Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (44)

Доказателството

Вратата на таванската стаичка беше открехната.

— Почиваш! — констатира Стрезов.

— По-скоро размишлявам — отвърна излегналият се на кревата мъж на средна възраст, облечен в скъп, но лошо стопанисван костюм.

— Може да не ставаш — разреши великодушно Стрезов, макар че дългият въобще не направи опит да смени позата. — Хубава стаичка си намерил.

— Хубава! Даже осветление няма. Прекарах две жици от стаята на съседа и сега навивам и отвивам крушката, за да свети. Ръцете си изгорих. А за другите неудобства да не говорим.

Подредбата напълно съответствуваше на външния вид на домакина — разхвърляна и със съмнителна чистота.

— Снощи малко след девет часа пак е станала кражба — смени темата Стрезов.

— Кражби са ставали и ще стават, независимо от последното ми и окончателно решение да не се занимавам повече с подобен род дейност — отсъди философски домакинът и седна на кревата, решил, че не е подходящо повече да се излежава. — Привечер пренесох багажа, после направих осветлението. Вечерта изобщо не съм излизал. Хапнах каквото има, четох и към 11 часа легнах да спя… С една дума, нямам алиби.

Стрезов хвърли поглед към останалите от вечерята огризки от салам, към празната бутилка от бира и захвърленото на кревата криминално романче. Вдигна примирително рамене — домакинът наистина нямаше алиби, но трябваше да се търси доказателство. И Стрезов вече беше решил, че най-правилно е да се върне на местопроизшествието и там да огледа за по-сигурна следа, когато му хрумна да почука на съседната таванска стаичка. Отвори му сънен младеж с невчесана коса.

— Обяд е, ще закъснеете за мензата.

— Вярно — погледна часовника си младежът, поразтърка очи да се събуди и едва тогава впери недоумяващ поглед в непознатия гостенин.

Стрезов се легитимира.

— Снощи в къщи ли си бяхте?

— Прибрах се към девет и половина часа. Светнах лампата и седнах да уча за изпит. Легнах си към два часа през нощта.

— Познавате ли Бобев, вашия нов съсед?

— Може да се каже, че го познавам. Дойде вчера към шест часа след обяд и ме помоли да вземе ток от моята стая, понеже в неговата няма прокарана електрическа инсталация — и студентът посочи към тавана, където на шнур висеше единствената лампа. От средата на шнура две жици водеха през наскоро пробита дупка към съседната стая. Дупката беше затъпкана с парцал.

— Да сте чули кога се прибира вашият съсед?

— Нямам навик да слухтя! — почти се обиди младежът.

— Не е необходимо да слухтите, то и така се чува.

— Когато уча, не чувам нищо — заинати се студентът.

— Тогава нещо да е смутило вашите занимания?

— В десет часа изгоря крушката. Тъкмо смятах да си легна, но се сетих, че имам друга крушка. Смених я и продължих да чета. Това е всичко.

Но то беше напълно достатъчно за Стрезов да уличи Бобев в лъжа.

Отговор: 41. Доказателството