Кърт Вонегът
Котешка люлка (63)

63. Почтителни и свободни

Вляво от трибуната имаше шест витлови самолета: изтребители, военна помощ за Сан Лоренсо от Съединените щати. На корпуса на всеки самолет беше изобразен с детска кръвожадност питон, който задушава дявола. Кръв струеше от ушите, носа и устата на дявола. Червените пръсти на нечестивия се бяха разтворили и от тях се изплъзваше вила.

Пред всеки самолет беше застанал пилот с кожа с цвят на прегоряла овесена каша. И шестимата пилоти мълчаха.

Изведнъж в тишината се чу досаден звук като бръмчене на комар. Беше сирената на някаква кола, която се приближаваше. Това бе лъскавият черен кадилак на „Папа“ Монсано.

Колата спря пред нас. Чак гумите й димяха.

От нея излязоха „Папа“ Монсано, осиновената му дъщеря Мона Амонс Монсано и Франклин Хоуникър.

„Папа“ махна вяло и заповеднически с ръка и тълпата запя националния химн на Сан Лоренсо. Химнът се пееше на мелодията на „Дом в прериите“. Думите бяха написани в 1922 година от Лайънъл Бойд Джонсън, от Боконон. Ето какви бяха думите:

О, наша е земята,

в която се живее като в приказка,

и мъжете са безстрашни като акули.

Жените са с чисти души,

а децата вървят в правия път.

Сан Лоренсо, Сан Ло-рен-со!

Какъв богат, щастлив остров сме ние!

Враговете ни треперят,

защото знаят, че не могат да победят

хора толкова почтителни и свободни.