Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (46)

Гаранцията

Много пъти, минавайки по тази улица, Стрезов си беше мислил кой ли може да живее в къщата със сводестите прозорци и еркерите по фасадата. А ето че сега все пак знаеше нещо — самотен мъж на около шестдесет години с торбички под очите и високо плешиво чело. Поне такъв изглеждаше на закачената на стената фотография с подпис — Богориди Сапунджиев Попгенчев. Името му напомняше нещо… калдъръмени улички, файтони с фенери, фракове, а може би дори и възрожденски песни.

— Та, викаш, късмет имал човекът… — Варадин, отчаян от неекспедитивността на Стрезов, беше поел следствието в свои ръце.

— Може и така да се каже — наполовина се съгласи кварталният отговорник. — Минала инкасаторката, звъннала и усетила миризмата на газ. Усъмнила се жената и право при мен в клубчето. Дотичахме за минути. Разбихме вратата. Разтворихме прозорците, изключихме газта, а той лежи под одеялото, ударен зле и не мърда. Откараха го в „Пирогов“.

— Не мърда, щото… — констатира дълбокомислено Варадин и се зае с огледа на стаята. — Я виж ти! Каса със секретен ключ, и при това отворена. А тези инструменти кой ли ги е довлякъл?

Наистина до разбитата каса имаше цял комплект от инструменти, каквито използуваха само професионалните касоразбивачи или техниците от ТПК „Секретен ключ“.

— Трябва някой крадец да ги е забравил. Същият, който след това е пуснал крана с газта, за да ни заблуди.

— Другарю подполковник, какво ще кажете, ако затворим прозорците и поседим мъничко в тъмното. Нищо чудно крадецът да се върне за инструментите.

— Съгласен — кимна Стрезов и седна на креслото.

След по-малко от час чуха да се отваря външната врата. Някой влезе и като запали клечка кибрит, се запромъква към касата.

— Горе ръцете — викна Варадин.

По-късно крадецът-рецидивиет, по прякор Михалката, си призна, че инструментите са негови, но категорично отказа да има нещо общо с инцидента около домакина. Твърдеше, че двамата въобще не са се виждали и когато преди три часа напускал къщата, тя била празна.

— Лъжеш — възмути се Варадин.

— Гарантирам, че казва истината — заключи Стрезов примирително.

Какво кара инспектор Стрезов да мисли, че крадецът не лъже?

Отговор: 43. Гаранцията