Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 7гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy(2012 г.)

Издание:

Светослав Славчев, Йордан Костов. Инспектор Стрезов решава

Българска, първо издание

Редактор: Дочка Русева

Художествен редактор: Димитър Чаушов

Художник: Стоян Шиндаров

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Мария Бозева

Дадена за набор на 10.II.1981 година

Подписана за печат на 25.IV.1981 година

Излязла от печат на 30.V.1981 година

Формат: 1/32 84/108

Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“ — София, 1981 г.

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1981 г.

История

  1. —Добавяне

Професионална чест

— Едно кафе — предложи Стрезов на своя добър приятел Кафеджиев, но на Кафеджиев съвсем не му беше до кафе. Разхождаше се нервно из кабинета, подръпваше последователно пръстите на лявата си ръка, при което на равни интервали се чуваше едно „пук-пук“.

— Предполагам, че все с нещо мога да ти бъда полезен — смени темата Стрезов.

— С нищо — каза троснато Кафеджиев. — Абсолютно с нищо! Защо ли дойдох! Това са мои професионални проблеми, които нямат нищо общо с криминалистиката.

Кафеджиев беше изкуствовед, експерт по съвременно западно изобразително изкуство. Със Стрезов се познаваха още от детинство, имаха много общи интереси, но само по въпросите на изкуството не можеха да се разберат.

И все пак защо Кафеджиев потърси Стрезов? Може би причината се криеше в мотивите… А щом ставаше въпрос за мотив на дадено деяние, то мнението на Стрезов не беше за пренебрегване.

— Преди два дни при мен дойде добре облечен мъж на около шестдесет години — започна разказа си Кафеджиев. — Представи се с името Кристиан Агов, българин по произход, австрийски поданик, напуснал България преди четиридесет години. Каза ми, че иска да подари на нашия музей няколко графики на Рокуел Кент. Постъпил така, защото въпреки чуждото поданство продължавал да се чувствува българин.

Графиките наистина са от Рокуел Кент или най-малкото изпълнени в неговия стил. Сюжетите също са рокуеловски — прави впечатление удивително доброто познаване живота на Севера. На едната от тях е нарисувано ескимоското селище Тактуяктун, където Кент пребивавал нееднократно по време на дългите си странствувания — снежни иглу, нанизи сушена риба на входа на иглуто, ескимоси с дръпнати очи, а някъде в далечината, сред ледените зъбери — бели мечки, и пингвини.

— Никакъв повод за съмнение и въпреки това ме гложди чувството, че нещо не е наред — завърши разказа си Кафеджиев.

— Предполагам, че от всичко най-много те измъчва фактът, защо Агов е решил да подари тези графики на вашия музей.

Кафеджиев кимна с глава и впери очи в Стрезов, готов да чуе отговора.

— Не, това и аз не мога да обясня. Знам обаче с положителност едно — Агов ви е предложил фалшификати.

— Дали става въпрос за фалшификати, мога да кажа само аз, а не ти, защото изкуството е моята специалност и няма друг, който по-добре от мен да познава стила на художника Кент. Аз не мога да кажа, че това са фалшификати — липсват доказателства! — каза разгорещено Кафеджиев, засегнат на професионална чест.

— Доказателства мога да ти дам веднага, но по-добре е сам да се сетиш — засмя се Стрезов и заръча на секретарката да направи две кафета.

Кой са доказателствата?

Отговор: 20. Професионална чест