лице в ръцете си. — Обичах това момче. После му казах, че грешката не е негова, но той не искаше да чуе. Рич е виновен. За всичко. После пак дойде и този път промени правилата.

— Как?

Джемисън отпусна ръце и обърса уста с опакото на дланта си. Вдигна чашата с бренди и я изпи като лекарство.

— Не искаше да спечелиш Тройната корона, Гейб. Само мисълта да го постигнеш, направо го разяждаше отвътре. Ставало дума за работа — така каза — малка допълнителна уговорка, която имал. Но всъщност искаше пари. Държеше ме в ръцете си, нали разбираш? Държеше и мен, и Рино. Но нямаше да позволя да направи нещо на Двойно, вярвай ми. Този път сам приготвих наркотика. Щеше да е достатъчен само да го дисквалифицират.

Очите на Гейб се присвиха и заприличаха на два въглена.

— Значи онази нощ, когато Келси дойде в конюшнята си бил ти? Ти си я ударил.

— Не я нараних сериозно. Просто трябваше да се измъкна, преди да ме е видяла. Отстраних и Кип. Докарах му само малко главоболие, нищо повече. Но, когато тя дойде, не успях да свърша. Само…

— Мога да те разкъсам само заради това, Джейми. — Бърза като змия, ръката на Гейб се стрелна и сграбчи Джемисън за гърлото. — Само заради това — изсъска той и го стисна по-здраво.

— Уплаших се, Гейб. — Джемисън ужасен впи нокти в желязната хватка на Гейб. — Божичко, та аз почти си бях загубил ума. Не разбираш ли?

— Много неща разбирам — пусна го с погнуса Гейб.

Страшната червенина постепенно започна да се отдръпва от лицето му, докато си поемаше дъх на пресекулки.

— Беше ме заклещил в капан. Не разбираш ли? Отказах на Рич да направя такова нещо, но той ме заплаши, че ако не го сторя, ще си платим. Затова се опитах, макар сърцето ми да се късаше, но се опитах. Обаче не стана. После Рино трябваше да го направи в самия ден на състезанието в Белмонт, но не успя. Божичко, Гейб, той се обеси. Не си заслужава човек да умре заради един кон.

— Но си заслужава да се убива заради един кон, така ли?

— Казах ти, че не съм…

— Разправяй го на себе си — озъби се насреща му Гейб. — На себе си разправяй, че си жертва, Джейми. Че са те използвали. Че случилото се с Бени Моралес, с Майк и Рино, та дори и с Липски е само нещастна случайност. После виж дали ще можеш да живееш така. — Изправи се, като изрита стола.

— Направих, каквото трябваше. И не го пуснах. Тази вечер не го пуснах.

Гейб рязко вдигна глава.

— За кого говориш?

— Рич беше тук. Няма и час. Пиян и в лошо настроение. Говореше като обезумял. Да убием конете, да запалим конюшнята. Един Господ знае какво щеше да направи, ако не го бях задържал.

Гейб мигновено се завъртя и затича по стъпалата, докато Джейми викаше след него. Светна лампите в конюшнята и потискайки страха си, започна да оглежда едно по едно отделенията с конете.

— Не го пуснах, нали ти казах — обади се Джемисън. — Казах му да се маха, да си легне и ще му мине. Че между нас всичко е приключило и повече няма да му върша мръсната работа. Не и след трагедията с Рино. Няма значение за какво става дума.

Гейб застана пред бокса на Двойно. Жребецът пристъпи напред и лениво подуши ръката му.

— С теб приключихме, Джейми. Събери си багажа и се махай още тази нощ.

— Човек има право на свое място. Би трябвало да го знаеш.

— Да, знам го. Но твоето не е тук, вече не.

След около двадесет минути Гейб беше събудил трима от конярите и ги разположи на пост в конюшнята. Докато не се оправи с баща си, тук ще има двадесет и четиричасово наблюдение. Ще се върне, помисли си Гейб, докато бързо крачеше към къщата. Тази комбинация от алчност и омраза ще го накара да се върне отново.

Нищо друго няма да задоволи Рич Слейтър, освен да види сина си напълно съсипан. Всичко, което е най-важно и най-скъпо за него, трябва да бъде унищожено.

Но този път ще е по-различно. Този път… Изведнъж, докато тези мисли се въртяха в главата му, цялата кръв се дръпна от лицето на Гейб. Какво беше най-важно за него? Най-скъпо?

Келси.

 

 

Герти изпробва новия нощен крем — поръчка от търговския телевизионен канал — гузно удоволствие, което си позволяваше от време на време пред телевизора в кухнята. Младата и енергична дама на екрана беше представила действието на крема като ново прераждане.

