Кърт Вонегът
Котешка люлка (96)

96. Камбанка, книга и пиле в кутия

Не ни пуснаха веднага при „Папа“. Д-р Шлихтер фон Кьонигсвалд, лекуващият лекар, измърмори, че ще трябва да чакаме близо половин час.

Така че Франк и аз чакахме в преддверието, помещение без прозорци. Преддверието беше дълго девет метра и широко девет метра, с няколко груби скамейки и масичка за карти. На масичката бе поставен електрически вентилатор. Стените бяха каменни. Нямаше картини, нямаше украшения.

Имаше обаче железни пръстени, здраво закрепени в стените, на два метра височина, по на метър един от друг. Попитах Франк дали някога помещението се е използвало като стая за мъчения.

Той ме уведоми, че правилно съм отгатнал и че в момента стоя върху капака към тайното подземие.

В преддверието стоеше на пост неподвижен часови. Там беше застанал също един християнски свещеник, готов да облекчи душевните терзания на „Папа“, ако стане нужда. На скамейката до него бяха поставени медна камбанка и кутия от картон, с пробити в нея дупки, и Библия, и месарски нож.

Свещеникът ми каза, че в кутията му има живо пиле. Пилето кротувало, защото му бил дал приспивателно.

Както всички граждани на Сан Лоренсо, надхвърлили двайсет и пет години, свещеникът изглеждаше поне на шейсет. Той ми се представи с името д-р Вокс Хумана. Така го нарекли, защото при взривяването на катедралата в 1923 г. една тръба от органа се откъснала и ударила майка му. Не знаел, ми каза той без свян, кой е баща му.

Запитах го коя християнска секта представлява и честно си признах, че пилето и месарският нож са нещо ново за мен, поне доколкото аз съм запознат с християнството.

— Друго нещо е камбанката — продължих да коментирам аз. — Тя би могла да свърши добра работа.

Той излезе интелигентен. Показа ми докторската си диплома от Евангелския университет на Западното полукълбо в Литъл Рок, Арканзас. Свързал се с университета чрез обява в „Техника за всички“. Възприел мотото на университета като свое собствено, а с това от само себе си се изяснявало присъствието на пилето и месарския нож. Ето какво било мотото на университета:

РЕЛИГИЯТА ТРЯБВА ДА СТАНЕ ЖИВОТ!

Свещеникът ми каза също, че се наложило да търси собствен път в християнството, понеже в Сан Лоренсо католицизмът и протестантството били забранени наред с бокононизма.

— Така че, за да съм християнин при тези условия, много нови неща трябва да измислям.

— Така ше — каза той на диалект, — са да съм хлищгианин пли теси узловия, триба мнаго нови неста та исмисля.

В този момент д-р Шлихтер фон Кьонигсвалд излезе от апартамента на „Папа“. Видът му беше много германски и много уморен.

— Можете да влезете при „Папа“.

— Ще се опитаме да не го изморяваме — обеща Франк.

— Ако можехте съвсем да го уморите — каза Фон Кьонигсвалд, — той според мен би ви бил благодарен.