Рекс Стаут
Улика — нула (7)

VII

Кабинетът беше просторен, но когато се събра цялата публика, не остана много свободно място. Бяхме общо двайсет и седем души. Най-богатият асортимент служители от отдел „Убийства“, който бях виждал дотогава, се бе строил от стена до стена зад шестимата субекти, четирима от които бяха заели кушетката. Крамър се бе курдисал на червеното кожено кресло, Стебинс стоеше от лявата му страна, а стенографът се бе облегнал на ръба на моето бюро.

Шестимата граждани бяха строени в редица отпред и никой от тях не изглеждаше особено весел. От присъствуващите единствено на Агата Аби се полагаха два стола — един за самата нея и един за палтото й, но въпреки навалицата никой не си правеше труда да протестира. Мозъците им бяха заети с други неща.

Погледът на Улф шареше отдясно наляво и обратно, обхващайки всички. Той заговори:

— Ще трябва да говоря надълго и нашироко, за да можете всички да разберете ясно положението. В момента не бих се осмелил да направя някоя смела догадка кой е убил Лео Хелър, но вече зная как да го открия и точно това възнамерявам да сторя.

Единствената реакция, която можахме да видим или да чуем, беше от страна на Джон Р. Уинслоу — изкашля се.

Улф сключи пръсти връз шкембето си.

— Още отначало ние имахме едно сведение, за което не ви бе съобщено. Вчера, тоест във вторник, Хелър ни се обади по телефона, за да изкаже подозрението си, че един от клиентите му е извършил сериозно престъпление, и да ми възложи разследването на случая. Аз отказах по причини, които е излишно да излагам, ала мистър Гудуин, който е мой подчинен само когато му е удобно и подхожда на темперамента му, тази сутрин по своя инициатива отишъл при Хелър, за да обсъдят въпроса.

Улф ме стрелна с поглед, който посрещнах храбро. Просто проява на неучтивост. После продължи да говори на останалите:

— Влязъл в кабинета на Хелър, но го намерил пуст. След като се помотал там няколко минута и същевременно поупражнил силно развитата си дарба на наблюдател, между другите подробности забелязал една съборена чаша и няколко молива и една гумичка, наредени на бюрото по особен начин. По-късно същата, тази подробност, разбира се, била забелязана от полицията, след като трупът на Хелър бил открит и полицаите пристигнали. И една особеност накарала мистър Крамър да дойде да говори с мен. Той предполагаше, че Хелър, седнал на бюрото си и заплашен с пистолет, знаейки или мислейки, че след малко ще умре, е подредил моливите по този начин, за да остави някакво съобщение, и че целта му е била да даде указание за самоличността на убиеца. По този въпрос аз се съгласих с мистър Крамър. Моля, приближете се и разгледайте фигурата на бюрото ми. Моливите и гумичката са разположени приблизително по същия начин, както и онези върху бюрото на Хелър, но вие застанете от тази страна на бюрото, където е бил той. От вашата страна ги виждате така, както Хелър е искал да бъдат видени.

Шестимата направиха каквото им бе казано, към тях се присъединиха и други. Не само повечето служители от отдел „Убийства“ напуснаха столовете си и се приближиха да видят, но и самият Крамър стана и хвърли един поглед — може би само от любопитство, но според мен не беше изключено да подозира, че Улф прибягва до някакъв трик. Обаче моливите и гумичката бяха поставени правилно, както се уверих, когато станах и се надигнах на пръсти, за да надникна над раменете на другите.

Всички насядаха отново и Улф продължи:

— Мистър Крамър имаше известна догадка за съобщението, но аз я отхвърлих и няма да си правя труда да я излагам. Моята догадка, хрумнала ми почти незабавно, дойде не като coup d’eclat^[1], беше просто стар спомен. Спомних си смътно за нещо, което бях виждал някъде; и споменът вече не беше смътен, когато се сетих, че Хелър беше математик, с необходимото университетско образование и подготовка. Споменът беше стар и аз го проверих, като отидох да потърся от рафтовете си една книга, която бях чел преди десетина години. Заглавието й беше „Математика до милион“ от Хогбън. След като проверих спомена си, заключих книгата в едно чекмедже, защото сметнах, че ще бъде жалко мистър Крамър да си губи времето да я прелиства.

