Джек Слейд
Годеницата на палача (1)

1.

Питър Брокър се беше примирил със съдбата си. Той не се възпротиви, когато палачите го наобиколиха и го избутаха до голямото дърво, на което вече висеше примката.

Допреди половин час се съпротивляваше, използвайки всички оръжия, които все още имаше — ръце, крака и зъби.

Беше безсмислено. Колкото по-отчаяно се бореше за живота си, толкова по-ужасно ставаше.

Та те не го пребиха до смърт. Не, това би било против принципите им. Защото тази банда убийци искаше жертвата им добре да разбира всичко, което правеха с нея.

Те дори му дадоха надежда. И той отчаяно повярва и им показа скривалището в малката си ферма. Дебелата кожена торба беше заровена под купчина оборски тор. Сами тези мъже никога не биха я открили.

Пит Брокър го направи от безумен страх. А после дойде и надеждата. Главатарят на палачите беше обещал да му подари живота, ако признае всичко.

Сега те имаха двайсетте хиляди долара, които търсеха. Но главатарят им дори и не мислеше да удържи думата си.

Един от мъжете надяна примката около врата на Пит. От страх очите му едва не изхвръкнаха от орбитите.

— Хайде, свършвайте вече! — каза той задъхано. — Колко още ще ме мъчите? Аз…

Гласът не му се подчиняваше. Пресипнал стон се надигна от гърлото му. Беше решил да остане твърд и без страх да погледне смъртта в очите. Но не беше толкова просто, както си бе представял.

Ако бяха побързали, всичко щеше вече да е свършило. Защо се бавят толкова?

Главатарят се изправи пред него и цинично се изсмя:

— Имаш ли да ми кажеш още нещо, Пит? Какво ти тежи на сърцето?

— Проклет да си! Дявол да ви вземе всичките! — изхлипа младежът.

Миналата нощ бе празнувал двайсет и втория си рожден ден. И едновременно с това — годежа си с красивата барманка Керъл Кидни.

Беше страхотно празненство. Струваше му точно хиляда долара и някои хора в Сейсъб и околността си задаваха въпроса, откъде дребният фермер Пит Брокър имаше толкова пари. Имаше нещо мътно в тази работа.

Но колкото по-хубаво ставаше празненството, толкова по-рядко ги спохождаха подобни мисли.

А и Пит Брокър не се скъпеше. Лееха се реки от уиски.

Кой ли би си спомнил за станалото в Сейсъб преди половин година. Тогава обесиха братята Илая. Норман и Майкъл Илая от Сонора бяха обрали влака, а малко след това ги пипнаха.

При нападението бяха убити четирима мъже от Сейсъб. Затова и гневът на хората бе неукротим. Братята Илая бяха линчувани на бърза ръка. Така и не се разбра как точно е станало в общата суматоха. Дори не се знаеха имената на мъжете, надянали примките на шиите им. А после се носеха само слухове.

— Можеш да ми кажеш няколко имена — каза главатарят на палачите. — И тогава ще ти подаря живота.

— Вече ми обеща веднъж — отчаяно извика Пит. — О, господи, колко още ще ме мъчиш? Свършвай вече, сатана!

Главатарят се усмихна презрително.

— Разбирам нетърпението ти, Пит. Но би трябвало съвсем спокойно да обмислиш предложението ми. Говоря ти сериозно.

Пит мислеше. Но, естествено, нищо разумно не можеше да измисли. Новата надежда почти го влудяваше.

— Ти само ще ми обещаеш да изчезнеш от околността — приятелски му говореше главатарят. — За да не можеш да ме издадеш. Нали разбираш, че трябва да играя на сигурно?

Пит кимна утвърдително.

— Да, ясно ми е.

— Е? Ще ми кажеш ли някои имена?

— Ще удържиш ли думата си? — недоверчиво попита Пит. — Кой си ти всъщност? Защо толкова се интересуваш от смъртта на братята Илая?

Главатарят махна на хората си.

— Освободете го. Трябва да ми повярва и да говори на спокойствие.

Те отвързаха ръцете на Пит. Примката и сам можеше да свали.

Засмя се измъчено. Още не можеше да повярва.

— Свободен си — каза главатарят. — Но преди това ще ми кажеш няколко имена. После можеш да изчезваш.

Пит потрепери. И имената на половин дузина мъже сякаш сами излязоха от устата му. Главатарят ги записа в тънък бележник. Беше много доволен и се усмихваше.

