Нора Робъртс
Търсачи на щастие (7)

Шеста глава

Даниъл Макгрегър се отпусна в огромния кожен фотьойл в кабинета си в кулата — неговата обител, и си помисли, че нищо не може да се сравнява с добрата пура.

Жена му бе излязла за няколко часа и той можеше да си позволи тази наслада, без да се притеснява, че ще го спипат на местопрестъплението. Ана, естествено, му мислеше само доброто, Бог да я поживи. Но жените не разбираха, че за да мисли и да прави планове, мъжът има нужда от добра пура, която да държи и да върти между пръстите си.

Покрай това се сети, че трябва да подкупи някое от децата да внесе незабелязано в къщата нова кутия пури. Запасите му бяха на привършване.

Доволен с чувството, че е господар на замъка, старецът се отпусна в любимото си кресло, тапицирано с овехтяла охлузена кожа, и издиша дима към тавана. Каза си, че не може да се оплаче от живота, вече бе достигнал преклонна възраст, на която можеше просто да му се наслаждава. Оставаше само да задоми внуците си, да ги види щастливо оженени, така че те да изпълнят дълга си и да продължат рода на Макгрегърови. След това вече можеше да се отпусне както сега, да се радва на честитите си мисли и да се наслаждава на хубавите кубински пури.

Плановете му за Лора бяха на път да се осъществят, ако се вярваше на откъслечната информация, която старият Даниъл бе успял да изтръгне с триста мъки от братовчедките й, а и от самия Ройс Камерън.

— Мисли се за голям тарикат — рече на глас Даниъл и направи с дима няколко кръгчета. — Ала колкото и да е умен, не може да надхитри стария Макгрегър.

О, Ройс не бе казал кой знае какво. Бе споменал, че се е запознал с Лора и братовчедките й. Че тя наистина била красива. Беше се съгласил, че е същинско чудо как някой оправен мъж не я е грабнал досега.

Той, този Ройс Камерън, се бе правил пред стареца на много тактичен и затворен. Но Даниъл не бе вчерашен и умееше да чете между редовете, бе видял и блясъка в очите на момчето. И се бе убедил, че Ройс е хлътнал до уши по неговата Лори.

Старецът си помисли, че няма да е зле да ги оженят през пролетта, а защо не и през зимата, стига да успееше да ги убеди да изтеглят напред сватбата. Така де, защо да пилеят време! Много му се искаше час по-скоро да дундурка върху коленете си правнучета.

Лора щеше да е красива младоженка. Приличаше на майка си, а навремето Даяна направо грееше, когато Кейн най-сетне я убеди да се оженят.

Новото поколение имаше нужда от подканяне. Даниъл бе решил да остави внуците си да съзреят още малко, ала на внучките им бе време да се задомят.

Очите му се насълзиха, докато си представяше как Лора върви към олтара с булото на младоженка, водена от баща си Кейн. Божичко, какво красиво момиче, да му се ненагледаш! И кротичко, и добро…

— Макгрегър! — прокънтя някъде отдолу.

Даниъл се сепна и насмалко да счупи пурата на две. Задави се с дима, който издишваше, и замаха трескаво с ръка, за да го разсее. Колкото и да му беше неприятно, се видя принуден да загаси кубинската пура тъкмо когато името му отново огласи къщата.

— Знам, че си тук! Дошла съм да те убия.

Старецът се свъси и с изненадваща за годините му пъргавина пъхна пепелника и остатъка от пурата в най-долното чекмедже на бюрото, а после пак се опита да разсее с ръка дима.

— Ах, ти! — изкрещя Лора и нахълта — самото въплъщение на яростта — в кабинета, като се заканваше на дядо си с пръст. — Как смееш!

— Лори, миличка, каква приятна изненада! — ахна Даниъл и застана при отворения прозорец, откъдето нахлуваше студен въздух.

Бе канара човек с гъста рунтава брада, със снежнобяла коса, която навремето е била рижа, и непомръкнали яркосини очи. Трепереше като листо.

— Хич не ме будалкай — тросна се младата жена и стовари длани върху писалището. — Я извади някоя пура и за мен. Или не, недей! Разплодните кобилки не бива да пушат.

— Какви ги говориш? И защо си била толкова път чак от Бостън? — озари я той с усмивка, макар че мозъкът му работеше трескаво. — Хайде да слезем долу и да пийнем чай.

— Няма да можеш да пийнеш нищо, защото ще те удуша. Нима си въобразяваш, че няма да се досетя какви ги вършиш?

— Върша ли? Просто си седях тук — махна старецът с едра длан към бюрото. — Пишех нещо.

— Ако искам, сама ще си намеря мъж.