— Продължавай нататък — изръмжа Крамър.

И Улф продължи:

— В книгата на мистър Хогбън се казваше, че преди повече от две хиляди години в Индия е била използува на, както се изразява той, особена цифрова система. Три хоризонтални линии значели три, две хоризонтални линии — две и тъй нататък. Наистина примитивно, но давало по-големи възможности от неудобните знаци на евреи, гърци и римляни. Приблизително по времето, когато се е родил Христос, някакъв даровит индус усъвършенствувал тази система, като свързал хоризонталните линии с диагонали и така направил знаците по-ясни. — Той посочи фигурата на бюрото си. — Тези пет молива от лявата ви страна изобразяват цифрата три точно така, както индусите са я изобразявали, а трите молива от дясната ви страна изобразяват две. Тези индуски символи представляват един от големите етапи в историята на математическия език. Както впрочем ще забележите, нашите цифри три и две са изобразени така, както са го правили индусите.

Двама станаха да погледнат и Улф търпеливо почака да се върнат на местата си.

— Хелър е бил математик, а това са известни факти от историята на математиката, следователно предположих, че съобщението е гласяло — три и две. Но фактите показваха, че гумичката също е била част от съобщението и трябва да се включи в него. Това е лесно. Ако учен-математик иска да напише „четири по шест“ или „седем по девет“, той има навика вместо „по“ да сложи точка, а не хикс, както правим ние, профаните. Това е толкова разпространен навик, че мистър Хогбън използува тази точка в книгата си, без да разсъди, че е необходимо да даде обяснение; ето защо със сигурност предположих, че гумичката е означавала точка и че съобщението гласи три по две, тоест шест.

Улф стисна устни и поклати глава.

— Но това се оказа пълна глупост. Цели седем часа, докато седях тук и ви изучавах, аз се мъчех да открия някаква връзка с цифрата шест, която или ще докаже невинността на някого от вас, или ще го свърже с извършването на престъпление, или и едното, и другото. За предпочитане и двете, разбира се, но и едното, и другото би ми свършило работа. При разпитите цифрата шест се явяваше неизменно, но не виждах приложението й и можех само да си помисля за някакво злополучно съвпадение.

Така че в три часа сутринта се намирах точно там, откъдето бях започнал. Не зная колко време щеше да ми бъде нужно, за да разбера колосалната си грешка, ако не беше случайното ми хрумване; и мога да кажа поне, че реагирах бързо и резултатно. Подсказа ми го мистър Буш, когато спомена името на един кон — Нула.

Улф вдигна длан.

— Разбира се. Нула! Аз се бях оказал глупаво магаре. Използуването на точката като знак за умножение е чисто съвременна работа. Щом като останалата част от съобщението, тоест цифрите три и две, е според индуската цифрова система, сигурно и точката иде оттам — при условие че индусите изобщо са използували точка. И грешката ми беше особено непростима именно поради обстоятелството, че индусите наистина са употребявали точката — както е обяснено в книгата на Хогбън, за най-блестящото и находчиво изобретение в цялата история на езика на цифрите. Защото щом веднъж решите по какъв начин да пишете три и по какъв начин да пишете две, как ще различавате трийсет и две от триста и две, три хиляди и две от трийсет хиляди и две? Ето най-важния проблем, а гърците и римляните, въпреки интелектуалните си способности, не са успели да го разрешат. Някакъв индуски гений обаче успял да стори това преди двайсет века. Той видял, че тайната е в разположението на знаците. Днес ние си служим с нашата нула досущ като него, но вместо нула, той е слагал точка. Такова е било предназначението на точката в ранната индуска цифрова система — тя се използувала като нашата нула. Следователно съобщението на Хелър не значи три по две, тоест шест; то значи три нула две, тоест триста и две.

