Нора Робъртс
Честни предателства (27)

Глава двадесет и седма

— Ама че семейство си имаш, скъпа.

— Стига, Гейб. — Веднага щом той паркира на алеята пред „Трите върби“, Келси изскочи от колата и преднамерено внимателно затвори вратата. — Моментът не е подходящ за сарказъм.

— Не, говоря ти сериозно. През половината път те оставих да се накрещиш, а през другата половина да се цупиш. Би трябвало вече да си приключила.

Изобщо не беше приключила.

— Не става дума за мен. Изобщо не става дума за мен. Всичко е заради теб.

— Боже — прегърна я нехайно през рамо той. — Има много по-лоши неща, за които да ме обвини. Например, не спомена за танцьорката от Рино и за историята в Ел Пасо.

— Не става въпрос за това. — Келси се закова на първото стъпало. — Каква танцьорка?

— А, значи най-сетне ме забеляза — ощипа я той почти братски по бузата. — Във всеки случай баща ти ми хареса, а също и мащехата ти. Това прави двама от трима.

Взираше се объркана в него, без да знае какво да каже.

— Дори не си ядосан. Даже не си ядосан за това, което е направила. Та тя е наела детектив, Гейб, да се рови в живота ти и да събере за теб досие, сякаш си някакъв престъпник.

— И какво постигна, Келси? Ти вече знаеше най-лошото за мен и дори ме защити. Това беше един от най-хубавите моменти в живота ми.

— Но не извинява постъпката й.

— Обаче я обезсмисля. Виж, може би я разбирам в известна степен, защото аз самият никога не съм имал име, което да защитавам.

Келси отново се спря.

— Защитаваш ли я?

— Не. Просто е действала в неправилна посока и резултатът й коства много повече, отколкото на мен.

Тя отметна бретона от очите си.

— Очевидно на мен ми е нужно малко повече време, за да се освободя от предразсъдъците си. Ще вземеш ли роклята ми от колата? Нека днес ощастливим поне един човек. Ще я покажа на Наоми.

— Защо не ви изведа и двете на вечеря? — прокара палец по пръстена на ръката й той. Харесваше му да го вижда там. — Да отпразнуваме?

— Защо пък не? Ще отида да й кажа.

Бързо влезе в къщата, като енергично раздвижи тялото си — жест, с който опита да се отърси от лошото настроение. Беше стигнала до средата на стълбите, когато Наоми й извика.

— А, ето къде си била. — Плъзна ръка по парапета и бързо заслиза обратно. — Беше абсолютно права за роклята. Гейб сега ще я донесе от колата, а после ще ни изведе на вечеря. Да видим ли дали не можем да измъкнем Моузес от конюшнята?

Наоми стоеше във фоайето със скръстени ръце.

— Налага се да поговорим. По-добре седни.

— Какво има? О, Боже, нали не е някой от конете? Справедливост малко хриптеше, но му дадох лекарство, както ми каза Моузес.

— Не е за конете, Келси. Ела, моля те, и седни.

Непознатата отново се бе завърнала. Онази спокойна, овладяна жена, която първия път я бе поканила да пият чай. Объркана, Келси я последва през вратата.

— Сърдита си ми за нещо.

— Не, според мен сърдита не е подходящата дума. — Погледна през рамо, когато Гейб се показа на вратата. — По-добре е да го обсъдим насаме.

— Не, няма нищо, което да не можеш да ми кажеш пред Гейб.

— Добре тогава — приближи се до прозореца Наоми и погледна навън. Имаше нужда от цялото си самообладание, от пълното владеене на чувствата си, което й бе помогнало да оцелее в затвора. — Търсили са те по телефона, докато те нямаше. Герти е записала съобщението и оставила бележка на бюрото в стаята ти. Влязох там преди няколко минути, за да взема списъка с гостите. — Извърна се с напълно безизразно лице. — Извинявам се, че я прочетох. Не беше нарочно. Просто беше там и погледът ми попадна на нея.

— Защо направо не ми кажеш кой се е обаждал?

— Чарлз Руни. Било спешно. Иска да се свържеш с него възможно най-бързо.

