Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (61)

Уликата

Инспектор Стрезов гледаше крачещите пред него мъже — отмерените широки крачки на обути в гумени цървули нозе, вдървената и малко тромава походка. Той внимателно наблюдаваше как всеки един от тях се подпираше на дебелата дрянова тояга, как си помагаше с нея, когато трябваше да премине реката или да се промуши през храсталаците.

Ударен с дрянова тояга, беше заключил съдебният лекар при неофициален разговор със Стрезов в моргата. Същото той потвърди и в протокола. Ударен един път и завинаги — точно, отмерено, хладнокръвно, с необходимата сила и замах на движението.

Дебела дрянова тояга! Такава имаха и тримата свидетели по убийството, които сега крачеха пред него, за да го заведат на местопроизшествието. Такава тояга имаше и всеки друг жител на този планински край.

— Тук — каза най-възрастният и спря.

Бяха изкачили рида и се намираха пред нещо като малък параклис, останал от векове.

— Лежеше по очи… Повдигнах го, а той се заваля. Главата си не може да държи изправена — каза вторият селянин и запали цигара. — Тогава дойдох аз, а малко след мен — Станьо. Отнесохме го в село при фелдшера.

Инспектор Стрезов вече знаеше, че Станьо е името на най-възрастния, че този с цигарата е Гицата, а третият е Продан Мокрея. Сега той можеше да свърже имената с външността, думите с показанията, които те бяха дали пред селския милиционер. Но в показанията нямаше нищо съществено.

— Ударен е с твърд предмет по главата — каза Стрезов и неволно влезе в тон с техния леко провлачен и лаконичен маниер на говорене. — Раната почти не кървеше. Две-три капки и толкова.

— Не кървеше, ама всичко си беше ясно. Човек, който така хърка, не го бива дълго — намеси се Продан Мокрев.

— Бяхте се уговорили да се съберете в 11 часа през нощта при параклиса, така ли? — попита Стрезов и погледна очаквателно към Продан, защото единствен той проявяваше някакъв интерес към разговора.

— Така беше.

— И по каква работа?

— По наша си…

— Иманярска?

— Така я наричате вие, на смях, но тя е по-сериозна. Има тук заровена делва с жълтици още от турско време и това знае цяло село. Към полунощ преди новолуние златото свети… Малко жълто пламъче, което се мести. Обикаля пламъчето около параклиса и щом спре за по-дълго на едно място — там е заровена делвата. Затова се и събрахме.

— Хич да се не бяхме уговаряли — хвърли цигарата Гицата. — Като тръгнеш на Станьо и Продан по акъла, освен тояга по главата да получиш, друго няма да ти се случи.

Станьо чу името, си и сви рамене. Вратът му хлътна в яката на палтото. Бавно премести дряновата тояга в лявата ръка и пристъпи към Стрезов:

— Престъпника все едно ще хванете… няма къде да се скрие. Защото и той като имането е белязан завинаги — имането свети с жълто пламъче, а лошият човек…

Станьо не се доизказа, но Стрезов вече знаеше кой е престъпникът.

В кой от тримата се е усъмнил Стрезов?

Отговор: 57. Уликата