Сюзан Матуро се сепна, вдигна рязко глава и ахна. Улф спря поглед на нея.

— Да, мис Матуро. Триста и двама души са загинали при експлозията и пожара в болницата „Монтроуз“ преди един месец. Вие споменахте тази цифра, докато разговаряхте с мен, но дори и да не бяхте я споменали, тя е така набита в съзнанието на всеки, който чете вестници или слуша радио, че не би убягнала от вниманието ми. Щом разбрах, че съобщението на Хелър означава числото триста и две, нямаше как да не го свържа с тази катастрофа, независимо дали вие бяхте споменали за нея, или не.

— Но това е… — Тя гледаше втренчено. — Искате да кажете, че има връзка?

— Аз изхождам от това очебийно предположение. Предполагам, че благодарение на сведенията, които някой от вас, шестимата, е дал на Лео Хелър, за да състави формула, Хелър се е усъмнил, че този човек е извършил сериозно престъпление. А съобщението му, числото триста и две, показва, че това престъпление е поставянето в болницата „Монгроуз“ на оная бомба, която причинила смъртта на триста и двама души — или най-малкото човекът е замесен в престъплението.

Сякаш виждах или усещах как всички са напрегнати до крайност. Повечето от детективите, а може би всичките, разбира се, бяха работили върху случая „Монтроуз“. Крамър прибра краката си назад, а ръцете му се свиха в юмруци. Пърли Стебинс измъкна пистолета си от кобура, сложи го на коляното си и се наведе напред, за да може да следи по-добре и шестимата.

— И тъй — продължи Улф, — съобщението на Хелър е сочело не лицето, което се е готвело да го убие, не престъпника, а престъплението. Това е изключително находчиво и като се има предвид положението, в което се е намирал Хелър, заслужава най-дълбокото ни възхищение. Самият аз му се възхищавам и се отказвам от всичките си злословия по негов адрес. Струва ми се естествено да насочим вниманието си към мис Матуро, тъй като тя безспорно е била свързана с катастрофата, но нека първо изясним този въпрос. Искам да запитам всички вас, останалите, дали сте посещавали някога болницата „Монтроуз“, дали сте били свързани по някакъв начин с нея, или сте поддържали отношения с някого от персонала й. Приемете въпроса точно така, както го формулирам. — Очите му се насочиха към края на редицата, вляво. — Мисис Тилотсън? Отговорете, моля. Имало ли е нещо такова?

— Не — изрече тя едва чуто.

— По-високо, моля.

— Не.

Той отмести поглед от нея.

— Мистър Енис?

— Не. Никога.

— Ще прескочим вас, мис Матуро. Мистър Буш?

— Аз изобщо не съм влизал в болница.

— Така отговаряте само на една трета от въпроса. Отговорете на целия.

— Отговорът е „не“, мистър.

— Мис Аби?

— Аз отидох там веднъж преди около две години, да посетя една болна, моя приятелка. Нищо повече. — Връхчето на езика й се подаде и пак се скри. — Като се изключи това едно-единствено посещение, никога не съм била свързана по какъвто и да било начин с тази болница, нито съм поддържала отношения с когото и да било от персонала й.

— Изчерпвате напълно въпроса ми. Мистър Уинслоу?

— „Не“ на целия въпрос. Категорично „не“.

— Добре. — Улф нямаше вид на победен. — Така, изглежда, остава само мис Матуро, но това не е решаващо. — Той извърна глава. — Мистър Крамър, ако лицето, което не само е убило Хелър, но и е поставило бомба в онази болница, се намира между тези шестима души, сигурен съм, че няма да поемете ни най-малък риск да го изпуснете. Имам едно предложение.

— Слушам — изръмжа Крамър.

