Нора Робъртс
Да изкушиш съдбата (9)

Девета глава

Огънят гореше шумно. Даяна седеше на бюрото си и работеше. Добросъвестно бе проучила делото Уокър, внимателно го бе обмислила и дълги часове се бе занимавала с него. Историята, както й се струваше, бе прекалено типична. Айрин Уокър се омъжила прекалено млада, току-що завършила колеж. Никога не била работила — съпругът й не й разрешавал. Вместо това, поддържала дома му и готвила ястията му, отдала своя живот в името на неговото удобство. Сега техният брак се разпадаше, Айрин нямаше доходи, нямаше професия и трябваше да се грижи за едно малко дете. Даяна щеше да се постарае тя да получи компенсация за четирите години, през които е била домакиня, готвачка, перачка и съдържателка на дома. Фактът, че Айрин се бе оказала жертва на семейно насилие бе още един мотив да иска клиентката й да получи правосъдие.

Той ми падна, помисли Даяна с чувство на удовлетворение и затвори юридическия справочник. Ще прибера Джордж Уокър на топло. И ако сега Айрин просто се включи в тези психоаналитични сеанси…

Даяна тръсна глава, напомняйки си да не се задълбочава. Вече достатъчно се бе въвлякла емоционално в делото на Чад Рътлидж. Не можеше да си позволи така да се раздава.

Чад, помисли тя и притисна за момент ръце към уморените си очи. С него нещата не се движеха толкова гладко, както с Айрин Уокър. Даяна вече се бе обадила на половината от имената в списъка, който той й бе дал. Засега никой от хората, които познаваха него или Бет, не можеше да свидетелства в негова полза. Трябва ми нещо, помисли тя и с отвращение захвърли химикалката си. Трябва да отида в съда с нещо повече от историята на Чад и моите собствени усещания. Ако не мога да измъкни от Бет признания в залата…

Даяна се облегна назад на стола си, загледа се в тавана и отново се замисли за делото. Красива, харесвана колежанка, руса, нежна, от добро семейство. Груб уличен хулиган, войнстващ и избухлив. Ако се стигнеше до неговите показания срещу нейните, Даяна не се съмняваше какъв щеше да бъде изходът. Освен това, имаше и медицинско свидетелство — състоянието на Бет, когато е била заведена в спешното отделение на болницата, признанието на Чад, че е бил с нея. Не, не можеше да влезе в зала само с историята за тайните влюбени и да очаква да спечели. Особено след като не бе съвсем сигурна в своя клиент.

О, той бе невинен, помисли Даяна и се намръщи. Не се съмняваше в това. Но много се страхуваше, че Чад ще си загуби ума, ако тя започнеше да притиска прекалено силно Бет. Даяна не би го оставила да застане пред съдебните заседатели и да направи пълни самопризнания.

С уморена въздишка си напомни, че все още й предстои да се свърже с последните няколко души от списъка. За двама от тях имаше само първите имена, което означаваше пътуване до университета и собствено разследване. Кой бил казал, че правото е само дебели книги и досиета? При тази мисъл успя да се усмихне за пръв път от повече от час. Точно това искаше тя.

— Даяна?

Стреснато вдигна очи.

— Да, Люси?

— Ако не ти трябвам за нещо, ще си тръгвам. — Тя намери някакъв конец, висящ от ръкава й, нави го на пръста си и го скъса. — Кейн се обади преди около половин час. Срещата му се проточила, ала каза, че ще се отбие тук, преди да си отиде.

— Така ли? — Даяна се загледа в огъня и не забеляза изучаващия поглед на Люси. — Добре, Люси, върви си. Аз имам някои неща да довърша, после ще заключа.

— Искаш ли да направя кафе, преди да си отида?

— Хм? О, не. — Даяна се усмихна и вдигна поглед. — Не, благодаря. Приятна вечер.

