Мики Спилейн
Двоен контрол (12)

Глава 12

Къщата беше добре укрепена. Не беше толкова просто да се проникне в нея. Прозорците бяха затворени с тежка метална мрежа, прикачена от вътрешната страна, и спуснати жалузи. Двете врати, предната и задната, бяха обковани отвън с желязо и закрепени с болтове към вътрешната обковка. Такава защита напълно можеше да спре всеки убиец, още повече ако знаеше, че насилственото проникване можеше да доведе човека, намиращ се вътре, до непредсказуеми действия. В този случай убиецът ще предпочете да изчака момента, когато без проблем ще може да проникне в къщата.

Бях взел със себе си шперцове, пъхнах един в ключалката и внимателно опитах да я отворя. Ключалката не отреагира. Опитах четири ключа, преди да намеря необходимия, който отвори ключалката. Вратата леко поддаде, оставаше да се свали веригата. Тя се оказа по-дълга от обичайната и можах да сваля езика й, като избутах веригата с визитна картичка, която пъхнах в процепа между вратата и касата. Веригата падна с леко дрънчене и аз отворих вратата. Вътре тихо свиреше радио, звукът се прекъсваше само от електрическите смущения, дължащи се на бурята. Пистолетът ми беше готов. Влязох, затворих вратата и постоях малко, като дадох на очите си възможност да привикнат с полумрака, царящ в къщата. Накрая започнах да различавам по-ясно подробностите от обстановката и видях този, когото толкова упорито търсех.

В ъгъла, където свиреше радио, на стената висеше часовник и на фона на кръглия му блестящ циферблат се виждаше контурът на извития гръб на кресло, обърнато към океана. От двете страни на креслото стърчаха чифт остри лакти на неподвижната фигура, седяща в креслото и гледаща океана през открехнатите жалузи.

Той не ме чуваше. Свалих обувките си и внимателно тръгнах напред, като премервах всяка крачка, за да бъда готов да стрелям всеки момент, ако потрябва. Минавайки отстрани, видях малък уред с две светещи червени светлинки. Аграунски нито веднъж не помръдна, не обърна глава, той седеше тихо, държейки в лявата си ръка уреда с размер на цигарена кутия, палецът му беше замрял на едно от двете кончета.

Вдигнах пистолета, прицелих се право в главата му и извиках:

— Луи!

Той не реагира… никакво движение. Направих още една крачка напред, готов да уловя и най-малкото движение на пръста му и да отхвърля ръката от копчето. Достатъчно бе слабо натискане на копчето и това щеше да се случи.

Почувствах как по гърба ми потекоха струйки пот. Зад прозореца на къщата беше целият жив свят, а тук, вътре, неговата гибел.

— Луи Аграунски! — отново извиках аз.

Сега бях съвсем до него, можех да видя широко отворените очи и възторжената му усмивка, застинала на устните, сякаш наблюдаваше най-великото зрелище в живота си. Той беше мъртъв.

Инжекцията лежеше до него, иглата се беше забила в тапицерията на креслото. До радиото се търкаляха три празни ампули, огъната лъжичка и парче свещ в чинийка. Луи Аграунски беше взел решение. Най-после беше постигнал целта. Той готвеше смъртта на всички и умря сам, отравяйки се със свръхдоза хероин, който толкова много желаеше.

Не докоснах нищо. Специалистите ще огледат всичко. Оставих Аграунски да седи, скрих пистолета и мускулите ми се отпуснаха облекчено, сякаш от плещите ми се стовари огромен камък. След секунда ми мина. Погледнах часовника си и изругах в тъмнината.

Телефонът стоеше на масичка до стената. Вдигнах слушалката и съобщих на оператора номера на квартирата в Ню Йорк. Раздадоха се само два сигнала и чух гласа на Рондин, който каза съвсем просто:

— Да?

— Тайгър е, скъпа.

