Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (63)

По лъжлива следа

Какво до този момент се знаеше с положителност? Съсед видял от балкона как около 11 часа вечерта някой отворил вратата на оказионното магазинче, вмъкнал се вътре и излязъл с две обемисти чанти в ръце. Гражданинът се обадил в милицията. При първоначалния оглед се установило, че вратата е отворена с оригинален ключ и че рафтовете наистина са празни. Докладваха за случая на Стрезов и той още рано сутринта, като взе със себе си старшина Варадин, потегли към дома на Палавранов — управителя на оказионното магазинче.

Стрезов и Варадин дълго и безрезултатно звъняха на вратата, докато на Стрезов не му дойде наум да натисне бравата. Вратата се отвори с леко скърцане. От вътрешната страна на ключалката беше пъхнат ключът, малко над дръжката имаше райбер. Двамата минаха по коридора, през хола с неприбраните върху масата чаши и надникнаха в спалнята. Неразсъблечен, с полуотворена уста спеше дълбоко Палавранов. Трябваше да положат много усилия, докато го събудят.

— Вие кои сте? — попита с глух глас Палавранов, след като обходи с поглед стаята, сякаш да се увери, че си е в къщи.

Палавранов се надигна и седна на кревата.

— Момент — измънка той и ги остави сами в хола. Върху масата имаше празни чаши, недоизпита бутилка водка, отворени оранжади и чиния с неизядени сандвичи.

Палавранов се завърна от кухнята с мокра коса и чаша вода, която изпи на един дъх.

— Много пиете — забеляза Стрезов.

— Напротив — Палавранов почти се обиди. — Изобщо не употребявам алкохол. Пих само оранжада. Бутилката донесоха приятелите, с които снощи гледахме олимпиадата.

— Кога си легнахте?

— Не знам… Спомням си само, че към 11 часа отидох в кухнята да направя сандвичи, после седнах, на този стол и отпих от чашата. Доспа ми се веднага.

Варадин взе чашата. На дъното й имаше неразтворен бял прах. Стрезов също хвърли бегъл поглед към чашата, но като че ли се заинтересува много повече от списанието, което беше върху бюфета.

— Вратата е отворена с оригиналния ключ — каза той с безизразен глас и продължи да разлиства списанието.

Палавранов механично опипа джобовете на костюма и тържествуващ размаха ключа от магазина.

— Тук е! Крадецът не е… от нашите!

— Едва ли трябва да се радвате, защото, доколкото ми е известно, вие работите сам и втори оригинален ключ няма. А колкото за подробностите около кражбата, ще поговорим в милицията.

„Ето че и Стрезов греши“, мислеше си по пътя Варадин. Та човекът явно е невинен. Поканил приятелите в къщи да погледат телевизия, направил им сандвичи да похапнат, а те използували отсъствието му и сложили в чашата приспивателно. После един от тях взел ключа от магазина, задигнал, каквото има за задигане, и върнал ключа на старото място в джоба на Палавранов. На тръгване оставил вратата на апартамента отключена.

В началото Стрезов също мислеше като Варадин, но в хода на разпита разбра, че Палавранов сам е инсценирал историята с приспивателното, за да насочи следствието по лъжлива следа.

Коя е причината Инспектор Стрезов да мисли, че Палавранов е обрал магазина?

Отговор: 59. По лъжлива следа