Александър Радонов
Адска картина

Мъртви полета пред погледа ти се реят,

пожари големи трупове греят.

От всякъде лъха студ, мраз, смърт, горест,

                                тъга.

Гарвани черни гладно ядат на мъртвите

                                плътта.

 

С очите си виждаш безсмислието на това

случило се не по ваша вина.

Миризмата зловонна адски много се засилва.

Ти не издържаш, психиката вече не е силна.

 

Виждаш половин лице на твой приятел,

по пръсти познаваш друг човек — деятел,

краката на зет ти от купчина трупове

                                стърчат,

кокалите на брат ти от вятъра силно

                                дрънчат.

 

Накъдето и да погледнеш — само смърт

                                виждаш,

от тази ситуация искаш бързо да излизаш.

И тръгваш — два часа само смърт виждаш,

но слънчеви лъчи вече слабо виждаш.

 

Стъпваш на жизнена, зелена трева,

усещаш по краката си роса.

Живи полета сега пред тебе има,

но знаеш, че в душата ти ще бъде вечна зима.

06.XII.2005