Александър Радонов
(Моята) умираща мечта

Като рак ядяща,

самотата подяжда

нечия мечта —

и тя умря сама.

 

Мечтата умира сама

като самотник в нощта.

А с нея умирам и аз —

това е последният ми час.

 

Тяло и мисли живеят,

но човека го няма.

Спомените му бледнеят,

мечтите изчезват.

 

Душата умря.

Възцари се самота

в тялото човешко.

Злото зловещо

 

превзема и него.

Доброволно то се дава,

друго не му остава,

надежда няма.

 

Изчезна личността добра,

със зла смени се тя.

Новата е жизнена, могъща,

новата злото изживяно го връща

 

в човешките души —

прави болка и беди.

Или пък въобще не помага,

само гледа какво става.

 

И знае — това е по-болезнено,

но на нея и е весело.

Тя за покойната душа мъсти

и обеща, че ще победи.

 

И идва новата мечта,

антипод на първата е тя.

И идва новата злина,

но никой не я спря…

но първата мечта умря сама.

07.05.2000