— На теб също — отвърна Люси с последен многозначителен поглед и тръгна обратно по коридора. — Кажи на Кейн, че съм му оставила съобщенията на бюрото.

— Добре. — Даяна погледна замислено към празната врата.

Люси, реши тя, е много по-проницателна, отколкото показва спокойното й кръгло лице. А аз си мислех, че сме толкова дискретни, каза си Даяна с тъжна усмивка, както си работим ден след ден с Кейн много спокойно и много практично врата до врата. Като поддържаме любезен и приятелски колегиален тон в една и съща сграда. Но изглежда Люси бе доловила нещо — поглед, жест, тон. Даяна се зачуди доколко реално си представя, че може да запази отношенията си с Кейн само между тях двамата. И изведнъж се зачуди защо бе решила, че това е необходимо.

Замислено стана и отиде до камината. Сега огънят гореше тихо, натрупалата се жарава червенееше. Наведе се да добави едно дърво и се загледа как то се разгаря с яростно пращене и искри. Може би и нейните чувства бяха такива — тихи и старателно обуздавани, докато в живота й се появи Кейн. Сега тя знаеше какво значи да чувстваш с огнени изблици, с буйно пращене.

Това я плашеше… Той я плашеше, Кейн с неговата способност да я кара да го желае с неограничена и необуздана страст. Кейн с неговата способност да я кара да мисли за него в най-неочаквани моменти.

При него сякаш много лесно идваха и чувствата, и проявяването им. Тя толкова дълго бе възпитавана да потиска страстите си, да овладява приливите на чувства. Дори и сега, когато бе по-свободна с него и приемаше по-спокойно някои от тези чувства, бе толкова далече от безгрижната непринуденост на Кейн. Никога нямаше да постигне негова естествена спонтанност. Даяна му завиждаше, въпреки че не го разбираше напълно. Ала съзнаваше, че той има способността да властва дори само със силата на личността си.

Може би затова тя бе настояла през работно време да поддържат отношенията си чисто професионални. Даяна се мъчеше да се придържа към тези часове, да ги запазва като време, когато все още напълно владее своите действия, своите чувства и мисли.

На път съм да се влюбя в него, ако не внимавам, помисли тя с внезапна тревога, докато гледаше как пламъците лакомо обгръщат новата цепеница. Ако още не съм се влюбила. Прехапа устни и се постара да мисли разумно, но откри, както често й се случваше напоследък, когато се опитваше да обмисля чувствата си към Кейн, че тук логиката нямаше място.

Искаше й се да може да избяга от него. Искаше й се той да се върне, за да може да бъде с него.

Раздразнено се отвърна от огъня и в този момент чу, че в неговия кабинет телефонът звъни. Един поглед към часовника й показа, че вече бе почти шест и официално кантората не работеше. Сви рамене и отиде в съседната стая да се обади.

— Кабинетът на Кейн Макгрегър — каза Даяна, търсейки ключа на лампата.

— Той върна ли се вече? — попита боботещ глас.

— Не, съжалявам. — Тя взе един молив и седна на стола на Кейн. — Господин Макгрегър е извън офиса. Мога ли да му предам нещо?

— Къде е това момче? — По жицата долетя ясно раздразнение — толкова ясно, че Даяна отдалечи слушалката на няколко сантиметра от ухото си. — Цял следобед го търся.

— Съжалявам. Господин Макгрегър има среща. Да му предам ли утре да ви се обади?

— Проклетото момче никога не си седи на мястото — измърмори гласът.

— Моля?

— Ха!

При това възклицание тя вдигна вежди.

— С удоволствие ще запиша вашето име и номера ви, и ако искате, можете да оставите някакво съобщение.

— Това не е Люси — заяви изненадващо мъжът. — Къде, по дяволите, е Люси?

Развеселена и малко озадачена, Даяна остави молива.

