Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (59)

Операция „риск“

— Режи! — нареди инспектор Стрезов, макар че теглото и на дванадесетте хокейни шайби беше точно толкова, колкото се предписваше по правилата на играта, а кутията, от която ги извадиха — неразпечатана и обвита с целофан. Зъбците на триончето се плъзгаха по твърдата гума и старшина Варадин трябваше да употреби твърде много усилия, докато успее да разреже шайбата.

— Готово — докладва Варадин, стиснал в ръце двете почти симетрични половинки.

… Нима може да се е заблудил! Съобщението беше ясно — един от най-вероятните участници в станалата преди няколко дни кражба на диаманти в Истанбул отпътувал с експреса за Мюнхен, след като предварително бил закупил билет. Съответните служби на страните, през който минава влакът, се умоляваха да проследят лицето Хелмут Ларсен, в чийто багаж може да са скрити диамантите.

В Пловдив Ларсен прекъсна пътуването, остави куфара си на гардероб, а следобеда прекара в кафе-сладкарницата на хотел „Тримонциум“. Никакви срещи, никакви разговори с други лица. Когато високият, представителен и плешив мъж го попита на английски дали има свободно място на масата, дори не му отговори. Стана, плати сметката и си тръгна. Сервитьорът понечи да почисти пепелника, но мъжът бързо протегна ръка и извади смачкано листче хартия.

Ларсен взе следващия влак и продължи пътя си за Мюнхен, а плешивият господин освободи куфара и също се отправи с колата си към границата. Бележката за багажа беше съвсем редовна.

— Нещо друго да ви направи впечатление? — попита по навик Стрезов, когато му докладваха случая по телефона.

— Момент… на гърба на бележката някой беше написал думата „риск“ — отговориха от другия край на телефонната линия.

— Риск — повтори гласно Стрезов.

— Операция „Риск“ — засмя се Варадин и двамата се запътиха към служебната кола, която щеше да ги откара до граничния пункт в Калотина…

— Режи следващата — тихо каза Стрезов на старшината и като извърна глава към високия плешив господин, изрече на английски: — Ще трябва да почакате малко. Седнете.

Ван Ханеген не седна, а продължи нервно да се разхожда нагоре-надолу из малката стая, където го повикаха за проверка на багажа.

— Рискована работа — мислеше Варадин, заел се отново с триончето. — Ще има да ни се смее цялото управление, когато научи, че сме рязали хокейни шайби. А и някое наказание може да си изкарам.

— Другарю подполковник, тук има нещо — каза Варадин. В ръката си стискаше шестоъгълен предмет, който заблестя на слънчевата светлина.

— Но куфарът е чужд — каза Ван Ханеген.

— Знам — отвърна инспектор Стрезов.

Чий беше куфарът знаеше и старшина Варадин. Само едно не можеше да се досети — защо инспектор Стрезов реши да търси диамантите точно в хокейните шайби, които заедно с още много други неща се намериха в куфара на Ларсен?

Отговор: 55. Операция „риск“