Нора Робъртс
Търсачи на щастие (18)

Седемнадесета глава

Холът в хотелския апартамент на Брансън бе пълен с току-що цъфнали бели рози и с бели свещи, озарили всичко наоколо с мека светлина. При прозореца с дръпнати завеси, така че да се вижда целият град, имаше масичка със снежнобяла ленена покривка, отрупана със сребърни прибори и кристални чаши.

Гуен въздъхна тежко.

— Да не си наел цял рояк елфи? — прошепна тя.

— Не, разчитам на оправния персонал на хотела — поясни Брансън и пое пелерината й. — Преди да тръгнем от театъра, им позвъних, за да приготвят всичко.

— Както гледам, ти създадох големи главоболия.

— Няма такова нещо. Обичам да подреждам мизансцена — възрази той, после остави пелерината и притисна устни към дланта й. — Направих го в чест на нас двамата. Е, поръчах храната, без да се допитам до тебе.

— Този път ще бъда великодушна и ще ти простя.

— Ще ни донесат студени закуски. Гладна ли си, или първо да се заемем с шампанското?

— Едно шампанско ще ми дойде добре.

— Искам тази вечер всичко да е добре. — Брансън взе една розова пъпка и й я поднесе, после извади от сребърната кофичка с леда бутилка шампанско. — Първия път, когато те видях, си представих балет с отлична хореография.

Гуен понаведе глава и се усмихна, когато тапата изпука.

— Балерините са много по-издръжливи, отколкото си мислят мнозина.

— Най-добрите са силни, всеотдайни, неуморни. Освен това, когато те видях, си представих феи и приказни принцеси — допълни Брансън и й подаде чашата с шампанското. — Те също са по-силни и издръжливи, отколкото си мислят повечето хора. Но въпреки това на човек му се приисква да спаси някоя принцеса и да се грижи за нея.

— От какво ще ме спасяваш, Брансън?

— За една нощ, за една-единствена нощ — от реалността — каза той и допря чашата си до нейната. — Да пием за приказките и за щастливия край.

— Наздраве! — Тя отпи и усети върху езика си пенливото вино. — Ала това тук е реално и не е нужно да ме спасяваш от него. А и не искам. Излишно е да ме прелъстяваш, Брансън. Тук съм, защото искам. Защото те желая.

— Най-голямото удоволствие за мен, Гуендолин, е да те прелъстя.

Той я помилва по бузата и я целуна спокойно по устните.

Тя не беше притеснена — поне засега. А на него му се искаше да е нервна. Искаше му се да види как прелестните й очи се замъгляват от притеснение, от желание, от копнеж. Смяташе да смъкне пласт по пласт практичната й природа, докато пред него се открие романтичната й същност.

Искаше да пробуди у нея именно романтичното. И да се грижи за него. Да му доставя наслада. А щом го откриеше, щеше да даде на Гуен всичко, каквото притежаваше и каквото представляваше.

— Вземи, опитай! — прикани я Брансън, после взе от купата една ягода, топна я в белия течен шоколад и й я поднесе.

— Великолепна е!

— Вземи още!

Даваше й малки хапки от различните лакомства върху масата и от време на време я целуваше. Усети, че тя трепери като листо.

— Само ми, кажи какво искаш. — Засега я милваше само по лицето и я целуваше все по-страстно. — Кажи ми, когато си готова.

— Аз не съм от стъкло — възрази Гуен, но гласът й трепереше.

Брансън я отвеждаше на място, където тя не бе ходила никога, и първите стъпки бяха зашеметяващи.

— Може и да не си от стъкло, ала въпреки това си безценна — прошепна той, взе чашата от ръцете й и я остави на масата. Премрежените му от страст очи бяха вторачени в нейните. — И моя. Поне за тази нощ…

Вдигна я на ръце, а сърцето й примря сладостно. Сигурно беше глупаво, но Гуен си представи рицар в блеснали на слънцето сребърни доспехи, който я бе понесъл, за да я качи на бял жребец.

Покривалото на леглото беше отметнато и по него бяха разпръснати розови листенца, при вида на които сърцето й подскочи. Горяха свещи, чийто пламъчета трепкаха и озаряваха с мигаща светлина стаята.

— Тук няма време — рече й младият мъж и я остави при леглото. — Тук няма друг свят, освен този. Няма никого, освен нас. Освен теб, Гуендолин, и мен.

Тя му вярваше. Днес имаше нужда от тази създадена от него реалност, искаше само нея. Вдигна ръце, прегърна го и се остави във властта на усещанията. И на Брансън.