— Люси вече си отиде. Обажда се Даяна Блейд. Аз съм колежка на господин Макгрегър. Ако мога с нещо…

— Сестрата на Джъстин? — изгърмя гласът. — Дяволите да ме вземат. Откога искам да разменя няколко думи с теб, момиче. Чух, че си започнала работа там, при Кейн.

— Да. — Чувстваше се все по-объркана. — Вие познавате брат ми?

— Дали го познавам? — Избухна гръмогласен смях. — Разбира се, че го познавам, момиче. Та нали му позволих да се ожени за дъщеря ми!

— О! — картината се проясни. Даяна се облегна назад в стола на Кейн. Не беше ли предупредена за Дениъл Макгрегър? — Много ми е приятно, господин Макгрегър. Много съм слушала за вас.

— Ха! — изсумтя той. — Да не би да слушаш сина ми?

Тя се засмя, играейки си лениво с телефонния кабел. Дори не осъзнаваше, че за пръв път от осем часа насам се бе отпуснала.

— Кейн говори много хубави неща за вас. Съжалявам, че не го намерихте.

— Хм, добре… — Той замълча, защото в главата му започна да се заражда една идея. — Ти, значи, също си адвокатка, така ли?

— Да, завърших Харвард няколко години след Кейн.

— Светът е малък, светът е малък. Рина казва, че приличаш на Джъстин. Добра порода.

— Ъъъ… Ами… — Малко объркана от израза, Даяна замълча.

— Добрата кръв е важно нещо, не знаеш ли?

— Да. — Тя поклати глава намръщено. — Предполагам.

— Тук няма какво да се предполага, момиче, трябва да се поддържа здраво потекло. Скоро имам рожден ден — неочаквано съобщи той.

— Моите поздравления.

— Аз не желая никакви дандании — започна Дениъл Макгрегър оживено, — ала жена ми много иска да направим празненство. Не искам да я разочаровам.

— Разбира се — съгласи се Даяна с лека усмивка. — Не бива да я разочаровате.

— Децата й липсват, нали разбираш. Да-а, разпиляха се във всички посоки — продължи той огорчено — и нито едно внуче.

— Ъъъ… — измънка Даяна поради липса на нещо по-добро.

— Няколко внучета, които да глези през последните си години — въздъхна Дениъл Макгрегър. — Но кога мислят децата от какво имат нужда родителите им? Това искам да знам.

— Ами…

— Ана иска всички деца да дойдат тук следващата събота и неделя — прекъсна я той. — Семейно събиране. Искаме Кейн да доведе и теб.

— Благодаря, господин Макгрегър, аз…

— Дениъл, момиче. В края на краищата, сега сме едно семейство. — Далеч в Хайанис Порт, Дениъл се усмихна лукаво, ала безгрижните му думи скриха усмивката. — Ние, Макгрегърови, се крепим.

— Да, сигурна съм — измърмори тя, после се засмя: — С удоволствие ще дойда на рождения ти ден, Дениъл.

— Добре. Значи това е уредено. Кажи на Кейн, че майка му го иска тук в петък вечерта. Също адвокатка, хм? Това е удобно, да, много е удобно. До петък вечер.

— Да. — Отново смутена, тя впи поглед в бюрото на Кейн. — Дочуване, Дениъл.

Даяна затвори телефона със странното чувство, че се бе съгласила на нещо, съвсем различно от едно неделно гости в Хайанис Порт. Облегна се назад и се замисли за разговора. Изглежда Дениъл Макгрегър бе точно толкова ексцентричен, колкото говореше легендата.

Доколко ли приличаше Кейн на него, помисли тя. Определено бе наследил умението на баща си да владее разговора, когато пожелае. Имаше и нещо в смеха му. Ако не бе объркана от начина, по който ревеше по телефона, Даяна щеше да познае патриарха на Макгрегърови по лекия шотландски акцент. И какво изобщо значеше цялата тази история за добрата порода?

Чу входната врата да се отваря, стана от стола и отиде до стълбите.

— Здрасти.

