Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Макгрегър (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The MacGregor Brides, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 126гласа)

Информация

Сканиране
Desi_Zh(2009)
Корекция
Xesiona(2009)
Допълнителна корекция
margc(2012)
Форматиране
smarfietka(2012)

Издание:

Нора Робъртс. Търсачи на щастие

ИК „Коломбина Прес“, София, 1998

Американска. Първо издание

Редактор: Людмила Харманджиева

ISBN: 954-732-002-5

История

  1. —Добавяне

Двадесет и девета глава

Калъм реши, че има нещо гнило. Джулия не приличаше на себе си, и то вече от доста време. Усмихваше се непрекъснато. Питаше го за мнението му, искаше му съвет за всичко, като се почне от абажурите и се стигне до металната поставка за дърва. И изобщо не му възразяваше и не се заяждаше.

Направи му дори сладкиш.

Той разбра, че наистина бе влюбен не на шега, когато се насили да изяде цели две парчета. Глазурата беше отвратителна на вкус, не ти трябва туткал. Калъм вече се питаше дали в Джулия не се бе вселила някаква извънземна форма на живот.

Но стискаше зъби и търпеше. Какво друго му оставаше да прави? Как да се скара с жена, която се съгласяваше във всичко с него?

Липсваше му това, че не се караха.

Тази вечер след края на работното време реши да намине във фирмата, за да обсъдят с баща му докъде са стигнали различните обекти и да уточнят как ще работят около празниците. После смяташе да се окъпе набързо и да отиде при Джулия за поредното домашно сготвено ядене.

Потърка стомаха си, който се бунтуваше. Бог да му е на помощ!

Калъм бе решил, че веднага щом накара Джулия да му се обясни в любов, ще й направи предложение за женитба.

Според него най-важно бе да подбереш подходящия момент.

Той имаше предимство — щеше да й сложи пръстена още преди тя да се бе усетила и да бе разбрала, че го е планирал отдавна.

Междувременно рискуваше да получи хранително отравяне, ала цената не бе чак толкова непосилна. Особено когато наградата бе Джулия. А тя наистина си заслужаваше жертвите, помисли Калъм и слезе от пикапа. Бяха му трябвали цели пет години да проумее, че Джулия бе единствената жена на този свят, която искаше, затова пък сега вече го знаеше със сигурност.

Нищо, дори рискът да се натрови с приготвеното от нея пиле по китайски, не можеше да го спре в решимостта тя да му стане жена.

Докато отключваше външната врата на фирмата, изведнъж го споходи вдъхновение и той реши да й звънне и да й каже, че е запазил маса в ресторант, за да отпразнуват предварително Коледата. — Джулия щеше да кара Бъдни вечер с роднините си в Хайанис Порт.

Тя едва ли щеше да му се разсърди, че бе променил плановете в последния момент, особено като се имаше предвид в какво настроение бе изпаднала напоследък.

Поободрен, Калъм влезе в кабинета на секретарката. Реши да каже на баща си, че трябва да се обадило телефона, преди да се заемат с работата.

Тръгна по коридора и още отдалеч чу гръмогласния смях на Майкъл. Олекна му на душата. Вече месеци наред се притесняваше за стареца. Напоследък обаче Майкъл Мърдок като че ли си възвръщаше формата. Очите му пак блестяха дяволито, той пак стъпваше напето. Още се уморяваше бързо и се налагаше да почива повечко, но малко по малко влизаше в релси.

Калъм понечи да надзърне в кабинета на баща си, за да му каже, че вече е тук. Ала точно в този момент чу думите, които Майкъл изрече до немай-къде самодоволно, с пръхтене, и застина на място.

— На бас се ловя, Даниъл, че до края на годината Калъм ще й направи предложение за женитба. Всичко, което бяхме замислили, се осъществи, и то как!

Баща му се бе подпрял с една ръка на пода на бюрото и правеше лицеви опори, гласът на Даниъл бумтеше от телефонния апарат.

— Защо се мотаят толкова? — попита старецът. — Вече от три месеца са заедно.

— Знаеш ги, и двамата са мудни като костенурки, но вече наближават финиша — отбеляза Майкъл и смени ръката, с която правеше опорите. — Моите източници ми съобщиха, че тя, моля ти се, му готви.

— Готви ли? Кой, Джулия! Мили боже! Само не ми казвай, Майкъл, че момчето яде сготвеното от нея.

Майкъл прихна, макар че вече се беше задъхал малко.

