Пияният заек (Черногорска народна приказка)

Късно вечер Заю-Баю се връщал от сватбата на своята приятелка Костенурката Нурка. Както си е вредом обичаят, на всяка сватба много се яде, много се пие. И наш Заю яката се напил. Сега, отивайки през гората у дома си, пеел на висок глас, като се олюлявал и препъвал във всеки корен. Не щеш ли, дочул го лъвът, който бил излязъл на лов, ала още нищо не бил уловил, и затова много се ядосал. Рекъл си: „Я да изям тоя глупав заек, че усещам корема си съвсем празен!“ И се спуснал да го гони.

А Заю-Баю, макар да бил толкова пиян, като усетил смъртната опасност, съвсем изтрезнял. Хукнал да бяга през гъсти храсталаци и бодливи трънаци и вече нито се олюлявал, нито се препъвал.

Бяга Зайко, лъвът го гони, бяга Зайко, лъвът го гони и вече аха — да го стигне.

Заю-Баю си бил изровил жилището в земята под корените на един столетен дъб. Със сетни сили се добрал до дупката си, тъкмо когато лъвът скочил да го сдави. Спасил си кожичката клетият, пък лъвът, както се бил засилил — „прас!“ — ударил си главата о дебелия ствол така, че земята се разтресла. Строполил се той на място и тялото му останало да лежи под дървото.

Пък Заю-Баю се гуши в дупката си, притаил се, едва смее дъх да си поеме, че шега ли е — от такова голямо приключение жив и здрав да останеш? Постоял той така доста време. Ала накрай виното, гдето бил изпил, пак му се качило в главата и той заспал.

На заранта, като се събудил вече съвсем изтрезнял и от виното, и от уплахата, Зайко наш се измъкнал от дупката си и що да види: лежи големият кръвник до входа на жилището му със счупена глава.

„Брей! — рекъл си Заю-Баю. — Като се напия, не мога да си озаптя силата. Я виж, какво съм сторил снощи!“