Кейн хвърли палтото си на закачалката в коридора и вдигна очи.

— Здрасти.

Тя долови умората в гласа му и слезе при него.

— Как беше?

Той разкърши гърба си.

— Три часа с Джини Дей.

Даяна нямаше нужда от повече обяснения. Вдигна ръце и започна да разтрива гърба му. Кейн тихо въздъхна.

— Не я харесваш — забеляза тя.

— Не я харесвам. — Протегна се под ръцете й. — Разглезена, суетна егоистка. И е възпитана колкото петгодишна лигла.

— Трябва да си прекарал много приятен следобед.

Той се засмя и вдигна ръце към китките й.

— Не съм длъжен да я харесвам, трябва само да я защитавам. Щеше да е по-лесно, ако самата Джини не беше най-доброто оръжие на щатската прокуратура. Няма как да накарам съдебните заседатели да видят в нея жертвата, на която трябва да съчувстват. Симпатиите ще са предимно на страната на обвинението, докато аз ще трябва да се придържам строго към закона.

— Ти ще си на подсъдимата скамейка — каза Даяна и се вгледа в очите му.

През лицето му премина сянка на усмивка.

— Бих предпочел да предоставя този случай на съдията. Когато го казах на Джини, тя кипна и се отказа от мен. — Засмя се на обиденото изражение на Даяна, хвана в две ръце лицето й и я целуна. — За около пет минути — добави. — Тя може да е груба, ала не е глупава.

— Струва ми се, че е заслужавала да го приемеш сериозно и да я оставиш.

— Ти би ли го направила? — възрази Кейн.

Лицето й се отпусна в усмивка.

— Не, но щях да се изкуша. Свърши ли за днес?

— Да. — Ръката му се плъзна към кръста й и я привлече по-близо. — Абсолютно.

— Тогава вземи си палтото — заповяда му тя с порив, който само преди седмици би я изненадал. — Ще те заведа на вечеря. След това — добави и взе собственото си палто — ще те подмамя у нас.

— Наистина ли?

— Наистина. Ето. — Подаде му палтото.

Кейн се вгледа в нея и забеляза, че очите й бяха също толкова уверени, колкото и думите й. Докосна косата й.

— Харесва ми вашия стил, госпожице.

— Макгрегър — отвърна Даяна, докато закопчаваше палтото му, — ти още нищо не си видял.

 

 

Зачервена от студа и стиснала в ръка ледена бутилка шампанско, Даяна отвори вратата на апартамента си. Вечерята ги бе отпуснала, като бавно бе отместила на заден план служебните им проблеми, заемащи толкова много часове от времето и съзнанието им. Сега бяха просто един мъж и една жена, със свой собствен живот и свои собствени проблеми.

— Аз ще взема чаши — заяви тя и му връчи бутилката.

Кейн погледна лениво етикета.

— Предполагам, че имаш намерение да опияниш съзнанието ми с шампанско.

Даяна се върна усмихната с две високи чаши.

— На това разчитам. Защо не отвориш бутилката?

Той вдигна вежди и разви станиола от тапата.

— Може да не съм толкова лесно управляем, колкото си мислиш.

— О, така ли? — Тя остави чашите, пъхна ръце под сакото му и го смъкна. Този път щеше да изпита собствената си сила и неговата слабост. Този път нямаше да бъде водена, този път тя щеше да води. — Започнато и завършено дело — прошепна Даяна и захапа леко долната му устна, докато разхлабваше вратовръзката. Когато усети ръцете му да се обвиват около нея, се отдръпна, отдалечавайки устните си на сантиметри от неговите. — Ами шампанското?

— Не го ли изпихме вече?

Тя с тих смях хвана с два пръста вратовръзката му.

— Не. — Бавно я свали и я хвърли настрани. Трепна от собствените си действия и се зачуди дали и Кейн го бе почувствал. — Защо не налееш? — прошепна Даяна, разкопчавайки първите три копчета на ризата му. — Аз ще пусна музика.