— Тогава по-добре да видя за какво става дума.

— Моля те — вдигна ръка Наоми. — След повече от двадесет години, не мога да повярвам, че може да е нещо спешно. Ходила си да се срещаш с него.

— Да, два пъти.

— С каква цел, Келси? Не отговорих ли на всичките ти въпроси?

— Да, отговори. Това е една от причините да отида при него. Защото отговори на въпросите ми.

— А ти? — извърна се тя към Гейб и под безстрастната маска просветнаха гневни искри. — Ти си я насърчил?

— Не ставаше въпрос за насърчаване. Разбирам я.

— Как би могъл да разбираш? — ядно го попита тя. — Как е възможно, който и да е от вас да разбира? Нямате представа какво изпитах, като видях името му написано на онази бележка. Прекарах повече от десет години от живота си в опити да забравя. После се принудих отново да извадя всичко на бял свят, отново да го преживея. Мислех си, надявах се, че това е цената, която трябва да платя, за да си върна дъщерята. Но не е достатъчна, така ли?

— Не съм искала да те засегна, като отидох при него. Съжалявам, ако е станало така. Отидох, защото исках да помогна, защото се надявах да открия нещо, което да промени нещата.

— Нещата не могат да бъдат променени.

— Но ако онази нощ е видял нещо, а не го е казал на полицията? Ако крие нещо?

Изумена, Наоми се отпусна на страничната облегалка на дивана.

— Мислиш ли, наистина ли мислиш, че е възможно да откриеш нещо, което да изчисти името ми? За това ли е всичко, Келси? Закъсняло пране на кирливите семейни ризи? — Наоми уморено се разсмя и потърка очи. — Мили Боже! Какво значение би могло да има вече това? Не си в състояние да ми върнеш нито секунда от изгубеното време. Не си в състояние да изтриеш нито една частица от шушуканията, подигравките, любопитните погледи. Всичко е минало — каза и отпусна ръце. — Всичко е мъртво и заровено като самия Алек Брадли.

— Не и за мен. Направих, каквото смятах за правилно. И щом Руни се е обадил, значи има някаква причина. Днес не пожела да разговаря с мен. Беше нервен, дори уплашен.

— Просто се откажи.

— Не мога да го направя — пристъпи напред Келси и стисна студените ръце на Наоми в своите. — Има и нещо друго. Нещастието с Гордост и Рино. Почти напълно повтаря случилото се тогава, преди години. Твоят кон, Бени Моралес. Прилича на някакво ужасяващо ехо, което се връща след толкова време. И още не всичко е приключило. Дори и полицията се пита дали няма някаква връзка.

— Полицията значи. — Колкото цвят беше останал по лицето на Наоми, сега вече окончателно се отдръпна. — Говорила си с полицаите?

Келси пусна ръцете на майка си и отстъпи назад.

— Ходих да се видя с капитан Типтън.

— Типтън. — Потръпването дойде, преди да успее да се овладее. — О, Боже!

— Той ти е повярвал тогава. — Видя я как вдига глава. — Каза ми, че ти е повярвал.

— Това са глупости — скочи тя цялата разтреперана. — Не си била там, в онази ужасна стая с въпросите, които се сипят върху теб — отново и отново, и пак отново. Никой не ми повярва, а най-малкото Типтън. Ако е било така, защо тогава ме пратиха в затвора?

— Не е могъл да го докаже. Снимките…

— Пак се връщаме на Руни — прекъсна я Наоми. — Наистина ли мислиш, че е възможно да промениш нещата? Да откриеш някаква дълго пренебрегвана улика, доказваща, че наистина съм защитавала честта си? — Болката пулсираше в гърлото й, пулсираше в гласа й. — Е, не е възможно. И дори да искаш да помогнеш, няма да можеш. Защото няма да мога да издържа отново да преживея всичко. Просто не съм в състояние.

Излезе от стаята и забързано се качи по стълбата.

След малко чуха силното затръшване на врата.

— Ама че бъркотия — отпусна се в един от фотьойлите Келси и затвори очи. — Как само обърках всичко.