— Яде го, и още как! Сдобих се с мостра от сладкиша, който му е забъркала, и от мен да го знаеш, мъж, който се престрашава да хапне и лъжица от нейните буламачи, е влюбен до уши.

— Ама каква хубава двойка са, а? Създадени са един за друг, въпреки че само ако си отворим устата да им го кажем, ще ни издерат очите. Голяма сватба ще вдигнем, Майкъл!

— На всяка цена, Даниъл, тъкмо най-после да оздравея, че ми дойде до гуша.

— Гледай само да не оздравееш прекалено бързо. Ако младите не ускорят нещата, може и да се наложи настинката да те повтори. Джулия ще кара Коледата тук, при нас. Ако не дойде с пръстена на Калъм, ще я попритисна.

— А аз ще попритисна моя човек.

— Весела Коледа, Майкъл!

— Весела Коледа, Даниъл!

Майкъл застана на колене, за да натисне бутона върху телефонния апарат и да прекъсне връзката. Усмивката върху червендалестото му лице застина, той пребледня като платно. На вратата стоеше синът му, който го гледаше кръвнишки и се хилеше свирепо.

— Калъм! — почти изписка той и не се наложи да се преструва на отпаднал. Краката наистина не го държаха. — Аз, такова… Не съм те чул кога си влязъл. Колко време стоиш тук?

— Предостатъчно — сопна се младият мъж. В него се бореха унижението и гневът. — Не си бил болен и един-единствен ден.

— Болен ли? А, да! Как така да не съм бил болен, бях много зле — отвърна Майкъл. Мислеше трескаво какво да предприеме. — Удари ме в гърдите — успя криво-ляво да се изправи и да се строполи на стола зад бюрото. — Сега се чувствам по-добре. Много по-добре. Лекарят каза, че малко упражнения…

— Спести ми тези бабини деветини — прекъсна го рязко Калъм и отиде бавно при писалището. — Пращиш от здраве, як си като бик. Лъгал си ме през цялото време. — Той стовари едри длани върху бюрото, подпря се и се наведе към баща си. — А аз се притеснявах до смърт. Работниците дори събраха пари да ти пратят плодове.

— Колко мило беше, наистина. Бях им много признателен. Плодовете…

— Казах ти вече, спести ми измишльотините!

Този път обаче Майкъл присви очи, изправи се и се наведе, така че да е на педя от лицето на сина си.

— Не ми дръж такъв тон, Калъм Мърдок! Все още съм твой баща.

— Само това те спасява. Инак щях да те грабна и да те метна през прозореца. Така, значи, вие с Даниъл Макгрегър сте съзаклятничили, за да ни съберете с Джулия. Двамата сте решили, че ако ми възложиш ремонта и ние с Джулия се виждаме достатъчно често, ще стигнем до извода, че сме създадени един за друг, и ще започнем да ви играем по свирката.

Майкъл стисна зъби.

— В общи линии, да. Точно така и стана, не виждам защо вдигаш скандали.

— Ама вие какво… — поде гневно Калъм, ала се опомни овреме, отстъпи назад и се извърна с гръб към баща си. Не помнеше някога да му се бе искало да го фрасне с все сила по лицето. — Иде ми да ви откъсна главите.

— От години харесваш Джулия Макгрегър, хич не си прави труда да отричаш.

— Това не ти влиза в работата — промърмори Калъм.

— Тя също те харесва от много отдавна. Какво толкова сме направили ние с Даниъл? Само сме ви побутнали лекичко в правилната посока.

— Във вашата посока! Нима си въобразяваш, че ще почна да ти благодаря?

— Редно си е — потвърди Майкъл, защото знаеше, че никога няма да се разбере с добро с момчето и единственият начин да излезе на глава с него бе също да му се разкрещи. — И слепец ще види от сто километра, че се обичате. Ти си щастлив с нея, тя също е щастлива с теб. И понеже си вироглав и не искаш да си го признаеш, ще ти го кажа аз — вие двамата съградихте дом.

— Този дом е неин.

— Друг път! Неин е точно толкова, колкото е и твой. Ти си вложил в него душата си.

Калъм не можеше да го отрече. Но реши, че това не бе толкова важно в момента.

— Преди да започнем да се виждаме, ние с Джулия се разбрахме — изтъкна той, сякаш забравил, че не бе приел нейните условия и те му се бяха сторили смешни. Сега смяташе да ги пусне в действие. — Връзката ни не е постоянна. Не е постоянна — повтори Калъм през стиснати зъби, когато баща му изсумтя. — А ако си въобразяваш, че ще й направя предложение за женитба, избий си го от главата.