Прекоси стаята и събу обувките си. Пусна стереото тихо, така че нежният блус да се чува не по-силно от шепот. Намали светлината и когато той я погледна, видя, че тя сваля тъмнозеленото си сако.

— Мисля — обади се Кейн тихо, докато пълнеше чашите, — че съм в беда.

Със смях, който прозвуча повече като въздишка, Даяна се върна при него.

— Наистина си в беда. — Взе едната чаша, седна на дивана и го придърпа до себе си. — Голяма беда — добави тя и го ощипа по ухото.

— Може би трябва да се оставя изцяло в твоите ръце. — Обърна глава, намери устните й, ала Даяна му разреши да я вкуси само за миг.

— Четеш ми мислите. — Тя докосна ръба на чашата си до неговата и отпи. — Казвала ли съм ти — поде, докато пръстите й си играеха със спускащите се над ушите му къдрици, — че ме очароваш?

— Не. Очаровам ли те? — Той вдигна ръка да я привлече по-близо, но Даяна я хвана.

— Да. — Бавно поднесе ръката му към устните си и ги притисна към дланта му. Тази вечер щеше да е изцяло жена, само жена. — Силни ръце. — Без да отделя очи от него, целуна един по един пръстите му. — Едно от първите неща, които забелязах, бе, че нямаш меките ръце на адвокат, както очаквах. Чудех се как ще ги усещам върху кожата си. — Вплете пръсти в неговите и отново поднесе чашата към устните си.

Кейн почувства как в него нахлува желание и я погледна. Тя го хипнотизираше. Не бе предполагал, че би могла, и от това чувство пламна и усети странна слабост. В приглушената светлина очите й бяха тъмни и загадъчни, с прелъстителен примрял поглед, който го бе объркал от първия момент.

— Даяна…

— После устните ти — продължи тя и очите й се спряха върху тях. — Толкова умни устни. — Леко ги докосна със своите. — Първия път, когато ме целуна, не можех да мисля за нищо друго. Възбуждащи — прошепна и отметна почти незабележимо назад глава, когато той се опита да задълбочи целувката. — И понякога неописуемо нежни. Бих могла да прекарам часове наред и да не правя нищо, освен да те целувам. — Ала се отмести да го погледне над ръба на чашата си, докато отпиваше.

— Даяна — промълви Кейн и обви ръка около врата й да я привлече по-близо.

Тя опря ръка на гърдите му, задържайки го на вбесяващо разстояние. Още малко, помисли си жадно. Трябваше й още малко време, за да опознае силата, която току-що бе открила.

— Харесват ми очите ти — прошепна. Усещаше желанието, напрегнатото му желание в пръстите, които се впиваха в кожата й. Той я бе карал да губи контрол над себе си всеки път, когато я докоснеше. Този път, помисли Даяна, изпълнена със сила, този път тя щеше да го накара да загуби контрол, а после да се наслаждава на последствията. — Харесва ми как потъмняват, когато ме желаеш. Мога да го видя. — Разпери пръсти върху гърдите му. — Обичам да го виждам. Ти си напрегнат. — Почувства как сърцето му се блъска бясно под дланта й и собственото й сърце се забърза да го настигне. — Би трябвало да си изпиеш шампанското и да се отпуснеш.

Целият пулсиращ, Кейн посрещна предизвикателството в очите й. Единствено с усилие на волята успя да поотпусне пръстите си и да се пребори с първия прилив на желание. Даяна очевидно имаше намерение да го подлуди и той реши да възвърне донякъде самообладанието си.

— Знаеш, че те искам. — Без да откъсни очи от нея, вдигна чашата си. — Знаеш, че ще те имам.

