Нора Робъртс
Търсачи на щастие (28)

Двадесет и седма глава

Джулия щеше да омекне като памук в ръцете му. Калъм знаеше как да го постигне и нямаше да пести сили.

Изкуши се да отключи със своя ключ, за да я подразни, но после се отказа и точно в шест и половина почука на вратата. Беше се преоблякъл — беше си сложил тъмносиня памучна фланела и чисти джинси. Само това оставаше. — Тя да си помисли, че се бе пременил специално за срещата. Надушеше ли, че е нервен, че се притеснява дори съвсем малко, Джулия щеше веднага да се възползва от предимството.

Харесваше му, че тя не пропилява нито един свой шанс, и дори я уважаваше за това. Ала за нищо на света нямаше да допусне да му се качи на главата и да го разиграва като малко дете.

Премести плика, който носеше, в другата си ръка и тъкмо се чудеше дали все пак да не извади ключа, когато Джулия му отвори.

Както личеше и тя не се бе престарала за срещата. Беше с разпусната коса, която падаше на буйни къдри, точно както той я харесваше най-много. Спускаше се като водопад по раменете й и по впития черен костюм, който очертаваше и най-малката гънчица на прелестното й тяло. На кръста й висеше свободен колан от големи преплетени метални халки. Беше боса.

С очите си с цвят на шоколад, с гъстите, почернени с туш мигли и чувствените устни без червило приличаше на изискана бохемка.

— Точен си — отбеляза Джулия и се усмихна едва забележимо. — Харесвам това у мъжете.

— А ти никога не падаш по гръб — отвърна Калъм със същата ленива хладна усмивка. — Харесвам това у жените.

— Ние сме щастливи хора! Хайде, влизай — покани го тя, после затвори вратата и се опита да не обръща внимание, че на гърлото й бе заседнала буца. — Какво носиш за вечеря?

— Пържено пиле и пържени картофи. И бутилка отлежало бяло бордо, което само засилва уханието на онези прословути, държани в тайна билки, вместо да го убива.

— Кой да знае, че обичаме едни и същи неща! Хайде, качвай плика горе. В момента само в моята спалня има условия да вечеряме. Ако, разбира се, не искаш да седим на кофи за боя и да ядем върху дърводелски магарета.

— Твоята стая е за предпочитане.

— Ти се качвай, а аз ще се опитам да намеря две чаши за вино.

— Нося всичко необходимо — каза Калъм и потупа плика. — Пластмаса и мукава. Защо да цапаме прибори! Кухнята ти още е неизползваема.

— Прав си — съгласи се Джулия и докато се запътваше към стълбите, си каза, че освен другото той мисли и за нея.

— Ремонтът върви по график.

— Човек просто трябва да обмисля предварително всичко. И да има малко късмет. Хвърлила съм око на една сграда в центъра на града. Би могло да се преустрои така, че да се направят шест чудесни тристайни апартамента. С малко късмет и много внимателно предварително обмисляне — младата жена спря на вратата на спалнята и погледна Калъм през рамо. — Вие с баща ти бихте ли се заели?

— Да, освен ако не бързаш да започнеш ремонта преди първи януари догодина.

— Още не съм я купила, така че при всички положения ще започнем най-рано тогава.

Беше запалила огън и за да им е топло, и за да е по-уютно. Дърветата пукаха зад красивата месингова решетка.

Полицата над камината бе отрупана с какви ли не свещи и свещници с най-различни форми и големини. Но беше запалена само една бяла восъчна свещ, сложена на масичката при канапето.

— Много е уютно — отбеляза Калъм.

Стаята миришеше прелъстително, както и самата Джулия. Той остави червено-белия пакет върху масата и се запита дали тя не се опитваше да направи точно това — да го прелъсти още преди да бе успял да получи преднина.

Предстоеше му интересна нощ.

Извади виното и тирбушон и се зае да отпушва бутилката, без да сваля очи от Джулия.

— Тъй като сме се събрали да си общуваме, ще ти кажа, че се справяш блестящо с тази къща. Не протакаш, ала и не се хвърляш презглава. Винаги мислиш, когато подбираш обзавеждането. Става много изискано, без да е враждебно. Не всеки би се справил толкова добре.

Джулия се помъчи да не издава изненадата си. Комплиментът целеше да я поласкае.

— Благодаря ти, това означава много за мен. Израсла съм в изискан дружелюбен дом.

— Израсла си в Белия дом — напомни й Калъм и й поднесе пластмасова чаша, пълна с кехлибарено вино.

— Да, така е, аз обаче имах предвид къщата в Джорджтаун. Но родителите ми се постараха да ни е уютно и в Белия дом.

— Сигурно си се чувствала като в аквариум.

— Имаше го и това. Ала като цяло беше много уютно. Ако някой ден отново живея там, ще направя всичко възможно да осигуря на семейството си същото.

Калъм вдигна вежди.

— Да не си решила да се омъжваш за някой бъдещ президент?

— Решила съм самата аз да стана бъдеща президентка.