— Не, не си. Просто раздвижи нещата. Вероятно са имали нужда от раздвижване.

— Бяхме постигнали толкова много. Двете с нея бяхме постигнали много, Гейб. А сега разруших всичко.

— Така ли мислиш наистина?

— Не знам. — Вдигна ръце, после отново ги отпусна безпомощно. — Отначало започнах, като си казвах, че задавам въпросите заради себе си. Защото имам право да разбера. Но някъде в този процес промених отношението си и си внуших, че го правя заради нея. Първоначалният вариант обаче, ми се струва по-верен. Исках всичко да е чисто и ясно. Ако аз й повярвам, то и всички останали ще й повярват.

— Това не е престъпление, Келси. — Прекоси стаята и седна на облегалката на фотьойла й. — Кажи ми какво искаш да направиш сега.

Пое дълбоко въздух и бавно го изпусна.

— Ще се обадя на Чарлз Руни. Трябва да довърша започнатото.

 

 

Срещнаха се с него в един бар. Но не в някакъв долнопробен, вмирисан на джин бар, който би придал допълнителен колорит на тайната им среща, а в пълен със зеленина салон, където се хранеха професионалисти с бели якички. Руни беше впрегнал всички умения и трикове от практиката си, за да се убеди, че никой не го следи.

Когато ги видя да влизат, тъкмо довършваше първия си джин с тоник. С него беше свършено и той го знаеше. Беше прекарал часовете, след като Рич Слейтър напусна кабинета му, за да планира как да изчезне. Притежаваше нужните познания, връзки, а сега вече и мотив.

— Господин Руни.

— Седнете. Препоръчвам ви виното на заведението.

— Добре — каза Келси и кимна към сервитьорката.

— Кафе — поръча за себе си Гейб. — Без захар. Казали сте, че е спешно — обърна се към Руни.

— Така казах. — Посочи чашата си, за да даде знак за още едно. Още едно заради пътуването, помисли си той. Намерението му беше утре сутринта да пийва мимоза в Рио. — Боя се, че когато се обадих, бях малко притеснен. Днес беше време за неочаквани посещения в офиса ми. Последният посетител беше доста неприятен. Детектив съм вече повече от двадесет и пет години. Това е дълъг период. Имал съм множество интересни случаи. И нито веднъж не се е налагало да използвам оръжие — рязко удари два пъти по масата той. — Обичам работата си и винаги съм я обичал. Трудно се създава добра клиентела. Определена прослойка хора — порядъчните хора — обикновено не обичат да си имат работа с някой от нашия занаят. Те ни наемат със същата смесица от ужас и отвращение, с която наемат специалист да изтреби хлебарките в дома им. Желаят да постигнат определения резултат, разбира се, но не искат да обсъждат самото изпълнение. И все пак някои предпочитат по-пряк подход.

Замълча, докато им сервират.

— Това е много интересно, Руни — обади се Гейб, — но едва ли е толкова спешно.

— Милисън Байдън — продължи той и видя как Келси здраво стисна устни. — Тази жена е свикнала да командва слугите, да издава заповеди, да следи всичко да се изпълнява според разпорежданията й.

— Вече знаем, че ви е наела да разследвате живота на Гейб. — Келси се опита да отмие неприятния вкус в устата си, като отпи от виното. — Надявам се да сте си подсигурил хонорара, господин Руни. Повярвайте ми, никак не е доволна от резултатите.

— Значи й ги захвърлихте обратно в лицето? — Намираше го за забавно и тихо се разсмя над чашата си. — Може би в този живот все пак съществува някаква справедливост. Първия път, когато ме нае, беше доволна от резултатите. Дори повече от доволна.

— Първия път?

— Баба ви ме нае по делото за настойничество.

— Според моята информация, наели са ви адвокатите на баща ми.