— Може би. — Тя отново се усмихна и тръсна назад косата си. Ароматът й сякаш се разнесе от нея и го обгърна. Леденото вино щипеше езика й и засилваше чувството за сила. — Когато мисля как се любим с теб, си представям буря. — Бавно прокара върха на пръста си по ризата му, после се върна да разкопчае останалите копчета. — Онази сутрин на плажа, когато за пръв път те целунах… Онази малка стая в мотела по време на виелицата. Бури и ветрове. Странно, никога не си представям нещо кротко. — Плъзна ръка по голите му гърди и бавно, много бавно се насочи надолу.

— Ако искаш да съм нежен. — Успя да произнесе Кейн, докато лекото докосване на пръстите й проваляше всичките му усилия да се сдържа, — не е този начинът.

— Казала ли съм, че искам това? — попита Даяна с гърлен смях. Продължавайки да го гледа, отново улови устните му, като този път позволи целувката да продължи по-дълго.

Съзнанието му се замъгли — нейният вкус, този дяволски аромат. Той остави чашата си настрани, зарови и двете си ръце в косите й и се отдаде на целувката. Още — това бе всичко, за което можеше да мисли. Трябваше да има още и още. Устните й бяха станали измамно меки под неговите и Кейн би разпознал това лицемерно отстъпление, ако умът му бе толкова ясен, колкото и желанието. Тихата й въздишка сякаш го прониза. Дишането му вече се бе учестило. Той посегна към ципа на полата й.

Не още, не още, заповяда си тя, когато мислите й започнаха да се реят. Страстта я поглъщаше, както пламъците бяха погълнали дървото, което бе гледала в камината. Но тази вечер Даяна искаше нещо повече. Искаше още няколко мига самоконтрол, искаше да си докаже, че може да изтрие всички пластове полировка, които обвиваха опасната същност на този мъж. Някога се бе страхувала какво ще се случи, когато те двамата се срещнат без защитното покритие на изискаността. Сега копнееше за това. Почувства, че роклята й се разхлабва и се отдръпна.

— Даяна — простена Кейн, ала тя се отдръпна съвсем от него и стана.

— Не искаш ли още шампанско? — попита Даяна и доля чашата си.

С едно бързо движение той скочи и я сграбчи за рамото.

— Много добре знаеш какво искам.

Прониза я още една тръпка на възбуда, която се отрази в очите й, но гласът й остана тих.

— Да. — Тя импулсивно пресуши чашата и леко я хвана за столчето. — Такова изискано питие. Заведи ме в леглото — подкани го меко и пристъпи напред. — И прави любов с мен.

Последните нишки на самообладанието му се скъсаха. Кейн рязко я привлече към себе си. Чашата падна на килима и се изтърколи към средата на стаята.

— Тук — настоя той. — И сега. — Притисна устни към нейните и я повлече към пода.

Ръцете му бяха сякаш едновременно навсякъде, търсещи, намиращи, а устните му оставаха слети с нейните. Даяна ликуваше и докато тялото й отговаряше, тя се мъчеше да го отдалечи още повече от разума. Устните й бяха агресивни, посрещаха неговите с гореща, гладна ярост, която само донякъде издаваше разкъсващите я желания. Щеше да се грее на неговото желание, докато в същото време го подклаждаше.

Смъкна ризата от гърба му и когато устните му за миг освободиха нейните, заби леко зъби в рамото му. Със сподавена ругатня Кейн отново се впи в устните й.

Бързо смъкна роклята й и ръцете му се впуснаха да завладяват гладката й мека кожа. Прониза го страст, която го принуждаваше да бърза там, където би се забавил, да вземе веднага това, което би вкусил с дълго удоволствие. Мислеше, че и преди бе изпитвал желание, ала то никога не бе било такова — безразсъдно, неуправляемо. Когато най-после Даяна бе гола под него, на мястото на опитността дойде грубото нетърпение.

Вкусът й го изпълваше, но той нямаше търпението да му се наслади. Меките й заоблени извивки го омайваха, ала Кейн не можеше да чака. Шепнещата музика сега бе сякаш само бас и барабани — блъскащи, подлудяващи. А нейният аромат обещаваше страстта на жената под него — нито повече, нито по-малко.