Герти не очакваше чудеса, а само кратко спасение от бръчките, които се множаха с упорито постоянство по лицето й.

Излишна суетност, изцъка към отражението си в огледалото тя. Глупава суетност за жена, живяла на този свят вече повече от половин век. Но пък като се вгледа по-внимателно, й се стори, че може би, може би забелязва леко изглаждане около очите, където бръчиците бяха издълбани най-силно.

Доволна от новия си вечерен ритуал, Герти се изправи да съблече халата и се усмихна при звука от отварянето на кухненската врата.

Това момче добре ще пребърка хладилника и без съмнение ще остави след себе си пълна бъркотия. Момчетата на неговата възраст никога не чистят, след като се наядат. Направо ще отиде и сама ще му нагласи нещо в чинията, после ще се погрижи да пийне мляко, вместо онази газирана вода, с която постоянно се налива.

— Чух те, че си тук — обади се тя, влизайки в кухнята от стаичката си в съседство. — Няма смисъл да се криеш. Само седни и аз ще… — Млъкна и се намръщи. На светлината на малката лампа над шкафа, която остави заради Ченинг, кухнята тънеше в тишина, напълно подредена и празна. — Ах тези мои уши, играят ми номера — измърмори тя. — Дано започнат да продават нещо и за тях по телевизията.

Понечи да се върне обратно и болката избухна в главата й. Издаде съвсем лек, подобен на писукане звук и се свлече върху плочките.

Рич застана над нея и се ухили. Фрасна дъртата кльощава кучка със собствената й точилка, доволно си помисли той и потупа дланта си с гладкия тежък мрамор. Затанцува лекичко на пръсти покрай нея, после, тъй като залитна, докато стоеше на един крак, отново се спря.

Имам нужда от нещо за балансиране, помисли си и посегна за шишенцето в задния си джоб. Отвътре капнаха само няколко нещастни капчици и Рич изруга. Напъха празното шишенце обратно в джоба и прекрачи безжизненото тяло на Герти. Трябва да имат нещо за пиене тук, помисли си той. И то нещо първокласно. Щом се зареди с гориво, ще подгони хубавото малко гълъбче на Гейб.

 

 

На горния етаж Келси изпи втора чаша чай, като не преставаше да крачи из стаята. Искаше й се Ченинг да се прибере. Тогава поне ще може да разговаря с някого. А кой по-добре от него би разбрал този ужасен сблъсък на семейна преданост? Дори и Гейб, въпреки цялата му подкрепа, не бе изживял и не бе в състояние да сподели с нея същите спомени, същата любов и същите разочарования. Ченинг, когато ставаше дума за наистина сериозни неприятности, беше сигурен като скала.

На сутринта, само след няколко часа, ще каже на Наоми всичко, което е разбрала. Щом цялата история бъде изречена на висок глас, Келси знаеше, че ще спаси една жена, която обича, но ще осъди друга.

Защото въпреки цялата си омраза, гняв и болезнено разочарование, тя продължаваше да обича баба си.

Великолепната Милисън, помисли си и затвори очи. Как ще преживее скандала, да не говорим за прилагането на закона? А законът трябва да бъде приложен.

И как, запита се Келси, самата тя ще живее с мисълта за стореното и за това, което ще направи, защото то сигурно ще изпрати собствената й баба в затвора?

Долу се чу звън от разбито стъкло и Келси едва не изстена. Ченинг, помисли си тя и остави чашата си. Не беше чула колата, но явно сега е долу и се промъква в тъмното в безсмислен опит да не събуди другите в къщата.

Изпълнена с облекчение, бързо изскочи от стаята си и тръгна надолу по стълбите, за да го посрещне.

— Ченинг, глупак такъв. Какво счупи? Ако е някой от кристалните коне на Наоми, много лошо ти се пише. — На последното стъпало спря и се ослуша. Къщата отново бе потънала в тишина. Беше толкова тихо, че по раменете й пробягнаха хладни тръпки. Заповяда си да ги овладее и се потърка с ръце, за да се сгрее. — Хайде, Ченинг. Нямам настроение да си играем. Искам да поговоря с теб. — Светна лампата във фоайето. — Виж какво, знам, че си тук. Винаги се измъкваш с тази твоя котешка походка. Важно е, Ченинг! — Вече ядосана, тя влезе във всекидневната. На лунната светлина забеляза проблясването на стъкло върху килима. — По дяволите! Значи е бил някой от конете. Такава хубава изработка, първокласна. — Бързо пристъпи напред и клекна да събере парченцата.

— Всичките коне на кралицата — обади се Рич и запали светлината. — И всичките мъже на кралицата — усмихна й се от високо. — Но може ли прекрасната дъщеря на кралицата да сглоби отново някой?

Отметна глава и се разсмя на поетичното си хрумване.