Светослав Славчев, Йордан Костов
Инспектор Стрезов решава (35)

Единственият свидетел

— Аз наистина вървях след нея. Тя крачеше по алеята с характерната равна походка на делови човек, чието време е добре разчетено. Малко след шадраванчето я изпреварих, свърнах по съседната алея и тогава я чух да вика. Върнах се обратно. Тя лежеше на земята, а по лицето й беше изписана болка. Наведох се с желание да помогна. В този момент откъм шадраванчето притичаха трима души. Солиден възрастен мъж ме хвана за ръкава и не ме пусна, докато не дойде милиция. „Аз го видях, аз го видях! — със злорада усмивка обясняваше той. — Удари бедната жена по главата и открадна чантата.“

— Другарю подполковник, свидетелите дойдоха — докладва току-що влезлият старшина Варадин и неговата добродушна усмивка контрастираше с измъчения нервен израз на младежа.

— Нека влезе…

— Коритаров — допълни услужливо Варадин.

— Много добре видях всичко. Седях на пейката до шадравана. Този тип (Коритаров имаше предвид излезлия младеж) вървеше на десетина крачки зад беззащитната жена. Решил, че вече никой не го вижда, той се затича, удари я по главата, грабна чантата и изчезна в страничната алея.

— А вие какво направихте?

— Какво можех да направя! Хукнах да помогна на беззащитната жена й…

— И когато стигнахте до нея, хванахте престъпника за ръкава.

— Точно така — каза бодро Коритаров и като се поразмисли малко, добави: — Но така или иначе, чантата вече я нямаше.

Жената била касиерка и в чантата носела парите, с които трябвало да изплати заплатите. Всеки път минавала през парка за по-кратко. В един момент разбрала, че зад гърба й има човек. Някакво седмо чувство я накарало да извика, после усетила удар по главата, паднала на земята и… тук жената се беше разплакала. А колкото за въпросния младеж, тя нищо не можеше да си спомни.

Дойде ред на другите двама свидетели — младото семейство Златкови. В действителност те не били никакви свидетели, защото не видели нищо от „разигралата се в алеята драма“. (Точно този израз употреби Златков, за да изрази по-добре отношението си към случката). Семейство Златкови излезли на разходка в парка. Избрали били точно този парк, защото живеели съвсем наблизо и защото в двата края на алеята било така силно разкопано, че никой не минавал по нея, а това напълно отговаряло на техните намерения — да си направят някоя и друга снимка с новия фотоапарат. При шадраванчето заварили само възрастен мъж, който седял на пейката вдясно от него. Младата съпруга застанала до шадраванчето, а Златков се отдалечил на няколко метра, готов да я „щракне“. Отляво по алеята се задала жената, след нея младежът и Златков ги изчакал да минат. В момента, в който той натиснал копчето на фотоапарата, се чул вик. Мъжът скочил от скамейката и тримата се затичали по алеята вдясно.

— Сетихте ли се да извадите снимката?

— Да. И то собственоръчно, но на нея, освен жена ми и възрастния мъж няма никой друг. Нали ви казах, че жената и младежът бяха вече отминали.

— И все пак дайте да я разгледам.

— Намерихте ли чантата? — попита Стрезов, когато останаха насаме с Варадин.

— Не още, по-важното е, че задържахме крадеца.

— Точно в това се съмнявам.

— Как? — стъписа се Варадин. — Ами младежът?

— Той едва ли има нещо общо с кражбата. Това ще разберем, когато накараме Коритаров да ни каже истината.

Защо инспектор Стрезов смята, че Коритаров лъже?

Отговор: 32. Единственият свидетел