Кейн изруга, без да знае кого или какво и я взе със сила, от която тя ахна и прошепна името му. Почти полудял, той покри устните й със своите и погълна звуците. Побъркваше себе си, побъркваше нея, докато и двамата бяха само ослепяваща жарава и вихър от цветове. Кейн не усещаше нищо друго, не искаше нищо друго. Уловени във вихрушката на бурята, те се движеха като светкавица, докато накрая силата им се разби и пресъхна. С нещо като болка той почувства как здравият разум се завръща.

Все още обаче не можеше да се движи. Не можеше да владее накъсаното си дишане и зарови лице в косите й. Трепереше, осъзна със страх. Никоя жена, никоя страст досега не го бе карала да трепери. Какво правеше Даяна с него, почуди се Кейн, опитвайки се да си поеме дъх. Последното, което си спомняше ясно, бе как я издърпа на пода. Всичко друго бяха само чувства. Можеха да са лежали там минути или часове. Не можеше да мисли — дори сега, когато отчаянието бе преминало, не можеше да мисли.

Дали я бе наранил? Когато я смъкна на пода, бе изпаднал почти в ярост. Имаше нещо в начина, по който го погледна, когато му каза да я отведе в леглото. В този момент той загуби всякакво усещане за време и място, както и всякакви опити да бъде възпитан.

Замаяно вдигна глава да я погледне. Очите й бяха отворени, въпреки че дългите тежки клепки бяха полупритворени. В кожата й блестеше току-що отминалата страст. Колкото и да бе невероятно, Кейн почувства как в него отново се надига желание. Отпусна лице в косите й и пое дълбоко въздух, за да се успокои. Трябваше му една минутка, каза си. Боже мили, трябваше му една минутка, иначе щеше отново да я обладае като луд.

Тя прошепна името му и го погали по гърба. Току-що бе видяла в очите му нещо, което никога не бе очаквала да види — уязвимост. Сега изпитваше не сила, а учудване — и нещо друго, от което докосването й ставаше нежно и успокояващо. Не, не беше очаквала да види уязвимост, и въпреки че се сгуши по-близо, не бе сигурна, че бе искала да я види. Когато я виждаше в очите му, бе принудена да се изправи пред собствената си слабост. Бавно и с обезпокоителен успех Даяна бе разрушила стените на своята защита. И нещата вече не бяха толкова прости.

Почувства как пулсът му започна да се успокоява. Дишането му, което гъделичкаше ухото й, стана по-равномерно. Когато Кейн отново вдигна глава, очите му не издаваха никакви тайни.

— Ти си изненадваща жена, Даяна. — Целуна я, ала докосна много нежно още топлите й и подпухнали от целувки устни.

— Защо? — прошепна тя.

— Цялата тази страст, целият този огън… — добави той, а устните му продължаваха да захапват леко нейните. — У една жена, която толкова се мъчи да е горда… Студена… Невъзмутима. Ти искаше да ме подлудиш, нали?

Даяна въздъхна, защото устните му се спуснаха към шията й. Цялата пламтеше от тържество. Бе открила още една страна на Даяна Блейд.

— Аз наистина те подлудих.

Устните му трепнаха в усмивка срещу кожата й, преди отново да вдигне глава.

— Сега ще изпием онова шампанско, преди да те заведа в леглото, както искаше. — Кейн доля чашата на масата и й я предложи.

— Изглежда другата чаша сме я загубили. Ще си поделим тази.

Тя седна и отпи. Ледената пяна се разля из нея.

— Сега вкусът му е още по-добър — отбеляза с усмивка и му подаде чашата.

