Нора Робъртс
Сезони на любовта (1)

Из личните спомени на Дениъл Дънкан Макгрегър

На моята възраст времето минава бързо, годините летят, сезоните се гонят. Човек трябва да се радва на всеки момент и да го изживява най-пълноценно.

Разбира се, мислех по същия начин и когато бях тридесетгодишен!

Сега, през последната шепа години, видях как четири от любимите ми внучета намериха любовта, ожениха се и създадоха семейства. Лора, после Гуен, Джулия, след нея Мак. От очите им струи щастие, в гласовете им блести доволство. Всеки от тях е изградил дом и живот със своята половинка.

И защо, питам ви аз, им трябваше толкова време?

Ха! Ако не бях аз, още щяха да се мотаят, а Ана нямаше да има и едно правнуче, което да дундурка и глези. Нали? Обаче искам ли аз благодарност? Не, честна дума. Докато съм глава на това семейство, ще изпълнявам задълженията си, без да чакам признание. Това е мой дълг и моя радост — да видя, че моите пиленца са свили удобни — и подходящи — гнезда.

Човек би си помислил, че покрай цялото това семейно щастие останалите внуци ще разберат поуката и ще последват примера на своите братя, сестри и братовчеди. Но не. — Макгрегърови са упорито и независимо племе. И Господ да ги благослови за това.

За щастие, все още ме има мен, за да се погрижа работата да се свърши. Изпратих три от моите момичета до олтара и позасилих първия си внук. Някои казват, че това е вмешателство. Ами! Аз го наричам мъдрост. Реших, че е време да приложа малко мъдрост и към моя съименник, Дениъл Кембъл Макгрегър.

Е, той е прекрасно момче — кадърен, макар и мъничко по-темпераментен. Освен това е и красив. Прилича на мен, когато бях на неговата възраст, така че не му липсва женска компания. Това е проблемът, както го виждам. Твърде много количество и недостатъчно качество.

Намерихме начин да оправим тази работа.

Д.К. е художник и за него това е съвсем естествено. Макар че и ножа да ми опрат, не разбирам и половината от нещата, които рисува, той жъне успехи с тях. Сега на момчето му трябва единствено жена, която да сподели успеха му, живота му и да го дари с деца, около които да се върти този живот.

Не просто каквато и да е жена, забележете. Жена с характер, жена с ум и амбиции — и от сой. Жената, която съм избрал за него, когато и двамата бяха още деца. Бях търпелив, чаках удобния момент. Познавам моето момче и знам как да се оправя с него.

Малко опак е моят Д.К., от хората, които тръгват наляво, ако им кажеш, че ще е по-добре да завият надясно. Предполагам, това му е от осемте години в детството, когато баща му беше президент и трябваше да се спазват прекалено много правила.

Добре тогава, с малко помощ от една стара и добра приятелка ще накараме младия Дениъл Кембъл да тръгне, накъдето трябва… И ще го оставим да си мисли, че сам го е направил.

На мъдрия не му трябват благодарности, само резултати.