Нора Робъртс
Сезони на любовта (17)

Шеста глава

Очакваше сега той да се забърза, очакваше нетърпеливи ръце и би ги приела с радост. Но когато я положи на леглото, когато тези ръце се плъзнаха по тялото й, те бяха бавни, внимателни и опустошаващи.

Дънкан я чу как простена, усети я как се изви срещу него и в един момент на заслепяване впи зъби в бедрото й, точно над чорапа. Когато тя потрепери, той продължи с език.

Бе шокирана от внезапната промяна, зашеметена от острото удоволствие. Чувстваше се като камъче, изстреляно с прашка.

Дънкан продължи ненаситно нагоре с ръце и устни, със зъби и език. Разкопча сутиена й и се отдаде на удоволствието.

Кет трескаво, отчаяно се обви около него. Ръцете й бяха също толкова нетърпеливи, колкото и неговите, устата й търсеше вкуса му навсякъде. Когато устните им отново се срещнаха, дъхът раздираше дробовете й.

— Искам те… — Тя посегна към панталоните му. — Сега. Веднага.

Очите й блестяха в играещата светлина на свещите. Косите й бяха разпилени като огън по леглото. В този момент му се струваше, че я иска повече, отколкото иска да живее.

— Гледай ме тогава — прошепна той задъхано. — Гледай към мен.

И проникна в нея.

Видя как прекрасните й очи се замъглиха, потъмняха. Погълна трептящия на устните й стон. Под него Кет се движеше — стрела с кадифена кожа.

Сила, бързина, едва сдържана дива и дяволита енергия. Ноктите й се забиваха в гърба му, шареха по бедрата му, заравяха се в косата му, докато през цялото време прекрасното й, гъвкаво тяло се носеше с неговото.

Дънкан усети как удоволствието я пронизва, чу сподавения й стон. Моя, помисли той, преди в съзнанието му да не остане нищо.

Е, помисли Кет, когато отново можеше да мисли, бе го направила. Всичките добри намерения, всички разумни наставления, които си бе давала — през прозореца и в реката.

Изигра ме, Дънкан, реши тя. Не само му бе отдала тялото си, но и някъде по пътя бе сбъркала и му бе разрешила да хване здраво сърцето й.

И прекрасно знаеше какво ще стане сега. На него щеше да му е много приятно. Щяха да започнат страстна, знойна връзка — разбира се, дискретна. Той, в края на краищата, бе шефът и не можеше да рискува да започнат клюки. А после, когато договорът й свърши, щеше да я изхвърли от живота си, може би с малък, изискан подарък за раздяла.

И това щеше да е всичко.

Мъжете като Дънкан Блейд не се отнасяха сериозно към странстващи ресторантски певици.

Значи трябваше да се приготви. И когато дойдеше моментът, тя да е първата, която ще го изхвърли от живота си.

Решила да следва правилата на тази игра, плъзна нехайно длани по гърба му, после вдигна ръце и се протегна.

— Мммм. Много хубаво, Блейд. Много хубаво.

Главата му все още се въртеше.

— Чувствам се като котарака от анимационните филми.

— Какво?

— Нали знаеш, дето го удрят по главата с ковашки чук. После има три глави, всичките се тресат и издават онзи наистина страхотен звук, докато очите му се въртят.

Кет се изсмя и едва не го прегърна, преди да се сети, че бе по-разумно да не го взема навътре.

— Какво става, когато главата му спре да се тресе?

— Прави го всичкото отначало. — Засмя се и захапа шията й, брадичката, спря се на устата с една дълга, бавна целувка. И точно когато съзнанието й отново започна да се замъглява, се претърколи и я притисна силно към себе си.

Обича да се гуши, помисли Кет и усети как бе хванал сърцето й по-здраво. Съвсем мъничко повече.

— Значи гледаш много анимационни филми?

— С тях проблемите ти изчезват. Кой може да се тревожи, когато е в Дъксбург?

— Чичо Скрудж.

Той се засмя и я стисна.

— Кой би повярвал — изисканата Кет Феръл и „Патешки истории“?

— Хей, нужна е много изискана палитра, за да можеш истински да оцениш едни патета.

— Вярно е. — Ето, помисли Дънкан, отново тази връзка, на различно ниво. — Едно време водехме дълги и непримирими спорове с братовчедка ми Сибил за истинското значение на тези филми. Тя е аниматор.