— Нейните адвокати, мис Байдън. Не забравяте, че те са и нейни адвокати. Беше избрала такъв метод на действие. — Хвана парченцето лимон от чашата си и изстиска сока вътре. — Бях работил за една нейна позната. Развод. Изглежда е сметнала, че съм се справил добре, че съм достатъчно дискретен. Пък и отговарях на целта й — амбициозен, все още достатъчно млад, за да се впечатлявам от името й — от името на съпруга й — и от размера на чека й. — Сви небрежно рамене и бръкна в купата, пълна със солени бисквити с формата на китайски йероглифи.

— Не виждам да има някакво особено значение откъде е дошъл хонорара ви — обади се Келси.

— О, има значение. Никога не съм се срещал с баща ви. Видях го по време на процеса, но никога насаме. Така искаше баба ви. А нея много я биваше да наглася нещата както тя желае. Искаше майка ви да изчезне, да изчезне напълно от неговия и от вашия живот. И беше измислила много прост план, за да го постигне. Задачата ми беше да следя Наоми, да правя снимки и да пиша доклади. Това беше всичко, което ми каза Милисън Байдън. Но аз съм добър детектив, мис Байдън. Дори и тогава бях достатъчно добър, за да открия още неща.

— Още? — Келси почувства как онази врата с поскърцване се отваря още няколко сантиметра и се уплаши, страшно се уплаши, какво може да види зад нея.

— Не е много трудно да се събере информация по хиподрумите. Един от източниците ми знаеше доста неща за Брадли. Знаеше, че играе нашироко и е задлъжнял към неподходящи хора. Брадли не го биваше да пази тайни и се беше разприказвал. Беше се разприказвал за голямата сделка, по която работел. Трябвало само да се движи с една хубава жена и щял да бъде възнаграден. Брадли и моят източник се бяха сближили. Двамата не бяха от един и същи кръг, но бяха замесени от едно и също тесто. Брадли твърде много се бе разприказвал, моят човек приятелски го насърчаваше за още и после ми предаваше информацията, естествено срещу заплащане.

— Губите излишно време и само заобикаляте същността, Руни — апострофира го Гейб.

— Нека тогава го формулираме по-просто — отпусна стегнатата си вратовръзка той. — Делото за настойничество се наклоняваше в полза на Наоми. Съдиите не обичат да отнемат децата от майките. Тя може и да харесваше забавленията, може да харесваше мъжете, но никога не прекаляваше нито с едното, нито с другото, когато детето беше при нея. Разполагаше с пари и средства и много хора бяха готови да свидетелстват, че е добра и предана майка. Затова семейство Байдън имаха нужда от нещо, което да наклони везните в тяхна полза. Милисън го беше открила в лицето на Алек Брадли.

— Баба… — Келси пое дъх, за да успокои гласа си. — Баба ми е познавала Алек Брадли?

— Да, познавала го е, познавала е родителите му. Знаела е с какво се занимава. Наела го е, за да прелъсти майка ви. Да я предизвика към компрометиращи ситуации, от онзи тип ситуации, които в никакъв случай не говорят за висок морал и майчинско чувство.

Под масата ръката на Келси здраво се вкопчи в Гейб.

— Казвате ми, че баба ми е платила на Алек Брадли? Платила му е, за да… защо трябва да ви вярвам?

— Вярвайте, каквото искате. — Руни не даваше пет пари. Той просто си разчистваше бюрото, така да се каже, преди да се оттегли. — Вие дойдохте да задавате въпроси, мис Байдън. Не ме обвинявайте, ако отговорите не ви харесват. Беше му дала двадесет хиляди долара. — Келси леко възкликна при споменаването на цифрата. — Проблемът беше, че Наоми не се хвана на играта. Поне не така, както Брадли и баба ви го бяха замислили. Държеше го изкъсо. Но при начина, по който се развиваше делото, баба ви се нуждаеше от действие. Затова измисли начин да раздвижи нещата. На пистата се случи една неприятна история — мъртъв кон, мъртъв жокей. Материалите в пресата се целеха в името на Чадуик.

Гейб вдигна ръка.

— Искате да кажете, че това има някаква връзка?