— Както каза… — Той отпи и очите му отговориха на усмивката й. — Изискано питие. Даяна… — Вдигна ръка към косите й и проследи с поглед пръстите си, които се заровиха в тях. — Ела у нас тази събота и неделя. Можем да ядем там, да гледаме стари филми. — Усмивката отново докосна очите му. — Ще се прегръщаме на дивана. През следващите седмици и двамата ще имаме голямо напрежение, когато делата ни влязат в зала. Може това да е последният път за доста време напред, когато ще можем да сме така заедно.

Картината, която й бе обрисувал, бе изкушаваща… И плашеща. Още една стъпка към близостта. И въпреки че част от нея искаше да върне нещата назад, тя не можеше да устои.

— Не се сещам за нищо друго, което бих предпочела… О! — С комично смущение Даяна спря на половината път към чашата. — Баща ти!

Кейн се засмя, отпи още една глътка и й подаде шампанското.

— Какво общо има баща ми с всичко това?

— Обади се по телефона. Съвсем забравих. — Очите й се смееха, докато пиеше. — Струва ми се, че получих покана от кралския двор.

— Така ли? — Той прокара пръст по извивката на рамото й. Харесваше му колко тъмна и гладка изглеждаше кожата й в приглушената светлина.

— За събота и неделя — допълни тя и се засмя на глас, когато пръстът му спря.

— Тази събота и неделя?

— Рожденият ден на баща ти. — Даяна се пресегна през него и отново допълни чашата. — Човекът не иска дандания, нали разбираш, обаче майка ти…

— Естествено. — Кейн се усмихна накриво и се премести, за да смени пръста с устните си. — Моят тих баща, които не иска нищо и би преживял този ден като всеки друг ден от годината. Готов е на целия този шум, гюрултия и грижи само заради майка ми. И, разбира се, ще приеме подаръците само защото тя ги очаква. Ако зависеше от него, изобщо не би се сетил за този ден.

Даяна се засмя тихо и се опита да се съсредоточи върху думите му, ала той бе започнал отново да я гали.

— Е, беше много мило от негова страна, че включи и мен в поканата. Чакам с нетърпение да отида. Много ми беше приятно да говоря с него, въпреки че разговорът бе малко смущаващ.

— Защо? — Внимателно обходи ухото й с език и взе чашата от нея, защото бе започнала да се изплъзва от пръстите й.

— Ммм… Каза нещо в смисъл, че ние с Джъстин сме от добра порода. Кейн… — Той улови със зъби ухото й и тя забрави мисълта си.

— Какво друго? — прошепна Кейн, доволен, че гласът й стана несигурен, а тялото й податливо. Не се случваше често да я покори по този начин — сладко и цялостно. Този път нямаше да бърза и щеше да се наслади на всеки момент.

— Нещо… Нещо в смисъл, че било много удобно и двамата да сме адвокати. — Кой знае как, се бе озовала сгушена в прегръдките му, устните му обхождаха лицето й, а ръцете му галеха тялото й. И Даяна беше безпомощна.

— Разбирам… — И наистина разбираше. Той продължи с въздишка, която изразяваше донякъде веселие, донякъде раздразнение. — Споменавала ли ти е Рина как са се запознали с Джъстин?

— Какво? — Бе опиянена, очите й вече бяха затворени, тялото й се бе разтопило и тя не разбираше нито въпроса, нито нуждата от него. — Не, не ми е споменавала. Кейн, нека се любим…

Кейн си помисли как би реагирала Даяна, когато научи, че баща му бе нагласил Рина и Джъстин да се срещнат с надеждата да се харесат. Чудеше се как ще реагира, когато разбере, че Дениъл Макгрегър не би се посвенил да сводничи, за да осигури една добра според него партия за най-малкия си син. И че тя много добре ще отговори на тези изисквания. Чудеше се, докато устните му си играеха с нейните, как би се чувствал самият той от тази идея.

Но тази нощ не бе за мислене, реши Кейн, когато ръцете й се обвиха около врата му. Изобщо не бе нощ за мислене.

Изправи се, вдигна я на ръце и я отнесе в леглото.