— Приберете ги като важни свидетели и ги дръжте без гаранция, ако е възможно. Съберете незабавно колкото се може повече бивши служители на тази болница. Има десетки оцелели и десетки други, които не са били на работа в онзи момент. Не пестете усилия, издирете всички, ако е възможно, и ги накарайте да огледат тези хора и да кажат дали са виждали някого от тях. Междувременно, разбира се, ще работите с мис Матуро, но чухте думите на другите петима и ако се сдобиете с убедително доказателство, че някой от тях е излъгал, сигурно няма да има нужда да правя други предположения. Всъщност ако някой от тях е излъгал и излезе от тази стая под арест, без да си е признал лъжата, това ще значи, че битката е спечелена вече наполовина.

— Момент.

Всички очи се насочиха към едно и също място. Там беше Джек Енис — изобретателят. Тънките му безцветни устни бяха изкривени, едното им ъгълче бе повдигнато, но това не беше опит за усмивка. Погледът му показваше, че дори не мисли да се усмихва.

— Аз не казах точно лъжа — рече той.

Очите на Улф се присвиха така, че станаха като цепки.

— Тогава неточна лъжа ли беше, мистър Енис?

— Искам да кажа, че не посетих оная болница като лечебно заведение. И нямах никакви отношения с хората там, само се опитвах да се свържа с тях. Исках да изпробвам моя рентгенов апарат. Един от тях беше склонен да се съгласи, но други двама го разубедиха.

— Кога стана това?

— Ходих там три пъти, два пъти през декември и веднъж през януари.

— Мислех, че рентгеновият ви апарат е имал някакъв дефект.

— Не беше съвършен, ала щеше да работи и да бъде по-добър от онова, с което разполагаха. Бях сигурен, че ще успея да го инсталирам там, защото оня човек беше готов да го приеме — името му е Халси, — първо с него се видях и той искаше да изпробва апарата. Но другите двама го разубедиха и единият се оказа много… той… — Енис се запъна.

— Какво много, мистър Енис? — попита настоятелно Улф.

— Не ме разбираше! Мразеше ме!

— Има и такива хора. Всякакви се срещат. Изобретявали ли сте някога бомба?

— Бомба ли? — Устните на Енис се раздвижиха и този път си помислих, че наистина се мъчи да се усмихне. — Защо да изобретявам бомба?

— Не знам. Изобретателите изобретяват какво ли не. Ако никога не сте се опитвали да направите бомба, значи никога не сте имали възможност да се снабдите с необходимите материали — например взривни вещества. Справедливостта изисква да ви кажа нещо, което сега вече смятам за съвсем приемлива хипотеза: че вие сте поставили бомбата в болницата, за да си отмъстите за една обида, реална или въображаема; че в сведенията, които сте дали на Лео Хелър, е имало нещо като улика или улики, което го е накарало да ви заподозре в това престъпление; че нещо казано от него ви е накарало на свой ред да предположите, че той ви подозира; че когато сте отишли в дома му тази сутрин, вие сте отишли въоръжен, готов за действие, в случай че предположението ви се потвърди; че когато сте влизали в сградата, вие сте познали моя помощник мистър Гудуин; че сте се качили в кабинета на Хелър и сте го запитали дали мистър Гудуин има среща с него, а отговорът му е засилил или потвърдил вашето подозрение, тогава сте извадили пистолета; че…

— Чакай — отсече Крамър. — Оттук нататък ще действувам аз. Пърли, изведи го и…

Пърли беше малко муден. Той стана, ала Енис го изпревари я се хвърли към Улф. Аз също се стрелнах, улових го за ръката и рязко я извих. Той се отскубна от мен, но в това време цял полицейски отдел се озова на местопроизшествието, нахвърли се върху него и тъй като станах излишен, аз се отдръпнах. В този миг някой друг се озова до мен — Сюзан Матуро ме сграбчи за реверите.

— Кажете ми! — настояваше тя. — Кажете ми! Той ли беше?

Отговорих й веднага и категорично, за да не скъса реверите ми. Казах една-единствена дума: „Да.“

След два месеца осем мъже и четири жени — съдебни заседатели — се съгласиха с мен.