— Всичко е свързано. Брадли се нуждаеше от пари в брой, но Милисън не желаеше да отвори портфейла си, преди да види резултати. Така Брадли и неговото приятелче от хиподрума сключиха малка сделка. След падането на коня Брадли успя да свърже донякъде двата края, но не получи допълнителната печалба, на която се надяваше, защото симпатиите бяха на страната на Наоми. Милисън му даде последна отсрочка. — Руни се загледа в почти празната си чаша и се поколеба дали да не си позволи още едно. Но при оставащите по-малко от два часа до полета му, предпочете да запази главата си бистра. — Нареди ми да си взема апарата и повече филм. Да отида край къщата. Първо обаче отидох в клуба и видях как Брадли разигра сцената на ревност.

— Разигра? — повтори Келси.

— Човек винаги вижда по-добре събитията, когато не е пряк участник в тях. Освен това моят човек ме бе предупредил. Това трябваше да е нощта за действие. Брадли искаше да я предизвика. Мисля, че не очакваше тя да го изреже така. Имаше прекалено високо мнение за себе си, когато ставаше дума за жени. Щом майка ви си тръгна, аз я последвах незабавно. В къщата нямаше никой. Докато не се появи Брадли. Дадени ми бяха инструкции да направя снимки, но само снимки, които да са в полза на Байдън.

— Баба ми ви е дала инструкции — глухо прошепна Келси.

— Точно така. Отначало изглеждаше многообещаващо. Тя му отвори вратата по нощница, пусна го да влезе. Двамата пиха заедно и той просто я заля с чара си. През прозореца направих много хубава снимка как се целуват. Не си дадох труд обаче да снимам, когато тя го отблъсна. Това не ми влизаше в работата. Започнаха да се карат. Чувах откъслечни думи през прозореца, когато му крещеше достатъчно високо. Настояваше да се маха. Че са приключили. Хвана я и се опита да я удари. — Руни вдигна поглед към Келси. — В един момент дори си помислих да вляза и да ги спра. Тя беше в беда. Нямаше начин да сбъркам за каква беда става дума. Но не влязох. Трябваше да си свърша работата. Във всеки случай, тя успя да се пребори. Беше ядосана, все още повече ядосана, отколкото уплашена. Разкрещя му се и понечи да вземе телефона, но той отново се хвърли след нея. Мисля, че и тя вече не се съмняваше какво я очаква. Побягна. — Руни замълча й обърса устата си с ръка. — Той знаеше, че съм там. Кучият му син знаеше, че съм там. Погледна право през прозореца и ми даде знак, ето така — вдигна пръст към тавана Руни. — Горе, искаше да ми каже. Горе ще се погрижа да свършим работата. И така аз направих онова, за което ме бяха наели. Качих се на дървото. Нищо не можех да чуя от ударите на сърцето си. Не си позволявах да мисля. Имах задача, важна задача, която щеше да ми помогне да получа още много други. Пък и тя си го търсеше, нали? Така разсъждавах. Търсеше си го, като го беше подлъгала.

— Знаели сте, че ще я изнасили — едва успя да продума Келси. — Знаели сте. И не сте направил нищо.

— Вярно е — глътна остатъка от питието си Руни. — Тя влезе в спалнята, влезе вътре тичешком. Сега вече беше уплашена, но и бясна от гняв. Тънкият й халат, който носеше, падаше от раменете й на местата, където беше разкъсан. Той пристигна след нея и се усмихна. Изглеждаше настроен приятелски, дори сякаш искаше да се извини. А и начинът, по който стояха в очертанията на прозореца, изправени лице в лице, вперили поглед един в друг със смъкнатите й дрехи и разкопчаната под смокинга му риза… Изглеждаха много предизвикателно. Почти еротично. Не знам какво й казваше, но тя клатеше глава и отстъпваше назад. После той посегна надолу сякаш да разкопчае панталона си. Тя го плесна през лицето. — Руни навлажни устните си. — Запечатах това на лентата. Той също я удари. Това не го снимах. — Наложи се отново да спре. Не си бе давал сметка, колко ще го развълнува припомнянето на онази нощ, минута по минута. Тогава се почувства унизен и уплашен. Сега се чувстваше само унизен. — Тя отскочи и за момент изчезна от полезрението ми. Видях го как вдига ръце. Продължаваше да се усмихва, но вече не изглеждаше толкова приятелски настроен. После отново я видях и забелязах пистолета. Започнах да снимам бързо. Бях страшно уплашен. Продължих да правя снимки и след като го застреля, дори, когато нямаше какво повече да се види.