Очакваше Калъм да се задави с виното, да прихне и да я вземе на подбив. Вместо това обаче той само присви замислено очи и кимна.

— Дори и да постигнеш половината от успехите на баща си, пак ще си добра президентка.

— Не знам за теб, но аз вече съм готова. Да вечерям де — уточни тя, забелязала усмивката му. — И да поговорим за останалото.

— Нямам нищо против да поговорим, докато се храним.

Разпределиха пилето и пържените картофи върху мукавените чинийки. Калъм се смръщи, когато Джулия ги поръси обилно със сол.

— Знам, знам — прихна младата жена. — Отвратително е. Когато ядем заедно с Гуен, тя направо си затваря очите, да не ми гледа безобразията. — Джулия отхапа от пилешката кълка и въздъхна от наслада. — Страхотно е, пръстите да си да оближеш. Как мислиш, Калъм, винаги ли ще имаме непоносимост един към друг?

— Възможно е. Животът е хазарт.

— Съгласна съм. Обичам да рискувам, ала винаги преценявам трезво какъв е шансът да спечеля, а също и какво мога да си позволя да загубя, без след това да си скубя косите. И така, ние двамата с теб се привличаме по някаква налудничава неясна причина.

Калъм вдигна виното и отпи — беше му не по-малко приятно да наблюдава Джулия.

— Съгласен съм.

— Колкото до мен, никога не тръгвам с един мъж само защото той ме привлича. Внимавам връзката ни да се скрепи на малко по-здрави основи. На взаимно уважение, на разбиране и обич. Освен това предпочитам предварително да уточним, че ако нещата не потръгнат, ще се разделим по живо, по здраво, без истории и скандали. Държа връзката да е моногамна през цялото време. Ако някой от двамата реши, че това не го задоволява, край на отношенията. Без сълзи, без огорчение.

Калъм се усмихна развеселен.

— Значи, ако аз — или ти — решим, че ни се иска малко разнообразие, договорът става нищожен.

— Точно така. И после да няма сръдни, чу ли! Така пресичаме из корен изкушението да лъжем и мамим. Не търпя лъжата и измамата в нищо, камо ли пък в леглото.

— Аз не лъжа — поясни Калъм и този път в очите му се мярна раздразнение. — И не мамя.

— Не съм казала, че лъжеш и мамиш — възрази спокойно младата жена. — Но хората често го правят — при това със задължителното извинение, че така щадели чувствата на другите. Не искам да щадиш чувствата ми, още не съм се докарала дотам.

— Добре. Ще ти кажа още първия път, когато реша да си опитам късмета с някое засукано маце — натърти Калъм и нарочно се зае да бърше пръстите си с хартиената салфетка. — А ако ти пък решиш да си опиташ късмета с някой зализан тип в смокинг, аз… Ще го скъсам от бой.

Джулия се вбеси, защото усети, че сърцето й примира от щастие.

— А, така няма да се разберем.

— Защо? Нали искаш да те уважавам, Джулия. Аз те уважавам — уважавам те за будния ти ум и за твоята почтеност. Знам що за човек си. Свикнала си да става каквото кажеш, да свириш първа цигулка. И не може да ти се отрече, умееш го. Харесвам те — е, не през цялото време, ала доста често. Ето ти ги твоите основи. А сега нека уточним още нещо. — Той отново напълни чашите и се облегна. — Ако искаш да сключваш договори и да се пазариш, иди при някого от рода на онзи Тод, когото преди няколко дни изрита. Тук не става въпрос за делови отношения, никой от двама ни не може да каже още отсега как ще тръгнат нещата. Искаме да сме заедно. Но може би след тази нощ вече няма да се желаем и всичко ще приключи.

— А ако единият иска да продължи връзката, пък другият — не?

— Значи някой няма да има късмет — отбеляза младият мъж, после се изправи и дръпна Джулия да стане. — Я да проверим!

Тя още не бе казала всичко, а ето че Калъм вече й бе отнел инициативата и бе надделял. Устните му бяха властни и не й оставяха друг избор, освен да застене от върховна наслада.

Джулия си бе наумила да запали свещите, да докара Калъм до лудост и той да се види принуден да приеме всичките й условия. Ала ето че сега страстта вътре в нея — първична и груба, се оказа по-силна.

Прелъстяването щеше да почака за друг път.

Тя плъзна ръце под фланелата на Калъм и усети под дланите си стегнатия му мускулест гръб. Бе като замаяна от силата му. Дръпна фланелата, съблече я през главата му и я метна напосоки. Искаше отчаяно още и още.

— Тялото ти ми харесва много — успя да пророни Джулия.

Калъм смъкна раменете на блузата й и впи устни във врата й.

— Твоето също.

Откачи колана и го запокити. Плъзна ръце по гладкия плат на костюма й, сетне напипа голата й настръхнала кожа. Устните им се срещнаха отново — топли, мокри и неудържими, езиците им се преплетоха, от гърлото му се изтръгна стон.

