Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (72)

Тайнственият посетител

Стрезов стоеше пред току-що отворената врата, а през рамото му надничаше хазайката. Искаше й се да влезе, да се спусне към сякаш заспалия на писалищния стол квартирант Коджахристов, но строгият поглед на инспектора я възпираше. Малко встрани стърчеше старшина Варадин с връзка ключове в ръка — отключването на вратата беше негово дело.

Стрезов разглеждаше наредбата. Погледът му се спираше последователно на всеки предмет — непобутнатия креват, креслото, телевизора, бюрото; ноздрите му леко потрепваха, сякаш искаха да уловят в застоялия въздух макар и едва осезаема следа на някаква чужда за къщата миризма. После тръгна към прозореца, повдигна леко пердетата — ключалките бяха добре затворени. Едва тогава свърна към бюрото. Главата и лявата ръка на Коджахристов бяха върху бюрото, а дясната висеше безпомощно надолу. Една неудобна, неестествена, странно изкривена поза за сън, в която имаше нещо ужасяващо.

— Бедничкият! — възкликна хазайката.

Строгият поглед на Стрезов повторно я възпря да прекрачи прага и направи път на пристигналите: съдебния лекар, фотографа и специалиста по отпечатъците.

— Казвате, че снощи Коджахристов се прибра в девет часа? — обърна се Стрезов към хазайката.

— Не, не съм казвала, че беше точно в девет. Може би девет и нещо или малко преди девет. Не знам… нищо не знам… аз съм така объркана.

— Успокойте се — каза Стрезов. — Никой не ви пита дали е било точно в девет. Малко по-рано или малко по-късно — няма съществено значение. По-важното е, че сте си били през цялата нощ в къщи.

— В къщи си бях, не съм излизала. Когато господин Коджахристов се прибра, аз му предложих кафе… Той си беше един такъв грубиян: „Ако ще го пия с вас няма какво изобщо да пия!“, каза ми той и влезе в стаята. Чух го да превърта ключа и нищо повече… Нищо… абсолютно нищо! — хазайката плачеше наистина неудържимо.

Стрезов изчака да мине пристъпа:

— Сутринта не се ли опитахте да влезете при него?

— Почуках на вратата, защото видях, че става късно. Повиках го по име, накрая натиснах бравата, но беше заключена.

— Нямате ли ключ?

— Не. Преди месец той смени ключалката и не ми даде ключ.

— И никакви гости, откакто се е прибрал — негови или ваши?

— Никакви. Никой не е влизал в апартамента.

— И все пак един е влизал при вашия квартирант, и то не през прозореца, а през вратата! — каза Стрезов категорично.

По какво съди инспектор Стрезов, че някой е влизал при Коджахристов?

Отговор: 68. Тайнственият посетител