— Така ли?

— Ъхъ. Умно момиче е нашата Сибил. — Притисна Кет към себе си, докато се озоваха лице в лице, сплели влажни тела. — Искаш ли да водим дълги, непримирими спорове?

— Бихме могли. — Кръвта й отново се разгорещяваше. Тя се плъзна срещу него и леко го захапа по брадичката. — Или бих могла отново да извадя ковашкия си чук.

— Харесва ми твоят начин на мислене. — Той намери устните й и потъна в тях. — Пренеси нещата си тук.

— Мммм… Какво? — Кет рязко се отдръпна и го бутна по рамото, преди да бе успял отново да се изтърколи върху нея.

— Нещата си. — Ръката му обхвана гърдата й. — Пренеси ги тук.

— Я! — Отскубна се, напълно объркана. — Това пък защо?

— Искам да бъда с теб. Какъв е смисълът да живееш два етажа по-надолу? — Дънкан също седна и започна да хапе рамото й.

— Заради дискретността. Ако се пренеса тук, екипажът и пътниците ще разберат. Корабът не е толкова голям.

— И какво от това? — Повдигна бедрата й и ги нагласи така, че да се обвият около кръста му. — Вече всички сме големи хора, минали сме възрастта да прескачаме през прозорците. — Плъзна длани по гърба й да я нагласи така, че да може да се заеме с шията й. — Искам да си тук. Много те искам.

Мисли, мисли, мисли, заповядваше си тя, въпреки че кръвта бучеше като разгневено море в главата й.

— Ти имаш по-голямо легло. По-хубав изглед. Невероятни ръце — добави с мъркане. — Обаче… — Докато все още можеше, опря длани на раменете му да го задържи. — Ако си пренеса багажа тук, каютата долу си остава моя. Няма да настаняват никой в нея.

Той я погледна в очите:

— Искаш да имаш път за отстъпление?

— Така е по-сигурно, сладурче. Ако някой от нас реши, че споразумението е остаряло, просто ще се върна долу. Никакви неприятности, никакви усложнения.

Дънкан потисна бързото си раздразнение и отново хвана бедрата й.

— Договорихме се.

После проникна в нея.

 

 

Споразумението не остаря. Кет непрекъснато очакваше това да стане, поне от негова страна. Ала сякаш колкото по-дълго бяха заедно, толкова повече имаха нужда да продължават по същия начин. Тя си казваше, че това бе просто секс. Бог бе свидетел, че гладът им един за друг не намаляваше.

Късни нощи и ранни утрини. Един разтопен от жега следобед в Натчез той я изненада с хотелски апартамент и правиха щура любов в огромна вана с водовъртеж от мехурчета. Едно горещо, бързо любене, опрени на вратата на гримьорната й изненада и двамата и я накара да трепери през време на цялото първо представление.

Продължаваше да й носи цветя и глупави малки подаръци. Кет не можеше да го разбере. Имаше я, за какво още я ухажваше? Вече почти от три седмици бяха любовници, помисли тя и се преобърна в леглото, което сега приемаше за колкото негово, толкова и нейно.

Бяха пропътували нагоре по реката, после надолу и сега отново нагоре, а тази връзка между тях оставаше…

Представа нямаше какво да прави с нея.

Наслаждавай се, Кет, заповяда си тя. Просто се наслаждавай на момента.

Протегна се и се опита отново да се унесе в сън. Бяха спрели в Сент Люис и Дънкан бе зает с каквото и да бе онова, което правеше рано сутрин в пристанищата. Кет целия ден бе свободна и нямаше никакво желание да ходи в града. Следобед щеше да поработи върху записа си, макар да не бе напълно убедена, че Дънкан наистина имаше намерение да направи нещо с него.

Въпреки това бе поела нещата в свои ръце и бе уволнила Сисъроу. Олигофрен такъв. Този запис щеше да й потрябва, когато пътуването свърши. Трябваше да си намери нов импресарио, нов ангажимент. Заплатата от този щеше да я закрепи, да й даде достатъчна сигурност, за да избере по-внимателно следващия агент, който да я представлява.