Тя затаи дъх, когато Калъм я грабна и я понесе. За миг се почувства напълно безпомощна, победена, покорена.

Настръхна цялата от паника и възбуда. Той я положи върху дебелата пухена завивка на леглото и смъкна костюма й, без да сваля очи от нея.

Шеметната тръпка, плъзнала по тялото й, я изненада. А уж беше готова, уж знаеше, че вечерта неминуемо ще свърши така. Но не знаеше — нямаше откъде да знае, че втораченият пронизващ поглед на зелените му очи бе в състояние в миг да помете всички нейни задръжки.

Джулия се намести с похотливи стонове, обви ръце и крака около Калъм и впи устни в неговите.

Беше страстна и чувствена като изкусителка, опасна като сирена. Кръвта препускаше като обезумяла във вените на Калъм. Джулия му действаше като силен наркотик. Той беше груб — не можа да се сдържи. Тя вече бе прекъснала скучната връзка с цивилизацията.

Впи пръсти в бедрата й така, че по тях останаха драскотини. Започна да я целува неудържимо, докато Джулия стенеше като обезумяла от шеметна наслада. После дръпна назад главата й, затегли я за косата и се зае да опустошава врата й.

От горещината кожата й вече бе покрита със ситни капчици пот, когато Калъм я избута назад и стисна гърдите й. Тя едвам си поемаше дъх, главата й се маеше. Вътре в нея бушуваше пожар. Затъркаля се с Калъм по леглото, тласкана като него от отчаяното желание да го милва, да го усети, да го има.

Смъкна с резки движения джинсите му и нозете им се преплетоха. Всеки миг беше сладостно мъчение, всяко движение — дива тръпка.

Калъм усети как мускулите му треперят, когато влажната му кожа се плъзна по нейната. Никога през живота си не бе желал нищо така силно и неустоимо, както сега желаеше Джулия. Всеки сантиметър от кожата й, всяка извивка, всяка тръпка и стон. Желанието му наподобяваше припрени пръсти, впити в гърлото му, в сърцето и слабините.

Облада я сляпо, свирепо, победоносно и усети как тя се вкопчва ненаситно в него и надава тих вик.

Джулия се хвана в завивката, когато я плисна първият мощен оргазъм. Напрежението вътре в нея се освободи, сетне пак започна да се трупа и тя застена неудържимо. Без да мисли, задраска Калъм по гърба и се изви на дъга, за да посрещне следващата сладостна вълна.

Той се опитваше да тръсне глава, за да разсее мъглата пред очите си и да види Джулия, пламналото й лице, стиснатите очи, треперещите устни, косата й, разпиляла се като огнен водопад по намачканите завивки.

Нещо вътре в него — по-сложно и настойчиво от страстта напираше да излезе на свобода. Накрая от устните му се откърти само нейното име.

 

 

И двамата мълчаха. Джулия се питаше дали гласните й струни не се бяха скъсали от топлината, излъчваща се от телата им. Никога досега не се беше чувствала така — толкова удовлетворена и отмаляла, толкова женствена. Искаше й се да потъне в сладък сън, както се бе отпуснала гола върху леглото, притисната към матрака от тежестта на Калъм.

Той се размърда и тя въздъхна — струваше й се, че още цяло десетилетие нямаше да е в състояние да издаде никакъв друг звук.

Калъм успя най-сетне да надигне глава и да се взре в лицето й. — Джулия изглеждаше неописуемо доволна. След като мислите му се проясниха, се запита дали не й е причинил болка. Знаеше, че ръцете му са тежки и мазолести, и макар че не се славеше като много мил любовник, никога досега не се бе любил така необуздано. Опасяваше се, че е бил на косъм от бруталността.

Ала ако се съдеше от самодоволното котешко изражение върху лицето й, явно не се налагаше той да се извинява. И слава богу! Мразеше извиненията.

Джулия отвори очи и го погледна. Устните й се извиха в още по-лъчезарна усмивка.

— Ммм… — простена тя.

— Най-малкото това — отбеляза Калъм и се изненада, че му се искаше, не, усещаше непреодолима потребност да прокара пръст по вратлето й, по нежната й кожа.

Следвайки подтика, наведе глава и допря нежно устни до брадичката й. Сърцето й трепна. Джулия си каза, че реакцията й е глупава, дори опасна. Трябваше да внимава сърцето й да е на безопасно разстояние. Уж беше топло като в баня, а тя потрепери.

— Студено ли ти е? — попита той и му се прииска да я гушне и да я стопли. Да я задържи за себе си. И при тази случайна мисъл усети как на гърлото му засяда буца.

— Малко — отвърна Джулия, макар че не трепереше от студ. Не се стърпя, вдигна ръка и го помилва по разрошената дълга коса. — Дали да не сложим още една цепеница в камината?

— Нека аз.

Калъм се наведе уж за да я целуне лекичко, а впи устни в нейните. Желанието ги плисна светкавично и вместо да му се съпротивляват, двамата се пъхнаха прегърнати под пухената завивка и му се отдадоха.