— Ама разбира се, не се и съмнявам, скъпа. Каквато си ми хубава, сигурно ти налитат като мухи на мед. Да ти кажа, тъкмо се беше родила, когато те прегърнах за пръв път и рекох на баща ти: „Това е най-хубавото бебенце, което се е раждало на този свят.“ Беше много отдавна. — Той въздъхна тежко и отпусна длан върху облегалката на фотьойла, сякаш се страхуваше да не загуби равновесие. — Оттогава е минало много време, Лора, чувствам се стар. Всъщност съм си един старец.

— Само не ми разигравай театро! Стар си единствено когато ти отърва. Негодник, интригант!

Дядо й примига и направи всичко възможно да пребледнее, после се потупа с ръка по гърдите.

— Сърцето ми! Сърцето ми прескача!

Младата жена само присви очи.

— Дали да не се погрижа за твоето сърце и да не го спра веднъж завинаги?

— Сърцето ми се къса! — оброни глава старецът. — Къса се, защото любимата внучка ми говори такива ужасни неща! И не ме уважава — прошепна покрусено той. — Нищо не огорчава един грохнал човек така, както неуважителните думи на любимата му внучка.

— Пак извади късмет, че изобщо ти говоря. И хич не си въобразявай, че ще ме умилостивиш, като ми се правиш на нещастен и грохнал. Здрав си като пън, понякога си мисля, че си и точно толкова тъп.

Този път дядо й вече вдигна глава и я прониза с гневен поглед.

— Мери си думите, момиче! Нямам намерение да търпя такива приказки, пък дори и да са от твоята уста.

— А защо реши, че аз ще търпя? Бива ли да ме злепоставяш така? Божичко, дядо, наел си го заради мен.

— Трябва да съм спокоен, че не те застрашава нищо — поясни Даниъл, но не тихо, както преди малко, а с тон, който тътнеше като гръм. — Ти и другите ми момичета живеете сам-сами в големия град. Пазя хората, които обичам, а и няма да допусна баба ви да се поболее от притеснение. Това е всичко — завърши той и стовари пестник върху писалището.

— Щеше да е друго, ако наистина това бе всичко — отсече Лора и с ръце на кръста заобиколи бюрото. — Даниъл Дънкан Макгрегър, даваш показания под клетва. Готов ли си да се закълнеш, че всичко, което каза, е истина, цялата истина и нищо, освен истината?

— Не те лъжа, момичето ми. Ако…

— Още не съм приключила с разпита на обвиняемия.

— Обвиняем ли? Виж я ти нея, обвиняем! — изкрещя с цяло гърло дядо й, за да я надвика. — Няма и година, откакто е завършила право, а вече седнала да ме разпитва.

— Точно така, разпитвам те. Седни, ако обичаш! И отговаряй на въпросите. И така, наел ли си, или не си наел Ройс Камерън?

— Казах ти вече, че съм го наел. Фирмата му се ползва с добро име.

— И си му платил за услугата.

— То оставаше да не му платя! Кой уважаващ себе си предприемач ще ти работи без пари?

— А насърчавал ли си го да ухажва най-голямата ти внучка, някоя си Лора Макгрегър?

— Какви са тези глупости? Никога не съм…

— Напомням ти, че даваш показания под клетва.

— И думица не съм отварял за ухажване. Може и да съм споменал, че най-голямата ми внучка е млада хубава жена, още неомъжена — уточни старецът и свъсен като буреносен облак, седна. — Не виждам нищо престъпно!

— Аз пък твърдя, че си ме пробутал на него.

— Няма такова нещо! — ухили се той до уши. — Пробутах него на теб. Ако не ти е бил симпатичен, си могла да го отпратиш, нали?

— Това…

— Обаче не си го отпратила, нали, Лори?

Тя скръцна със зъби и се смръщи.

— Това няма нищо общо.

— Има, има и ти го знаеш, инак нямаше да си тук и да ми вдигаш скандал. Щеше да се изсмееш и да го забравиш — усмихна се дядо й и успя да я потупа по ръката, преди Лора да я бе дръпнала. — Влюбен е в теб до уши.

— Изобщо не е влюбен.

— Ти ще кажеш! Един мъж ги вижда тези неща, когато става дума за друг мъж. А и младежът прекара тук, при мен, цели два дни.

— Подкупвал си го!

Сега вече Даниъл нямаше нищо против да си играят на разпити.

— Свършил ли е някаква работа в къщата? — попита той.

— Откъде да знам? Пък и…

— Свърши чудесна работа, сега вече ние с баба ти можем да спим спокойно. След като съм решил да направя къщата си по-сигурна, защо да не повикам човек, доказал, че си разбира от работата?