Чу се облекчена въздишка, която сам изпуснах преди минута, но след това тя изплашено заговори:

— Тайгър… О… Но… къде си?

— Намерих го, дребосъче. Светът отново може да спи спокойно. За кой ли път отново е спасен. Сега можеш да не мислиш повече за целия този случай.

— Не, не, Тайгър… послушай. Намерих… писмото на Дъг Хамилтън. Той специално го е изпратил на стария си адрес и то, обикаляйки всичките му следващи адреси, е пристигнало на последния. Всичко е написал в него.

— Но всичко вече е минало, скъпа.

— Тайгър… това е Кеми Хънт.

Сякаш леден северен вятър, стигащ до костите, повя от думите й.

— Кеми? — повторих аз беззвучно.

Нещо запука в слушалката, после отново се раздаде гласът на Рондин:

— Хенри Франк се явил в Белт-Еър уж да търси работа, но всъщност се е срещнал с Кеми Хънт, за да й разкаже за Луи Аграунски. Хамилтън започнал да проверява Хенри Франк както всеки кандидат и научил, че е бил активен комунист. По-късно случайно видял Кеми да се среща с Франк. Те обсъждали нещо. Хамилтън заподозрял нещо и започнал да наблюдава Кеми. Той я проследил на срещите й с Вито Салви, дал му е съвсем точен словесен портрет в писмото. По-нататък Хамилтън е поискал да изясни кой е Вито Салви и във връзка с какво се е срещал с Кеми Хънт.

С далечен и студен глас попитах:

— Подкрепил ли е показанията си с някакви улики?

— Хенри Франк бил от О Гали и Кеми Хънт няколко пъти е летяла при него. Хамилтън е сложил в плика фотокопия от самолетните билети.

Да, всичко беше прекрасно замислено. Да почакам, докато Мартин Грейди не открие, че лично той е препоръчал съветски агент на ключов пост в едно от най-секретните производства. Как е попаднала тя при Грейди? Кеми Хънт се занимаваше с издателска дейност, където опитният разузнавач можеше да изопачи така публикуваната информация, че да задоволи изискванията на работодателите си. После са я поканили на работа в най-секретното производство, където тя седяла тихо, в очакване на своя час. Единственото нещо, което можело да попречи за предприемането на по-ефективни действия, бил двойният контрол, упражняван от държавните служби по отношение на всички заети в проекта.

Сигурно е заемала високо положение в разузнаването, били са й дадени всички пълномощия, необходими, за да се задействат огромни сили, когато настъпи великият момент. И той настъпил.

Един човек се отклонил от нормата и със силата на ума и болната си психика създал ситуация, способна да унищожи света. Кеми Хънт веднага се възползвала от това. Имала документи на името на Хелън Люис и запасна квартира в друг град. Тя лично се убедила в настроенията и състоянието на Луи Аграунски, като се срещнала с него. Добре я научили да се ориентира в психологията и поведението на хората, да използва слабите им и силни страни. Съвсем лесно е било да промени външността си, малко грим и камуфлаж могат да направят жената неузнаваема. Решавайки, че всичко е готово, те подготвили капан, като прекъснали каналите на Аграунски за получаване на наркотик и го накарали да се движи от едно място на друго, насочвайки го към Ню Йорк в търсене на хероин. А в Ню Йорк били приготвили всичко, за да получат от Аграунски толкова ценната информация — знанията, натрупани в мозъка му, разрушаван от наркотиците.

— Кеми Хънт — промърморих разсеяно.

Не чух отговора на Рондин, защото зад мен един глас каза:

— Абсолютно вярно, Тайгър. Учудена съм, че се досети. Затвори слушалката, моля те.

Тя говореше с дрезгав гърлен глас и вече не можех да си представя бялото, нежно, живо тяло в червените отблясъци от камината. Сега този глас съответстваше на истинската й същност — паяк в своята паяжина, готов да изяде жертвата.