Нямаше повече да пее за по една нощ в хотелските барове, да пътува с автобус от град в град, да преспива в някакви долнопробни стаи, без дори да си разопакова багажа.

Днешният ден е най-хубав, реши тя и стана да се облече, за да не изпусне удоволствието от почти празния кораб.

Излезе на палубата и примижа от яркото слънце, преди да си намести тъмните очила. Жегата бе жестока, въздухът видимо трептеше над водата и тези, които бяха останали на кораба, се бяха скрили вътре, където климатичната инсталация правеше живота по-поносим.

Но Кет обичаше горещината и реши да се поразходи, преди да се заеме за работа.

Понякога, когато бе сама както сега, обичаше да си представя, че корабът е неин. Нейният личен параход с блестящата си бяла боя и красиви парапети. Не бе предполагала, че толкова ще й хареса животът по реката и вече знаеше, че ужасно ще й липсва, когато всичко свърши.

Ала нищо не е вечно, напомни си тя. Затова човек трябва да вземе всичко, което може, докато все още го има.

В този момент зави зад ъгъла и видя Дънкан в здрава прегръдка с ярко руса блондинка.

Кучият син! Ръцете й се свиха в юмруци, въпреки че сърцето й отиде в петите. Никой не можеше да изневерява на Кет Феръл! Искаше й се да се хвърли напред, да издере очите на мръсницата и след това да изтръгне невярното сърце на Дънкан Блейд и да го захвърли зад борда.

Единственото, което я задържаше, бе тънката, трептяща струна на гордостта. Проклета да е, ако му позволи да разбере колко я бе наранил. Затова преглътна обидата, вирна глава и тръгна право към тях, сякаш изобщо не я интересуваше.

— Хубава сутрин. Говедо такова!

Веселата усмивка, с която Дънкан я посрещна, угасна и се смени с пълно объркване.

— Моля?

— За какъв, по дяволите, се мислиш? — В края на краищата, гордостта не удържа. И Кет изпита злорадо удоволствие да го сръга в гърдите. — Мислиш си, че можеш да се измъкнеш от леглото ми, за да се натискаш с някаква…

— Майка — Прекъсна я бързо Дънкан и хвана ръката й, преди отново да го бе смушкала и да бе пронизала сърцето му. — И не просто която и да е майка, а моята майка. Мамо, това е Кет Феръл. Говорих ти за нея.

— Наистина… — И очевидно си пропуснал някои много важни подробности, помисли Серина, но се усмихна и протегна ръка. — Първо трябва да ви благодаря за комплимента.

Ужасена и трескаво обмисляйки защо Дънкан бе виновен за този невъобразим гаф, Кет прие предложената й ръка.

— Извинявайте, госпожо Блейд.

— Ох, моля ви, недейте — засмя се Серина. — Ще го развалите.

Кет почувства как част от товара падна от раменете й. В края на краищата, помисли тя, жената бе прелестна. С тази страхотна блестяща коса и с екзотичните си виолетови очи не приличаше на ничия майка. Леките жълти панталони и блуза очертаваха стройна фигура, а кожата й бе свежа като розов цвят.

— Наистина сбърках. — Ала Кет отдръпна ръката си и я пъхна в джоба на широките шорти. — Вие сте много красива.

— Харесвате ми. Ние също изненадахме Дънкан — продължи Серина. — Двамата с баща му решихме да дойдем дотук със самолет и да изчакаме кораба, за да прекараме един ден на него, преди да продължим на запад. Имаме малко работа във Вегас.

— И това не е всичко. — Безкрайно доволен от реакцията на Кет, Дънкан обви ръка около раменете на майка си. — Баба ми и дядо ми също са тук. Ще пътуват с нас до Ню Орлийнз.

Страхотно, помисли Кет. Господи…

— Много се радвам за вас. Извинете ме, аз точно… — Замълча, защото към тях по палубата идваше един мъж.

Той бе висок, златистата му кожа блестеше на слънцето. Очите му бяха скрити зад тъмни очила, от които изсеченото му лице изглеждаше загадъчно и доста опасно. В гъстата му гарваново черна коса светеха сребристи нишки.

Върховен — това бе всичко, което Кет успя да помисли. Абсолютно върховен. Шампионът на сърцеразбивачите.

— Джъстин! — Серина му протегна ръка. — Ела да се запознаеш с Кет Феръл, певицата, за която ни разказваше Дънкан.

