Кърт Вонегът
Котешка люлка (66)

66. Най-силното нещо на света

„Папа“ не беше мъртъв.

Но изглеждаше мъртъв, само дето от време на време потреперваше.

Франк крещеше високо, че „Папа“ не е умрял, че не може да е умрял. Не беше на себе си.

— „Папа“! Ти не можеш да умреш! Не можеш!

Разхлаби яката на куртката му, започна да разтрива китките му.

— Дайте му въздух! Дайте на „Папа“ да диша!

Пилотите от изтребителите дотичаха, за да ни помогнат. Един от тях имаше достатъчно мозък, за да отиде за линейката на летището.

Оркестърът и почетният караул продължаваха да стоят „мирно“, но краката им се подгъваха от страх.

Огледах се за Мона. Лицето й си оставаше ведро и тя се бе отдръпнала до парапета на трибуната. Смъртта, ако сега щеше да настъпи смърт, не я тревожеше.

До нея стоеше един от пилотите. Той не я гледаше, но лицето му лъщеше от пот и аз си го обясних с близостта на Мона.

„Папа“ започна да се съвзема. С ръка, която се повдигна и отново падна като уловена птица, той посочи Франк.

— Ти… — каза той.

Ние всички млъкнахме, за да чуем думите му.

Устните му се движеха, но чувахме само някакво клокочене.

Някой се сети — тогава тази идея ми се стори блестяща, но сега, като си спомням, ми изглежда ужасяваща — някой, мисля, че беше от пилотите, се сети и поднесе към устата му микрофон, за да усили клокочещия звук, който излизаше от устата на „Папа“.

И предсмъртното хъркане, и зловещите извивки на спазмите започнаха да се блъскат в околните сгради и да отскачат назад.

След това се чуха думи.

— Ти — каза „Папа“ хрипливо. — Ти… Франклин Хоуникър… ти ще бъдеш следващият президент на Сан Лоренсо. Науката… ти притежаваш науката. Науката е най-силното нещо на света.

Науката — каза „Папа“. — Лед. — После обърна жълтите си очи и пак изпадна в безсъзнание.

Погледнах Мона.

Изражението й си оставаше непроменено.

Но на лицето на пилота до нея беше изписано необуздано напрежение, като че ли му връчваха почетния медал на Конгреса.

Погледнах надолу и видях нещо, което не трябваше да видя.

Мона беше изхлузила сандала си. Кафявото й краче беше босо.

И с това краче тя месеше, месеше, месеше — неприлично месеше с крачето си крака на пилота.