— Ала ти я обичаш, нали?

Калъм понечи да възрази, но после само стисна ядно юмруци в джобовете си и замълча.

— Ето на, току-що ми каза, че я обичаш, нищо, че се инатиш като магаре на мост и не намираш сили да го изречеш на глас — въздъхна Майкъл и отново седна. — Джулия е умна и хубава, не ти отстъпва по сила и воля. Амбициозна е, има чувство за хумор. Какво повече искаш за един здрав брак?

— Защо тогава ти не се ожениш за нея?

Майкъл се усмихна.

— Ако бях с двайсет години по-млад, моето момче, хич нямаше да умувам, щях да ти я открадна под носа. И ако не се поразмърдаш, някой друг ще го направи вместо мен.

— Тя не се среща с никого, освен с мен.

— Защо да се среща, след като обича теб? — каза вече по-меко Майкъл.

Разгромен, Калъм извади ръце от джобовете си и разтърка очи.

— Пак стигам до задънена улица. Вие двамата с Макгрегър решавате да се правите на кукловоди, а от нас с Джулс очаквате да ви играем по свирката. Знаеш ли какво — продължи младежът и отпусна безпомощно ръце. — Ако Джулия разбере какво сте направили, ще ме изрита от живота си колкото да ви направи напук.

— Ала ти няма да й кажеш, нали? — попита Майкъл с победоносна усмивка.

— Не, няма да й кажа. Но оттук нататък вие двамата не се бъркайте, чу ли! — подвикна Калъм и забучи пръст в гърдите на баща си. — Оттук нататък ние с Джулия ще се оправяме сами. Ако и когато решим да се оженим, ще го направим, защото така искаме ние, а не защото баща ми и дядо й смятат, че сме си лика-прилика.

— Разбира се, че ще си решите вие — продължи да се усмихва Майкъл. Помисли, че без дори да подозира, момчето му наистина се бе влюбило до полуда. — Това е най-голямото решение, което един мъж взима в живота си. Знаеш, Калъм, за мен най-важно в този живот е ти да си щастлив.

Калъм усети, че се размеква.

— Слушай, знам, че ми мислиш само доброто, но…

— Мисля ти най-доброто — поправи го баща му и дръпна средното чекмедже на бюрото си. — Ще ти дам нещо. Надявам се, че ще го подариш на Джулия, ако решиш, че именно тя е жената, с която искаш да създадеш дом и семейство. — Той отвори атлазената кутийка. — Беше на майка ти — обясни Майкъл, оборен от спомени и чувства. — Когато й предложих да прекара живота си с мен, нямах възможност да й купя диамант. Това е топаз. Майка ти все повтаряше, че прилича на късче от слънцето, и след време, когато се позамогнахме, не искаше за нищо на света да се раздели с него.

— Татко…

— Не искам да те притискам. Винаги съм смятал, че ти сам ще решиш кога му е времето. Майка ти ми заръча да ти дам пръстена. Тя щеше да хареса твоята Джулия.

— Да. — Калъм пое безпомощно кутийката и я пъхна в джоба си. — Щеше да я хареса.

 

 

Защо ли Калъм още го нямаше? Джулия извади куфара. Трябваше да си приготви багажа за пътуването до Хайанис Порт. Освен това изпитваше нужда да върши нещо, за да не мисли за странното поведение на Калъм.

Вече цяла седмица той настояваше да ходят някъде. На ресторант, на танци, на театрални представления, по гости.

Тя знаеше прекрасно, че Калъм предпочиташе спокойните вечери вкъщи, а ето че най-неочаквано светският живот бе започнал да го привлича неудържимо. Джулия имаше чувството, че ще полудее, докато се опитваше да предугади променливите му настроения и да се приспособи към тях.

Въздъхна тихичко, сгъна няколко пуловера и ги сложи в сака. И тя не знаеше докога ще издържи да се прави на мила и сговорчива. Единствената й „печалба“ дотук бе, че не можеше да се откачи от тази проклета кухня. Готвенето определено не беше нейната стихия. Ала за беда Калъм харесваше гозбите й.

Очевидно имаше железен стомах. Самата Джулия едвам се насилваше да преглътне и хапка от своите буламачи, докато той омиташе всичко до шушка в чинията.

В това отношение сметките й излязоха криви. Сега Калъм щеше да очаква, че тя ще готви, общо взето, редовно. А на нея направо й причерняваше пред очите, когато трябваше да се пребори с някоя готварска рецепта.

Покрай любовта съвсем се бе вдетинила и оглупяла.