Баща му, разбра Кет. Е, нищо чудно, че Дънкан бе греховно красив. Породата му бе първокласна.

— Много ми е приятно. — Джъстин хвана с две ръце дланта на Кет. — И Мак, и Дънкан са ни казвали какво богатство сте вие в областта на развлеченията. Надявам се, че ще можем да ви наемем в хотел „Команч“ в Атлантик Сити.

Тя не се впусна в дивашки танц. Но й се искаше.

— Ще го очаквам с нетърпение. — Трябваше да се махне оттук, преди да бе свършила някоя глупост. Като например да направи циганско колело. — Имам малко работа. Надявам се да ви видя, преди да заминете.

— Можеш да разчиташ на това — измърмори Серина под носа си, когато Кет се отдалечи. После вдигна вежди и се обърна към сина си: — И така…

— И така, нека влезем вътре, преди да сме се разтопили. Искам да проверя дали баба и дядо са се настанили и трябва да взема документите, които татко искаше да прегледа. И да, ще ви разкажа всичко.

— Добре.

 

 

Един час по-късно Серина разклати леда във високата си чаша със студен чай и се засмя:

— Изиграл те е! Просто ти я е подхвърлил по същия начин, както преди толкова години подхвърли Джъстин на моя кораб.

— Повече или по-малко — съгласи се Дънкан. — Ще трябва да му благодаря за това.

— Недей, моля те — вдигна ръка Джъстин. — Ще създадеш истинско чудовище.

— Не мога да не одобря вкуса му. Тя е невероятна. — Облегна се назад на стола си зад бюрото. — В професионален смисъл е удивителна. Цяло чудо е, че още не се е прочула. Сигурно импресариото не е добър. Ала ние ще оправим това.

— Ние ли? — попита Серина.

— Семейството има връзки — обясни той простичко. — И аз имам намерение да ги използвам. Знам, че тя с израснала в бедност и е станала доста груба, и животът й оттогава досега не се е променил много. Но не е нужно това да продължава, когато има такава дарба. Това е деловата страна на въпроса. А колкото до личната, още не съм я проумял напълно. Тя е… Необикновена и аз никога не съм чувствал към друга това, което чувствам към нея.

Намръщи се леко и запремята от ръка в ръка месинговото преспапие във формата на емблемата на клана Макгрегър. Въпросът бе в чувствата. Силни и нетърпеливи, нежни и сладостни, те вече се бяха преплели около сърцето му.

Никоя друга жена никога досега не се бе приближавала толкова близо до неговото сърце.

— Може би защото не прилича на никоя друга. Аз смятам да се възползвам от предвидената в договора възможност и да я наема за още шест седмици. От професионална гледна точка това е добър ход. Тя наистина ги омагьосва. От лична гледна точка, ще си дам още малко време, за да проумея…

Част от теб вече го е направила, помисли Серина, хвана ръката на Джъстин и се вгледа в лицето на сина си. Но главата ти още не е догонила сърцето…

Тя самата нямаше много време, мислеше Серина, когато се измъкна от роднините си, за да намери Кет. Искаше да добие по-ясна представа за жената, която заслепяваше сина й. Въпреки че бе успяла да измъкне някои факти от баща си — докато го гълчеше задето се бърка в живота на детето й — имаше нужда от още.

Коя бе Кет Феръл и беше ли сърцето й достатъчно голямо, за да побере Дънкан?

Като стигна до вратата на салона, се засмя на себе си. Откровено казано, тя май се гласеше да последва стъпките на баща си и сама да се опита да се намеси в живота на сина си.

Отвори вратата и спря. Спря и се заслуша. Кет бе до пианото в ъгъла на сцената.

Свиреше добре, макар и не блестящо, помисли Серина, ала с достатъчно стил, за да насочва поразителния си глас. А гласът й галеше разбиващия сърцето текст на песента със сила, която трябва да извираше направо от душата.

Когато свърши, очите на Серина бяха овлажнели.

— Прекалено сте млада за тази песен — обади се тя и се усмихна, когато Кет стреснато я погледна. — Но я пеете така, сякаш е написана специално за вас.

Като се мъчеше да не се почувства неудобно, Кет се обърна на пейката.

— Това ми е работата.