Лора разтърка слепоочието си — недоумяваше кога точно дядо й я бе надхитрил и бе отклонил темата.

— Знаеш прекрасно, че това е заговор.

— Естествено, че е заговор. Целият ни живот е един голям заговор — ухили се дядо й. — Той, този Ройс Камерън, де, е момче за чудо и приказ. От добро семейство е, постигнал е нещо в живота. Дядо му беше свестен човек.

Това успя да отклони вниманието на младата жена.

— Нима си познавал дядо му?

— Съвсем бегло. Беше полицай, имаше изострено чувство за дълг, носеше и на уиски. А баба му по баща се казваше Фицуилямс, също силен род. Виж, нея я познавах малко по-добре — сбърчи той вежди. — Ала това беше, преди баба ти да ми грабне ума. Та когато преглеждах малките частни фирми в Бостън, за да намеря някоя, на която да се доверя, се натъкнах на името „Ройс Камерън“. Така се казваше и дядо му и аз се върнах назад в спомените, рекох си, дали това пък не е внукът на Мили Фицуилямс? И как ли се оправя в живота?

Разгромена, Лора затвори прозореца, за да не замръзнат и двамата.

— И си решил да провериш.

— Да, за да задоволя любопитството си и да видя как изглежда внукът на старите ми приятели. А щом се уверих, че е силен, разумен мъж, който си разбира от работата, реших да му възложа поръчката…

— И заедно с нея да му дадеш и внучка си.

— Вече ти обясних, никой не ти е опрял пистолет до главата, никой не те е насилвал да ходиш да танцуваш с него?

Лора стисна зъби.

— Откъде знаеш, че сме ходили да танцуваме?

Ни лук ял, ни лук мирисал, Даниъл се усмихна благо.

— Имам си начини, моето момиче.

— Иде ми да те удуша!

— По-добре ме целуни — рече старецът и пак я хвана за ръката. — Беше ми домъчняло за теб, Лори.

— Ха! — възкликна Лора и старецът се преизпълни с гордост. — Нищо не ти убягва, стар интригант такъв! — Но все пак го целуна и, усетила как дядо й я милва лекичко по ръката, седна върху коленете му. — Той знае ли, че се опитваш да ми го пробуташ?

— Бива ли да говориш така, моето момиче! Не съм толкова загубен. Какво смяташ да правиш с него?

— Да извъртя един луд страстен флирт.

— Лора!

— Каквото повикало, такова се обадило, дядо! — каза Лора, до немай-къде доволна, че той бе потресен и ужасен от думите й. — Поднесъл си ми на тепсия такъв красив мъж и смятам да се възползвам, докато му се наситя.

Даниъл Макгрегър я извърна към себе си и се взря в очите й.

— Шегуваш се!

— Може и да се шегувам — усмихна се бавно младата жена. — А може и да не се шегувам. Така че мисли му, ако пак ти хрумне да се разпореждаш с живота ми, господин Макгрегър.

— Чакай, Лори, нека се разберем — поде дядо й, ала млъкна насред изречението — бе чул гласа на жена си.

— Лора! Даниъл, това отвън колата на Лора ли е?

— Шшт! — направи той знак на внучка си и я накара да стане от коленете му. — Не я викай да се качва при нас. Тази жена има невероятен нюх, не ти трябва ловджийска хрътка. Дръпнах си два-три пъти от пурата, а си представям какъв скандал ще ми вдигне.

— Идвам, бабо! — провикна се Лора и понаведе глава. — От мен да мине, дядо, и този път няма да те издам. Но ако го забравиш, ще подметна уж между другото, че съм видяла няколко пури, залепени с лепенка отгоре на чекмеджето. Така да знаеш!

— Няма да го направиш — пребледня дядо й.

— А, не разчитай на доброто ми сърце! — подсмихна се тя лукаво и се запъти към вратата.

Ала го обожаваше и за да го спаси от гнева на баба си, забърза надолу, преди тя да се бе качила при тях. Прегърнаха се долу на стълбищната площадка.

— Защо не каза, че ще идваш? Ако знаех, нямаше да излизам.

Лора погледна камарата пликове с покупки.

— Както гледам, доста си обикаляла по магазините.

— Тази година реших да приключа с коледните подаръци до края на ноември. — Ана прегърна внучка си през тъничкото кръстче и я отведе в хола. — Разполагай се, а аз ще помоля да ни направят чай.

Лора седна и започна да се любува на баба си, която повика прислужницата и й заръча да запари чай. Както винаги, възрастната жена беше облечена безупречно. Лора винаги й се беше възхищавала, че бе толкова оправна и непреклонна, че бе направила всичко, за да се сбъдне мечтата й и тя да се утвърди и като лекарка във време, когато повечето хора са се присмивали на „докторките“ и са смятали, че не ги бива за тази мъжка професия. А баба й не само се бе утвърдила, но и се бе прочула като един от най-добрите хирурзи по Източното крайбрежие и бе отгледала няколко прекрасни деца.