— Било е при самоотбрана. — Пръстите на Келси се впиха в тези на Гейб. — Точно както е твърдяла през цялото време.

— Да, така беше. Вероятно… вероятно беше възможно да го отблъсне, след като взе пистолета. Но беше вече много изплашена. Беше уловена в капан. Ако всички факти бяха излезли наяве, щяха да й предявят най-много непредумишлено убийство. Повече от сигурен съм, нямаше да й дадат присъда.

— Но фактите не излязоха наяве.

— Не, занесох всичко директно при Милисън Байдън. Изобщо не се замислих, а отидох в дома й посред нощ и я вдигнах от леглото. Лично ми наля бренди и ме накара да седна. После изслуша разказа ми. Всичко — от начало до край. Каза, че събитията са се развили по най-добрия начин. Нареди ми да изчакам ден-два, преди да отида в полицията.

— Знаела е — прошепна Келси. — Значи е знаела всичко.

— Тя организира всичко. Ако Наоми не бъдеше арестувана, трябваше да занеса филма си в полицията и да дам показания. Трябваше да им кажа какво съм видял — само какво съм видял, а не какво ми се е сторило или какво съм си помислил. Предизвикателно облечена жена приема своя любовник в празния си дом. Двамата пият заедно, целуват се. После се карат. Жената ревнува. Това се доказва от сцената в клуба. Тя се качва горе, а любовникът й отива след нея, за да се извини, да поиска прошка, може би да я уговори да се любят. Но разярена от ревност, жената изважда пистолет и го убива. Онази нощ тя ми даде още пет хиляди в брой и ми обеща да ме препоръча на няколко места.

С пребледняло лице, Келси се измъкна от седалката и притиснала ръка към внезапно натежалия си стомах, затича към тоалетната.

Гейб я изгледа как се отдалечава. Усети, че стиска юмруци под масата.

— Вие сте отвратителен тип, Руни. Няколко хиляди долара, няколко важни имена в списъка на клиентите ви и срещу това ставате свидетел на опит за изнасилване, а после се постаравате жертвата да отиде зад решетките.

— Има и още нещо — вметна Руни. — Но нека изчакаме да се върне Келси.

— Кажете ми нещо. Защо точно сега решихте да ни разкажете всичко. Преди няколко часа нямахте какво да ни съобщите.

— Нещата се усложниха. Не обичам да ме притискат от две страни — сви рамене Руни. — Когато всичко излезе наяве, а според мен ще излезе, с репутацията ми е свършено. Виждам как ще ми се наложи да се пенсионирам няколко години по-рано. Може и да успея да се измъкна чист.

— Чудя се — заговори Гейб и гласът му прозвуча хладно и измамно спокойно, — дали да ви извикам навън и да ви смеля от бой, или просто да ви оставя да живеете с това.

Руни вдигна чашата си и бавно изпи водата от разтопения лед.

— Всеки прави своя избор, Слейтър. Вие играете покер. Ако знаете, че силните карти са у противника ви, ще продължите ли да залагате?

— Някои игри просто не се играят. — Изправи се, защото Келси се върна отново на мястото си.

— Добре съм. Извинете ме. — Все още беше пребледняла край устата, но ръцете й бяха спокойни, когато се хвана за Гейб.

— Потърпи още малко. — После отново насочи вниманието си към Руни. — Нека чуем останалото.

— Няма да ви хареса. Милисън Байдън не ме нае само, за да събера сведения за вас, господин Слейтър. Това стана по-късно. Ангажира ме още преди месеци, веднага щом Келси се свърза с Наоми Чадуик.

Келси здраво стисна устни, като се молеше стомахът й да остане спокоен.

— Не разбирам. — Беше сигурна, че разбира, ужасяваше се, че разбира.