— Не, това е дарбата ви. Накарахте ме да се разплача.

— Най-големият комплимент. Благодаря.

— Знам, че ви преча — извини се Серина, ала прекоси стаята и седна до Кет на пейката пред пианото. — Надявах се да ви убедя да вечеряте с всички нас довечера.

— Това е семейна работа. — Тя не знаеше нищо за семействата и всичко за това, какво е да си чужд.

— Много бихме искали да дойдете. Нали сте се срещали с баща ми?

— Да, за малко, когато бях във Вегас. Много ме впечатли.

— О, наистина е впечатляващ — засмя се Серина и се обърна да си поиграе с клавишите. — Той много ви е харесал.

Кет замълча, после кимна:

— Предполагам, Дънкан ви е казал, че той ме е уредил за това пътуване.

— Да, за неговите си цели. Това е самият Макгрегър. Не може да се сдържи. — Усмихна се нежно. — Надявам се, че не сте обидена.

— Не, изненадана съм.

— Наистина ли? Защо?

— Бих предположила, че ще търси за внука си нещо по-изискано.

— А на това самият Макгрегър би казал: „Изискано! Ха!“ Това, което търси той, е добро сърце и здрав гръб, а аз бих казала, че вие ги имате и двете. Здрав ум, ясна цел и любов към семейството.

Кет вдигна вежди:

— Едва завърших гимназия, засега целта ми е най-вече да печеля достатъчно, за да не гладувам, а единственият ми близък човек е майка ми. И много я обичам.

— А на това той би казал: „Кет Феръл има хъс“. С Дениъл Макгрегър не можеш да излезеш на глава.

Кет погледна ръцете си, после ръцете на Серина. Майката на Дънкан имаше ръце на дама, помисли тя. Държание на дама. Стори й се, че разбира накъде духа вятърът.

— И вие бихте искали да изчезна, госпожо Блейд, преди Дънкан да е решил, че дядо му добре го е измислил.

Серина спря да свири и се вгледа в очите на Кет.

— Защо мислите така?

— Очевидно е. Аз знам какво съм и откъде идвам. Баща ми беше един обикновен човек, който има лошия късмет да умре, преди да е навършил трийсет години. Майка ми е сервитьорка, която никога не е имала шанса да бъде нещо друго. А аз пея, за да си изкарвам хляба. Баща ви може да е стар и сантиментален, но вие не би трябвало да бъдете.

— Разбирам. — Серина се замисли. — А ако ви предложа, да речем… Десет хиляди долара, за да изчезнете, какво бихте казали?

В зелените очи на Кет пламна огън, студен и горчив.

— Бих ви казала да вървите по дяволите, госпожо Блейд.

За нейна изненада Серина отметна глава и се разсмя доволно.

— О, знаех си, че ще ми харесаш. Разбрах го още в мига, в който се нахвърли върху Дънкан на палубата. Кет, тъй като ти не ме познаваш, няма да се обиждам, задето ме смяташ за плиткоумна снобка, която се интересува повече от родословието, отколкото от щастието на сина си, но… — Замълча и красивите й очи станаха сериозни. — Би трябвало да имаш за себе си по-високо мнение, отколкото очевидно имаш.

— Не разбирам за какво говорите.

— Говоря за това, че си единствената тук, която не мисли, че ти си една интересна, привлекателна и очарователна жена. — Нежно хвана ръката на Кет. — Аз обичам сина си. Той е един във всяко отношение красив млад мъж. Как бих могла да не съм щастлива, че и ти го обичаш?

— Не съм казала, че го обичам. — Кет в паника се отдръпна и се сви. — Не съм казала такова нещо.

Не можеше да бъде, помисли тя замаяно. Нямаше да бъде.

— Вярно, не си — усмихна се отново Серина. — Ала ако някога го кажеш, аз ще бъда много щастлива за него. Ще те оставя да работиш. — Изправи се грациозно. — Ще помислиш за вечерята, нали?

Серина стигна почти до вратата, преди Кет да може да проговори.

— Госпожо Блейд?

— Да?

— Когато видях всичко това… — посочи наоколо, — помислих, че Дънкан е късметлия. Изглежда не съм разбрала и половината.

— О, да — съгласи се Серина. — Наистина ми харесваш — и излетя доволна навън.