Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cat’s Cradle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 19гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
sivkomar(2012 г.)
Корекция и форматиране
zelenkroki(2012 г.)

Издание:

Кърт Вонегът. Котешка люлка

 

ISBN: 978-954-733-637-7

формат: 13×20 см

страници: 192

година: 2009

корица: Мека

категории: Художествена литература, романи

Художник на корицата: Виктор Паунов

Редактор: Калоян Игнатовски

Коректор: Станка Митрополитска

Компютърен дизайн: Калина Павлова

Печат: Инвестпрес АД

ИК „Прозорец“ ЕООД, тел. 02 9830485, факс 02 9830486

e-mail: office@prozoretz.com

История

  1. —Добавяне

76. Джулиън Касъл е съгласен с Нют, че всичко е безсмислено

Джулиън Касъл и Анджела отидоха да видят картината на Нют. Касъл сви палец и показалец и погледна през кръгчето, като примижаваше и кривеше очи.

— Какво е мнението ви? — попитах.

— Много е черна. Какво представлява? Ада?

— Представлява това, което е — каза Нют.

— Значи ада — озъби се Касъл.

— Преди една минута ми казаха, че е котешка люлка — вметнах аз.

— Друго си е да си посветен — отбеляза Касъл.

— Не я харесвам много — рече жално Анджела. — За мен е грозна, но аз нищо не разбирам от модерна живопис. Понякога ми се иска Нют да взема уроци, за да е сигурен, че наистина рисува картини, а не някакви ужаси.

— Самоук сте… така ли? — обърна се Джулиън Касъл към Нют.

— Че кой не е самоук? — поиска да узнае Нют.

— Добре го казахте — Касъл се беше изпълнил с уважение.

Залових се да обяснявам по-дълбокото значение на котешката люлка, тъй като на Нют явно не му се щеше да започне отново.

Касъл кимаше с мъдър вид.

— Така че на тази картина е показано безсмислието на всичко! Напълно съм съгласен.

— Наистина ли сте съгласен? — запитах. — Преди малко споменахте нещо за Исус.

— За кого?

— За Исус Христос.

— А! — каза Касъл. — За него ли става дума! — той сви рамене. — На хората им е нужно да говорят за нещо, за да не им ръждясват гласовете, защото ако се намери нещо важно, което искат да кажат, а гласовете им са ръждясали…

— Разбирам. — Знаех вече, че не ще ми бъде лесно да напиша популярна статия за него. Щях да се съсредоточа изключително върху делата му на светия и трябваше да премълча напълно дяволските неща, които мислеше и говореше.

— Можете да ме цитирате — каза Касъл. — Хората са гадняри. Човек не прави нищо свястно и не знае нищо свястно.

Той се наведе и разтърси изцапаната ръка на Нют.

— Така ли е?

Нют кимна, макар за момент да се усъмни дали Касъл не пресилва нещата.

— Така е.

Тогава светецът отиде към картината на Нют и я извади от молберта. Огледа ни със сияеща усмивка.

— Боклук. Както всичко друго.

И изхвърли картината през терасата. Течението я поде, завъртя я, подхвърли я обратно и я запокити във водата.

Малкият Нют не каза нищо.

Анджела първа наруши мълчанието.

— Цялото ти лице е в боя, душко. Иди да се измиеш.