— Да го кажем направо — продължи Руни. — Не искаше да останете там. Не искаше да поема никакъв риск да се сближите с Наоми.

— И как смяташе да го предотврати?

— Ами понеже нямаше в какво да обвини Наоми след излизането й от затвора, Милисън използва миналото. След убийството на Алек Брадли, аз й предадох материалите си. Всичките си материали. В тях се съдържаха много подробности. Не само за Наоми. Предполагам, разбирате. Бях събрал информация за Брадли и помощниците му. Уреждането на бягането, подозренията ми за участието на Кънингам. След като ви притисна, Келси, и вие не я послушахте, Милисън пусна в действие тази информация.

— Как? — обви рамене си с ръце Келси. — По-добре ми кажете как.

— Накара ме да потърся стария приятел на Брадли и да го примамя отново насам с обещание за работа. Не ми обясни каква ще бъде тази работа, но не беше нужно много време, за да се досетя. Особено след като цялата история се повтори. Нагласено състезание, мъртъв кон. Слуховете и подозренията кръжаха около Наоми и вас — посочи с пръст към Гейб той. — Милисън не желаеше и вас в близост до човек от своето семейство. Келси трябваше да види колко противен е светът на конните надбягвания, колко е безскрупулен. И трябваше да побегне обратно към дома.

— Но не го направих. — Келси усещаше как очите й парят от сълзи, но не искаше да им позволи да потекат. Не сега. Още не. — Твърдите, че тя стои зад всичко? Зад смъртта на Гордост? И — Боже! — на Майк?

— Дори и жена като Милисън не е в състояние да контролира човек без морални задръжки. Би могло да се каже, че наемникът й за момент й се изплъзна. Беше бясна след смъртта на коняря. Изчете ми едно конско, сякаш аз самият съм наръгал горкия старец. — Поклати глава, припомняйки си момента. — Конят, сега искаше него. Възпроизвеждане на престъплението — скандал, който да даде урок на внучката й.

— Значи заради мен — прошепна Келси. Ръката й се отпусна безжизнена под ръката на Гейб. Всичко е било заради мен.

— Вие сте последната издънка на рода Байдън — натърти Руни. За нея това има много голямо значение. Освен това омразата й към Наоми не е отслабнала с времето. Ако успееше отново да я съсипе и да си възвърне властта над вас, това щеше да оправдае всичко. Даде на Кънингам достатъчно голям заем, за да се сдобие с онзи кон — Биг Шеба. Дори повече от достатъчно, за да има пълен контрол над него и да го убеди да работи заедно с нейния човек. Не че това й харесваше — добави Руни. — Не й харесваше да има нещо общо, било то и от разстояние, с хора от този тип. Но целта оправдава средствата.

— Струва ми се, че не познавам жената, за която говорите — бавно изрече Келси. — Струва ми се, че не мога да я позная. Как е могла да съсипе толкова човешки съдби?

— Да ги контролира — поправи я Руни. — Тя винаги е възприемала всичко това единствено като необходим контрол. И аз се съгласявах — потърка той с ръка точката между очите си. — Първия път бях млад, нетърпелив, впечатлителен. Този път пък се чувствах като в капан. А и, дявол да го вземе, това си беше просто работа. Но последният ми посетител днес промени всичко. — Взря се продължително в лицето на Гейб. — Сигурно остарявам. Господ ми е свидетел колко съм уморен. Затова, когато се появи при мен и се опита да се спазарим отново, реших да захвърля всичко. А вероятно — дано да е така — сметнах, че е дошло време за някакво, макар и малко изкупление на грешките. Погледът на Руни стана по-остър. — Искате ли да знаете как синът на Бени Моралес е успял да убие коня на Чадуик? Как някой едва не уби и един от вашите, Слейтър? Помислете за собственото си обкръжение и помислете за вашия старец. Точно така — той леко се усмихна — Рич Слейтър беше измъкнал много от тайните на Алек Брадли. И беше повече от щастлив да повтори цялата история, когато Милисън Байдън го повика. Отмъщение и контрол. Отмъщение и пари. Нейните мотиви и неговите. Това прави дяволска комбинация.