Устните му бяха търпеливи, убедителни, ту властни, ту гальовни, ту възбуждащи. Гуен се олюля, зашеметена от милувките му и от крехкото ухание на рози и свещи.

Докосвай ме, помисли си, ала сякаш го изрече, защото дланите на Брансън се плъзнаха по бедрата й и я замилваха по нежните извивки под кадифето. Още и още!

Той я зацелува надолу по вратлето. Бавно, сантиметър по сантиметър смъкна ципа, за да почувства за пръв път кожата й, която приличаше под кадифето на свила. И вече беше топла. Не му струваше никакви усилия да не бърза, да е внимателен. Желанието му към Гуен бе съпътствано от също тъй силната потребност да дава. Извърна я с гръб към себе си, за да се наслади на прелестната извивка на тила и раменете й. Когато тя вдигна ръка и го прегърна през врата, Брансън усети как кръвта му кипва, но въпреки това устните му останаха търпеливи, а ръцете — нежни.

Гуен потрепери и се изви на дъга, когато той обхвана с длани гърдите й и прокара палци по нежната извивка. И двамата застенаха възбудено, след като Брансън смъкна роклята от раменете й и тя се свлече на земята.

— Божичко!

Изобщо не бе очаквал, че отдолу ще открие такава невероятна гледка. Беше си представял прелестното й тяло. Ала когато съгледа бикините от розова коприна и дантелите, се възбуди така, че впи пръсти в раменете й и я извърна към себе си, за да вижда лицето й.

Гуен забеляза страстта, внезапно озарила очите му с цвят на пушек, и почувства как сърцето й тупти като обезумяло. Кожата й стана топла и настръхна, главата й се замая.

— Исках… Исках да те изненадам — успя да пророни тя и усетила, че той пак е вперил почти черни очи в нея, инстинктивно отстъпи назад.

В тях имаше нещо диво.

От глава до пети Гуен беше в розово и бяло — приличаше на чуплива скъпоценност, сложена зад тънко-претънко стъкло. На Брансън му идеше да натроши на парченца това стъкло и да граби, да плячкосва, да обладава. Но си наложи да озапти желанието. Докосна само с връхчетата на пръстите пленителните изваяни форми под розовата коприна.

— Невероятна си!

Как успяваше да я милва така нежно и в същото време да я изгаря с пламнал поглед? Тя развърза с трепереща ръка вратовръзката му.

— Искам да те видя…

Брансън долови колко бе напрегната. В очите й проблясваха искриците на страха, макар че Гуен се опитваше как ли не да го обуздае.

— Погледни ме — примоли се той, когато тя разкопча бялата официална риза. — Искам да виждам очите ти, докато те галя. Искам да виждам какво усещаш, докато те милвам. Ето така.

Прокара длан по бедрата й над чорапите. Разкопча първия жартиер, а очите й се разшириха и Гуен притаи дъх.

— Трепериш! Точно такава те искам — разтреперана — рече Брансън и разкопча и втория жартиер. — Ала най-много от всичко искам да… Да, се оставиш във властта на страстта.

Положи я върху кревата и легна върху нея. Притисна устни о нейните и разпали в нея тъмна опасна страст.

Ако първите стъпки в този свят, който Брансън бе сътворил за нея, бяха главозамайващи, то тези сега бяха направо смазващи.

Той плъзна устни надолу, за да усети мириса на плътта й. Дланите му я милваха навсякъде. Плисна я остра като копие горещина, а насладата обви болката и я измести, когато Брансън стисна гърдите й и смъкна сутиена.

Сетне пърлещият пламък се превърна в топлина.

Никой през живота й не я беше докосвал така. Никой не бе разпалвал такива невероятни усещания. По кожата й полепваха розови листенца, свещите озаряваха натежалите й клепачи с нежна романтична светлина. Брансън я целуваше сладостно и пламенно, нашепваше й с хипнотизиращ глас комплименти и обещания. Но колкото и нежни да бяха милувките му, от тях сърцето й препускаше лудешки и тя едвам си поемаше дъх.

Той искаше да й даде всичко, каквото можеше да й дари. И искаше да вземе от нея всичко, каквото Гуен можеше да му предложи. Смъкна чорапите от стройните й бедра и съвсем се възбуди, когато тя задиша още по-учестено и движенията й станаха по-припрени.

Гуен го докосна с изваяни вещи пръсти, замилва го и го затърси и Брансън бе обзет от чувството, че ще умре, ако не я целуне веднага по устните.

Тя простена, когато ризата се свлече и усети допира на кожата му. Искаше тъкмо това — близостта на телата, на умовете им. Забравила за притесненията, се усмихна и обхвана с длани лицето му.

