Кърт Вонегът
Котешка люлка (70)

70. Ученик на Боконон

— Тогава да разбирам ли — казах аз на човека, — че вие сте Филип Касъл, син на Джулиън Касъл?

— Имам това щастие.

— Аз съм дошъл специално, за да се срещна с баща ви.

— Да не търгувате с аспирин?

— Не.

— Лоша работа. На баща ми му свършва аспиринът. Да не продавате чудотворни лекарства? Татко така обича да стори по някое чудо от време на време!

— Не продавам лекарства. Писател съм.

— А защо смятате, че писателят не може да продава лекарства?

— Прав сте. Предавам се.

— На баща ми му е нужна някаква книга, която да чете на хората, умиращи в ужасни болки. Едва ли пишете такива книги.

— Не съм имал случай.

— Ами опитайте, може да ви донесе пари. Ето, пак ви дадох ценен съвет.

— Бих могъл да попроменя двайсет и третия псалом така, че никой да не разбере откъде съм го взел.

— Боконон се опита — ме осведоми той. — И разбра, че не може да промени нито дума.

— И него ли познавате?

— Имам това щастие. Той ми беше учител, като бях момче. — Той сантиментално се извърна към мозайката. — Той учеше и Мона.

— Добър учител ли беше?

— И Мона, и аз можем да четем, да пишем и да смятаме. Това ли имахте предвид?