Оставих бавно слушалката, обърнах се, като знаех, че в ръката си има пистолет, броунинг, отлично белгийско оръжие. Дулото ме зяпаше право в очите.

— Учудваш ме, Тайгър. Къде е… другият?

— Удавих го.

Това като че ли не я шокира.

— Ясно. Предупреждавах го.

— Да, той беше подготвен, но не напълно.

— Не като мен.

Кимнах.

— Как дойде тук, Кеми?

— Парите са нещо, което е много ценно. Там имаше хеликоптер и човек, съгласен да лети тук. Ако ти е интересно, беше съвсем лесно да намеря този Луисвил. Трябваше само да си спомня някои подробности, които ти сам ми съобщи, океана, например.

— Много ти е провървяло.

— Този път да. Имаше разкъсване на облачността. Приземихме се недалеч оттук. — Тя ми се усмихна, но това беше ледена усмивка. — С вашите пилоти винаги можеш да се договориш.

— И какво стана с него? — попитах аз.

Тя безразлично повдигна рамене.

— Отиде си, както Дъг Хамилтън? — предположих аз.

— За негово щастие много по-бързо.

— А защо беше убит Дъг?

Тя ме погледна изпитателно, очите й се изпълниха с омраза.

— Хамилтън знаеше прекалено много. Но проговори. Вито Салви направи всичко, за да се увери, че Хамилтън е казал всичко, което знаеше — тя млъкна и се намръщи. — Може и да е лъгал. Казал е, че има материали срещу мен в личните му досиета. Наистина имаше един, но това беше просто заключение по резултатите от проверката.

— Имал е и друг материал, както се оказа — казах аз.

— Сега това няма значение.

Възнамерявах да я попитам още нещо, но тя рязко тръсна глава. С бърз поглед огледа цялата стая, видя неподвижната тъмна фигура в креслото до прозореца и разбра всичко сама, без излишни обяснения.

— Не, Тайгър, безсмислено е да водим този разговор. Нищо няма да ме отвлече от това да не го направя… — тя очерта с пистолета си кръг, като нито за миг не изпускаше от прицел жизненоважните части от тялото ми.

По един или друг начин трябваше да се справя с нея. Нямаше обаче да успея… разстоянието между нас беше прекалено голямо. Тя щеше да направи този единствен изстрел и това щеше да бъде повече от достатъчно, но въпреки това трябваше да се опитам. Това щеше да бъде бързо движение от неизгодна позиция, но си оставаше единственият шанс, който имах.

Кеми като че ли прочете мислите ми и каза:

— На масата до теб има лампа. Запали я. Само не прави резки движения с ръце. Бавно, много бавно.

Със забавено движение на ръката аз осветих сцената на моята смърт.

— Сега пистолета, Тайгър. Просто го извади с пръсти и го хвърли на пода. Това означава, че ще можеш да живееш и мислиш още няколко секунди.

Протегнах се за пистолета, като при това се обърнах леко, и изведнъж разбрах, че нищо не мога да направя. Остра, ослепителна болка от раната, нанесена ми от магнума на Хопс, прониза тялото ми и отекна в мозъка. Извадих пистолета и го пуснах на пода до мен.

— Сега извади всичко от джобовете си. Всичко докрай. След това ги обърни така, че да мога да ги видя. Чувала съм за изобретенията, които си използвал, Тайгър. Ние също използваме такива методи и не искам те да бъдат приложени върху мен.

Един след друг обърнах джобовете си и сложих на масата съдържанието им. Тя явно беше разочарована. Портфейл, чифт кламери, дребни монети, комплект шперцове и напълно безполезният сега инхалатор Безекс, който беше предназначен за Найджър Хопс.

Тя вдигна към мен насмешлив поглед.

— Защо отлагаш, Кеми? — казах аз.

Отново се усмихна, но воднистите й очи бяха студените очи на паяк, готов да се разправи с жертвата си.