Насладата бе хладна и прелестна като свила, с която Гуен сякаш се загърна.

Брансън знаеше. — Тя имаше усещането, че се рее, че се носи напосоки във въздуха. Морните й въздишки също му действаха възбуждащо. Бавно, съвсем бавно той я възнесе още по-нависоко, докато въздишките й се превърнаха в стонове и Гуен отвори стъписано очи. Бе извила инстинктивно тяло на дъга в стремежа да получи още и още.

Тя поклати глава, сякаш отричаше онова, което ставаше вътре в нея. Бе вперила очи в лицето му, за да не пропусне и едно-едничко чувство, изписало се дори за миг върху него. Ръцете му… О, ръцете му бяха неуморни.

Горещината я удари като кълбовидна мълния. Гуен се задави, плисната от остра неописуема наслада, пронизала я от глава до пети. Чу се как стене и се разтресе.

— Брансън!

— Хайде пак!

Не му се искаше тя да си поема дъх, да прояснява мислите си. Зашеметен, без да сваля очи от нея, я тласна към следващата вълна на насладата. А когато бе сигурен, че Гуен бе готова и удоволствието щеше да е по-силно от болката, също се отдаде на страстта.

Облада я, проникна в нея и я изпълни, докато двамата не се задвижиха едновременно в ритъм, естествен като дишането. Тя му се отдаде изцяло. Когато той пак я целуна, откликна на мига. Когато я притисна в обятията си, впи пръсти в гърба му, за да се слеят в едно.

Сърцето й ликуваше, Гуен бе на седмото небе. Брансън притисна устни към вратлето й, съзнавайки, че никога дотогава всъщност не бе правил любов. Беше непорочен като нея, защото нямаше представа какво бе да се любиш с човек, когото обичаш.

А то бе всичко.

— Гуендолин! Красива, силна, скандално сексапилна Гуендолин!

Тя бе неописуемо щастлива.

— Брансън — поде Гуен със същия сънен глас. — Красив, силен, скандално сексапилен Брансън!

Той понадигна глава. Очите й бяха премрежени, кожата й блестеше, устните й бяха извити в нежна усмивка.

— И аз не знам какво да правя! Как ли ще те пусна да станеш от това легло?

— Трябва ли да ходя някъде?

— Дори и да отидеш, няма да е много далеч — отвърна Брансън и прокара пръст по лицето й. — В банята има джакузи.

— Така ли?

— Хайде, от мен да мине, ще те пусна дотам. Какво ще кажеш за една топла вана, за чаша леденостудено шампанско и мъж, който вече иска да те люби отново?

— Ще кажа, че съм силно заинтригувана… Чакай! — Тя обхвана лицето му и доближи устните му до своите. Целувката бе топла и страстна. — Питах се как ли ще бъде първия път. Как ще се чувствам, след като знам, че съм се отдала на мъж. Ала каквито и невероятни надежди да хранех, те изобщо не могат да се мерят с онова, което изживях нощес.

Той усети как го плисват неудържими чувства и допря чело до лицето й.

— Не знам какво да ти кажа.

— Кажи ми, че нощта още не е свършила.

— Казвам ти, че просто едва е започнала.

А когато му дойдеше времето, Брансън щеше да й признае и че иска да прекара с нея всички нощи от живота си. Кажеше ли й го сега, романтичката в нея щеше да повярва. Но после практичната жена в Гуен щеше да се усъмни.

А той не искаше да има никакви съмнения, когато й се обяснеше в любов.

Направеше ли го сега, когато тя се бе разнежила, романтичката в нея щеше да откликне точно както му се искаше. Ала после практичната жена щеше да отсъди, че се е поддала на моментно настроение.

Брансън не искаше да има съмнения и когато Гуен му се обяснеше в любов.

— За какво си мислиш? — попита го тя.

Той се отърси от унеса и се усмихна.

— Мислех си как ли да те убедя да си сложиш… Онази малка изненада, с която беше облечена одеве.

— Сега ли?

— Не — отвърна Брансън и прокара пръст по долната й устна. — След ваната. Сложи я за късната вечеря.

Гуен се засмя.

— Искаш да съм по жартиери, докато вечеряме?

— О, да — потвърди той и се наведе да целуне устната, която току-що беше разтъркал.

Тя се замисли и си спомни как я бе погледнал Брансън, щом бе разбрал какво има под кадифената й рокля.

— Знаеш ли, докато съм във ваната, ще ти дам възможност да ме убедиш да сложа жартиерите.

— Нямам равен във водните спортове — рече той и Гуен се засмя.

— Разчитам на това.