Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy(2012 г.)
Издание:
Светослав Славчев, Йордан Костов. Инспектор Стрезов решава
Българска, първо издание
Редактор: Дочка Русева
Художествен редактор: Димитър Чаушов
Художник: Стоян Шиндаров
Технически редактор: Катя Бижева
Коректор: Мария Бозева
Дадена за набор на 10.II.1981 година
Подписана за печат на 25.IV.1981 година
Излязла от печат на 30.V.1981 година
Формат: 1/32 84/108
Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“ — София, 1981 г.
Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1981 г.
История
- —Добавяне
Осуетената кражба
— Бяхме го сложили на този рафт — каза началникът на склада Киров, като съзнателно избягваше погледа на инспектор Стрезов. — Видях го тази сутрин, а сега…
От централния разпределителен склад беше откраднато чувалче със сребърен нитрат. Той бе крайно необходим за едно от градските промишлени предприятия, но сега на празното място висеше само етикетът.
— Колко души работите в склада?
— Аз и двамата общи работници.
Инспектор Стрезов ги погледна. В момента те се суетяха около чувалчетата с чилска селитра.
— Освен вас тримата влиза ли някой друг в помещението?
— Не… тоест да — изчерви се от напрежение Киров. — Сутрин идват много клиенти — все доставчици от предприятия. Докато им уреждам документите, те вече мъкнат навън химикалите. Не е много редно, но иначе трябва да чакат с часове.
„Неприятен случай“ — помисли си инспектор Стрезов. Предстоеше му да уточни колко души са идвали преди обяд в склада, кои са те, как се казват, кой употребява сребърен нитрат и с каква цел. В каталога, който се намираше върху бюрото на Киров, пишеше, че сребърният нитрат е вносен химикал. И цената му съвсем не беше малка.
— Дошли са за чилската селитра. Да я изнасяме ли, какво ще кажете? — попита единият от общите работници, като поставяше гумените си ръкавици.
Киров погледна с изплашените си очи към инспектора. Стрезов кимна утвърдително.
— Та кому ли е потрябвал този сребърен нитрат, и то в такова голямо количество? — застанал малко настрана, гласно разсъждаваше старшината Варадин. — Миналата година трябваше да си изгоря една брадавица и лекарят ми го предписа. Изгори я така, че нищо не остана от нея! Не е шега работа — адски камък. На мен ми трябваше мъничко парченце, колкото оризово зърно, а тези тук цял чувал задигнали.
И Варадин, протегнал ръка, за да покаже къде точно се е намирала преди брадавицата, направи крачка напред. Без да иска, блъсна работника, той се залюля и изпусна чувалчето с чилската селитра.
— Все такива ги правя — засуети се старшина Варадин и се наведе да събира разсипания химикал по земята.
Изведнъж инспекторът впери поглед в дланите му:
— Така ли се пипа. Ще ти изгорят ръцете! — извика Стрезов и като се обърна към работника, добави. — А с вас ни предстои по-сериозен разговор, внимателно съберете разсипаното в здрав чувал, поставете го на мястото му (инспектор Стрезов подчерта думата място) и елате да ми разправите всичко което знаете.
Стрезов имаше сериозни основания да счита, че именно този човек е един от съучастниците в замислената кражба. Какви са те?
Отговор: 4. Осуетената кражба