— Сега си свободен, Пит. Завинаги. Но ще трябва да чуеш кой съм и защо убийството на братята Илая не ми дава покой. Името ми е Луис Илая. И тези, които сте линчували, бяха мои братя…

Това подейства като удар на Пит.

— Съжалявам — изстена той. — Но не съм искал. Кълна ти се. Аз…

Луис Илая махна небрежно.

— Омитай се — изръмжа той. — Казах ти, можеш да изчезваш.

Пит се обърна и хукна като подгонен от дявола. Но нещо го спря. Примката на ласото обхвана тялото му. С рязко дръпване го обърнаха и го довлякоха под дървото.

Пит крещеше като обезумял.

Крещя до последната секунда. А Луис Илая се наслаждаваше. Беше се заклел да отмъсти и искаше да свърши нещата докрай. Едва тогава щеше да е доволен.

Вече имаше шест имена. Тези мъже щяха да последват Пит Брокър. А с течение на времето щеше да научи имената на останалите. Поне десет души си бяха поделили плячката на братята му. Това знаеше досега. Но до днес Луис Илая не знаеше от кого да започне отмъщението си.

Докато не започна голямото празненство на Пит в бар „Пима“ в Сейсъб. Двойният празник на Пит Брокър — рожден ден и годеж едновременно. Голямата му грешка беше, че вдигна твърде много шум.

Шпионите на Луис Илая бяха подочули нещичко. Не им убягна, че в малкото градче край границата всички шушукаха.

Хората на Луис търпеливо дочакаха края на празника.

А на разсъмване им помогна случаят.

Видяха Пит Брокър да изпраща годеницата си. Хубавата барманка Керъл Кидни се беше хвърлила на врата на този дребен фермер само защото беше надушила доларите му.

Хората на Илая чуха Пит да казва на Керъл:

— По обяд ще се върна с парите, скъпа. Кажи на шефа си, че ще му се издължа до последния долар. А ти, мила, ще можеш да си харесаш някои неща…

— Мога да дойда с тебе — каза Керъл. — Как мислиш?

— Щом искаш…

В този момент се зададоха Хари Ронка и Тос Шарп. Бяха приятели на Пит и вечерта празнуваха с всички, докато в един момент се измъкнаха под предлог, че имат да свършат нещо важно.

— Здрасти, Пит! Ела да пийнем по чашка.

Усмихнат, Пит тръгна с тях. По това време той не би могъл и да предполага, че ги пращаше Луис Илая.

Тази сутрин Керъл Кидни видя за последен път годеника си жив.

Когато той увисна безжизнен на дъба, беше девет часът сутринта.

Палачите му се разделиха и поеха с конете си в различни посоки. Така оставиха осем различни следи. А всяка следа скоро щеше да се изгуби в неизвестна посока.

— Ще почакаме няколко дни, преди да продължим — им беше казал на сбогуване Луис Илая. На всеки от седемте си спътници беше дал по сто долара от мръсната воняща торба, изровена от Пит изпод купчината тор.

Бандата беше доволна от парите. За сто долара обикновено трябваше здравата да се работи цели три месеца. Това бяха дяволски лесно изкарани пари. А пък беше и само предплата.

Засега в бележника си Луис Илая беше изписал още шест имена, а това значеше още шестстотин долара. А освен това е имало поне още четирима. Всички те си бяха поделили плячката на Норман и Майкъл Илая от обира на влака.

Цялата плячка беше двеста хиляди долара. Но съучастниците им бяха изчезнали. Толкова бяха научили мъжете, заловили братята.

И тъй като шерифът беше убит при престрелката, другите са могли спокойно да си поделят парите.

Трябва да са били точно десет, защото иначе Пит не би получил двайсет хиляди долара. Или пък плячката е била по-голяма, отколкото се предполагаше.

Но за хората на Луис Илая това нямаше значение. Всеки от тях щеше да прибере на края по пет хиляди. Такава беше цената на живота им. За толкова пари те биха хванали и дявола за рогата, но едва ли щеше да им се наложи. И останалите ги чакаше същото, което се случи на Пит Брокър, а той щеше да виси на дървото пред фермата си колкото е възможно по-дълго като предупреждение за тогавашните си помощници. Колкото по-страшна е гледката, която щяха да видят, толкова по-голям ужас щеше да всее у тях. А уплашени, те щяха да станат лесна жертва на преследвачите си.

Още веднъж Луис Илая се обърна и с особено задоволство огледа смразяващата картина, която оставяше след себе си.