Ед Макбейн
Буря (3)

III

През нощта се чуваха шумове.

Сгушени заедно на единичното легло, двамата най-напред чуха съскането на газовата горелка. На равни интервали термостатът изщракваше и настъпваше трийсетсекундна пауза, а после сякаш реактивен самолет „707“ излиташе от сутерена на старата дървена постройка. Хос никога в живота си не бе чувал по-шумна газова горелка. Алуминиевите радиатори и вентилаторите изпълняваха някаква своя симфония: разширяваха се, свиваха се, тракаха, звънтяха, въздишаха, издишваха, съскаха. От време на време шуртеше водата на тоалетната в коридора; в тихия планински въздух все едно че се лееше водопад.

Имаше и друг звук. Стържещ звук, плътното, пронизително скърцане на метал. Хос стана от леглото и отиде до прозореца. В работилницата за ски долу гореше лампа, която хвърляше жълт правоъгълник върху снега. С въздишка той се върна в леглото и се опита да заспи.

По коридора непрекъснато трополяха скиорски обувки; обитателите се прибираха по стаите си, затръшваха се врати, от време на време високо се кикотеше някоя упоена от планинския въздух скиорка.

Гласове:

— … ще значи по-трудна писта за слалома…

— Вярно, ала трудностите ще бъдат еднакви за всички.

Заглъхване.

Нови гласове:

— … не мисля дори, че ще разчистят пътеките нагоре.

— Ще им се наложи, нали?

— Но не на Склона на мъртвеца. Няма да могат дори да стигнат дотам в тоя сняг. Вече е над четирийсет сантиметра и няма скоро да спре.

„707“ излетя отново от сутерена. Вентилаторите започнаха оркестровата си сюита, а радиаторите осигуряваха контрапункта. И пак гласове, които се извисяваха гневно:

— … понеже се мисли за господ-бог!

— Трябва да ти кажа, че си въобразяваш.

— Предупреждавам те! Не се приближавай до него!

Смях на младо момиче.

— Предупреждавам те. Ако го видя…

Затишие.

В два часа сутринта машините за утъпкване на пистите поеха нагоре към планината. Те вдигаха шум като моторизираните части на Ромел. Хос беше сигурен, че ще съборят стените и ще нахълтат с грохот в стаята. Бланш се закикоти.

— Това е най-шумният хотел, в който съм преспивала някога — каза тя.

— Как са краката ти?

— Добре и затоплени. Ти си много горещ мъж.

— И ти си много горещо момиче.

— Имаш ли нещо против да спя с ватени гащи?

— Аз пък помислих, че си с трика.

— Трико е в единствено число — каза Бланш.

— Единствено или множествено, това са най-възбуждащите ватени гащи, които съм виждал досега.

— Само момичето, облечено с тях, е такова — рече Бланш скромно. — Защо не ме целунеш пак?

— Ще те целуна. След минутка.

— Защо се ослушваш?

— Стори ми се, че преди малко дочух непредвидено излитане.

— Какво?

— Ти не чу ли? Особен бучащ звук?

— Чувам толкова много шумове…

— Шшт.

Помълчаха няколко минути. Чуваха как машините за утъпкване на пистите си пробиват път нагоре из планината. Някой пусна водата в тоалетната. Пак шум от стъпки в коридора.

— Хей! — извика Бланш.

— Какво?

— Спиш ли?

— Не — отговори Хос.

— Чу ли оня бучащ звук?

— Да.

— Това е кръвта ми — каза му тя и го целуна по устата.