— Как го постигаш, бабо?

— Кое? — попита възрастната жена и приседна с въздишка.

— Всичко. Как успяваш?

— Гледам да се справям. Ала да ти призная, навремето капвах от умора — усмихна се Ана. — Много се радвам, че си дошла да ни видиш. Тъкмо и аз ще си почина.

Лора се притесни.

— Защо не си легнеш? Не бива да се преуморяваш толкова.

— Нищо ми няма, Лора. Само малко ме присвиват коленете — отвърна ведро старицата. — А сега ми кажи защо си била толкова път? Колкото да се накараш на дядо си ли?

— Ами аз… — изпелтечи Лора. — Ти знаеш всичко.

— Знам, че крои нещо, и те чаках още преди няколко седмици. Но както личи, Ройс Камерън ти е завъртял главата, щом идваш чак сега.

— Наистина е страхотен.

— Видях, видях!

— Тъкмо казах на дядо, че смятам да изживея луда любов с него.

— Виж ти! — възкликна Ана и завъртя палци. — Всъщност този стар хитрец си го изпроси.

— Не се шегувам! Наистина смятам да изживея една любовчица с Камерън — уточни Лора и се запита колко ли жени могат да си позволят да разговарят така със своите баби.

Ана си замълча — бе доволна, че прислужницата идва с потракващата количка да им поднесе чая. Ала още щом жената влезе в хола, я отпрати и сама напълни чашите.

— Излишно е да ти казвам да внимаваш — въздъхна Ана. — Но въпреки това ще те помоля — бъди предпазлива!

— Не се безпокой, ще внимавам. Той ме привлича много. Никой досега не ме е привличал толкова. И колкото и да е невероятно, ми харесва.

— Очевидно чувствата ти са споделени.

— Да — потвърди Лора и отпи от чая. — Знаеш, че точно сега нямах намерение да… Да си усложнявам живота с разни връзки. Ала ето че дядо възлага на Ройс Камерън тази поръчка. Колкото, за да прикрие кроежите си. Ама ти се смееш!

— Извинявай, скъпа. Не се сдържах.

— След десетина-двайсет години сигурно ще е смешно, но сега е унизително — прошепна едва чуто Лора. — На всичкото отгоре Иън реши да се прави на бавачка и не ме оставя на мира. А откакто Ройс го натупа, човек може да си помисли, че той му е най-добрият приятел.

— Иън е набил Ройс?

— Не, Ройс наби Иън, защото стана недоразумение.

— Да, разбира се — отбеляза спокойно Ана и отпи от чая.

— А днес сутринта в кабинета ми нахълта татко. В моя кабинет. И вдигна страхотна пара, защото Ройс ме целувал.

— Ах, този Кейн — усмихна се лъчезарно Ана. — Не може да прежали малкото си момиченце.

— Не съм…

— За него ти си и винаги ще бъдеш малко момиченце — прекъсна я внимателно баба й. — Сигурно сте се скарали.

— Да, и то доста гръмогласно. Добре, че се намеси мама. Ала когато татко ми каза, че дядо… Направо ми просветна за какво става дума. Не се сдържах и дойдох да се накарам на дядо.

— Естествено! Но вече се сдобрихте, нали? — попита Ана и си помисли, че Макгрегърови никога не пропускат случая да изложат на висок глас мнението си.

— Дали сме се сдобрили? Можеш ли да се сърдиш дълго на дядо? Той все ще измисли нещо, за да те умилостиви и да отклони вниманието ти.

— Едва ли някой го знае по-добре от мен. И едва ли някой обича тези неща повече от Даниъл.

— Знам — съгласи се Лора и прехапа устна. Бе на път да признае нещо, което дотогава не бе дръзвала да изрече на глас. — Бабо… Бих могла да се влюбя в Ройс. Ако си го позволя.

— Лора! — възкликна Ана и се пресегна да хване младата жена за ръката. — Лошото на любовта е, че човек няма избор. Тя те връхлита, и толкоз! Ето, идва и Даниъл! — допълни тя, дочула тежките стъпки на мъжа си, който слизаше по стълбището и стисна Лора за ръката. — На твое място не бих споделяла с него последната част от разговора. Поне засега.

— Няма да му доставя това удоволствие — побърза да каже младата жена и тъкмо преди Даниъл да влезе при тях, вдигна чашата с чая.

— Бре, бре, бре! — грейна в усмивка старецът. — Две хубави жени. И то мои!