А той бе толкова мил и нежен. Сега вече я любеше по нов начин и от това Джулия отмаляваше и губеше разсъдък. Даваше мило и драго, само и само да чуе заветните думи. Всеки път, когато Калъм я притискаше в обятията си, бе сигурна, че сега вече бе дошъл моментът и за тях. И той щеше да й каже, че я обича.

Но Калъм си мълчеше.

Както мяташе дрехите в сака, Джулия си помисли, че за нищо на света нямаше да ги изрече първа. Не можеше. Вече бе направила толкова много компромиси, беше му преотстъпила правото той да командва парада. Поне тук щеше да прояви твърдост.

И къде, по дяволите, се бавеше тоя Калъм! Младата жена погледна свъсена часовника и метна още дрехи в багажа. Калъм знаеше, че днес тя заминава и това бе последната им възможност да се видят преди Коледа. Ако искаше да стигне у дядо си и баба си, преди да се бе мръкнало, Джулия трябваше да тръгне най-късно до час.

Какво правя, запита се тя. Държеше се като кръгла глупачка, поболяла се от любов, и променяше плановете си, за да угоди на Калъм. За кой ли път!

Трябваше да сложи край на всичко това. Джулия кимна решително и пристегна куфара. Да си влюбен не означаваше да се превърнеш в изтривалка. Каза си твърдо, че ще тръгне навреме и нито минута по-късно, и няма да променя намеренията си. А ако на Калъм Мърдок не му отърваше, прав му път!

Занесе куфара в колата, сетне се зае с трудоемката работа да пренася пликовете с подаръците. В настроението й нямаше и следа от празничност, когато Калъм спря с пикапа зад нейния автомобил.

Неговото настроение също не беше от най-веселите.

Кажи-речи цяла сутрин се бе занимавал с проблем, възникнал на един от обектите в центъра на града. И въпреки че беше Бъдни вечер, тепърва трябваше да се върне там и да дооправи нещата.

Уличното движение бе ужасно дори за Бостън, за капак го глобиха, че бил минал на червено, въпреки че си беше жълто, и то само защото бързаше да иде при Джулия.

А тя какво? Заминаваше.

Той се помъчи да сподави някак гнева си — напомни си, че бе Коледа, че ставаше дума за жената, която обичаше, и Калъм смяташе дори да й се обясни в любов веднага щом и тя проявеше здрав разум да направи същото.

— Закъснявам — каза й той и пое от нея един от пакетите, за да го сложи при другите, струпани върху задната седалка на автомобила.

— Аз също.

— Има страхотни задръствания. По-добре тръгни след един час, ще стигнеш по-бързо.

— Благодаря за информацията — отвърна Джулия уж признателно. — Ала ще се оправя и сама. Е, да, ако беше дошъл навреме, вече щях да съм тръгнала.

— Забавих се по работа — каза Калъм, като се опитваше да не подвиква, но нямаше как да потули гнева, проблясващ в очите му. — Има ли още пликове?

— Да. — Тя се обърна и бясна се запъти към къщата. Бесен, той я последва. — Това са последните три.

— Не мислиш ли, че си прекалила?

— Обичам да правя подаръци — сопна се младата жена, после грабна самотната кутийка под елхата и му я връчи. — Това е твоят.

Без да сваля очи от Джулия, Калъм пъхна кутийката в джоба си, за да поеме пликовете.

— Какъв ти е проблемът, Макгрегър?

— Ако не знаеш, за какво да ти казвам?

Тя се обърна и се понесе като фурия към вратата.

— Слушай, не съм бил толкова път през целия град, не съм се промушвал през задръстванията, не съм плащал глобите колкото да дойда тук и ти да ми се зъбиш.

— Какво съм виновна аз, че си карал като луд и са те глобили! Това обаче обяснява киселото ти настроение.

— Киселото ми настроение ли? Ти ми подвикваше още преди да съм слязъл от пикапа.

Джулия вдигна предизвикателно брадичка.

— Нямам време да се разправям с теб. Вече и бездруго ме забави.

— Страхотно, няма що! — Той извади от джоба на палтото си дълга тъничка кутийка със смачкана панделка. — Ето ти подаръка! Довиждане!

Отиде при пикапа, изруга, после се върна при Джулия, прегърна я и притисна с все сила устни към нейните.

— Весела Коледа! — изръмжа и пак се обърна.

— Да ти се връща! — подвикна тя подире му, после се качи в колата и затръшна вратата.

Изчака го да потегли и се разплака неудържимо.