— Казах ти веднъж, че ми доставя удоволствие да изучавам поведението на хората. Интересно ми е да наблюдавам реакциите им. Досието ти в Комитета е толкова дебело, а отчетите за акциите, в които си участвал, толкова внушителни, че искам да видя как ще се държиш, като знаеш, че си на път да умреш.

— И преди съм виждал смъртта.

— Виждал си, но този път можеш да бъдеш сигурен! — просъска тя. — Отстъпи назад крачка по крачка и застани в средата на стаята.

Направих както ми каза. Стигаше само да се приближа до нещо, което можех да хвърля по нея, тя веднага щеше да стреля. Щях да умра на място и, както тя каза, всеки момент, който ми оставаше, беше за живеене и мислене.

Тя отиде до масата, където се намирах преди, и пистолетът й ми казваше да си стоя на мястото. Сега тя можеше добре да види тялото на Луи Аграунски и да се убеди в това, за което се беше досетила още в началото. Можеше да види и червените светлинки на контролното устройство и знаеше, че то беше в действие. По-късно нейните технически специалисти щяха да го огледат и да използват смъртоносния му потенциал.

— Защо не хванахте Луи Аграунски по-рано, Кеми?

Тя тихо се закашля, премига и каза откровено:

— Просто защото не знаехме тайната на устройството за двоен контрол. Той го беше скрил доста добре. Може би дори със секретна мина. Трябваше ни самият уред. Надявахме се да получим и Аграунски, но се съмнявам, че той ще ни липсва сега. Нашите инженери ще знаят как да постъпят, мога да те уверява в това.

— Но всички ще загинем, нали знаеш това?

Тя тръсна глава, като продължаваше да се усмихва.

— Засега ще загинеш само ти. Останалите ще поставим под контрол. Те ще разберат какво значи да служиш за благото на държавата и бъди сигурен, че протестиращите ще са много малко. В края на краищата ние имаме голям опит в отношенията с, както казвате вие, „поробените народи“. Тази страна няма да е изключение.

Кеми държеше пистолета с лявата ръка, а с дясната прехвърляше предметите, които бях извадил на масата. Стараех се да я гледам спокойно и твърдо, за да не улови в очите ми нито молба, нито искане. Това вероятно щеше да й хареса и сигурно щеше да направи още по-приятно това, което беше планирала. Щеше да се наслаждава още повече на ролята си на паяк, която си беше избрала от самото начало.

Веждите й се събраха, носът й се смръщи и тя кихна, като тръсна глава. В известен смисъл това дори изглеждаше смешно.

— Страдам заради теб, Тайгър, но затова пък този път успях да изплета най-здравата паяжина.

— Жестоко.

— Ти мислеше, че това никога няма да се случи. Бях права от самото начало… ти си муха, Тайгър. Типична муха, хванала се в паяжината и умираща в момента на най-висше удоволствие, нали?

— А нима е така?

Тя отново се намръщи и задиша тежко, подсмърчайки с нос, а в очите й се четеше досада. Само за секунда погледът й се отклони встрани, след това взе инхалатора и развъртя капачето. Протегна го с насмешлив жест и каза:

— Благодаря ти, муха… преди да умреш, приеми благодарностите ми.

И тя вдъхна дълбоко, като постави инхалатора първо към едната ноздра, след това ръката й посегна към другата и застина на половината път. Очите й станаха за миг ясни, чисти и широко отворени, когато смъртоносният цианиден газ, който тя бе активирала с отварянето на капачката, достигна дробовете й.

Изведнъж тя осъзна, че е загубила играта, опита се да натисне спусъка на автоматичния пистолет, който вече гледаше надолу, но краката й се подгънаха и тя рухна на пода, присъединявайки се към този навън, който вече бе отишъл в самотните селения на смъртта.

Беше мъртва, когато стигнах до нея, и не можеше да чуе думите ми:

— Нали ти казах, паяко, че съм риеща оса.